Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 25.01.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при секретаря Вилиана Русева
и участието на прокурор Емилия Янчева от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното
от административния съдия АД № 350 по описа за 2022 година на Административен съд –
гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е въз основа на искова
молба на Д.Р.К. с ЕГН ********** *** срещу Областна дирекция на МВР - Шумен, с
която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева за осъществено процесуално представителство по ВАНД № 872/2019г. по
описа на РС – Шумен и КАНД № 286/2019г. на ШАдмС, в което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление №1/19 от 06.03.2019г., издадено от
началник сектор «Пътна полиция» при ОДМВР – Шумен. В исковата молба се сочи, че с
влязло в сила Решение № 277/28.10.2019г., постановено по КАНД №286/2019г. по
описа на ШАдмС е отменено Решение № 425/05.07.2019г. по АНД № 872/2019г. на ШРС
и вместо него е постановено решение, с което е отменено изцяло Наказателно
постановление № 1/19, издадено на 06.03.2019г. от началник сектор «Пътна полиция» при ОД
на МВР - Шумен. В съдебното
производство ищецът е ползвал адвокатска защита, за която има сключен Договор
за правна защита и съдействие, по който е заплатил в брой сума в размер на 300
лв. Ищецът счита, че доколкото процесното НП е отменено с влязъл в сила съдебен
акт, е претърпял имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от отменения незаконосъобразен акт, поради което моли съда да постанови съдебно
решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 300,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното ѝ плащане, както и направените по настоящото дело разноски.
Ответната
страна – Областна дирекция на МВР – Шумен не изразява становище.
Участващият по делото прокурор дава заключение за
основателност на исковата молба. Според прокурора по делото безспорно са
доказани всички предпоставки за реализиране на отговорността на ответника по
реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – налице е отменен акт на административен орган,
част от структурата на ответника; от това действие са произлезли вреди –
заплащане на адвокатски хонорар, като двете предпоставки са в пряка причинна
връзка; не е изтекла давността за исковата претенция. С оглед на всичко
изложено предлага исковата молба да бъде уважена.
Шуменският
административен съд след като обсъди и прецени наведените в исковата молба
доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
материалите, съдържащи се в АНД № 872/2019г. по описа на ШРС, приобщено към
настоящото дело по искане на ищеца, с Наказателно постановление № 1/19 от 06.03.2019г.,
издадено от началник сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР - Шумен, на основание
чл.258, ал.1 от ЗМВР на Д.Р.К. е наложено административно наказание «глоба» в
размер на 100 лева.
Д.Р.К. обжалвал
наказателното постановление като по този повод ангажирал правна помощ и
упълномощил адвокат за процесуално представителство в образуваното пред Шуменски
районен съд АНД № 872/2019г. по описа на съда.
С решение
№ 425/05.07.2019г., постановено по АНД № 872/2019г. Шуменският районен съд изменил
наказателното постановление, като намалил размера на наложената глоба от 100
лева на 50 лева.
Недоволен
от постановено решение Д.Р.К., действащ чрез упълномощения процесуален
представител адв.С.С.обжалвал същото пред ШАдмС.
С Решение № 277/28.10.2019г.,
постановено по КАНД №286/2019г. по описа на ШАдмС е отменено Решение №
425/05.07.2019г. по АНД № 872/2019г. на ШРС и вместо него е постановено
решение, с което е отменено изцяло Наказателно постановление № 1/19, издадено на
06.03.2019г. от началник сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР – Шумен.
Към АНД № 872/2019г. на ШРС е приложен Договор за
правна защита и съдействие № 92017/14.05.2019г., видно от който страните са
договорили възнаграждение в размер на 300 лева, която сума ищецът заплатил в
брой.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни,
относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се
подкрепя от приобщените доказателства.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от
чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е
с адрес в гр.Шумен, твърдяното увреждане е настъпило също в гр.Шумен, правното
основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния
съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е
родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на
ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия
на ВАС.
Исковата
молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация; насочена е
против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация – Областна дирекция
на МВР – Шумен, в качеството ѝ на юридическо лице, в чиято структура е
органът, издал незаконосъобразния административен акт; отговаря на формалните
изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в
настоящото производство.
Разгледана по същество, исковата молба е
основателна по следните съображения:
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица,
се разглеждат по реда на глава XI от АПК. За неуредените въпроси за
имуществената отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на
ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането
е само към материално правните норми, касаещи имуществената отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи
обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен
ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на
нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана
административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за
дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на
кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за причинени му вреди.
Съдът
намира, че визираното в исковата молба наказателно постановление, издадено от началник
сектор «Пътна полиция» (орган в структурата на ответника в настоящото
производство), отменено с влязло в сила съдебно решение, съставлява незаконосъобразен
акт на административен орган или длъжностно лице на ответника, по следните
съображения:
Дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в
областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от ЗАНН и представлява
санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни форми на
изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно правна,
класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на
административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез
властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това
основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване,
не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува
ограничително, като приложното ѝ поле се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не
е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а властнически
акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа - негов
издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в
изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на
административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от значение
факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по реда на АПК.
Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления
като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от
Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на
ВКС и ВАС. Въз основа на изложените съображения съдът приема, че в случая е
налице първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен
орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по
съответния ред.
Налице са и втората и третата
предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка между вредите и
настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване
на наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение
за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при
атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По силата на
чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие. Несъмнено е, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не
беше издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като
незаконосъобразно. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване
на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и
извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито
че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото НП.
Неразделната взаимовръзка между наказателното постановление и потърсената от санкционираното
лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в
отношение на обуславяща причина и следствие - лицето не би потърсило адвокатска
помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и
интереси.
След като
ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него
наказателно постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, което
съгласно Закона за адвокатурата следва да уговори в договор, както и след като
е платил дължимото, той е изразходвал средствата именно, за да се защити по
надлежния ред против незаконосъобразното наказателно постановление. Ако не е
съществувало НП, което той счита за незаконосъобразно, то нямаше да съществува
и съдебното му оспорване, в което
производство лицето може да упражни както намери за необходимо и ефективно
правото си на защита, включително като наеме адвокат, на когото дължи
възнаграждение. Разходът за адвокатско възнаграждение е направен именно в
резултат на издаденото наказателно постановление и е обусловен от него. В същия
смисъл е и съдебната практика при отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди, съставляващи платено възнаграждение за
адвокат – защитник, на лице, което е обвинено в извършване на престъпление, а впоследствие
е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено. Правото на
защита, включващо и правото на адвокатска такава, е основно конституционно
право, което не може да бъде ограничавано по никакъв начин, в т.ч. и поради
липсата на възможност за възстановяване на платения адвокатски хонорар. Доколкото
към датата на приключване на съдебното дирене пред касационната инстанция липсва
процесуална възможност за упражняване претенция за разноски в административно наказателния
процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия в контекста на
Тълкувателно решение №2/2009г. на ВАС, се налага извода, че направените от него
разходи в хода на производството, приключило с отмяна на НП, представляват
имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ. При
липсата на друг процесуален способ за обезщетяването ѝ, какъвто е
предвиден впоследствие с разпоредбата на §9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди,
общият ред по ЗОДОВ се явява единственият възможен такъв за възстановяване на
вредите, претърпени от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление.
Горните разсъждения са изцяло в унисон с мотивите
в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСС от I и II
колегия на ВАС, образувано по искане на Главния прокурор на Република България.
Общото събрание на колегиите от ВАС приема, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон, съответно
подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.
По изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан
по основание.
По отношение
размера на обезщетението:
Ищецът
претендира вреди в размер на 300 лева, представляващи платени от него разноски
за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по АНД № 872/2019г.
на Районен съд – Шумен. От приложените доказателства е видно, че Д.Р.К. е
договорил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Видно от
отбелязването в договора лицето е заплатило в брой цялата договорена сума от
300,00 лева, в какъвто размер е и предявената искова молба. Налице е плащане в брой
в размер на 300 лева за възнаграждение на адвокат, осъществил процесуално
представителство на ищеца в съдебното производство по обжалване на
наказателното постановление, отразено изрично в приложения договор за правна
защита и съдействие, което е достатъчно доказателство за това, че разходът е
сторен, съгласно т.1 от ТР № 6/ 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012 год. на ОС на ГК
и ТП на ВКС.
С оглед гореизложените мотиви Шуменският
административен съд приема, че предявената искова молба е основателна и доказана,
поради което следва да бъде уважена.
Основателна
се явява и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху
претендираната сума, считано от 23.11.2022г. – датата на депозиране на
настоящата искова молба, до окончателното ѝ заплащане.
С исковата молба и в хода по същество, ищецът е
направил искане за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от
иска. Изхождайки от това правило и съобразно уважения изцяло иск, съдът намира,
че следва да присъди в полза на ищеца разноски за заплатена държавна такса от 10
лв.
Водим от
горното Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Шумен да заплати на Д.Р.К. с ЕГН ********** ***,
сумата от 300 (триста) лева за причинени имуществени вреди – платено адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД № 872/2019г.
по описа на ШРС и КАНД № 286/2019г. на ШАдмС, в което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 1/19 от 06.03.2019г. на началника
на сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР - гр.Шумен, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 23.11.2022г. до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Шумен да заплати на Д.Р.К. с ЕГН ********** ***,
сумата от 10 (десет) лева разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България гр.София в 14-дневен срок
от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната
жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: