РЕШЕНИЕ
№ 2460
гр. Бургас, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Д. Муртев
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Гражданско дело №
20212120108198 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на “Уникредит Булбанк” АД срещу П.
И. П., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
общ размер от 1638, 83 лева, от която: сума в размер на 1000 лева – главница по договора за
кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2021г. (датата на
постъпване на заявлението по чл.417 ГПК в съда) до окончателното изплащане на сумата,
сума в размер на 137, 09 лева – неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит с падеж на
08.11.2018г., сума в размер на 429, 74 лева – дължими лихви за забава и неустойки по
договора за кредит за периода от 09.05.2019г. до 28.01.2021г. и сума в размер на 72, 00 лева
– дължими разходи за уведомяване, по отношение на които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №*** г. на БРС. Ищецът твърди, че на 07.04.2017г.
в гр. Бургас, между страните е сключен Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван, чрез овърдрафтг по разплащателна сметка № ***, по силата на
който банката е предоставила на ответник кредит в размер на 1000 лева за текущи разходи, а
последния се е задължил да върне ползвания кредит, ведно с начислените лихви, такси,
комисионни и други разходи, в предвидените в договора срокове, с първоначално определен
краен срок за погасяване 07.04.2018г. (чл.7 от договора), който впоследствие бил продължен
на основание чл.12.1. от договора до 07.04.2019г. Поради неплащане на дължимите суми по
договора, вземането на банката станало изцяло изискуемо на 08.04.2019. На ответника била
изпратена покана за 1 доброволно изпълнение, с която същият бил уведомен, че кредитът е
окончателно падежирал и бил поканен да изпълни задълженията си. Същата била връчена
чрез ЧСИ И. Б., с рег. № *** КЧСИ, район на действие БОС на 22.10.2020г. по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Поради неизпълнение от страна на ответника, на 01.02.2021г., ищецът депозирал в
БРС заявление по чл.417 ГПК, въз основа на което била образувано ч.гр.д. № ***г. по описа
на БРС и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист № *** от 08.02.2021г., с която съдът
разпоредил ответникът да заплати процесните суми. Въз основа на изпълнителния лист било
образувано и изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ И. Б.. Заповедта била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на настоящото искова молба била предявена в
изпълнение указанията на съда дадени по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба
чрез назначения си особен представител. Оспорва се иска неоснователен и недоказан по
размер. Твърди се, че от исковата молба не става ясно кога и на какви части и усвоен
отпуснатия банков кредит, кога е усвоен неразрешения овърдрафт, как е изчислена лихвата и
1
неустойката. Относно главницата също не била представена справка от ищеца, от която да е
видна липсата на плащания от страна на ответника. Отделно от горното, намира за
недопустимо ищецът да търси обезщетение за забава и неустойка за един и същи период. Не
било ясно и защо и по чие искане е бил удължен първоначално определения краен срок за
погасяване на кредита от 07.04.2018г. на 17.04.2019г. Поддържа се, че не са налице
обективни факти, обуславящи предсрочната изискуемост на кредита и банката не е
уведомила надлежно длъжника, тъй като волята й за обявяване на предсрочната
изискуемост не е достигнала до знанието на длъжника.
Съдът, като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че на 07.04.2017г. ,
между “Уникредит Булбанк” АД и П. И. П. е сключен договор за банков потребителски
кредит на физическо лице № ***, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка в
банката. Договорът е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, Закон за кредитните институции и на основание ОУ, при което Банката предоставя
потребителски кредити на физически лица, действащи по време на сключване на договора.
При условията на сключения договор за кредит, банката е предоставила 1000 лв.
кредит под формата на овърдрафт по посочената от П. П. разплащателна сметка, а той е
приел да усвоява кредита, да го ползва и върне ведно с начислените лихви, такси,
комисионни и други разходи, при следните условия: начален срок на усвояване –
07.04.2017г., краен срок за усвояване – 07.04.2018г., срок на погасяване – 07.04.2018г.
Договорът е сключен при лихвен процент, 15, 05% върху пазарния индекс, който към датата
на сключване на договора е 0, 023%. В договора конкретно е посочено по какъв начин се
променя лихвения процент. В чл. 5. 1 е посочено, че размерът на ГПР е установен съгласно
Стандартния европейски формуляр, а в т. 5. 2, че таксите за открИ.е, поддържане и
обслужване на разплащателната сметка и осъществяване на операции по нея съгласно са в
размер съгласно тарифа за физически лица на "УниКредит Булбанк"АД. В чл. 10. 7 от
договора за кредит е предвидено, че правото на кредитополучателя за ползване на средства
от кредита в рамките на договорените лимит и краен срок за ползване, се възстановява с
всяка издължена по него сума. От съдържанието на договора за кредит се установява, че
предоставеният кредит е под формата на кредитен лимит, от вида "револвиращи кредити",
позволяващи на кредитополучателя в срока на действие на договора многократно да усвоява
и погасява дължимите суми по предоставения кредитен лимит, като всяка погасена сума
възстановява в съответния размер предоставения лимит, който отново може да бъде ползван,
като кредитополучателят се задължава да погаси в пълен размер ползвания лимит до
изтичане на крайния срок, предвиден в договора.
Съгласно уговореното от страните в т.12.1. от договора, крайният срок за погасяване
на кредита може да се удължава многократно от страна на банката с период още една
календарна година, при условие, че кредитополучателят спазва условията на договора за
кредит и не е в просрочие по нито едно от своите задължения към кредитора. С
подписването на договора за кредит, кредитополучателят подписва съгласие за директен
дебит по разплащателната си сметка, по която се усвоява овърдрафтът и дава право на
кредитора да събира едностранно в деня на падежа или след него дължимите по кредита
суми, като се задължава да осигурява по разплащателната си сметка необходимите средства
за погасяване на дължимите суми. При неиздължаване от страна на кредитополучателя на
ежемесечно дължима лихва по усвоената част от кредита, тази лихва се отнася като усвоена
част от разрешения кредитен лимит, в случай, че той е усвоен изцяло, то неплатената лихва
се отнася като неразрешен овърдрафт и този неразрешен овърдрафт се олихвява със
законната лихва в размер на 10 %.
Съгласно изготвеното и прието по делото заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, първата сума по овърдрафта е усвоена на 07.04.2017г. в размер на
240 лв., като извършените дебитни /разходни/ и кредитни /приходни/ обороти по сметката са
описани в Таблица № 1 към заключението. Експертът сочи, че на 07.04.2018г. договорът е
продължен с още една година на нова дата на падеж – 07.04.2019г. На дата 08.04.2019г. е
подадено ново искане от ответника за удължаване на срока на срочен овърдрафт, а на дата
08.05.2019г. банката е преоформила дълга от 1000 лв. в изискуем. Констатирано е, че за
периода от 07.04.2017г. до 26.05.2022г. има натрупани следните обороти: Обороти дебит –
9638.94 лв. и обороти кредит – 9 3695, 07 лв. В резултат на направените изчисления
констатира, че непогасените задължения по овърдрафта са както следва: към 08.04.2019г. –
1000 лв. главница, а към 01.02.2021г. (датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК )
2
на обща стойност 1566.83 лв., от които главница в размер на 1000 лв., неразрешени лимит
по овърдрафт към 08.11.2018г. – в размер на 137.09 лв., лихви и неустойки в размер на 429,
74 лв. за периода от 09.05.2019г. до 01.02.2021г., от които лихва за просрочена главница в
размер на 250, 01 лв., неустойка за просрочена редовна лихва в размер на 21, 67 лв. и
неустойка за просрочена главница в размер на 158, 06 лв.
На ответника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която бил
уведомен от банката, че е изтекъл крайния срок за издължаване на кредита. Поканата е била
връчена чрез ЧСИ И. Б., с район на действие БОС, на 22.10.2020 г. по реда на чл.47, ал.5
ГПК , като на ответника е била дадена възможност за доброволно погасяване на
задълженията му.
Поради това, че кредитополучателят не погасил задълженията си по договора за
кредит, ищецът представяйки извлечение от счетоводните си книги, установяващо
вземането на банката по цитирания договор е поискал издаването на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, образувано на 01.02.2021г. в ЧГД № *** г. по описа на
РС–Бургас. По цитираното дело съдът е разпоредил издаването на заповед за незабавно
изпълнение № *** г. и на изпълнителен лист. Поради това, че така издадената заповед е
била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, съдът е указал на кредитора
възможността да предяви иск за установяване на вземането си, което ищецът е сторил,
подавайки настоящата искова молба в срока по чл.415, ал.1 ГПК.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е за задължението за заплащане на главница по
договор за кредит. Същият е допустим, тъй като за тези вземания има издадена заповед за
незабавно изпълнение, която е връчена на поръчителя – ответник при условията на чл.47 от
ГПК и в срока по чл.415 от ГПК е предявен установителен иск за вземането.
Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е сключен между
страните в изискуемата от чмл.430, ал.3 от ТЗ писмена форма. Същият отговаря на
изискванията на ЗПК и на ЗЗП. УниКредит Булбанк АД е изпълнявала своето задължение по
чл.430, ал.1 от ТЗ да предоставя паричната сума. По силата на договора за
кредитополучателя – ответник е възникнало задължението да връща тази парична сума,
ведно с лихвата по кредита, уговорена с банката / чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ/.
Размерът на задължението за заплащане на главницата в размер на уговорения
кредитен лимит, както и на сумата 137, 09 лв., представляваща неразрешен лимит е
установен и същият съвпада с посочения в исковата молба. Отговорност за заплащането на
тази суми носи ответникът. Ето защо тези два обективно съединени иска, с които се иска
установяване на двете вземания – от 1000 лв. и от 137, 09 лв. са основателни и доказани и
следва да бъдат уважени.
Искът за заплащане на сумата 170, 82 лв. лихва за просрочена главница за периода
09.05.2019г. до 01.02.2021г. е основателен и доказан. Разпоредбата на чл.86, ал.1 от
ЗЗД регламентира правото на кредитора при неизпълнение на парично задължение да
получи, респ. задължението на длъжника да плати законната лихва от деня на забавата.
По отношение на претенцията за заплащане на сумите 126, 39 лв. и 14, 46 лв.
претендирани като неустойки за същия период от време - 30.05.2019 г. – 28.10.2020 г.
Съдът като съобрази разпоредбата на чл.33 от ЗПК, която регламентира правото на
кредитора при забава на потребителя да получи само лихвата върху неплатената в срок сума
за времето на забавата и предвижда когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава да не може да надвишава законната лихва,
счита че тези два обективно съединени иска са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Несъстоятелни възраженията на ответника относно относно липсата на яснота по
отношение на начина на изчисляване на лихвата за просрочие, както и датите, на които е
усвояван кредита. Категорично се доказва от съдебно-икономическата експертиза, че
кредитополучателят не е изпълнил задължението си да внася посочените месечни вноски,
както и да са извършени други плащания по процесния договор. Според чл.182 ГПК
вписванията в счетоводните книги служат като доказателство на лицето или организацията,
които са ги водили. По делото не са оспорени констатациите на съдебно-икономическата
експертиза, опиращи се именно на такава извлечения-справки от счетоводството на
кредитора, и установяващи усвояване и липсата на постъпили плащания по договора за
кредит. В тежест на ответника е да установи изпълнение на задължението за заплащане на
дължимите по договора главница и лихви към установения падеж изцяло. Доказателства за
извършено плащане не са ангажирани по делото.
Несъстоятелно е възражението на ответната страна, че липсва яснота кога е настъпил
3
крайния срок на договора. Както се посочи и по-горе договорът е продължен с една година
след изтичане на първоначалния срок (07.04.2018 г.) при условията на чл. 12. 1 от договора,
но предвид настъпилата забава в плащанията от 08.11.2018г. не са били налице
предпоставките на цитираната клауза договорът да бъде продължен с още една година,
поради което вземането е станало изцяло изискуемо на дата 08.05.2019г. Тъй като към
датата на депозиране на заявлението, вземането на банката е било изцяло падежирало, като
ирелевантно за основанието на иска се явява възражението на ответника за липса на
надлежно обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Падежирането на вземането е
достатъчна предпоставка, същото да бъде изискуемо без наличието на други документи,
удостоверяващи възможността на банката да реализира своето право да събере вземането си
и да се удовлетвори по съдебен ред.
Ответникът не представи доказателства, нито опроверга представените такива от
ищеца, поради което предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК обоснован на
настъпила изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
следва да се уважи частично по отношение на следните суми: 1000 лв. /хиляда лева/
главница, ведно със законната лихва от 01.02.2021г. до окончателното и изплащане, сумата
250, 01 лв. /двеста и петдесет лева/ лихва за просрочена главница по договора за периода
09.05.2019г. до 28.01.2021г., сумата 72 лв. /седемдесет и два лева/ разходи за уведомяване,
сумата 137, 09 лв. /сто тридесет и седем лева и девет
стотинки/ неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит с падеж 08.11.2018г. , а по отношение
на сумата от 158, 06 лв. /сто петдесет и осем лева и шест стотинки/ неустойка за просрочена
главница за периода 09.05.2019г. до 28.01.2021г. и 21, 67 лв. /двадесет и един лева и
шестдесет и седем стотинки/ неустойка за просрочена редовна лихва за периода 09.05.2019г.
до 28.01.2021г. да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане на направените от
ищеца разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Тези разноски са в размер на
1096, 44 лв. /32, 78 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за особен представител, 350 лв.
депозит за експертиза и 413, 66 лв. адвокатски хонорар/. От тях ответникът дължи
заплащане на 976, 19 лв.
Съответно ответникът следва да заплати на ищеца и разноските по заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковата по настоящото дело. Така от
разноските, направени по ч. гр. д. № *** г. в размер на 92, 78 ответникът следва да заплати
сумата 82, 60 лв.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. И. П., ЕГН **********, с
адрес ***, че дължи на "Уникредит Булбанк" АД, ЕИК ***, адрес ***, сумата 1000 лв.
/хиляда лева/ главница, ведно със законната лихва от 01.02.2021г. до окончателното й
изплащане, сумата 250, 01 лв. /двеста и петдесет лева и една стотинка/ лихва за просрочена
главница по договора за периода 09.05.2019г. до 28.01.2021г., сумата 72 лв. /седемдесет и
два лева/ разходи за уведомяване, сумата 137, 09 лв. /сто тридесет и седем лева и девет
стотинки/ неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит с падеж 08.11.2018г. по Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафтг по
разплащателна сметка № ***, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ № *** г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на
Районен съд – Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на лихви в останалата част, а
именно 158, 06 лв. /сто петдесет и осем лева и шест стотинки/ неустойка за просрочена
главница за периода 09.05.2019г. до 28.01.2021г. и 21, 67 лв. /двадесет и един лева и
шестдесет и седем стотинки/ неустойка за просрочена редовна лихва за периода 09.05.2019г.
до 28.01.2021г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
4
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
""Уникредит Булбанк" АД, ЕИК ***, адрес ***, сумата 976, 19 лв. /деветстотин седемдесет и
шест лева и деветнадесет стотинки/ разноски по настоящото дело и 82, 60 лв. /осемдесет и
два лева и шестдесет стотинки/ разноски по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд -
Бургас.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас.в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, същото да бъде докладвано на съдията-
докладчик по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
5