№ 4185
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110153511 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
ЗАД „....“ искова молба насочена против ЗК „....с“ АД, с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите както следва: 334.73лв. – неизплатена част от регресно вземане във връзка с
преписка по щета, заведена при ищеца №10017030114530, ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на
сумата и 102.01лв. – мораторна лихва за периода 07.07.2019г. – 07.07.2022г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 36427/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 15.05.2017г. в гр. София, на ул. „Обелски път“ срещу бл. 120 е настъпило ПТП
между лек автомобил „Ауди А6“ с ДК № .... застрахован при ответника по валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ и лек автомобил „Опел Корса“ с ДК № ....
застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, при което водачът на застрахованото
при „....с“ АД МПС виновно е причинил щети по автомобила, застрахован при ищеца.
Твърди се, че във връзка с произшествието при ищеца е образувана преписка по щета
№10017030114530, по която е определено застрахователно обезщетение в размер на
2518.00лв., като на 12.07.2017г. на собственика на застрахования при ищеца автомобил
е изплатена сумата от 2441.50лв., а останалата част от 76.50лв. е прихваната за
заплащане на дължима се вноска. Релевират се доводи, че с писмо, получено от
ответното дружество на 27.07.2017г., ищецът го е поканил да му възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение, като се сочи, че е възстановена само част от
сумата или 2 198.27лв., респективно твърди се и се претендира неизплатената част в
размер на 334.73лв. с включени ликвидационни разноски в размер на 15.00лв.
Претендира се и лихва за забава за периода 07.07.2019г. – 07.07.2022г. в размер на
102.01лв.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който
се оспорва единствено размера на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение,
като се твърди, че с изплащането от ответника на ищеца на сумата от 2198.27лв. са
1
покрити разходите по изплатеното обезщетение. С отговора е въведено възражение за
погасяване на вземането на ищеца по давност.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
В тежест на ищцовото дружество е да докаже пълно и главно, че е сключен
договор за имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена
при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил
съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати
изплатеното застрахователно обезщетение.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 15.05.2017г. в гр. София, на
ул. „Обелски път“ срещу бл. 120 е настъпило ПТП между лек автомобил „Ауди А6“ с
ДК № .... застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“
и лек автомобил „Опел Корса“ с ДК № .... застрахован при ищеца по застраховка
„Каско“, при което водачът на застрахованото при „....с“ АД МПС виновно е причинил
щети по автомобила, застрахован при ищеца, че във връзка с произшествието при
ищеца е образувана преписка по щета №10017030114530, по която е определено
застрахователно обезщетение в размер на 2518.00лв., като на 12.07.2017г. на
собственика на застрахования при ищеца автомобил е изплатена сумата от 2441.50лв.,
а останалата част от 76.50лв. е прихваната за заплащане на дължима се вноска, че с
писмо, получено от ответното дружество на 27.07.2017г., ищецът го е поканил да му
възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, както и че е възстановена само
част от сумата или 2 198.27лв., че ищецът е сторил ликвидационни разноски в размер
на 15.00лв., че по отношение на застрахования при ищеца лек автомобил е налице
„тотална щета“ по смисъла на чл. 390 КЗ.
Спорът е концентриран върху размера на сумата, която ответникът следва да
възстанови на ищцовото дружество.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на застрахования при ищеца лек автомобил
„Опел Корса“ с ДК № .... е 5938.94лв., като същата надвишава стойността на самото
МПС, която е в размер на 4189.00лв., респективно в случая е налице тотална щета,
факт който е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване с доклада по делото.
Видно от отговора на втора задача, вещото лице е посочило, че стойността на
дължимото се застрахователно обезщетение, определена при условията на тотална
щета и след приспадане на запазените части в размер на 30% е 2932.00лв.
2
Настоящият съдебен състав, след като съобрази обстоятелството, че ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2518.00лв. и е сторил
ликвидационни разноски в размер на 15.00лв. / общо 2533.00лв./, а след получената
регресна покана ответното дружество е възстановило част от тази сума 2 198.27лв.,
намира че исковата претенция се явява основателна за предявения размер от 334.73лв.,
доколкото ищецът е претендирал изплатено застрахователно обезщетение в размер по-
малък от необходимата стойност за възстановяване на автомобила съгласно
заключението на вещото лице, ответникът е изплатил част от претендираната стойност,
като неизплатената част възлиза именно в размер на претендираната стойност
/2533.00лв. - изплатено застрахователно обезщетение – 2198.27лв. - възстановена
от ответника сума = 334.73лв./.
С оглед извода за основателност на заявената искова претенция съдът следва да
разгледа релевираното от ответника възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 378, ал. 5 КЗ регресните и
суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу
застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II,
буква "А" от приложение № 1 се погасяват в срок 5 години, считано от датата на
извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена застраховка
или от страна на причинителя на вредата. Застрахователят по имуществената
застраховка на увреденото трето лице и причинителят на вредата по изречение
първо имат право на законната лихва върху претендираната сума, считано от
поканата за плащане към застрахователя при застраховки "Гражданска
отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1.
С доклада по делото е обявено за безспорно обстоятелството, че ищецът, в
качеството му на застраховател по застраховка „Каско“, във връзка с процесното ПТП
е изплатил застрахователното обезщетение на 12.07.2017г., обстоятелство, което
намира опора и в приложеното на л. 14 по делото копие на платежен документ.
Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 05.07.2022г., като по аргумент от
чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента
на подаване на заявлението, респективно производството е образувано преди изтичане
на петгодишния срок, регламентиран в материалноправната разпоредба на чл. 378, ал.
5 КЗ, което обуславя извода за неоснователно на релевираното възражение за
погасяване по давност на вземането на ищеца.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с
източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което
приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно –
падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дневен срок от
писменото предявяване на претенцията с всички доказателства. От приложеното на л.
11 по делото копие на регресна покана се установява, че същата е получена от
ответника на 27.07.2017г., факт обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване с
доклада по делото, респективно по аргумент от чл. 412, ал. 3 КЗ, „....с“ АД е в забава,
считано от 27.08.2017г. Акцесорната претенция е заявена за период с начална дата две
години след изпадане на ответника в забава, а именно за периода 07.07.2019г. –
07.07.2022г. За процесния период размерът на лихвата за забава върху уважената част
на претенцията с правно основание чл. 411 КЗ, изчислен с помощта на компютърна
програма е 102.01лв., като доколкото акцесорната претенция е заявена именно за тази
сума, същата се явява изцяло основателна.
3
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответното
дружество следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер на
450.00лв., от които 50.00лв. – внесена държавна такса в заповедното производство,
50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 50.00лв. –
внесена държавна такса в исковото производство, 200.00лв. – депозит вещо лице и
100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че ЗД „....с“
АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..., дължи на ЗАД „....“, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумите както следва: 334.73лв. – неизплатена част от регресно вземане във връзка
с преписка по щета, заведена при ищеца под №10017030114530, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.07.2022г. до
окончателно изплащане на сумата и 102.01лв. – мораторна лихва за периода
07.07.2019г. – 07.07.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36427/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти
състав.
ОСЪЖДА „....с“ АД, ЕИК ...., на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на ЗАД „....“, ЕИК ...., сумата от 450.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4