И за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 18/17.02.2009 г., постановена по НОХД № 438/2008 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Владимир Петков Папазов от гр. Кърджали, с ЕГН **********, за виновен в това, че през периода от 22.03.2005г. до 16.11.2005г. в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - главен счетоводител на Държавна психиатрична болница-гр.Кърджали, присвоил чужди движими вещи - гориво на стойност 669,13 лева и електрически бойлер на стойност 165,00 лева, собственост на Държавна психиатрична болница- гр.Кърджали, връчени в това му качество, като присвоените вещи са били заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.205, ал.1, т.1, във вр. чл.201, във вр. чл.26, ал. 1 от НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият Владимир Папазов е осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали, направените по делото разноски в размер на 305 лева. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Владимир Петков Папазов, който чрез защитника си – адв.Варамезов, я обжалва като необоснована и незаконосъобразна. В допълнително представените мотиви към жалбата се сочи, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следвало да бъде отменена. Твърди се, че от събраните доказателствÓ не се обосновало по несъмнен начин подсъдимият да е извършил разпоредителни действия с обществено имущество и от тях да е настъпила щета. Посочените елементи не се установило да са налице по настоящето дело, а напротив, липсвали: от една страна, че ДПБ е била собственик на горивото и от друга страна не били налице присвоителни действия от страна на подсъдимия, от които да е настъпила щета. Горивото, което той зареждал не било заплащано от бюджета на болницата. Установено било, че сумата, която Папазов внесъл с ПКО била преведена на „Симекс” ЕООД, за да бъдат погасени негови лични задължения, а не били внесени или заместени по смисъла на наказателния закон. Сочи се още, че т.н. Договор между „Симекс” ЕООД и ДПБ – Кърджали от 28.03.2005 г. бил нищожен и не пораждал правни действия, поради липса на един от изискуемите реквизити, а именно подписи на страните, които са го сключили, поради което съдът не следвало да го обсъжда и да формира изводи, базирайки се на него. Ако се приемело, че този договор е сключен според изискванията на ЗЗД, то би следвало съда да съобрази клаузите, заложени в него, а именно: преди неговото сключване, той не можело да породи правни действия и влизал в сила с подписването му – чл.16, раздел ІV; нямало отклонение или забавяне на плащания, съгл. чл.8 от раздел ІІІ. Съдът неправилно отказал да приеме аргументите на защитата, че установения ред за зареждане на гориво от ДПБ – Кърджали, не е бил прилаган, когато е била зареждана колата на Папазов. В тези случаи служителите на бензиностанцията постъпвали по друг начин, като не са издавали касови бележки, такива не са постъпвали в счетоводството на болницата и тя не била задължена с тези суми и не била превеждала суми по тези задължения. До момента, когато Папазов внесъл сумата в касата на ДПБ, горивото не било плащано от болницата, т.е. същата не била негов собственик, тя не би могла да го връчи или повери на подсъдимия, който от своя страна противоправно да го присвои, от което да бъде ощетена същата. По делото било установено, че Папазов е внесъл в касата на болницата сумата от 940 лв., които още на същия ден, с РКО излезли от касата и с платежно нареждане чрез ОББ били преведени на „Симекс” ЕООД, с което било заплатено зареденото от подсъдимия гориво. Видно било от Заповед №13/04.01.2006 г. на директора на ДПБ-Кърджали, че въпросните фактури не били изплатени от страна на болницата, а се задължавал Владимир Папазов да възстанови сумата установена с протокол №1/03.01.2006 г. на комисията. От цитираната заповед ставало ясно, че ДПБ не е имала задължение към „Симекс”ЕООД, т.е. не била ощетена от зарежданото от Папазов гориво. Това било потвърдено и от изразеното становище на в.л. Добруджалиева. Папазов бил длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК, но по делото не били доказани никакви разпоредителни действия, които той да е извършил в свой или в чужд интерес. В конкретния случай не се доказали разпоредителни действия от страна на Папазов в качеството му на длъжностно лице, в резултат на които действия собственика, според РП-Кърджали – ДПБ, да е бил лишен безвъзмездно и невъзстановимо от вещи – гориво и бойлер, нито се доказало, че Папазов, по някакъв начин да е облагодетелствал себе си или трето лице, в чиято полза той да се е разпоредил. Твърди се, че извода на РС – Кърджали по отношение на деянието бил неправилен, поради което моли да се отмени първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова, с която да се приеме, че Владимир Папазов е невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. На следващо място се твърди, че първоинстанционният съд извършил нарушения на утвърдените процесуални правила, като: от една страна, отказал поисканата от защитата поправка на протокол от с.з., проведено на 30.09.2008 г. с аргумента, че е направен извън предвидения в НПК срок, от друга страна извършил поправка в същия протокол без да има направено искане от страните съгласно чл.312, ал.1 от НПК; в последното по делото съдебно заседание, проведено на 17.02.2009 г. преди приключване на съдебното следствие, не били прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК материалите по делото; за изготвянето на протокола от това заседание подсъдимият бил уведомен в края на тридневния срок, което го лишило от възможност да направи обосновано искане за поправка; видно от протокола, същият бил изготвен на 20.02.2009 г., т.е. към датата на произнасяне на присъдата не е имало протокол от съдебно заседание, което било самостоятелна причина за отмяна на този акт. Посочените нарушения на процесуалните правила били съществени, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, същите били отстраними при ново разглеждане на делото, поради което моли присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание жалбодателят не се явява. Представлява се от защитника си – адв.Варамезов, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд, като правилна, законосъобразна и обоснована, постановена в съответствие със събраните по делото доказателства. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционния съд е събрал поисканите от страните и относими към цялостното изясняване на делото от фактическа страна доказателства, като нови на въззивното съдебно следствие не са събирани. С оглед на всички събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд правилно е установил и възприел фактическата обстановка по делото, а именно: Подсъдимият Владимир Петков Папазов е роден на 19.09.1966 г. в гр.Кърджали, български гражданин, женен е, неосъждан, с висше образование, работи в „Братанов и Янков” ЕООД – Ямбол, живущ в гр.Кърджали, ползва се с добри характеристични данни по местоживеене. В периода месец май 2001 - 16.02.2006г., на основание сключен трудов договор №194/28.04.2001г., подсъдимият Владимир Папазов работил в специализирано болнично заведение - Държавна психиатрична болница-Кърджали /ДПБ/ на длъжност - главен счетоводител. Последният, като длъжностно лице, част от административния ръководен състав на болницата имал функции и задължения, визирани в длъжностната му характеристика, основните от които: организира, ръководи, контролира и координира цялостната финансово - счетоводна дейност на здравното заведение; определя формата на счетоводство; реда на движение на счетоводните документи, като следи за правилното им съставяне; контролира правилното водене на счетоводните сметки; съставя счетоводните баланси и годишния счетоводен отчет; организира и контролира достоверното и своевременното отразяване на приходите и разходите...;...обсъжда и утвърждава договори, сключвани от заведението и др. Заемайки длъжността „главен счетоводил”, подс.Папазов имал правомощие да подписва финансово-счетоводни документи, като носи отговорност за достоверността на информацията във финансово-счетоводните документи, които подписва, както и носил имуществена отговорност до размера на причинените от него вреди на заведението. В организационно отношение, длъжността "главен счетоводител" на ДПБ- гр.Кърджали била пряко подчинена на директора на здравното заведение, а съответно на подчинение на главния счетоводител били лицата, заемащи длъжностите "касиер" и "счетоводител". На 28.03.2005г., на основание Решение №101/09.03.2005г. за избор на изпълнител на обществена поръчка, Протокол от 01.03.2005г. от проведен конкурс по реда на Закона за обществени поръчки /ЗОП/ между Държавна психиатрична болница- гр.Кърджали, представлявана от директора и главен счетоводител, и „Симекс" ЕООД- гр. Кърджали бил сключен Договор от за доставка на течни горива /дизелово гориво за отопление и бензин А-92/ за нуждите на ДПБ- гр.Кърджали. Още преди сключване на договора, включително от 01.03.2005г., за нуждите на ДПБ- Кърджали били ползвани услугите на същата бензиностанция, като за целта бил установен следния ред: при всяко зареждане на гориво в служебни автомобили на болничното заведение, представителят на продавача - служителят в бензиностанцията записвал в специален опис за месеца - датата, името на шофьора, номера на автомолиба, вида гориво, единичната му цена, литри /количеството/, сума /общата стойност/, срещу което се подписвали съответния шофьор и служителят в бензиностанцията. Тази практика продължила и след сключването на договора. В ДПБ- гр.Кърджали зареждането на гориво за служебните автомобили се отчитало с касовите бележки, издадени от бензиностанцията на „Симекс" ЕООД, гр. Кърджали, като шофьорът записвал на касовата бележка номера на автомобила. Тези касови бележки се предавали в счетоводството от шофьорите, извършили зареждането. В края на месеца изразходваното количество гориво се отчитало от шофьорите с пътни листове. Главният счетоводител изготвял справка за зареденото гориво по автомобили и прилагал касовите бележки към справката. От „Симекс" ЕООД се издавала месечна фактура, към която се прилагал описа. Плащането от ДПБ-гр.Кърджали на „Симекс" ЕООД се извършвало по банков път- чрез платежно нареждане. Съгласно утвърдена от директор на ДПБ-Кърджали Процедура №7 за движение, отчетност и контрол на разхода по §10-51 "Командировки в страната" /чл.4/, в съответствие с Наредба за командировките в страната, за изплащане на пътни за отиване от мястото на изпълнение на задачата и обратно следвало да се представи билет при ползване на обществен транспорт, и само при изрично разрешение от директора за пътуване със собствено МПС-документ доказващ разход на горивото. През инкриминирания период подсъдимият Папазов ползвал лек автомобил марка "Ауди", с ДК№К 4223 АК, собственост на Исмаил Ахмед Исмаил от гр. Кърджали /от 25.02.2005г. до 30.08.2006г. по справка на ОД на МВР- Кърджали/, по договорка между двамата автомобила бил продаден от Исмаил на подс.Папазов /т.е. бил му платен/, но не било извършено прехвърляне по законоустановения ред /с договор с нотариална заверка на подписите/. През същия период, а именно от 22.03.2005г. подсъдимият Владимир Папазов започнал да зарежда гориво от бензиностанцията на "Симекс" ЕООД, гр. Кърджали на посочения автомобил, който ползвал като личен- "Ауди", с ДК№К 4223 АК, като не заплащал стойността на зареденото гориво, а зареждал от името и за сметка на ДПБ- Кърджали, което продължило до 16.11.2005г. В някои от случаите подсъдимият зареждал лично, като в графа "№ на кола" в нарочния списък /опис/ за зареждане на ДПБ- Кърджали бил отразяван номера на автомобила му или „Снабдяване". В други случаи подс.Владимир Папазов изпращал свидетеля Айдън Мюмюн, който работил на длъжност шофьор в болницата, да зарежда автомобила му, като вместо номера на МПС-то в същия опис на бензиностанцията било записвано „Снабдяване", по указание на подсъдимия. И тъй като описите, в които били отразени зарежданията с гориво за нуждите на ДПБ-Кърджали в бензиностанция "Симекс" ЕООД-Кърджали били месечни, за всеки месец през инкриминирания период били установени следните случаи, в които подс. Папазов и св. Айдън Мюмюн извършили зареждане в личния /ползвания/ автомобил от подсъдимия марка "Ауди", с ДК№К 4223 АК за лични нужди, за които нямало оформени пътни листове, а именно: За месец март 2005г.: на 22.03.2005г. свидетелят Айдън Мюмюн заредил автомобила на подс.Папазов с гориво- бензин А-92 – 21.450л, на стойност 29.60 лева, като в графа "№ на кола" вместо номера на автомобила, който действително зареждал /на подсъдимия Папазов/, записал „Снабдяване"; на 29.03.2005г. св.Айдън Мюмюн заредил гориво - бензин А-95 – 6.54л, на стойност 10.00 лева и бензин А-92- 6.99л, на стойност 10.00 лева, като отново срещу графата „№ на автомобила” на подсъдимия записал „Снабдяване". За тези суми била издадена фактура № 12316/31.03.2005г. на стойност 49.60 лева от „Симекс”ЕООД с получател ДПБ-Кърджали. За месец май 2005г.: на 19.05.2005г. подсъдимият Папазов заредил гориво в автомобила си- бензин А-95- 12.270л, на стойност 20.00 лева и газ- 38.450л, на стойност 29.99 лева. Така стойността на общо зареденото от подсъдимия гориво в автомобила му за сметка на ДПБ- Кърджали през месец май 2005г. възлизала на 49.99 лева., включена във фактура №**********/31.05.2005г. от „Симекс”ЕООД с получател ДПБ-Кърджали. За месец юни 2005г.: на 12.06.2005г. св.Айдън Мюмюн заредил автомобила на подс.Папазов с гориво- бензин А- 92- 20л, на стойност 32.80 лева, като в графата „№ на кола” записал „Снабдяване", вместо номера на автомобила, който в действителност заредил; на 22.06.2005г. подсъдимият Папазов лично заредил гориво в личния си автомобил бензин А-95- 22.730л, на стойност 40.00 лева и газ- 64.390л, на стойност 47.65 лева. Така стойността на общо зареденото гориво в автомобила на подсъдимия за сметка на ДПБ- Кърджали през месец юни 2005г. възлизала на 120.45 лева, включени във фактура №13060/30.06.2005г. от „Симекс”ЕООД с получател ДПБ-Кърджали. За месец август 2005г.: на 15.08.2005г. подсъдимият Папазов заредил гориво в автомобил си - бензин А-92 – 34.100л, на стойност 60.00 лева и бензин А-92- 21.136л, на стойност 37.20 лева; и на 18.08.2005г. отново лично подсъдимият заредил бензин А-92 – 82.872л, на стойност 150.00 лева. Така стойността на общо зареденото от подсъдимия гориво на автомобила му за сметка на ДПБ-Кърджали през месец август 2005г. възлизала на 247,20 лева, включена във фактура №**********/31.08.2005г. от „Симекс”ЕООД с получател ДПБ-Кърджали. За месец октомври 2005г.: на 11.10.2005г. подсъдимият Папазов заредил гориво в автомобила си - бензин А-92- 22л, на стойност 40,26 лева; на 15.10.2005г. заредил бензин А-92- 10л, на стойност 17.90 лева; на 27.10.2005г. заредил газ – 48.07л, на стойност 50.00 лева, като в описа на търговеца било записано името на свидетеля Айдън Мюмюн, но срещу името бил положен подпис на подсъдимия Папазов; на 21.10.2005г. свидетелят Айдън Мюмюн заредил гориво- газ- 19.25л, на стойност 20,00 лева, като в графата „№ на кола”, вместо номера на автомобила на подсъдимия Папазов записал „Снабдяване". Така стойността на общо зареденото гориво в автомобила на подсъдимия за сметка на ДПБ- Кърджали през месец октомври 2005г. възлизала на 128.16 лева, включена във фактура №**********/31.10.2005г. от „Симекс”ЕООД с получател ДПБ-Кърджали. За месец ноември 2005г.: на 01.11.2005г. подсъдимият Папазов заредил гориво - бензин А-95- 25л, на стойност 42,50 лева и газ- 30.03л, на стойност 31.23 лева, като отново в описа, вместо номера на автомобила си, записал „Снабдяване". Така стойността на общо зареденото гориво в автомобила на подсъдимия за сметка на ДПБ- Кърджали през месец ноември 2005г. възлизала на 73.73 лева, включена във фактура №**********/30.11.2005г. от „Симекс”ЕООД с получател ДПБ-Кърджали. По този начин за времето от 22.03.2005г. до 01.11.2005г. подсъдимият Папазов лично или чрез св.Айдън Мюмюн заредил в лекия си автомобил марка "Ауди", с ДК№К 4223 АК за лични нужди гориво на обща стойност 669,13 лева, с която сума ДПБ- Кърджали била задължена към „Симекс" ЕООД по горецитираните фактури. До директора на ДПБ-Кърджали постъпило запитване от служители в „Симекс" ЕООД, дали имат право служители от болницата да зареждат личните си автомобили за сметка на болницата, тъй като имало такива случаи, а именно главния счетоводител да зарежда автомобила си. Във връзка с постъпилия сигнал директора на ДПБ – Кърджали – св.Гетев предприел действия за установяване на истинността на твърдяните факти. Във връзка с разходване средствата за гориво в психиатричното заведение със Заповед №2/03.01.2006г. на директора на ДПБ-Кърджали била назначена комисия, с единствена задача - да извърши проверка по фактури и дати за разхода на бензин за цялата 2005г. на колите в болницата. На следващия ден членовете на комисията в състав- Димитър Георгиев, Татяна Тодорова и Петър Петров извършили проверка по счетоводни и фактически данни и установили, че имало издадени фактури от "Симекс"ЕООД- фирмата доставчик на течни горива за получателя - ДПБ Кърджали, като фактурираните по тях количества гориво първоначално на стойност 1 127.12лв. не били изразходвани за нуждите на болницата. Констатациите от проверката, комисията описали в Протокол № 1/04.01.2006г., съдържащ обобщена справка за точните количества по фактури и копие от описите за лицата, зареждали горивото. Предвид резултатите от проверката със Заповед № 13/04.01.2006г. на Директора на ДПБ- Кърджали-свидетеля д-р Гетев, на подс.Владимир Папазов, в качеството му на главен счетоводител било наложено дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение", за извършени от последния системни нарушения на финансовата дисциплина, изразяващи се в заеждане на личния си автомобил с гориво и представяне на фактури за заплащането им от страна на ДПБ- Кърджали, без знанието и заповед на директора. На 26.01.2006г., комисия в същия състав извършила повторна проверка на документите за неправомерно заредено и изразходено гориво, при която установили, че от отчетените с поръчки гориво във връзка с ремонт в психиатрията следвало да се приспадне от стойността, посочена в Протокол № 1/04.01.2006г. /1 127.12лв./- сумата в размер на 95.85 лв., за случаи, при които „Снабдяването" било в полза на болницата. Констатациите били описани в Протокол №2/26.01.2006г. С ПКО № 7/26.01.2006г. подсъдимият Папазов възстановил сума за гориво на ДПБ- Кърджали в размер на 940 лева. С вносна бележка с референтен номер №06026001003478 от 26.01.2006г. чрез ОББ- клон Кърджали, от ДПБ- Кърджали били внесени по банкова сметка на "Симекс" ЕООД- гр. Кърджали неизплатени задължения по издадени фактури. Със Заповед №84/16.02.2006г. на Директора на ДПБ- Кърджали подсъдимият Владимир Папазов бил дисциплинарно уволнен. В хода на разследването въз основа на долупосочените експертни заключения, след приспадане на всички случаи, при които разходите за гориво от страна на подс.Папазов били признати за служебни, било установено, че през периода от 22.03.2005г. до 16.11.2005г. подсъдимият Папазов лично или чрез св.Айдън Мюмюн заредил гориво в лекия си автомобил марка "Ауди", с ДК№К 4223 АК за лични нужди, за сметка на ДПБ- Кърджали, на стойност 669.13 лв., т.е. в изрично изброените по- горе случаи. Междувременно, през месец ноември- декември 2005г. свидетелят Айдън Мюмюн бил в отпуск и работил на сергия на пазара в гр.Кърджали. На 16.11.2005г. подс.Папазов отишъл при свидетеля Мюмюн и го помолил да вземе фактура с платежно нареждане, за да може да се заплати бойлера, който подсъдимият бил закупил. Св. Мюмюн отишъл в посочения му от подсъдимия магазин / т.нар."Троя"/, от където и друг път били купувани бойлери за болницата, като служител в магазина-св.Митева издала фактура на името на ДПБ, на която св.Мюмюн се подписал като шофьор-снабдител. След това св.Мюмюн предал фактурата на подс.Папазов. С платежно нареждане от месец декември 2005г. била платена сума в размер на 165,00 лева на ЕТ„Пацифик-САТ", гр.Кърджали, по фактура № 1285/16.11.2005г. Същият бойлер не бил заведен в инвентарната книга на ДПБ. Когато свидетелят Мюмюн се върнал на работа, разбрал, че бойлерът не бил постъпвал в болницата, като за това обстоятелство го запитал лично и директора – св.Гетев. Св.Мюмюн отишъл при подсъдимия Папазов и му казал, че трябва да му даде бойлера или равностойността му - сумата от 165 лева, за да ги върне в касата. Подсъдимият Папазов му предал сумата и св.Мюмюн ги внесъл в касата на болницата, като за целта бил издаден ПКО № 8/26.01.2006г. за възстановяване в касата на ДПБ на „неправилно преведена сума на ЕТ „Пацифик-САТ от главния счетоводител" в размер на 165.00 лева. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-графическа експертиза, отразено в Протокол №66 от 23.04.2007г., саморъчните подписи - 12 бр., положени в предпоследната графа срещу името Владимир Папазов в списъци - описи /на карирани листове/ на ДПБ- Кърджали за зареждане на гориво за месеците март, май, юни, август и ноември 2005г., били изпълнени от Владимир Папазов. Видно от първоначалното заключение на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза, през периода месец март - месец декември 2005г. подс.Владимир Петков Папазов, в качеството си на главен счетоводител на ДПБ-гр. Кърджали, заредил в личния си автомобил от бензиностанцията на "Симекс" ЕООД- Кърджали, гориво на обща стойност 901.27лв., като в някои случаи шофьора Айдън Мюмюн сочел "снабдяване" вместо номера на автомобила на Папазов в описите, придружаващи издадените фактури от бензиностанцията. С платежно нареждане от декември 2005г. била платена сума в размер на 165.00лв. на ЕТ"Пацифик-САТ" по фактура №1285/16.11.2005г. Към платежното нареждане не била приложена фактура и нямало издадена складова разписка, т.е. бойлера не бил получен в ДПБ. С ПКО №8 от 26.01.2006г. Владимир Папазов възстановил в касата на ДПБ "неправилно преведена сума на ЕТ"Пацифик- САТ" в размер на 165.00 лв. Видно от заключението на вещото лице по допълнителната съдебносчетоводнÓ експертиза, през периода месец март - месец ноември 2005г. горивото, което заредил Владимир Папазов от бензиностанция "Симекс" ЕООД гр.Кърджали на база представените описи, в личния си автомобил, и когато Айдън Мюмюн зареждал автомобила на Владимир Папазов като било сочено "снабдяване" вместо номера на автомобила, което гориво не било използвано от него за служебни цели, т.е. за него няма пътни листове и касови бележки, било както следва: 1. По фактура № **********/31.03.2005г. било фактурирано зареденото гориво на обща стойност 49.60 лв. от Айдън Мюмюн като посочил в списъка "снабдяване", а именно: на 22.03.2005г. бензин А-92 количество 21.450 л. х 1.38 лв. на обща стойност 29.60 лв.; на 29.03.2005г. бензин А-95 количество 6.540 л. х 1.53 лв. на обща стойност 10.00 лв.; на 29.03.2005г. бензин А-92 количество 6.990 х 1.43лв. на обща стойност 10.00 лв.; 2. По фактура №**********/31.05.2005г. било фактурирано зареденото от Владимир Папазов гориво на обща стойност 49.99 лв., като посочил в описите кола № 42-23, а именно: на 19.05.2005г. бензин А-95 количество 12.270 л. х 1.63 лв. на обща стойност 20.00 лв.; на 19.05.2005г. газ количество 38.450 л. х 0.78 лв. на обща стойност 29.99лв.; 3. По фактура № 13060/30.06.2005г. било фактурирано зареденото гориво на обща стойност 120.45 лв. в .т.ч от Владимир Папазов: на 22.06.2005г. бензин А-95 количество 22.730л. х 1.76 лв. на обща стойност 40.00 лв.; на 22.06.2005г. газ количество 64.390 л. х 0.74 лв. на обща стойност 47.65лв.. Фактурирано било и заредено количество от Айдън Мюмюн като сочел "снабдяване", а именно: на 12.06.2005г. бензин А-92 20л х 1.64 лв.. на обща стойност 32.80 лв.; 4. По фактура № **********/31.08.2005г. било фактурирано зареденото гориво от Владимир Папазов, на обща стойност 247.20 лв, като посочил в описите кола №42-23, а именно: на 15.08.2005г. бензин А-92 количество 34.100 л. х 1,76 лв. на обща стойност 60.00лв.; на 15.08.2005г. бензин А-92 количество 21.136 х 1.76лв. на обща стойност 37.20 лв.; на 18.08.2005г. бензин А-92 количество 82.872л. х 1.81лв. на обща стойност 150.00лв.; 5. По фактура № **********/31.10.2005г. било фактурирано зареденото гориво от Владимир Папазов на обща стойност 128.16лв. като посочил в описите кола №42-23, а именно: на 11.10.2005г. бензин А-92 количество22л.х1.83лв. наобщастойност 40.26лв.; на 15.10.2005г. бензин А-92 количество 10 л. х 1.79 лв. на обща стойност 17.90 лв. Фактурирано било и заредено гориво от Айдън Мюмюн като сочел "снабдяване" както следва: на 21.10.2005г. газ количество 19.230л. х 1.04 лв. на обща стойност 20.00 лв.; на 27.10.2005г. газ количество 48.07л х 1.04 лв. на обща стойност 50.00 лв.; 6. По фактура № **********/30.11.2005г. зареденото гориво от Владимир Папазов за "снабдяване" на обща стойност 73.73 лв. нямало данни да е ползвано за служебни цели, а именно: на 01.11.2005г. бензин А-95 количество по 25л.х1.70лв. на обща стойност 42.50 лв.; на 01.11.2005г. газ количество 30.03л.х1.04 лв. на обща стойност 31.23 лв. Общата стойност на зареденото гориво през периода месец март- месец ноември 2005г., за което нямало данни да е било ползвано за служебни цели, било в размер на 669.13 лв. За периода м.ноември- м. декември 2005г. за бойлера, закупен с фактура №1285/16.11.2005г., издадена от ЕТ"Пацифик-САТ", гр.Кърджали в ДПБ нямало подписана складова разписка от материалноотговорно лице, получило бойлера и същият не бил заведен в инвентарната книга на ДПБ. Видно от заключението на вещото лице по втората допълнителна съдебносчетоводна експертиза /назначена в хода на първоинстанционното съдебно следствие/, с Приходен касов ордер № 7 от 26.01.2006г. Владимир Папазов внесъл в касата на ДПБ сума в размер на 940.00 лв. с основание: "възт. /изписано съкратено/ за бензин". С вносна бележка с референтен номер № 06026001003478 от 26.01.2006г. чрез ОББ-клон Кърджали, от ДПБ-Кърджали били внесени по банкова сметка №********** в полза на „Симекс" ЕООД- гр.Кърджали неплатените задължения по издадените фактури в размер на 49.60лв. по фактура №**********/31.03.2005г.; 49.99лв. по фактура №**********/31.05.2005г.; 120.45 лв. по фактура № **********/30.06.2005г.; 247.20 лв. по фактура № **********/31.08.2005г.; 128.16 лв. по фактура № **********/31.10.2005г.; 73.73 лв. по фактура № **********/30.11.2005г. За периода от 23.03.2005г. до 01.11.2005г. била налице вреда, която произтичала от парично задължение на ДПБ към „Симекс" ЕООД за гориво, заредено от подсъдимия Папазов. С внасянето на сума в размер на 940.00 лв. "за бензин" с ПКО № 7 от 26.01.2006г. в касата на ДПБ и последвалото плащане на задължението към "Симекс" ЕООД с вносна бележка с референтен номер № 06026001003478 от 26.01.2006г. чрез ОББ- клон Кърджали, вредата била възстановена. Стойността на зареденото от подсъдимия Папазов гориво била включена в издадените данъчни фактури на ДПБ. В тях бил посочен предмета на продажбата, количеството и договорената цена за продуктите, които продавачът предоставил вече на купувача, съгласно приложените към фактурите списъци и положените в тях подписи. Според същото заключение, от гледна точка на „Симекс" ЕООД издадените фактури представлявали фактури за продажба, по които се очаквало парично постъпление от ДПБ, съгласно указания във фактурите начин на плащане, а от гледна точка на ДПБ това били фактури за покупка, по които следвало да се плати на „Симекс" ЕООД пълната стойност на доставката по всяка една от издадените фактури. ДПБ била задължена на „Симекс" ЕООД- гр.Кърджали за стойността на горивото заредено от подсъдимия Папазов, фактурирано с данъчни фактури на ДПБ. Така описаната фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания на Татяна Тодорова, Дамян Гетев, Димитър Георгиев, Айдън Мюмюн, Петър Петров, Христо Тодоров, Исмаил Исмаил и Дарина Митева, които с изключение, при това само от части на обясненията на подс.Папазов, са еднопосочни и непротиворечиви, поради което съдът изцяло им дава вяра; от писмените доказателства –длъжностна характеристика на главен счетоводител, трудов договор №194 от 28.04.2001 г., договор за доставка на течни горива, Заповеди на Директора на ДПБ-Кърджали - №13/04.01.2006 г., №84/16.02.2006 г., №2/03.01.2006 г., №195/09.05.2003г, списъци-описи за зареждане на гориво от ДПБ-Кърджали, изд. от „Симекс”ЕООД, гр.Кърджали, платежно нареждане от 16.11.2005 г., фактури и касови бонове издадени от „Симекс”ООД, гр.Кърджали, приходни и разходни касови ордери, протоколи №1/04.01.2006 г. и № 2/26.01.2006 г., разписки за получени суми, справки за издадени и изплатени командировъчни на Владимир Папазов през 2005 г., удостоверение за актуално състояние на фирма, документация за проведена процедура по ЗОП, както и от заключенията по извършените графологична и съдебносчетоводни експертизи, които съдът възприема изцяло като правилни и обосновани. Приетото по делото от фактическа страна по същество не се оспорва от жалбодателя – подс.Папазов, а се твърди, че описаното деяние извършено от подсъдимия не осъществявало състава на престъплението „длъжностно присвояване”, тъй като в конкретния случай не се доказали разпоредителни действия от страна на Папазов в качеството му на длъжностно лице, в резултат на които действия собственика – ДПБ, да е била лишена безвъзмездно и невъзстановимо от вещи – гориво и бойлер, нито се доказало, че Папазов, по някакъв начин е облагодетелствал себе си или трето лице, в чиято полза той да се е разпоредил. Изложените от жалбодателя твърдения, че описаното деяние не осъществява състава на престъплението по чл.201 от НК, са неоснователни. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият Владимир Папазов е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.205, ал.1, ал.1, т.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 от НК по обвинението, за което е предаден на съд, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. Основният състав на длъжностното присвояване по чл.201 НК е едно типично специално престъпление по служба и засяга специфичните отношения по служба, в които субектът участва. Субект на престъплението, както е посочил и първоинстанционния съд, може да бъде само длъжностно лице. По делото не се спори, че подс.Папазов, заемайки длъжността „главен счетоводител” в ДПБ, е имал качеството “длъжностно лице” по смисъла на чл.93, т.1 от НК. В настоящия случай не се спори, че през инкриминирания период подс.Папазов е зареждал гориво в личния си автомобил „Ауди”, с ДК № К 4223 АК и съответно е закупил бойлер, като не е заплатил лично /с лични средства/ посочените вещи, а е задължил с равностойността им ДПБ – Кърджали, вписвайки закупените и ползвани от него количества гориво в месечните отчети, съответно „Симекс” ЕООД издавало в края на всеки месец фактури с получател на стоката – ДПБ-Кърджали, в които фактури било включено и количеството гориво заредено в автомобила на подсъдимия, но незаплатено от него. Безспорно по делото се установи, че ДПБ-Кърджали е била задължена по подробно описаните по-горе фактури, в които е била включена и стойността на зареденото от подсъдимия гориво. Т.е. по фактури собственик на описани‗е в тях количества гориво безспорно е била ДПБ-Кърджали и именно болницата е била длъжна да заплати стойността на това гориво. Подсъдимият зареждайки лично или чрез св.Мюмюн гориво в личния си автомобил, което не заплащал, а разпореждал на служителите от бензиностанцията да запишат в описа, който водели за гориво, зареждано от ДПБ-Кърджали, включвайки впоследствие това гориво в изготвените месечни описи и съгласявайки се то да бъде включено в издадените от „Симекс” ЕООД фактури, е извършил разпоредителни действия с това гориво. Т.е. той закупува гориво от името и за сметка на болницата, а самия той се разпорежда с него като със свое. Безспорно е, също така, че по този начин е възникнало задължение за плащане от страна на ДПБ, която била лишена от възможността да се разпорежда с горивото, което е било фактурирано на нейно име. Или, за болницата е настъпила щета в размер на стойността на инкриминираното гориво, а подсъдимият съответно се е облагодетелствал с тази стойност. Във връзка с изложеното, са неоснователни доводите на защитника на жалбодателя, че инкриминираното гориво не било собственост на болницата, тъй като не било заплатено от нея. Дали е заплатено или не горивото към момента на зареждането му в автомобилите не променя факта, че с излизането на горивото от патримониума на „Симекс” ЕООД и предаването му на купувача, то става собственост на последния, тъй като с равностойността му се задължава именно купувача, в случая ДПБ-Кърджали като получател, а не подсъдимия, след като зареденото от последния гориво е било включено в нарочно съставяните за целта описи в бензиностанцията и съответно в месечните фактури, с които ДПБ е била задължавана, не само със стойността на горивото, което е ползвано за служебни цели, но и с горивото, с което е зареждан автомобила на подсъдимия. Ако се приеме версията на подсъдимия и защитника му, че след като горивото не е било заплатено от болницата, то същото не е било нейна собственост, макар да е била задължена със стойността му, би означавало, че всеки един служител от болницата е можело да зарежда гориво за лично ползване, за сметка на последната, т.е. което да не заплаща, а в един по-късен момент, ако и когато се установи, че то не е ползвано за служебни нужди, да внася равностойността на зареденото гориво в касата на болницата, която от своя страна да го превежда на продавача. От изложеното обаче следва и логичния въпрос, защо следва болницата да заплаща гориво на „Симекс”ЕООД, което не е било нейна собственост и тя не е закупувала, както твърди защитника на подсъдимия. Неоснователни се явяват и твърденията, че сключеният на 28.03.2005 г. между ДПБ-Кърджали, представлявана от Директора – д-р Д.Гетев и гл.счетоводител – Вл.Папазов и „Симекс”ЕООД, гр.Кърджали, представлявано от С.Благоев, договор за доставка на течни горива бил нищожен и не пораждал правно действие, поради липса на един от изискуемите реквизити, а именно подписи на страните, които са го сключили. Действително в приобщеният по делото като доказателство договор за доставка на течни горива /л.61-62, том І от ДП №19/07 г/ липсват подписите на договорилите се страни – техните законни представители, но през време на цялото наказателно производство този договор не е бил оспорен от подсъдимия като нищожен, а напротив - позовавайки се именно на него той, твърди, че си е „извоювал” преференции „помагайки” на „Симекс” ЕООД да спечелят проведения конкурс по реда на Закона за обществените поръчки. Нещо повече в обясненията си на първоинстанционното следствие /л.95/ подсъдимият сочи „…след като подписахме договора с него и така ми даде преференциални възможности да зареждам като негов приятел…”; „…С даването на тази точка, той спечели договора – търга. На базата на тази точка, договора беше приет в Министерството на здравеопазването”. Или, подсъдимият не само, че не е оспорвал действителността на договора, но самият той твърди, че го е подписал и същият е бил представен в МЗ. Че въпросният договор е бил подписан от посочените в него страни по делото, са налице писмени и гласни доказателства – доклад на инспектората към Министерство на здравеопазването за извършена проверка в ДПБ-Кърджали за периода 01.01.2004 г. – 31.03.2006 г., показанията на св.Гетев и св.Мюмюн, поради което не може да бъде споделен доводът на защитника на подсъдимия, че същият е нищожен. Във връзка с изложеното следва да се посочи, че дори и да няма сключен /подписан/ писмен договор между ДПБ-Кърджали и „Симекс”ЕООД, гр.Кърджали, то установеното по делото извършено от подсъдимия деяние отново не би било несъставомерно. Без значение в случая е дали установения ред за зареждане на гориво, отразяването му в съответните описи и включването му в издаваните фактури е било на база писмен договор или устна договорка между продавача и купувача, предвид безспорно установеното по делото обстоятелство, че подсъдимият е зареждал личния си автомобил за сметка на ДПБ-Кърджали. Следва също така, с оглед на изложеното да се посочи, че абсолютно голословни и не подкрепени от никакви други доказателства по делото, са обясненията на подсъдимият Папазов, че той на база спечеления конкурс от „Симекс”ЕООД имал договорка с едноличния собственик на последното да зарежда гориво, което да заплаща разсрочено, неуточнено кога във времето, поради което съдът не кредитира обясненията му в тази им част, а ги приема единствено за защитна теза, целяща оневиняването му. Още повече, че по делото няма никакви доказателства, че през целия инкриминиран период от около седем месеца, подсъдимият да е заплатил някаква част от използваното от него за лични цели гориво, заредено от „Симекс” ЕООД, а това е сторил едва след като нарочно назначената в ДПБ-Кърджали комисия е установила неправомерното зареждане на гориво в личния автомобил на Папазов за сметка на болницата. Във връзка с изложеното, следва също да се посочи, че именно подсъдимият е имал задължението да следи и контролира правилното водене на счетоводните сметки и документи и съответно е бил отговорен за достоверността на информацията във финансовосчетоводните документи, които подписва. Ако е имал намерение, както твърди, да си заплаща зарежданото от него гориво лично, а не същото да бъде включвано като задължение на болницата, е следвало точно той да посочи, че зарежданото в неговия автомобил гориво следва да се приспадне, да не се включва като задължение за заплащане от страна на болницата. Аналогично на изложеното са и действията по отношение на закупения за сметка на болницата, но получен от подсъдимия бойлер, който нито е предаден на ДПБ, нито е заприходен към активите, но въпреки това подс.Папазов е задължил болницата със стойността му. Напълно нелогично, дори абсурдно звучи обяснението на подсъдимия, че станало недоразумение, когато той потърсил по време на отпуск св.Мюмюн и му казал да отиде и да вземе фактура от магазина, от където взел процесния бойлер и впоследствие /когато св.Гетев заявил на св.Мюмюн, че следва предаде закупения за сметка на болницата бойлер или да възстанови стойността му/ уточнил, че имал предвид фактура на името на фирмата на баща му, а не на болницата. Подсъдимият не дава логичен и правдоподобен отговор на въпроса, кое е наложило да издирва и да моли св.Мюмюн, който по това време е бил в отпуск, да взема фактура на името на фирмата на баща му, след като вземайки бойлера самият подсъдим е следвало да поиска от продавача издаването на фактура на името на фирмата на баща му, с която фирма междувпрочем св.Мюмюн няма никаква връзка и същия няма от къде да разполага с данни на тази фирма, които данни са необходими за попълване на фактурата, съответно да полага подпис като представител на фирмата получил на стоката. Обясненията му в тази им част отново са напълно изолирани и не се подкрепят от никакви други доказателства, напротив опровергават от показанията на св.Мюмюн, който твърди, че подс.Папазов го е открил, когато бил на сергия на пазара и му казал да отиде и фактурира един бойлер с платежно на болницата, като друго не бил уточнявал. Или, от всичко изложено следва да се направи извод, че деянието извършено от подс.Папазов покрива обективните признаци на длъжностното присвояване, какъвто правилен извод е направил и районният съд. По делото безспорно се установи, че длъжностното лице – подс.Владимир Папазов, именно в това си качество е получил фактическа власт върху предмета на посегателството – гориво и бойлер, получени и ползвани лично от него, като разпоредил отново в това си качеството количества гориво и бойлер да се фактурират на болницата, т.е. с равностойността им задължил ДПБ-Кърджали. В тази връзка следва да се отбележи, че не е необходимо предметът на престъплението по чл.201 от НК да е връчен на дееца. Безспорно доказана по делото е и причинената имотна щета в резултат на престъплението, гориво на стойност 669.13 лв. и бойлер на стойност 165.00 лева /предмет на обвинението/, т.к. собственика на предмета на престъплението е бил лишен от възможността да се разпорежда с него. От субективна страна длъжностното присвояване е едно типично умишлено престъпление, осъществено винаги с пряк умисъл. Този умисъл бе установен по категоричен начин в настоящия случай. Деецът Владимир Папазов е съзнавал, че като главен счетоводител е имал възможност да насочва или пренасочва движението на материални ценности и парични средства на ДПБ-Кърджали, както е съзнавал и какви действия са му позволени да върши с тези ценности и пари, единствено да се ползват за нуждите на болницата, което той не е сторил. Той е предвиждал, че в резултат на разпореждането инкриминираните гориво и бойлер ще преминат в полза на него самия и е съзнавал, че това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с тези вещи. Подс.Папазов във волево отношение е имал за цел и се е разпоредил противозаконно с предмета на престъплението в свой интерес, задържайки за себе си полученото гориво и бойлер вместо да ги предаде на ДПБ-Кърджали. Междувпрочем, изложеното от първоинстанционния съд относно обективните и субективните признаци на деянието се споделят от настоящия състав и не е необходимо да се преповтарят. Предвид обстоятелството, че подс.Папазов е възстановил равностойността на присвоените вещи до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, т.е. репарирани са нанесените от престъплението щети, то деянието следва да се квалифицира по привилегирования състав на длъжностно присвояване - чл.205, ал.1, т.1 от НК, както правилно е квалифицирано в обжалваната присъда. Подсъдимият е извършил всяко едно от деянията при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК,тъй като деянията осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, поради което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Или от всичко изложено следва извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.205, ал.1, т.1 във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че през периода от 22.03.2005г. до 16.11.2005г. в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - главен счетоводител на Държавна психиатрична болница-гр.Кърджали, присвоил чужди движими вещи - гориво на стойност 669,13 лева и електрически бойлер на стойност 165,00 лева, собственост на Държавна психиатрична болница- гр.Кърджали, връчени в това му качество, като присвоените вещи са били заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителя. Съобразно преценката за смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът правилно е определил наказание под средния предвиден размер, а именно 1/една/ година “лишаване от свобода”, което на основание чл.66 от НК, съдът е отложил за срок от 3 години, предвид, че са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане и най-вече, че за поправянето на подсъдимия не е наложително същото да бъде изтърпяно ефективно. Определеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия Папазов деяние и би оказало възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото. Предвид изхода на делото правилно са възложени на подсъдимия направените по делото разноски. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание. Неоснователни се явяват доводите в допълнително представеното изложение към въззивната жалба за допусÝати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, а именно: отказ на първоинстанционния съд да извърши поправка на протокола от проведеното на 30.09.2008 г. съдебно заседание с аргумента, че искането е направено извън предвидения в НПК срок, като в същото време съдът извършил поправка в същия протокол без да има направено искане от страните съгл. чл.312, ал.1 от НПК; в последното по делото заседание проведено на 17.02.2009 г. преди приключване на съдебното следствие не били прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК материалите по делото; за изготвянето на протокола от това заседание подсъдимият бил уведомен в края на тридневния срок, което го лишило от възможността да направи обосновано искане за поправка; и видно от протокола, същият бил изготвен на 20.02.2009 г., т.е. към датата на произнасяне на присъдата нямало протокол от съдебното заседание, което било самостоятелна причина за отмяна на този акт. По първото посочено нарушение, настоящия съдебен състав констатира, че искането за поправка на протокола, който е бил изготвен на 02.10.2008 г., е постъпило в съда на 10.10.2008 г., след изтичане на тридневния срок по чл.312, ал.1 от НПК, поради което правилно и законосъобразно искането като недопустимо е било оставено без разглеждане. Не се установява от съдебния протокол да са извършвани поправки в същия, без да е имало подобно искане от страните, какъвто довод се прави. Не се установява също така, преди приключване на съдебното следствие в проведеното на 17.02.20009 г. съдебно заседание, съдът да не е приел по реда на чл.283 от НПК материалите по делото, които имат значение за изясняването на обстоятелствата по същото. Напротив видно от изготвения протокол същите са прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото. Протокола от проведеното на 17.02.2009 г. съдебно заседание е съставен при условията и реда съгласно разпоредбата на чл.311 от НПК, поради което същият представлява доказателствено средство за извършените процесуални действия, като не е искана и извършвана поправка на същия съгласно чл.312 от НПК. Съдът няма задължение да уведомява страните за датата на изготвяне на протокола от съдебно заседание и твърдението за извършено такова от страна на съда по никакъв начин не е нарушило правото да се иска поправка на същия, а напротив допринесло е за реализирано на това право. Липсата на съставен протокол преди постановяване на присъдата не е процесуално нарушение, какъвто довод се навежда, тъй като в НПК липсва императивна разпоредба, която да вменява подобно задължение, а напротив – съгласно императивните разпоредби на НПК съдът е длъжен да обяви присъдата си веднага след приключване на съдебните прения и след провеждане на съвещание, като е очевидно, че към този момент съдебния протокол не може да бъде изготвен и подписан от председателстващия съдебното заседание съдия и съдебния секретар. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена присъда № 18/17.02.2009 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 438 по описа за 2008 г. на същия съд, като правилна, обоснована и законосъобразна. Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 18/17.02.2009 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 438 по описа за 2008 г. на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2. |