МОТИВИ
на присъда № 260002/21.08.2020 г.
по НОХД № 106/2020 г., по описа
на РС - Поморие
Производството по делото е образувано по обвинителен
прокурор при РП – Бургас, ТО – Поморие, с който е повдигнато обвинение спрямо
подсъдимия П.Д.И. ***, за това че в периода месец август на 2017
г. - месец март 2020 г., в гр.Поморие, след като е осъден с Решение №
93/29.06.2017г. по гр.д. № 630/2016г. по описа на Районен съд гр.Поморие,
влязло в законна сила на 01.08.2017г., да издържа свой низходящ – детето М.П.И.,
ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 32 /тридесет и две/ месечни вноски, всяка една в
размер на по 150 /сто и петдесет/ лева или общ размер от 4 800 /четири
хиляди и осемстотин/ лева - престъпление по чл.183, ал.1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, като
пледира за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на същия на наказание
пробация, при пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от шест месеца, с явяване и подписване пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично, задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една
година.
Подсъдимият не се явява в съдебно заседание, редовно
призован.
След като изслуша страните и се запозна с материалите по
делото, съдът прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, при
което прие от фактическа страна следното.
С Решение
№ 93/29.06.2017 г. по гр.д. № 630/2016 г. по описа на Районен съд гр.Поморие,
влязло в законна сила на 01.08.2017 г., подсъдимият П.Д.И. е осъден да заплаща на дъщеря си М.П.И.,
ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Д.И.Б.,
месечна издръжка в размер 150 лв., считано от 25.11.2016 г. до настъпване на
законни причини за изменение или прекратяване на издръжката.
Решението е постановено в отсъствие на подсъдимия,
представляван от особен представител, но се установява безспорно от
доказателствата по делото, в това число от обясненията на подсъдимия, дадени в
качеството му на обвиняем на досъдебното производство, че Д. е бил запознат с
решението непосредствено след влизането му в сила.
За периода
м.август 2017 г. – м.март 2020 г., тридесет и два месеца, подсъдимият не е заплащал месечната
издръжка на детето от 150 лв., като общо за периода не е заплатил издръжка в
размер 4 800
лв.
Изпълнението на задължението на подсъдимия да заплаща
издръжка, включително и частично такова, не се установява от ангажираното от
него доказателство - банково извлечение от 17.08.2018 г. за вътрешнобанков
превод, доколкото в същото липсва посочване на основанието на превода.
Безспорно се установява от доказателствата по делото –
експертно решение от 07.10.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Марина-Варна“, че към
датата на решението на ТЕЛК подсъдимия е с 80% трайна намалена
работоспособност, при противопоказни условия на труд: тежък физически труд, на
височина, при лоши метеорологически условия, с токсични вещества.
Описаната
фактическа установка безсъмнено се установява от всички събрани по делото и
посочени от съда доказателства, както и от показанията на св. Д.И.Б..
Предвид изложената фактическа обстановка от правна страна
съдът прие, че подсъдимият от обективна страна, чрез бездействие е осъществил
състава на престъпление по чл.183, ал.1 НК, тъй като след като е осъден с Решение №
93/29.06.2017г. по гр.д. № 630/2016г. по описа на Районен съд гр.Поморие,
влязло в законна сила на 01.08.2017г., да издържа свой низходящ – детето М.П.И.,
ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 32 месечни вноски, всяка една в размер на по 150
лв. или общ размер от 4 800 лв.
Установената трайно намалена работоспособност на
подсъдимия от една страна не води до извод, че подсъдимия е изцяло
неработоспособен, а от друга страна съгласно чл.143, ал.2 СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, поради което съдът приема, че това обстоятелство не води до извод за
несъставомерност на деянието от обективна страна
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като Д. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Съгласно чл.183, ал.1 НК, наказанието за престъплението,
осъществено от подсъдимия, е лишаване от свобода до една година или
пробация.
За да определи наказанието съдът взе предвид установените
по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Подсъдимият, видно от
представената по делото справка за съдимост, не е осъждан /реабилитиран/,
демонстрира добро процесуално поведение, не са налице установени други негови
престъпни или противообществени прояви. Като смекчаващо вината обстоятелство
следва да се отчете и установеното влошеното здравословно състояние на
подсъдимия пред голяма част от периода, в който не е заплащал дължимата издръжка.
Предвид изложеното, отчитайки имущественото състояние на подсъдимия и като
съобрази, че водещи в конкретния случай са интересите на детето - пострадал от
престъплението да получава издръжка, съдът намери, че са налице многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и
най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко, поради което определи наказанието при условията на чл.
55, ал.1, т.2, б. „в” НК, като замени предвиденото наказание „Пробация” с
„Глоба”, която наложи в размер на минимума предвиден от закона, а именно 100
лв., който размер в най-голяма степен ще гарантира от една страна, че санкцията
няма да доведе до допълнително затруднение на подсъдимия да изплаща издръжката,
а от друга страна ще гарантира подстигането на целите на специалната и
генералната превенция по чл.36 НК.
В производството не са направени разноски, поради което
такива в тежест на подсъдимия не се възложиха.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :