Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 26.05.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание
на шести юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 14485 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с разглеждането на субективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 124 от ГПК.
Ищецът П.А.Б. поддържа
твърдение, че притежава право собственост върху недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ №27, който е разположен
на трети жилищен етаж, вход „В“, секция, „Б“ в жилищна сграда, изградена в груб
строеж, находяща се в гр. София, на ул. „Проф. Д. ***), заедно с принадлежащото към апартамента мазе №5 и съответните идеални части
от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото,
съставляващо имоти № 495, № 494, № 500, № 494а от кв.15, м.„Красно
село-Стрелбище“ по плана на гр. София. Ищецът твърди да е придобил правото на
собственост върху имота по оригинерен способ, чрез непрекъснато,
необезпокоявано и явно давностно владение, осъществено от него, през периода от
2000 до 2010г. На 29.03.1993 г. между собствениците на недвижим имот, находящ
се на ул. „******и ул. „*******, съставляващи имоти №495, №494, №500, №494а от
кв.15, м. „Красно село-Стрелбище“ по плана на гр. София и „С.“ ООД е бил
сключен предварителен договор за учредяване право на строеж за построяване на
жилищна сграда. Тъй като в клаузата на
чл.15 от същия договор било изрично предвидено правото на строителя - да
се разпорежда с онези обектите в построената сграда, които не са предвидени за
обезщетение на собствениците на земята – на 05.11.1996г. „С.“ ООД сключил с
ищеца предварителен договор за покупко-продажба, относно процесния апартамент
№27. В
предварителния договор апартаментът бил надлежно индивидуализиран като било
посочено местонахождението му на трети жилищен етаж в описания недвижим имот,
със застроена площ от 94.73 кв.м. състоящ се от две спални, дневна-столова,
кухня и сервизни помещения, заедно с мазе със застроена площ от 7,47 кв. м. и
със съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото като цената е била заплатена изцяло. Според твърденията на ищеца,
сградата била завършена на етап „груб
строеж“ през 1998г., а през месец януари 2000г., ищецът получил фактическата
власт върху имота от строителя на сградата „С.“ ООД и започнал да го владее
като свой. В следващите две години, ищецът необезпокоявано извършил монтаж на
метална входна врата на жилището, а после по негово възлагане били извършени смяна
на дограма, прокарване на ВиК мрежа и връзки, устрояване на баня,
дневна-столова, коридор, две стаи в жилището. Понеже установеното от ищеца владение
било необезпокоявано, непрекъснато и явно, със съзнание на собственик - ищецът
твърди, че на основание чл. 79, ал.1 от ЗС той придобил правото на собственост, още през месец януари 2010г. Щом предприел мерки да установи в
охранително производство съществуването на своето право – ищецът узнал за
наличието на Договор от 28.12.2011г. за прехвърляне на 97,315% идеални части от
посочената жилищна сграда, на етап „груб строеж“, включително и процесния
апартамент, срещу задължение за извършване на довършителни СМР на жилищна
сграда изградена в груб строеж. Договорът бил обективиран в съдържанието на Нотариален
акт №32 том II, рег. № 19126 дело № 198/28.12.2011г. при нотариус № 033 Т.В.. Тъй като договорът
бил сключен между ответниците Д.П.Г. (№1), Е.Д.Г.-Е.Х.(№2), В.Д.Т.
(№3), Г.М.И. (№4), М.А.И. (№5), И.М.И.
(№6), М.В.М. (№7), Н.И.И. (№8), И.С.П.-И.
(№9), Й.П.К. (№10), М.И.К.(№11), Е.П.К. (№12), Л.П.К. (Ш.) (№13), Л.К.С. (№14), В.П.С. (№15), О.Д.Т.(№16), М.Г.Д. (№17), В.В.Р.
(№18), В.И.И. (№19), Л.Ц.И. (№20), С.К.И. (№21), П.И.Ч. (№22), Н.К.Ч. (№23) от една страна, като
прехвърлители и И.Б.А. (№24) и Р.С.К. (№25) в качеството на преобретатели - за ищеца възникнал правен интерес от предявяването
на иск, за установяване правото му на собственост върху процесния недвижим
имот, който продължавал да владее. При изложените фактически твърдения, ищецът
претендира да бъде установено по отношение на ответниците, правото му на
собственост върху процесния недвижим имот и за осъждане на ответниците да му
заплатят направените съдебни разноски в настоящия процес.
В подадения писмен
отговор, ответниците Л.Ц.И. и С.К.И. оспорват допустимостта на иска, поради липса на правен интерес за ищеца. Твърдят,
че при предявяването на иска притежават само право на собственост върху земята
и върху част от построената сграда, в която се намира процесния апартамент, но били
собственици на апартамента, тъй като вече се били разпоредили с правото на
собственост, поради което не били надлежно материално легитимирани като страни
в процеса. Не
оспорват факта на сключване на Предварителен договор да отстъпване право на
строеж от 29.03.1993г. в полза на „С.“ ООД, но посочват, че в последствие окончателен
договор не е бил сключван, поради неизпълнение на задълженията на строителя по
предварителния договор. На 14.07.2011г., предварителният договор от 1993г. и
Анексът към него от 1999г. били едностранно развалени. Ответниците отричат твърдението
на ищеца, че през 1998г. сградата е била завършена на етап „груб строеж“ и оспорват
твърденията на ищеца, че през 2000г. той бил установил владение върху процесния
апартамент, както и че е извършил описаните строително-монтажни работи.
Оспорват твърденето на ищеца, че е упражнявал фактическа власт върху имота
непрекъснато и необезпокоявано. Твърдят, че в периода от 2000г. до 28.12.2011г.
собствениците на имота – първите двадесет и трима ответници са осъществявали
трайно и спокойно владение, а от 28.12.2011г. владението е било предадено на последните
двама посочени в исковата молба ответници, като ищецът междувременно не е
манифестирал намерение за своене и не е упражнявал фактическа власт
изключително за себе си. Посочват, че
към настоящия момент сградата е изградена на ниво груб строеж и е негодна за
обитаване, като през 2013г. с поставянето на входни врати от ответниците е бил
ограничен достъпът до нея.
В подадения писмен
отговор, ответниците И.М.И., М.В.М. и В.И.И., които са представлявани от адв. В.Ч.
също оспорват иска. Релевират доводи, че Предварителният договор от
29.03.1993г. не е породил правно действие, а окончателен договор не е бил
сключен, в следствие на което „С.“ ООД не е придобил качеството на
суперфициарен собственик и следователно не е разполагал с правомощията да
предаде на ищеца владение върху процесния имот, следователно му е предал
държане. Оспорват твърдението на ищеца, че той е установил владение върху имота
към 2000г. доколкото към този момент сградата се е намирала в незавършен етап
на строителство и представеният протокол от 31.07.2000г. няма обвързваща сила,
защото завършването на грубия строеж е удостоверено с Констативен акт от
11.12.2002г. Оспорват твърденията на ищеца, че е владял процесния апартамент
противопоставяйки се на останалите собственици и че владението му е било
установено явно, несъмнено, трайно и непрекъснато в законоустановения
десетгодишен срок. Оспорват направените твърдения за извършени подобрения в
имота от страна ищеца и сочат, че до 2008г. собствениците са финансирали
строителството, заплащайки различни суми на „С.“ ООД.
В подадения писмен
отговор, ответникът Д.П.Г. оспорва иска. Този ответник оспорва твърденията на
ищеца, че в периода от януари 2000г. до януари 2010г. последният е упражнявал
явно, трайно и непрекъснато владение върху процесния апартамент, предвид факта
че сградата, в която е разположен, е с ниво на завършеност „груб строеж“, тоест
не е била въведена в експлоатация и не е била обитавана поради липса на
разрешение за ползване. Оспорва извършването на действия от страна на ищеца,
които да демонстрират намерение за своето спрямо останалите собственици.
Твърди, че дори ищецът да бил установил фактическа власт върху имота, тя е била
прекъсната в периода от до 2002г. до 2003г., както и в периода от 2008г. до
2009г., в които периоди ответниците са възлагали на строителни бригади
извършването на отделни строително-монтажни работи по довършването и
въвеждането в експлоатация на цялата сграда. Споменатите СМР били прекъснали
владението на ищеца. Владението, доколкото изобщо би могло да се приеме, че е
било осъществявано, било прекъснато отново със сключването на Договор да
продажба от 28.12.2011г., от когато фактическата власт върху сградата се е
осъществявала изцяло от приобретателите (последните двама ответници).
Ответниците Д.П.Г., Е.Д.Г.-Е.Х.,
В.Д.Т., Г.М.И., М.А.И., Й.П.К., М.И.К., Е.П.К., Л.П.К. (Ш.), Л.К.С., В.П.С., О.Д.Т., М.Г.Д.,
В.В.Р., П.И.Ч. и Н.К.Ч., представлявани от адв. Г.А.,
оспорват предявените искове. Релевират довод за недопустимостта на иска като
твърдят, че са собственици само на земята и на част от сградата, която не
включвала процесния имот. По тези съображения, за
ищеца не съществувал правен интерес от предявяване на настоящия иск срещу тях.
Тези ответници отричат правото на собственост на ищеца върху процесния
апартамент, позовавайки се Договор да продажба от 28.12.2011г. чрез който първите
двадесет и трима ответници са се разпоредили с 97,315% идеални части от
сградата, прехвърляйки ги на последните двама ответници. Не оспорват факта на
сключване на Предварителен договор за отстъпване право на строеж от
29.03.1993г. в полза на „С.“ ООД, но посочват, че окончателен договор не е бил сключван
поради неизпълнение от страна на строителя. Твърдят, че с подписването на Анекс
от 1999г. към договора от 1993г. собствениците на дворното място са се
задължили да прехвърлят собствеността върху част от имотите в сградата,
включително и върху процесния апартамент, но едва след завършване на
строителството от „С.“ ООД и изготвяне на Акт 15, какъвто изобщо не е бил съставен.
Посочват, че с изявление на собствениците от 08.07.2011г., получено от „С.“ ООД
на 14.07.2011г., предварителният договор от 1993г. и Анексът към него от 1999г.
са били развалени, в следствие на което строителната фирма не е придобила
правото на собственост върху сградата, а е запазила само държането, в процеса
на строителство. Не оспорват съдържанието на сключения предварителен договор за
продажба на Апартамент №27 между ищеца и „С.“ ООД, но отричат твърдението за
завършване на сградата в груб строеж- през 1998г. Оспорват твърденията на
ищеца, че през 2000г., той е установил владение върху процесния апартамент, както
и че е извършил описаните в исковата молба строително-монтажни работи. Твърдят,
че в периода от 2000г. до 28.12.2011г. не ищецът, а първите двадесет и трима
ответници, са осъществявали необезпокоявано владение върху сградата и процесния
апартамент, чак до 28.12.2011г., когато
владението е било предадено на последните двама ответници в исковата молба. Твърдят,
че всички довършителни строително-монтажни работи по отделните обекти в
сградата, включително по процесния апартамент, които са предприети след 2000г.,
в действителност са финансирани от ответниците. Ответниците били заплатили
дължимите суми за изразходвана електроенергия в сградата, а в периода от
декември 2007г. до декември 2008г. са заплащали възнаграждение на лице, което
да осъществява инвеститорски контрол върху работата на „С.“ ООД. През 2011г. „С.“ ООД е предявило иск
срещу собствениците на земята за заплащане на обезщетение за вреди от договорно
неизпълнение, евентуално съединен с иск за възстановяване стойността на
извършените подобрения в сградата. Исковото производство е било прекратено след
подаване на отказ от иск и постигнато извънсъдебно споразумение. Посочват, че
към настоящия момент сградата е изградена на ниво груб строеж и е негодна за
обитаване, като през 2013г. с поставянето на входни врати от ответниците е бил
ограничен достъпът до нея.
В подадения писмен
отговор, ответниците И.Б.А. и Р.С.К. оспорват твърденията на
ищеца, че в периода от януари 2000г. до януари 2010г. е упражнявал непрекъснато,
необезпокоявано и явно фактическа власт върху процесния апартамент, предвид
факта че сградата, в която е разположен, е с ниво на завършеност груб строеж,
не е въведена в експлоатация и не е била обитавана поради липса на разрешение
за ползване. Оспорват извършването на действия от страна на ищеца, с които да е
демонстрирал намерение за своене спрямо останалите собственици. В периода от 2000г. до 2010г. сградата, в
която е разположен процесния апартамент, се е намирала във владение на
собствениците на поземления имот (първите двадесет и трима ответници), а по
силата на Договор от 28.12.2011г. за
прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за извършване на
довършителни СМР на жилищна сграда изградена в груб строеж, осем самостоятелни
имота, включително и процесния апартамент, били прехвърлени срещу задължението
за завършване на строителството и въвеждане на сградата в експлоатация.
