Р E Ш Е Н И Е
По АНД № 1090/20г.
22.07.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, наказателно
отделение, 22-ри първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Младенов
при участието
на съдебния секретар Светослава Матеева и в
присъствието на прокурора Красимир Кирилов, като разгледа
докладваното от съдия Николай Младенов АНД № 1090 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХVIII-ма от НПК /Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание/, чл. 375-380 от НПК, във връзка с глава ХХ от НПК /Съдебно заседание/, чл. 258-312 от НПК
Делото е
внесено в съда с постановление от 10.03.20202г. за предложение за освобождаване
от наказателна отговорност по реда на чл.
78а от НК, по преписка № 7175/2018г. по описа на СГП, ДП № 5109/2018г. по
описа на СДВР. Срещу М.И.С., българка, българска гражданка, родена на ***г***,
живуща ***, с ЕГН: ********** е повдигнато
обвинение по чл. 248а, ал. 1, вр. с чл.
26, ал. 1 от НК за това, че за
времето от 22.05.2017г. до 23.05.2017г. в гр. София, в условията на
продължавано престъпление- с четири деяния, които осъществяват поотделно един и
същ състав на едно и също престъпление , извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, за да получи кредит е представила неверни сведения, а именно,
че работи на безсрочен трудов договор във фирма „Н.“ ЕООД, ЕИК *******, на
длъжност „Анализатор на пазари“ от
03.05.2016г., като същият е бил прекратен със заповед за прекратяване на трудов
договор № 010/03.03.2016г. от дата
19.05.2017г., подписан от М. И.С., както следва:
1. На 22.05.2017г. в гр. София, в
офис на „Р.“ ЕАД, находящ се в София, бул. „*******, пред В.С.И.- служител на „Р.“
ЕАД е представила неверни сведения в Искане за кредит, а именно, че работи на
безсрочен трудов договор във фирма „Н.“
ЕООД, ЕИК *******, на длъжност „Анализатор на пазари“ от 03.05.2016г., като
същият е бил прекратен със заповед за прекратяване на трудов договор № 010/03.03.2016г. от дата 19.05.2017г.,
подписан от М. И.С., за да получи кредит в размер на 36 575 лева, за което
е бил сключен договор за потребителски кредит № 1705032126542149 от
22.05.2017г. с „Р.Б.“ ЕАД.
2. На 22.05.2017г. в гр. София, в
магазин Технополис Люлин, находящ се в
гр. София, бул. „********, предИ.Л.Т.- служител на банка „ДСК“ ЕАД е
представила неверни сведения в Искане за стоков кредит, а именно, че работи на
безсрочен трудов договор във фирма „Н.“
ЕООД, ЕИК *******, на длъжност „Анализатор на пазари“ от 03.05.2016г., като
същият е бил прекратен със заповед за прекратяване на трудов договор № 010/03.03.2016г. от дата 19.05.2017г.,
подписан от М. И.С., за да получи кредит в размер на 7499 лева, за което е бил
сключен договор за стоков кредит № 266182 от 22.05.2017г. с банка „ДСК“ ЕАД.
3. На 22.05.2017г. в гр. София, в БЦ
Княгиня Мария Луиза на „А.Б.Б.“, пред К.Д.Ч.- ВРИ директор на БЦ Княгиня Мария Луиза и Т.Н.Н.- Мениджър продажби в БЦ Княгиня Мария
Луиза е представила неверни сведения в Искане за кредит, а именно, че работи на
безсрочен трудов договор във фирма „Н.“
ЕООД, ЕИК *******, на длъжност „Анализатор на пазари“ от 03.05.2016г., като
същият е бил прекратен със заповед за прекратяване на трудов договор № 010/03.03.2016г. от дата 19.05.2017г.,
подписан от М. И.С., за да получи кредит в размер на 25 000 лева, за което е
бил сключен договор за потребителски кредит № 62799 от 22.05.2017г. с „А.Б.Б.“
АД.
4. На 23.05.2017г. в гр. София, в
магазин „Техномаркет“, МОЛ София,
находящ се в гр. София, бул. „******, пред
Г.Х.Х.- служител на „Б.-А.К.Б.“ АД е представила неверни сведения в
Искане за стоков кредит, а именно, че работи на безсрочен трудов договор във фирма „Н.“ ЕООД, ЕИК *******, на длъжност
„Анализатор на пазари“ от 03.05.2016г., като същият е бил прекратен със заповед
за прекратяване на трудов договор №
010/03.03.2016г. от дата 19.05.2017г., подписан от М. И.С., за да получи кредит
в размер на 2 749 лева, за което е бил сключен договор за стоков кредит № ISCI-014617 от 23.05.2017г. с „Б.-А.К.Б.“ АД.
Няма постъпил отговор от страна
на обвиняемата или защитника ѝ.
В
съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура подържа
постановлението си като твърди, че фактите относно извършеното престъпление и
авторството му са изяснени и следва да се квалифицират като продължавано
престъпление по чл. 248а, ал. 1 НК . Предлага на съда да освободи подсъдимата
от наказателна отговорност по чл. 78а НК, като и наложи административно
наказание по-близко до максимума, защото престъплението е извършено с множество
деяния и отпуснатите кредити са в особено големи размери.
В
съдебно заседание адвокат Г.Ф., защитник на М.С., не оспорва обвинението от
обективна и субективна страна . Моли съдът да определи наказание близко до
минимума по чл. 78а НК, защото са налице смекчаващи обстоятелства, а именно, че
подсъдимата е изразила съжаление за стореното, грижила се е за малолетните си
деца и за баща си и майка си, за което е нямала подкрепа.
Подсъдимата
С. в последната си дума изразява съжаление за стореното.
Във
връзка с допустимостта на така повдигнатото обвинение съдът съобрази, че
по смисъла на чл. 35, ал. 2 НПК делата за престъпления по чл. 248 до 250 от НК
са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. В случая обвинение е
повдигнато за престъпление по чл. 248а, ал. 1, което систематично се намира
след чл. 248 и преди чл. 250 НК и следва да бъде разгледано от Софийски градски
съд като първа инстанция.
Софийски
градски съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните от фактическа страна, намира
следното:
Подсъдимата
М.И.С. е българка, българска гражданка, със средно образование, неомъжена,
безработна, родена на ***г***, живуща ***, с ЕГН: ********** и не е осъждана.
Подсъдимата
е била служител на „Н.“ ЕООД на длъжност „Анализатор проучване на пазари“ от
03.05.206г. до 19.05.2017г. На 19.05.2017г. с заповед на работодателя ѝ М.
Б. е било прекратено трудовото ѝ
правоотношение по чл.325, ал.1, т. 1 КТ. Подсъдимата е била незабавно уведомена
за това обстоятелство и се е подписала под заповед № 010/03.05.2016г. и
приемно-предавателен протокол, с който е получила трудовата си книжка и трудовото си досие от работодателя.
На
22.05.2017г. М.И.С. е изтеглила потребителски кредит за сумата от 36 575
/тридесет и шест хиляди петстотин седемдесет и пет/ лева от офис на „Р.“ ЕАД,
намиращ се в гр. София, бул. „*******. Представила е Допълнително споразумение към трудов
договор № 0101/03.05.2016г. с „Н.“ ЕООД и е попълнила Удостоверение за
имуществено състояние и Искане за кредит, в които е твърдяла, че се намира в
трудово правоотношение с „Н.“ ЕООД и е
посочила размера на доходите си към момента. В клона на банката подс. С. лично е подписала и изписала трите си имена под
договора, който е бил подписан и от св. В.С.И., като е предала личната си
карта, от която е било направено копие.
На
22.05.2017г. М.С. е използвала стоков кредит, изтеглен от Банка „ДСК“ чрез
консултант „продажби-стоково кредитиране“И.Л.Т., за да закупи Телевизор LG 65 C6U за сумата от 7499 /седем хиляди четиристотин
деветдесет и девет/ лева от „Технополис България“ ЕАД, находящ се в София, бул.
„*********. Данни за местоработата на М. С. са били попълнени в електронна
система на банката отИ.Л.Т., която е генерирала Декларация, в която е посочено,
че подсъдимата има трудов договор с „Н.“ ЕООД и получава месечно възнаграждение
в размер на 1200 лв. Тази декларация
наред с договор за стоков кредит № 266182, погасителен план, общи условия по
договора и други документи, свързани с отпускане на кредита, са били подписани
от М. С..
На
22.05.2017г. М.И.С. е изтеглила потребителски кредит за сумата от 25 000
/двадесет и пет хиляди/ лева от офис на „А.Б.Б.“ АД, намиращ се в гр. София,
бул. „*********. Представила е Служебна
бележка от „Н.“ ЕООД и е попълнила Искане за кредит, с които е удостоверила
трудовото си правоотношение с „Н.“ ЕООД
и е посочила размера на доходите си. В банката подс. С. лично е подписала и изписала трите си имена под
договора, който е бил подписан и от св. К.Д.Ч., като е попълнила и декларация
по Закона за защита на личните данни, съгласие за сключване на застраховка
„Живот“ и е предала личната си карта, от която е било направено копие.
На
23.05.2017г. М.С. е използвала стоков кредит, изтеглен от „Б.-А.К.Б.“ АД чрез
кредитен консултант Г.Х., за да закупи
Телевизор Sony KDL-
40RD450BAEP , телефон Apple IPhone 7 plus 32 Gb gold, Bosh TWK-3A011 и TP-Link Archer C2, за сумата от 2749 /две хиляди седемстотин четиридесет и девет/ лева от
„Техномаркет България“ АД, находящ се в гр. София, офис „Мол София“, бул. „************.
В Искане за стоков кредит подсъдимата е попълнила данни за работодателя си,
като е посочила „Н.“ ЕООД за такъв, а като трудово възнаграждение сумата от
1500 лв. Искането наред с договор за стоков кредит № ISCI-014617, общите
условия на банката, декларации и други документи са били подписани от М. С..
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени
средства: гласни доказателства- показанията на свидетелите Г.В., В. И., И. Т.,
К.Ч., Г.Х., писмени доказателствени средства- свидетелство за съдимост от
19.06.2019г., писмо от НАП с изх. № 58-00-2530/19.12.2017г., заповед на М. Б.
за прекратяване на трудово правоотношение от 19.05.2017г., приемно-предавателен
протокол от 19.05.2017г., искането за кредит от „Р.Б.“ с ИД 2321903, с
референтен № SAMDZ, удостоверение за трудови доходи
от 11.04.2017г. с изх.№ 14 от 11.04.2017г., допълнително споразумение към
договор № 010/03.05.2016г. между „Н.“ ЕООД и М.С., декларация за гражданско и
имуществено състояние и за свързани лица, част от кредит № 266182 от
22.05.2017г., искане за потребителски кредит от „Алианц България“ от
28.04.2017г., служебна бележка от „Н.“ ЕООД от 11.04.2017г, искане за стоков
кредит, отпуснат в дистрибуторската мрежа на „Техномаркет България“ АД от
23.05.2017г., графическа експертиза № 33/Е-2019 от 23.01.2019г., графическа
експертиза № 204-Е/2019г. от 31.05.2019г., и графическа експертиза № 79/Е- 2020
от 02.03.2020г.- събрани в хода на досъдебното производство, приобщени по реда
на чл. 378, ал.2 от НПК, както и в хода на съдебното следствие.
От
справка в НАП с изх. № 58-00-2530/19.12.2017г., Заповед на М. Б. за
прекратяване на трудово правоотношение от
19.05.2017г. и разпит на Г.В., управител на „Н.С“ ЕООД, се установява, че на 19.05.2017г. е било
прекратено трудовото правоотношение на М.С. с
„Н.“ ЕООД. За знанието на подсъдимата за това прекратяване към датата
19.05.2017г. може да се съди от молба, подадена от нея на същата дата да бъде
освободена от трудовия си договор с „Н.“ и от Приемно-предавателен протокол, с
който е получила трудовата си книжка и трудовото си досие, Декларация за
гражданско и имуществено състояние и за свързани лица, част от кредит № 266182
от 22.05.2017г., Заключението на графическа експертиза № 204-Е/2019г. от 31.05.2019г.
потвърждава, че текста и подписа на тази
молба, Заповед за прекратяване на трудов договор от 19.05.2017г. и
Приемно-предавателен протокол от същата дата, са били положени от подсъдимата.
Неверните
данни за наличието на трудово правоотношение, представени пред „Р.Б.“ с цел
получаване на кредит могат да се изведат от Искането за кредит с ИД 2321903, с
референтен № SAMDZ, Удостоверение за трудови доходи
от 11.04.2017г. с изх.№ 14 и Допълнително споразумение към договор №
010/03.05.2016г. между „Н.“ ЕООД и М.С.. С графическа експертиза № 33/Е-2019 от
23.01.2019г. и допълнителна графическа експертиза № 79/Е- 2020 от 02.03.2020г.
е потвърдена автентичността и авторството на подписите и изписаните изцяло
имена върху договора за кредит и искането за отпускане на кредит. От разпита на
свидетелката В.С.И. се извличат данни относно това, че подсъдимата С. на
22.05.2017г., в офиса на „Р.“, на бул. „******* е подписала договор за кредит. От това обстоятелство може
да се направи и логическо заключение, че ,въпреки че не е изрично посочено от
св. И., подсъдимата е представила и другите необходими документи за отпускането
на кредита, от които съдът се интересува най-вече от Искане за кредит с ИД
2321903, с референтен № SAMDZ, Удостоверение за трудови доходи
№ 14 и Допълнително споразумение към договор № 010/03.05.2016г. От така
сбраните доказателства съдът прави извода, че към момента на сключване на
договора за кредит с „Р.Б.“ подсъдимата не е била в трудови правоотношения и е
била уведомена за това, но въпреки това е декларирала, че получава доход от
това правоотношение и то не е било прекратено.
Наличието
на неверните данни за трудово правоотношение, представени пред Банка „ДСК“ с
цел получаване на кредит може да се изведе от Декларация за гражданско и
имуществено състояние и за свързани лица, част от кредит № 266182 от
22.05.2017г., където се посочва трудово правоотношение с „Н.“ ЕООД и трудово възнаграждение от 1200 лв. С отговор
на въпрос № 2 от допълнителна графическа
експертиза № 79/Е- 2020 от 02.03.2020г. се потвърждава, че подписите върху
горепосочената декларация са положени от М. С.. Също така от разпита на св. И. Т.
се констатира, че данните за имущественото състояние на подсъдимата,
включително относно трудовата ѝ заетост, са били попълнени от него в
електрона система, след което са били отпечатани като декларация и са били
подписани от подсъдимата.
Наличието
на неверните данни за трудово правоотношение, представени пред „А.Б.Б.“ с цел
получаване на кредит може да се изведе от Искане за потребителски кредит от
28.04.2017г. и Служебна бележка от „Н.“ ЕООД от 11.04.2017г. С графическа
експертиза № 33/Е-2019 от 23.01.2019г. на отговор на въпрос № 2 е потвърдено, че
подписа на договора между „Алианц България“ и подсъдимата с № 62799 е положен
от М.С., както и че ръкописният текст в Искане за потребителски кредит е
изпълнен от нея. На страница 3-та от
Искане за потребителски кредит, подсъдимата е посочила „Н.С“ като работодател,
а за доходите си е декларирала 1169,91 лв. на месец. От разпит на св. К.Ч., се
констатира, че 22.05.2017г. подсъдимата се е явила лично в клон на банката на бул.
„********* и е подписала всички необходими документи за отпускане на кредит,
като следва да се подчертае, че свидетеля си спомня , че е представила Служебна
бележка от работодателя.
Наличието
на неверните данни за трудово правоотношение, представени пред „Б.-А.К.Б.“ с
цел получаване на кредит може да се изведе от Искане за стоков кредит, отпуснат
в дистрибуторската мрежа на „Техномаркет България“ АД от 23.05.2017г., където
се посочва трудово правоотношение с „Н.“ ЕООД и
трудово възнаграждение от 1500 лв. С графическа експертиза № 33/Е-2019
от 23.01.2019г. се установява, че ръкописния текст в долната част и подписа на
Искане за отпускане на стоков кредит са изпълнени от М.С.. От разпит на Г.Х. се
извежда, че подсъдимата на процесната
дата лично е попълнила необходимата документация пред нея, като процедурата за
отпускане на кредит е била спазена.
Съдът,
след като съобрази описаната фактическа обстановка, приема, че подсъдимата е
осъществила състава на престъпление
по чл. 248а, ал. 1, вр с чл. 26, ал.1 НК както от обективна, така и от
субективна страна.
От
обективна страна е доказано, че подсъдимият М.С. е представила неверни сведения
за това, че все още е в трудово правоотношение с „Н.“ ЕООД в четири различни
случая. Неверни са сведенията дадени от нея доколкото тя е декларирала за тях
на датите 22.05.2017г. и 23.05.2017г., а трудовият и договор е бил прекратен на
19.05.2017г. С даването на тези данни
подсъдимата е целяла да получи и е получила кредити, както следва: от „Р.“ ЕАД
сума в размер от 36 575 /тридесет и шест хиляди петстотин седемдесет и
пет/ лева; от Банка „ДСК“ сума в размер от 7499 /седем хиляди четиристотин деветдесет и девет/; от „А.Б.Б.“ АД сума в
размер от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева; от „Б.-А.К.Б.“ АД сумата от
2749 /две хиляди седемстотин
четиридесет и девет/ лева.
От
субективна страна деянията са извършени с пряк умисъл– деецът е съзнавал
общественоопасния им характер, предвиждал е общественоопасните им последици и
ги е целял. За умисъла може да се съди от факта, че подсъдимата е знаела за
прекратяването на трудовото си правоотношение, от една страна защото тя сама го
е поискала, а от друга защото е подписала заповедта за прекратяването му на
19.05.2017г. Въпреки това съзнание за неверността на данните, които е декларирала
пред кредитните институции, тя е предоставила информацията, като е целяла да
ѝ бъде отпуснат кредит.
Така
описаните по-горе деяния съставляват продължавано престъпление по смисъла на
чл. 26, ал. 1 НК, като осъществяват поотделно състава на едно и също
престъпление- това по чл. 248а, ал. 1 НК, извършени са през непродължителни
периоди от време- в рамките на два дни от 22.05.2017г. до 23.05.2017г., при
една и съща обстановка и при еднородност на вината- всички при форма на вината
пряк умисъл, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Предвиденото
за престъплението по чл. 248а, ал.1 НК наказание е кумулативно „лишаване от
свобода“ за срок до три години и глоба от 1 000 /хиляда/ до 5 000 /пет
хиляди/ лева. След преценка на
предпоставките, предвидени в чл. 78а НК, съдът намери, че подсъдимата С. следва
да се освободи от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Всички предпоставки, предвидени в чл. 78а НК, са налице в процесния
случай: Първата предпоставка, предвидена в чл. 78а, ал.1, б. “а“ НК е налице,
защото за престъплението по чл. 248а НК се предвижда наказание до три години
„лишаване от свобода“. Втората предпоставка, предвидена в чл. 78а, ал.1, б. „б“ НК е налице, защото подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и
не е освобождавана от наказателна
отговорност по раздел IV НК, което се установява от
свидетелството за съдимост № 9624/19.06.2019г. Ирелевантно за случая е дали са
възстановени причинените имуществени вреди по чл. 78а, ал.1, б. „в“ НК, тъй
като за да се приложат процедурите в гл. XXVIII, XXIX НПК е необходимо да са възстановени само съставомерните
вреди, а престъплението по чл. 248а, ал. 1 НК е формално и състава не предвижда
настъпване на вредни последици. Също така следва да се спомене, че в ТР № 2 от
2010г. на ОСНК, ВКС се констатира, че: „ограничението по чл. 78а, ал. 7 НК “...
както и при множество престъпления /когато се изключва приложението на чл. 78а/",
не се отнася за продължаваните престъпления, поради което институтът за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание е приложим за извършените при условията на чл. 26 НК престъпления,
когато са налице и останалите предпоставки, предвидени в закона“. Следователно
в случая не е пречка за приложение на чл. 78а НК това, че гореописаното
престъпление е продължавано по своя характер. Като прецени всичко казано
по-горе, съдът намира, че следва да освободи лицето от наказателна отговорност,
като му наложи административно наказание по смисъла на чл. 78а, ал. 1 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието по чл. 54 НК съдът взема предвид степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието
и други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Наказанието се определя в
пределите, предвидени от закона, в случая от чл. 78а НК, който предвижда глоба
от хиляда до пет хиляди лева. Като за отегчаващи вината обстоятелства съдът
намира множеството деяния, които сами по себе си осъществяват състава на
престъпление по чл. 248а, ал. 1 НК и съответно повишават степента на обществена
опасност на цялостната престъпна дейност. Също като отегчаващо вината
обстоятелство следва да се вземе предвид, че въпреки че състава не предвижда
настъпване на вреди, в случая такива са настъпили. Били са отпуснати кредити на
обща стойност от 71 823
/ седемдесет и една хиляди осемстотин двадесет и три/ лева. За случая е
ирелевантно дали са били погасени или не, доколкото самото даване на неверни
данни с цел получаването на тези суми е достатъчно да застраши обществените
отношения, свързани с нормалното функциониране на кредитната система в
страната. Важно е да се изтъкне, че размерът на така получените кредити е особено
голям с оглед критериите, поставени в ТР № 1/1998г., ОСНК на ВКС, което сочи,
че „особено големи размери“ са тези, които надвишават 140 /сто и четиридесет/
пъти минималната работна заплата за страната, към момента на извършване на
престъплението. По ПМС № 141/13.07.2017 г. минималната работна заплата за
2017г. е била 460 лв., следователно особено големи размери биха били
64 400 лв., а по процесния случай изтеглените кредити са били на стойност
от 71 823, надвишаваща тази. Това обстоятелство съдът също смята, че
следва да се вземе предвид при определяне на наказанието на подсъдимата. Що се
отнася до изтъкнатите от защитата смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът
ги намира за неоснователни. Първо, това че лицето изразява съжаление за
стореното в съдебна зала при последната си дума не представлява обстоятелство,
което да навежда съдът към мисълта, че лицето се е поправило. След като
подсъдимата С. при разпити от 17.09.2019г. и 11.02.2020г., е отказала да
свидетелства и да съдейства на разследващите органи, последващото изразено от
нея съжаление не може да се определи като поведение, насочено към улесняване
органите за разкриването на престъплението, което би демонстрирало реално
започнал процес на поправяне и съжаление за стореното от страна на дееца . Това,
че, вече след като са били събрани всички доказателства по делото и лицето е
изправено пред неизбежно произнасяне на съда, то е изразило съжаление, не може
и не бива да се взема предвид като смекчаващо вината обстоятелство. Относно
семейното ѝ положение съдът намира, че в декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние от 17.09.2019г. подсъдимата
удостоверява липсата на имущество, наличието на две деца и липсата на доходи
извън трудовото си възнаграждение, което възлиза на 5 000 лева годишно.
Наистина едно затруднено имуществено положение и нуждата да бъдат издържани
непълнолетни лица биха могли да се отчетът като смекчаващо вината
обстоятелство. Въпреки това съдът намира, че то не представлява такова в
конкретния случай, защото от размера на получените средства - 71 823 и
предметите, придобити с част от тези средства- плазмен телевизор с 65 инчов екран „LG 65 C6U“, втори телевизор „Sony KDL- 40RD450BAEP“ , телефон модел „Apple
IPhone 7 plus 32 Gb gold“, се прави извода, че тези вещи не са били придобити с цел задоволяване на
основни жизнени нужди на подсъдимата и семейството ѝ, което би било
смекчаващо отговорността обстоятелство. Напротив тези вещи са изключително
луксозни и придобиването им на кредит, без възможност за покриването на
необходимите вноски за погасяването му, говори за разточителство и
импулсивност, неприсъщи за обикновения, поставен в затруднено финансово
положение, човек. С оглед така описаните обстоятелства съдът намира, че следва
да се определи наказание при наличие изключително на отегчаващи вината
обстоятелства и то следва да е близко до максимума на предвидената в закона
санкция, а именно глоба в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева.
В
досъдебното производство са били направени разноски за графическа експертиза № 33/Е-2019 от
23.01.2019г. в размер на 144,92 лв. , за
допълнителна графическа експертиза № 204-Е/2019г. от 31.05.2019г. в размер на
169.04 лв. и за друга допълнителна графическа експертиза № 79/Е- 2020 от
02.03.2020г. в размер на 143,43 лв. По
чл. 189, ал. 3 НПК, след като М.С. е призната за виновна, следва да бъде
осъдена да заплати разноски по сметка на
СДВР за посочените по-горе експертизи в размер на 457,39 / четиристотин
петдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/.
В
досъдебното производство на М.С. ѝ е била наложена мярка за неотклонение „парична
гаранция“ с постановление на разследващ полицай при СДВР от 11.06.2019г. в
размер на 2 000лв., вносима в седем дневен срок от предявяване на
постановлението. С определение на СГС № 4011 от 16.10.2019г., НО, 8-ми състав,
по НЧД № 4021/2019г. е изменено постановлението от 11.06.2019г., като е намален
размера на мярката за неотклонение „парична гаранция“ от 2 000 на
1 000 /хиляда/ лева, вносима в седем дневен срок от съобщението. С Молба
от 22.10.2019г. с вх. № 7175 и приложено към нея платежно нареждане от „Ц.К.Б.“
АД от същата дата се констатира, че е била внесена паричната гаранция в размер
от 1 000 лева. По смисъла на чл.61, ал. 8 НПК гаранцията се освобождава,
когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност. По процесния случай
М.С. бива освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Следователно съдът се произнася в смисъл, че внесената от лицето сума от 1 000 лв. по
сметката на СДВР следва да се освободи.
Ето
защо, предвид изложените съображения и на основание чл. 378, ал. 4 вр. чл. 301, ал. 1 от НПК съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА М.И.С. за ВИНОВНА в това, че за времето от 22.05.2017г. до 23.05.2017г. в гр.
София, в условията на продължавано престъпление- с четири деяния, за да получи
кредит е представила неверни сведения, а именно, че работи на безсрочен трудов
договор във фирма „Н.“ ЕООД на длъжност
„Анализатор на пазари“ от 03.05.2016г., като същият е бил прекратен със заповед
за прекратяване на трудов договор № 010/03.05.2016г. от дата 19.05.2017г.,
подписан от М. И.С., както следва:
На
22.05.2017г. в гр. София, в офис на „Р.“ ЕАД, находящ се в София, бул. „*******,
пред В.С.И.- служител на „Р.“ ЕАД е представила неверни сведения в Искане за
кредит, а именно, че работи на безсрочен трудов договор във фирма „Н.“ ЕООД, като същият е бил
прекратен на 19.05.2017г., за да получи кредит в размер на 36 575 лева, за
което е бил сключен договор за потребителски кредит № 1705032126542149 от
22.05.2017г. с „Р.Б.“ ЕАД.
На 22.05.2017г.
в гр. София, в магазин „Т.“ Люлин, находящ се в гр. София, бул. „********, предИ.Л.Т.-
служител на банка „ДСК“ ЕАД е представила неверни сведения в Искане за стоков
кредит, а именно, че работи на безсрочен трудов договор във фирма „Н.“ ЕООД, като същият е бил прекратен
на 19.05.2017г., за да получи кредит в размер на 7499 лева, за което е бил
сключен договор за стоков кредит № 266182 от 22.05.2017г. с банка „ДСК“ ЕАД.
На
22.05.2017г. в гр. София, в БЦ Княгиня Мария Луиза на „А.Б.Б.“, пред К.Д.Ч.- ВРИ директор на „БЦ Княгиня Мария Луиза“
и Т.Н.Н.- Мениджър продажби в „БЦ
Княгиня Мария Луиза“ е представила неверни сведения в Искане за кредит, а
именно, че работи на безсрочен трудов договор
във фирма „Н.“ ЕООД, като същият е бил прекратен на 19.05.2017г., за да
получи кредит в размер на 25 000 лева, за което е бил сключен договор за
потребителски кредит № 62799 от 22.05.2017г. с „А.Б.Б.“ АД.
На
23.05.2017г. в гр. София, в магазин
„Техномаркет“, МОЛ София, находящ се в гр. София, бул. „******,
пред Г.Х.Х.- служител на „Б.-А.К.Б.“ АД
е представила неверни сведения в Искане за стоков кредит, а именно, че работи
на безсрочен трудов договор във фирма „Н.“ ЕООД, като същият е бил прекратен на
19.05.2017г., за да получи кредит в размер на 2 749 лева, за което е бил
сключен договор за стоков кредит № ISCI-014617 от 23.05.2017г. с „Б.-А.К.Б.“ АД
- престъпление по чл. 248а, ал. 1, вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК, като
ОСВОБОЖДАВА М.И.С. от наказателна отговорност
по чл. 78а, ал. 1 НК, като ѝ налага административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева.
ОСЪЖДА по чл. 189, ал. 3 НПК да заплати направени в досъдебното
производство разноски в размер на 457,39
/ четиристотин петдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/ по сметка на
СДВР, както и по чл. 190, ал. 2 НПК да заплати на СГС сумата от 5 /пет/ лева за
издаване на изпълнителен лист.
ОСВОБОЖДАВА сума от 1 000 /хиляда/ лева по чл. 61, ал. 8 НПК, внесена на
22.10.2019г. по сметка на СДВР във връзка с наложена мярка за неотклонение
„Парична гаранция“.
По
смисъла на чл. 378, ал. 5, вр с чл. 319, ал. 1 НПК решението подлежи на обжалване
и протест в 15 /петнадесет/ дневен срок от обявяване на акта по реда на глава XXI /въззивно производство/ пред Софийски апелативен съд
чрез Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: