№ 11474
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110139445 по
описа за 2022 година
М. М. Л., В. М. В. и О. А. Я. са предявили срещу „Т.С. ЕАД субективно съединени
искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установена недължимостта на
следните суми по изпълнителен лист от 12.02.2016 г., издаден по гр. д. № 45851/2015 г. на
СРС, 38 състав, а именно: по отношение на О. А. Я.: сумата от 351,54 лева, представляваща
главница за незаплатена топлинна енергия за периода 08.2012 г. - 04.2014 г., ведно със
законната лихва от 31.07.2015 г. до окончателното плащане, сумата от 65,70 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 30.09.2012 г. - 08.07.2015 г., както и сумата от
162,52 лева, представляваща съдебни разноски; по отношение на М. М. Л.: сумата от 117,18
лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 08.2012 г. -
04.2014 г., ведно със законната лихва от 31.07.2015 г. до окончателното плащане, сумата от
21,90 лева, представляваща мораторна лихва за периода 30.09.2012 г. - 08.07.2015 г., както и
сумата от 54,17 лева, представляваща съдебни разноски; по отношение на В. М. В.: сумата
от 117,18 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода
08.2012 г. - 04.2014 г., ведно със законната лихва от 31.07.2015 г. до окончателното плащане,
сумата от 21,90 лева, представляваща мораторна лихва за периода 30.09.2012 г. - 08.07.2015
г., както и сумата от 54,17 лева, представляваща съдебни разноски, като погасени по давност
с изтичане на тригодишния давностен срок.
Ищците твърдят, че спрямо тях било образувано изп. д. № ... на ЧСИ ... от взискател
„Т.С. ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 12.02.2016 г., издаден по гр. д. № 45851/2015
г. на СРС, 38 състав, за следните вземания: сумата от 703,07 лева, представляваща главница
за незаплатена топлинна енергия за периода 08.2012 г. - 04.2014 г., ведно със законната лихва
от 31.07.2015 г. до окончателното плащане, сумата от 131,39 лева, представляваща
1
мораторна лихва за периода 30.09.2012 г. - 08.07.2015 г. и сумата от 325 лева,
представляваща съдебни разноски. Посочват, че първоначално процесното изпълнително
дело било образувано само срещу М. М.Д. и О. А. Я., тъй като М. М. Л. и В. М. В. към този
момент били погасили дължимите вземания за главници и лихви по изпълнителния лист. С
оглед настъпилата смърт на М. М.Д., задълженията към ответника били наследени от
нейните наследници по закон – ищците, при следните квоти: О. А. Я. – ½ ид. ч., В. М. В. – ¼
ид. ч., М. М. Л. – ¼ ид. ч. Поддържат, че вземанията по изпълнителния лист, включително и
тези, които някои от ищците са наследили, са погасени по давност, тъй като извършените по
изпълнително дело действия по проучване гражданското и имущественото състояние на
длъжника не са изпълнителни действия, годни да прекъснат давностен срок, а само
обезпечават успешното провеждане на изпълнението. В тази връзка заявяват, че последното
изпълнително действие е извършено на 28.03.2018 г., с оглед на което изпълнителното дело
се е прекратило по право на 05.06.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и при
съобразяване разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредно
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., съгласно които
давност не тече от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. Въпреки това обаче на 16.03.2022 г. по
изпълнителното дело били конституирани наследниците на починалия длъжник М. М.Д..
Излагат подробни съображения, че като правна последица от прекратяването на
изпълнителното дело по право се явява невалидността на предприетите последващи
изпълнителни действия по делото, негодни да породят действие спрямо длъжниците.
Твърдят, че погасителната давност за вземанията, обективирани в изпълнителния лист,
започва да тече именно от последното изпълнително действие, като същите се погасяват с
изтичане на давностния срок, който е предвиден за самото вземане.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че
правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на тези на
влязло в сила съдебно решение, с оглед на което срокът на погасителната давност е всякога
пет години на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Излага, че процесното изпълнително дело е
образувано на 22.11.2016 г., като със същата молба е поискано извършването на
изпълнителни действия от естество да прекъснат течението на давностния срок.
Впоследствие също били извършвани множество изпълнителни действия, като дори някои
от тях да са предприети след настъпила перемпция, ако тя не е настъпила по вина и
бездействие на кредитора, следва да се считат като годни да прекъснат погасителната
давност. Поради това излага доводи, че петгодишната погасителна давност за вземанията не
е изтекла и правото му да предприеме принудително изпълнение по отношение на тях
съществува.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
2
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
3
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 12.02.2016 г., издаден по гр. д. № 45851/2015 г. на
СРС, с който М. М.Д., О. А. Я., В. М. В. и М. М. Л. са осъдени да заплатят на „Т.С. ЕАД
сумата от 703,07 лева, представляваща доставена топлинна енергия за периода 08.2012 г. -
04.2014 г., ведно със законната лихва от 31.07.2015 г. до окончателното плащане, сумата от
131,39 лева, представляваща мораторна лихва за периода 30.09.2012 г. - 08.07.2015 г., както
и сумата от 325 лева, представляваща съдебни разноски.
Въз основа на него на е образувано изп. д. № ... на ЧСИ М.М. По същото на
15.12.2016 г. съденият изпълнител е наложил запор върху пенсията на длъжника М. М.Д.. На
16.03.2022 г. съдебният изпълнител е констатирал на мястото на починалата М. М.Д.
нейните наследници О. А. Я., В. М. В. и М. М. Л..
Съдът намира, че тези действия са такива, с които давността се прекъсва и на
основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД от 15.12.2016 г. е започнала да тече нова давност.
Не се установява в рамките на двугодишния период след налагането на запора да са
предприемани изпълнителния действия, водещи до прекъсване на давността, съгласно
разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради
това следва, че изп. д. № ... на ЧСИ М.М.се е прекратило по право на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК към 15.12.2018 г. (с изтичането на две години).
В ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че
периодични са плащанията, които са свързани с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви по размер. Вземанията за доставена топлинна енергия
отговарят на посочените белези, поради което приложимата за тях погасителна давност е
кратката 3-годишна.
Така съдът намира, че вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист, са се
погасили по давност към 15.12.2019 г., поради което и предявеният иск се явява основателен
и следва да се уважи.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати разноските, сторени в производството, а именно 150 лева – държавна такса
и 300 лева - адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. М. Л., ЕГН **********, В. М.
В., ЕГН ********** и О. А. Я., ЕГН **********, срещу „Т.С. ЕАД, ЕИК ... иск с правно
основание чл. 439 ГПК, че М. М. Л., В. М. В. и О. А. Я. не дължат на „Т.С. ЕАД сумите по
4
изпълнителен лист от 12.02.2016 г., издаден по гр. д. № 45851/2015 г. на СРС, 38 състав, въз
основа на който е образувано изд. д. № ... на ЧСИ М.М. а именно по отношение на О. А. Я.:
сумата от 351,54 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода
08.2012 г. - 04.2014 г., ведно със законната лихва от 31.07.2015 г. до окончателното плащане,
сумата от 65,70 лева, представляваща мораторна лихва за периода 30.09.2012 г. - 08.07.2015
г., както и сумата от 162,52 лева, представляваща съдебни разноски; по отношение на М. М.
Л.: сумата от 117,18 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за
периода 08.2012 г. - 04.2014 г., ведно със законната лихва от 31.07.2015 г. до окончателното
плащане, сумата от 21,90 лева, представляваща мораторна лихва за периода 30.09.2012 г. -
08.07.2015 г., както и сумата от 54,17 лева, представляваща съдебни разноски; по отношение
на В. М. В.: сумата от 117,18 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия за периода 08.2012 г. - 04.2014 г., ведно със законната лихва от 31.07.2015 г. до
окончателното плащане, сумата от 21,90 лева, представляваща мораторна лихва за периода
30.09.2012 г. - 08.07.2015 г., както и сумата от 54,17 лева, представляваща съдебни разноски,
като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Т.С. ЕАД, ЕИК ... да заплати на М. М. Л., ЕГН **********, В. М. В.,
ЕГН ********** и О. А. Я., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450
лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5