Ответниците посочват, че периода на действие на договора между „С.“ ООД и
собствениците, чрез предоговарянето на определени условия и извършването на
плащания към строителната фирма собствениците са упражнявали правото си на
собственост в пълен обем. С Предварителен договор от 02.07.2004г. собствениците
са се задължили да прехвърлят в полза на „Т.К.“ ЕООД правото на строеж върху
шестнадесет обекта в сградата, като дружеството-купувач се е задължило
солидарно със „С.“ ООД да завършат строителството. В периода от 2004г. до
2005г. и в периода от 2008г. до 2009г. първите двадесет и трима ответници
възлагали на строителни бригади извършването на строително-монтажни работи по
довършването и въвеждането в експлоатация на сградата, с което са прекъснали
владението на ищеца. Ответниците посочват и че владението е било прекъснато със
сключването на Договор да продажба от 28.12.2011г., по силата на който те са
придобили 97,315% идеални части от собствеността върху описаните обекти в
сградата, включително процесния апартамент, а от 2012 г. цялата фактическа
власт върху терена се осъществява от тях.
Ответниците Н.И.И. и
И.С.П.-И. не оспорват исковата претенция и не изразяват становище по нейната
допустимост и основателност, след като са получили препис от съдебните книжа и
са призовани за открито съдебно заседание.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.03.1993 г.
между собствениците на недвижим имот, находящ се на ул. „******и ул. „*******,
съставляващи имоти №495, №494, №500, №494а от кв.15, м. „Красно село-Стрелбище“
по плана на гр. София и „С.“ ООД (които са първите двадесет и трима ответници) е
бил сключен приетия като доказателство Предварителен договор за учредяване
право на строеж за построяване на жилищна сграда.
На 05.11.1996г. „С.“
ООД сключил с ищеца П.А.Б. приетия като доказателство Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, с предмет процесния апартамент № 27, заедно
с принадлежащото към апартамента мазе №5 и съответните идеални части от общите
части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото, срещу
продажна цена в размер на 27 700 щатски долара. Необходимо е да се
отбележи с особено внимание, че в клаузата на т.4.1.1. от договора е изрично
посочено, че продавачът се задължава „..да построи и да предаде на купувача обекта..“.
С приет като
доказателство Договор от 28.12.2011г. за прехвърляне на 97,315% идеални части
от посочената жилищна сграда, на етап „груб строеж“, срещу задължение за извършване
на довършителни СМР на жилищна сграда изградена в груб строеж, първите двадесет
и трима ответници са осъществили имуществено разпореждане със сградата вкл. и с
процесния апалтамент, прехвърляйки права на последните двама ответници.
Договорът бил обективиран в съдържанието на Нотариален акт №32 том II, рег. № 19126 дело № 198/28.12.2011г. при нотариус № 033 Т.В..
Приетият като
доказателство Констативен акт за резултатите от извършената проверка от
11.12.2002г. /на стр.127 от делото/ установява, че към датата на неговото
съставяне т.е. на 11.12.2002г., сградата,
в която се намира процесния недвижим имот е била завършена на етап „груб
строеж“.
В дадените пред съда
показания, свидетелят П.П.Т.заявява знание, че делото се води за апартамент в
гр. София, на ул.„Праскова“, между бул. „Гоце Делчев“
и ул.„Дойран“. Влизал бил в апартамента
през зимата на 2000г. (февруари или март), понеже Л.Б. го помолил да извърши там определени строително-монтажни работи. В продължение на 3-4 месеца тогава, свидетелят извършвал
строително-монтажни работи – сменил вратата. През 2004-2006г. свидетелят също
работил в апартамента – тогава направил банята, сменил прозорците с ПВЦ
дограма, шпакловал, правил замазки, поставял плочки по възлагане на Л.Б..
