РЕШЕНИЕ
№ 506
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300500653 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6, пр.2 и пр.3 във вр. с
чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, като се прави и възражение по чл.435, ал.2, т.7 от
ГПК.
Образувано е въз основа на жалба вх. №5979/07.03.2022 г. и жалба
вх. №1746/21.01.2022 г. на регистратурата на ОС Пловдив, и двете с
идентично съдържание, подадени от длъжника А. Р. Д., ЕГН **********, от
град *************, срещу постановление от 06.01.2022 г. по изпълнително
дело №20138240400240 по описа на ЧСИ К. по регистъра на КЧСИ с район на
действие района на ОС Пловдив, с което са посочени разноските, отказано е
прекратяване и приключване на изпълнителното дело, като се иска
прекратяване на изпълнителното дело. Твърди се изтекла погасителна давност
за вземането на кредитора.
Ответната страна по жалбата - взискателят „*************, и
длъжникът Н. К. Т. не са изразили становище по жалбата.
В писмено становище /мотиви/ към обжалваното изпълнително
действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ поддържа, че
жалбата е допустима, но е неоснователна по подробно изложени
съображения.
Жалбата (както вече се отбеляза, двете жалби са с идентично
съдържание - едната е депозирана при ЧСИ, а втората е постъпила в ОС
Пловдив, като е препратена на ЧСИ за администриране) е допустима –
подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, срещу
1
подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6
ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано на 23.01.2013 г. с
разпореждане на ЧСИ ************ от същата дата по молба на
„*************, с приложен изпълнителен лист от 25.04.2012 г., издаден въз
основа на заповед за изпълнение №3706/21.04.2012 г. по ч.гр.д. №6087/2012 г.
по описа на Районен съд - Пловдив, с която е разпоредено длъжникът А.Р. Т.
и поръчителите Р. И. Т. и Н. К. Т. да заплатят солидарно на кредитора
„*********** сумата от 6915 евро главница, произтичаща от договор за
банков кредит №006LD-R-001185 от 04.06.2010 г., обезпечен с договори за
поръчителство от 08.06.2010 г., лихва в размер на 2430.92 евро за периода
21.06.2010 г. – 19.04.2012 г., ведно със законната лихва от 20.04.2012 г. до
изплащане на задължението, както и разноските по делото за държавна такса
в размер на 365.58 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 630 лв.
С разпореждането /л.1 от изпълнителното дело/ ЧСИ е образувал
изпълнителното дело, разпоредил е изпращане на уведомления по ДОПК,
ПДИ на длъжниците. Още с поканата за доброволно изпълнение (л.27, т.1 от
изпълнителното дело) длъжникът Т. (понастоящем Д.) е уведомена, че към
08.02.2013 г. дължи 2001.36 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, като е
уведомена, че в хода на принудителното изпълнение се начисляват и
длъжникът дължи допълнителни такси за различни изпълнителни способи,
както и разноски.
По делото е присъединен взискател „*********** за вземане в
общ размер на 2885.12 лв. срещу длъжника А. Т., като впоследствие
производството по отношение на това вземане е прекратено по писмено
искане на взискателя.
Видно от отбелязванията на изпълнителния лист,
жалбоподателката и длъжникът Т. в периода от 04.02.2013 г. до 14.07.2017 г.
са направили общо 53 плащания, които, с малки изключения, са ежемесечни.
На 20.09.2018 г. е депозирана молба от взискателя „П****“ АД, с
искане да се направят справки за имущественото състояние на длъжниците и
да се наложи запор на банкови сметки, трудово възнаграждение, вземане,
движимо имущество или възбрана на недвижим имот. Иска се насрочване на
опис на движими вещи, като на ЧСИ са възложени правата по чл.18 ЗЧСИ.
Справки са направени, като според призовката за принудително изпълнение
до 11.10.2018 г. дължимите разноски по изпълнението са били 2509.68 лв. по
ТТР към ЗЧСИ (л.364, т.2). Насрочен е и опис на имущество.
С молба от 10.08.2021 г. (л.405, т.2) е поискано конституиране на
нов взискател – цесионера по вземането „Ф*********** на мястото на
цедента „П*****“ АД, което е и направено. С молба от 16.11.2021 г. е
поискано налагане на запори, като са възложени на ЧСИ правата по чл.18
ЗЧСИ. Направени са опити документи за извършената цесия да се връчат на
длъжниците, но това е направено само по отношение на Д.
2
В хода на изпълнителното производство страните са се
споразумели, длъжникът Д. е заплатила еднократно сумата от 11000 лв. (част
от задължението в общ размер на 27350.73 лв. към 02.12.2021 г.), като са
приели, че не дължи други суми към взискателя, който е уведомил ЧСИ
(уведомление на л.437, т.2 от изп.дело) за извършеното плащане и липсата на
претенции към длъжника. Изрично е отбелязано, че платените суми по
задължението не включват дължимите такси и разноски съгласно ТТР към
ЗЧСИ.
С обжалваното постановление ЧСИ П******* е конкретизирал
таксите и разноските по ТТР към ЗЧСИ, които се дължат от длъжника. От
жалбоподателката не се възразява срещу размера или начина на определянето
им. Единствено се твърди, че сумите – предмет на изпълнителното
производство, не се дължат. В случай, че счита за недължими сумите по
изпълнителния лист, жалбоподателката разполага с възможност да защити
правата си по общия исков ред, а не чрез обжалване действията на съдебния
изпълнител. В настоящето производство се разглежда само
законосъобразността на извършените от ЧСИ действия. Не е допустимо
разглеждане на материално правни възражения, каквото е и възражението за
изтекла давност. В този смисъл са и отговорите от Омбудсмана на Република
България и КЧСИ, които е получила.
Относно разноските – според чл.79, ал.1 ГПК и трайната съдебна
практика, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
изрично посочените случаи – когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство; изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
бъдат отменени от съда; касае се за разноски, направени от взискателя за
изпълнителни способи, които не са приложени. В случая не е налице никоя от
предвидените в закона хипотези, при които отпада задължението на длъжника
за заплащането им. Действително, извършено е плащане пряко на взискателя,
но в хода на изпълнителното производство, като същият е заявил, че е
удовлетворен изцяло. Това обаче не освобождава длъжника от заплащане на
начислените до този момент такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ.
Таксите по т.3 и т.4 от ТТР към ЗЧСИ са авансови. Ако същите са
внесени от взискателя, следва да му се възстановят. Ако обаче не са внесени,
се събират от длъжника и се задържат от ЧСИ. В случая по делото има трима
длъжници, като на всеки от тях е правено проучване на имуществото,
изпращани са документи – ПДИ, призовки за принудително изпълнение,
запорни съобщения, преписи от документи. Част от разноските са внесени от
взискателя, като са му възстановени. Проучванията обаче са правени
многократно, с оглед продължителния период от време. По делото са
налагани запори, многократно са изпращани и документи по пощата.
Приложени са и протоколи за действия на връчител (л.452-454, т.2) за
многократни посещения на адреса на Т. и опити за връчване на съобщения и
залепване на съобщение. Такива са изпратени и до жалбоподателката.
3
Преписи от жалбата са изпратени на взискателя и длъжника.
Приложени са и разходооправдателни документи - квитанция от
Община Пловдив за заплатена такса от 3 лв. за проверка за декларирани
имоти, както и за заплатени: такса за справка в регистъра на БНБ за
регистрирани банкови сметки, пощенски разходи за връчване на призовка на
длъжника Н.Т. и куриерски разходи, отново за връчване на документи на
същата. Извън платените до момента от взискателите такси и разноски са
дължими посочените в постановлението на ЧСИ от 06.01.2022 г.
Съгласно т.26 от ТТР към ЗЧСИ се дължи пропорционална такса
върху материалния интерес от 33227.84 лв. (включваща главница, лихви,
разноски на взискателя) – 2213.67 лв. без ДДС или 2656.40 лв. с ДДС. Според
протоколите за извършено погасяване на дълг, са погасени 450.49 лв. (с ДДС)
от дължимите такси по т.26 от ТТР към ЗЧСИ или не са погасени още 2205.91
лв. (с ДДС). От жалбоподателката не се оспорва, че същите не са платени,
като липсват и конкретни съображения защо не се дължат.
В чл.433, ал.1 от ГПК са изрично посочени случаите, в които се
прекратява изпълнителното производство, а ал.2 от същия текст урежда
приключването му. Изрично е посочено, че, за приключване на
изпълнителното производство, е необходимо не само изпълнение на
задължението, но и събиране на разноските за изпълнението. Не е налице
нито една от визираните от Закона хипотези, като не са налице
предпоставките за прекратяване, респективно - приключване на
изпълнителното производство. Макар и взискателят да е удовлетворен
(според изричното му изявление), задължението за заплащане на разноските
не е отпаднало.
Разноски от взискателя не са поискани, като не се присъждат.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №5979/07.03.2022 г. и
жалба вх. №1746/21.01.2022 г. на регистратурата на ОС Пловдив, и двете с
идентично съдържание, подадени от длъжника А Р. Д., ЕГН **********, от
град ************, срещу постановление от 06.01.2022 г. на ЧСИ
К********** по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС
Пловдив, с което е определен размер на разноските и е отказано прекратяване
и приключване на изпълнително дело №20138240400240.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5