Банята на апартамента в онзи момент била на етап груб строеж, без да е
измазана, стените в коридора и в стаята били с мазилка, някои на шпакловка,
нямало замазка по подовете, имало дограма и дървена врата, ел. инсталация, ел. захранване над входната врата и вода.
Свидетелят е сигурен в наличието на електрозахранване, тъй като без захранване
с ток, той по принцип не можел да работи по СМР. По нататък в показанията си свидетелят
уточнява, че първият път, когато посетил апартамента, нямал ясен спомен, дали
има поставена входна врата на сградата, след това, като работил през 2005-06г.
вече със сигурност имало метална сива входна врата и ключ от нея имал „комшията
М.“. По стълбището тогава имало дограма, наредени мозаечни плочи. Имало и видима промяна на сградата през 2006г. –
извършвани били СМР, но свидетелят не знаел кой точно ги е извършил и не
познавал съседи. Ищецът П. свидетеля познавал покрай брат му Л., а свидетелят
работил по възлагане от Л., а не П.Б..
В дадените пред съда
показания, свидетелят Л.А.Б. заявява, че е брат на ищеца и посетил строителния
обект за пръв път през 1997-1998 г., а за последен път –10 - 15 дни преди
съдебното заседание, в което е проведен разпитат му. През периода 2000г. -
2007г. посещавал имота многократно. От 2000г. състоянието на апартамента било
следното: сградата била на етап на груб строеж, имала замазка. Имало пазач на
име бай М.и дървена врата на обекта, където бил разположен пазача. Апартаментът
на ищеца бил с дървена врата, която в един по- късен (неуточнен) момент била
сменена с желязна. Ключът на дървената врата бил секретен. Свидетелят не е
сигурен, дали апартаментът е бил обозначен по накакъв начин - с номер, написан
на стената, на вратата или някъде наоколо, но се идентифицирал, защото бил
единственият в дясно на етажа и единственият тристаен. Физическо лице, познато
на свидетеля като „И. – строителят“, дало фактически правото на ползваме
апартамента, документално и предоставило ключ от него, а довършителните СМР
започнали „през 2000г. - 2001 г.“ /цит./ Ремонтните работи в процесния
апартамент били правени от работници, които действали по негово (на свидетеля)
възлагане. Апартаментът имал дървена дограма през 2001г., която била подменена.
Само свидетелят и брат му (ищеца) имали ключ от апартамента. Свидетелят има
спомен да е виждал веднъж лице на име А., което събирало хората пред блока, а К.
бил чувал само като медийна личност, но не го е виждал. Според спомените на
свидетеля, преди седем до десет години, в едно от малките апартаментчета в
сградата живеели две момчета, а в друг апартамент живеела една жена. Познатата
на свидетеля Е.К. живеела в другия вход на същата сграда.
В дадените пред съда
показания, свидетелката М.К.П.заявява, знае, че делото се води за имот в гр.
София, на ул. „Ворино“ и друга улица с
предишно наименование ул. „Праскова“. Свидетелката възприела сградата, когато била приблизително на 12-13 годишна възраст,
а до 1999г. Тя живела в сграда, която се намирала точно
срещу строежа. Влизала е многократно и от любопитство в строящата се сграда, на
различни етапи от строителството й.
Свидетелката помни, че през 1996-1997г. блокът бил приблизително завършен. През
1999г. той имал вече и покрив, но на стените на сградата имало дупки и строежът пустеел, отворен отвсякъде. Нямало ограда около строежа, а до 2013г. всеки случаен минувач би
могъл да влезе в строящата се сграда. След 2000
г. сградата също не е имала пазач. През 2005-2006 г.
сградата не е имала парапети и дори в момента на разпита нямала такива.
В този период, свидетелката е възприемала как приходящи роми и клошари
обитавали приземните помещения, но не е срещала работници, които да работят на
обекта. Входните врати на сградата се появили едва през 2013 г., когато
собствениците затворили сградата, заради клошарите. През 2009 г. майката на
свидетелката започнала да живее в жилище в блока. Тогава свидетелката огледала
подробно как стоят нещата с населеността и установила, че има само три входни
врати на жилища. Едната врата била на апартамента на майка й, а други две- във
вх. В на ет.1. От 2014 г. свидетелката също започнала да обитава жилище в
сградата. Тъй като сградата тогава била пуста правело впечатление наличие на
всеки шум, и за това свидетелката счита, че би забелязала ако има и други
обитатели. Свидетелката е категорична, че в онзи момент, сградата била
необитаема и не била виждала мъжа, който в момента се намира в съдебната зала
/свидетелката посочва свидетеля Л.Б./. Свидетелката познавала Михаил Цветков,
който живеел на първи етаж в сградата и едната от входните врати, които се
появиха първи била неговата. Когато майката на свидетелката се нанела в
апартамента си през 2009 г. и през 2014г., когато се нанесла свидетелката,
нямало електроподавене и индивидуални партиди. Имало водопроводна инсталация.
Когато майка й се нанесла в апартамент в сградата през 2009г., апартаментът й
не бил с довършителни работи.
В дадените пред съда
показания, свидетелят Р.Ц.В. заявява, че идентифицира ясно сградата намираща се
на ул.“Праскова“ и ул.“Атанас Дамянов“. По професия свидетелят бил строителен
инженер и затова бил нает през 2005 г. да направи оценка на състоянието на
сградата и да изготви проекто - бюджет за необходимите средства за завършване и
въвеждането и в експлоатация. През 2005 г. нито едно от жилищата в сградата не
било обитаемо. Сградата била на етап завършен груб строеж с акт № 14, но нямала
дограма, била изпълнена стоманобетоновата й конструкция, тухлената зидария -
вътрешна и външна и бил направен скатният покрив. Свидетелят не познава лице на
име П.Б.. През 2005г. сградата била заградена със строителна ограда и достъп
бил осигуряван от строителя, който правил грубия строеж - И. Н.. Именно
последният осигурявал достъп на свидетеля всеки път, тъй като били необходими
поне десетина посещения, за да извърши свидетеля възложената задача. Когато
свидетелят посещавал сградата, в нея не е имало други хора. За последен път
свидетелят посещавал сградата в късната есен на 2005г. и заявява категорично,
че за целия този период не са извършвани строително-монтажни работи по
сградата. Към този момент имало поставени дограми и входни брави, но нямало
белези кой апартамент кой номер е. Обектът бил ограден с ограда и порта, която
се заключвала. Самите апартаменти нямаха индивидуални обозначения, написани на
табела, на вратата или на стената. През 2005г. свидетелят не бил забелязвал
жилища, в който да се извършват довършителни работи, нито е възприемал отделно
жилище от посочените в сградата, което да има входна вратата и тя да прегражда
достъпа до вътрешността на жилището.
В дадените пред съда
показания, свидетелката М. В.М.заявява, че е баба на една от ответниците и е
живяла в сградата, в която се намира в процесния имот на ул. „Ворино“ и ул. „Д.А.“, в периода от 2007 до 2017 г. Тогава сградата
била строителен обект. Свидетелката знаела сградата от самото започване на
строежа и почти всеки ден посещавала строителния обект, от самото начало на
строителните работи. През периода 2007-2013 г. и понеже живеела в сградата –
свидетелката се качвала по етажите й. Наблюдението и давало основание
категорично да твърди, че не е имало нито една входна врата, която да е
поставена. Имало само дървена дограма, поставена на прозорците от към улицата и
едва през 2013-2015 г., някои собственици си сложили PVC дограми. Свидетелката
познавала лице, което се казва Б., но не П.Б.. През януари - февруари 2017 г.
свидетелката узнала, че строителни работници работят в апартамента на Б., а от
самите работници разбрала това. Преди това свидетелката не познавала Б.. През
периода 2000 г. - 2007 г. не съм виждала апартаментът, за който се води делото, да свети. Свидетелката
помни, че през 2007 г. сградата била
захранена с с електричество за две- три седмици, но после токът прекъснал,
заради неплатени сметки. През 2007 г. била изградена водопроводна инсталация и
имало вода, но водопроводната тръба беше сменена, защото била временна
Централните тръби за входа били направени през 2015 г. Покривът на сградата бил
завършен през през 2000 г. или 2001 г.
Приетите като
доказателства писма, адресирани до съда от „Софийска вода“ АД /стр.421 от
делото/ и от „ЧЕЗ Електро България“ АД се установява, че клиентски партиди за
захранване на сградата, в която се намира процесния имот са били открити на „С.“
ООД пред периода на 2006г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Субективно
съединените искове са процесуално допустими.
Предмет на предявените в настоящото
производство установителни искове е правото на
собственост на ищеца
върху процесния недвижим имот.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника относно допустимост на иска - поради
липса на правен интерес от търсената защита, доколкото правния интерес от предявяването на положителен установителен иск за
собственост е обоснован от една страна
от спецификата на търсената защита (доколкото ищецът твърди да владее имота,
като негов собственик) и от друга страна – от твърденията в исковата молба за фактическите
отношения между страните и естеството на оспорваното право: ищецът твърди, че
между ответниците била извършена разпоредителна правна сделка със собствения му
имот т.е. правна сделка, по която той самият не е страна. Според ищеца, именно
споменатата правна сделка създавала съмнение пред третите лица, пред които
ответниците се били легитимирали като носители на вещни права върху имота,
който в действителност самият ищец придобил на оригинерно правно основание. Правният
интерес от предявяването на иска е обоснован от твърдението за съществуването
на правен спор, какъвто е налице, поради което правото на съдебна защита е
допустимо, но ищецът ще трябва да установи юридическите факти, с чието
проявление законът свързва възникването и упражняването на твърдяното от него
субективно право. Въпросът, дали твърдяното от ищеца субективно право
съществува в неговия патримониум, доколкото би могло да се породи по описания в
исковата молба начин е въпрос по съществото на спора. Изтъкнатите от ответниците
доводи според съда имат отношение към основателността на иска, а не към
неговата допустимост.
В обстоятелствената
част на исковата молба, както и в допълнителните уточнения, относно предмета на
делото ищецът твърди, да е придобил процесния имот на предвиденото в чл. 79,
ал.1 от ЗС оригинерно основание за придобиване на собствеността.
Това конкретно релевирано
твърдение за придобивното основание, вменява на ищеца задължението, да установи
по достатъчно категоричен начин, че той е осъществявал непрекъснато,
необезпокоявано и явно владение на имота, в продължение на период от десет
години и при наличието на явно демонстрирано намерение да държи имота като
свой.
В контекста на
изложените факти обаче, ищецът бе длъжен да установи и други конкретни факти, които са с обуславящо
значение за фактическия състав на придобивната давност, който е регламентиран
от чл. 79, ал.1 ЗС.
На първо място ищецът
бе длъжен да докаже - точния момент,
в който е получил фактическата власт върху имота и свързаните с това
обстоятелства, както и състоянието на
процесната сграда, в момента в който той
е получил фактическата власт, а също и през различните периоди от време от
2000г. до 2010г. Последното е крайно необходимо в конкретния спор, поради естеството на спорния имот –
апартамент, който по дефиниция представлява обособена част от завършена, поне на етап „груб строеж“ жилищна
сграда. Следователно, за да бъде обект
на владение, апартаментът следва да е материализиран във вътрешността на
сградата с покрив и с оградни стени /обособяване от помещенията на общите
части/ и да има трайно монтирана преградна входна врата /независимо от
материала/, която да отделя помещението на апартамента от общите части на
сградата. Според настоящия съд, владението на имота предполага и възможността
той да бъде несъмнено идентифициран, когато е заобиколен от други сходни по
етап на завършеност апартаменти в строящата се сграда.
Събраните в хода на
делото писмени и гласни доказателствени средства, не само че не установиха
твърденията на ищеца, относно времето, мястото и начина на осъществяване на
визираните от чл. 79, ал.1 от ЗС факти, които са включени във фактическия
състав на придобивната давност, но дори ги опровергаха.
Приетия като
доказателство по делото Констативен акт за резултатите от извършената проверка
от 11.12.2002г. /на стр.127 от делото/ установява с достоверна дата, че към
датата на неговото съставяне т.е. едва на 11.12.2002г.,
сградата, в която се намира процесния недвижим имот е била завършена обекта
в „груб строеж“ преди 2002г. не бяха установени, посредством по-
рано изготвен официален удостоверителен документ или посредством друг официален
източник. Показанията на свидетелите
в тази насока са взаимно противоречиви и никак не могат да бъдат кредитирани за
етапите на завършеност на строителството, тъй като етапите на извършване на
строителство на сградите се установява посредством изготвяне на установен от
закона документ - Протокол /акт/ образец №15.
Дори да се
предположи, че ищецът е установил фактическа власт върху все още строящия се
имот, то това събитие не би могло да бъде релевантен факт, ако се е случило
преди 2002г., когато официално е установена необходимата степен на завършеност
на сградата, в която се помещава процесния имот.
Ако сградата, в
която се помещава процесният имот не е била завършена, поне на етап „груб
строеж“ и то към началния момент на владението - дефинитивно липсва обект,
който да е годен за осъществяване на давностно владение.
Приетите като
доказателства писма, адресирани до съда от „Софийска вода“ АД и от „ЧЕЗ Електро
България“ АД установяват, че клиентски партиди за захранване на сградата, в
която се намира процесния имот с електричество и вода са били открити на „С.“
ООД пред периода на 2006г. Твърдението за осъществено от ищеца давностно
владение датира от 2000г. и при това положение, не е ясно дали е било обективно
възможно, да са осъществени довършителни СМР в самото жилище - без захранване
на машините с ток и използване на вода, преди откриването на партиди – през 2006г.
Внимателният анализ
на фактите, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели, обективно не
допринасят за установяване на твърдението на ищеца, че той е осъществявал
трайно и необезпокоявано фактическа власт върху обособен обект от сградата, но
дори опровергават тези твърдения. В тази насока, съдът кредитира преимуществено
показанията на свидетелите П., В. и Микова, като отчита логическата свързаност
на посочените от тях факти и съвпадането на релевантните за процеса на
доказване факти – относно етапите на строителство на сградата, относно нейната
завършеност и обитаемост.
В заключение, анализът
на приетите в хода на делото писмени и гласни доказателства по никакъв начин не
обосновава необходимия категоричен извод, който може да подкрепи твърденията на
ищеца, за възникването на право на собственост, върху процесния недвижим имот, в
неговия патримониум, още по- малко, в хипотезата на чл. 79, ал.1 от ЗС и в
периода от 2000г. до 2010г. По тези съображения, предявените субективно
съединени установителни искове за право на собственост следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК – ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответниците направените по повод на делото разноски, съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.А.Б.
с ЕГН ********** и адрес ***, срещу ответниците Д.П.Г., Е.Д.Г.- Е.Х., В.Д.Т., Г.М.И., М.А.И., Й.П.К., М.И.К., Е.П.К., Л.П.К.
(Ш.), Л.К.С., В.П.С., О.Д.Т., М.Г.Д., В.В.Р., Л.Ц.И., С.К.И., П.И.Ч., Н.К.Ч. –
всички със съдебен адресат: адв. Г.А.,***, И.М.И., М.В.М., В.И.И. – тримата със
съдебен адресат: адв. В.Ч.,***, Н.И.И. с адрес-***, И.С.П.-И. с адрес ***, И.Б.А. и Р.С.К. - двамата със съдебен адресат: адв. Л.Л.,***,
субективно съединени искове с правно основание чл. 124,
ал.1 от от ГПК, за установяване на право на собственост,
придобито при условията на чл. 79, ал.1 от ЗС, върху недвижим имот представляващ
АПАРТАМЕНТ №27, който е разположен на трети жилищен етаж, вход „В“, секция, „Б“,
в жилищна сграда, изградена в груб строеж, находяща се в гр. София, на ул.
„Проф. Д. ***), заедно с принадлежащото към
апартамента мазе №5 и съответните идеални части от общите части на сградата и
идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо имоти № 495, № 494,
№ 500, № 494а от кв.15, м.„Красно село-Стрелбище“ по плана на гр. София.
ОСЪЖДА ищеца П.А.Б. да заплати на всеки от ответниците - И.Б.А. и Р.С.К., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК – сумата от 3 500 (три
хиляди и петстотин) лева, представляваща съдебни разноски пред Софийски градски
съд.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от
връчване на препис от него.
СЪДИЯ: