РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Кърджали, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Д.а
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20235140200066 по описа за 2023 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ********* от
15.12.2022г. издадено от Началник сектор в РУ- К. към ОДМВР- Кърджали, с
което е наложено наказание по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП глоба в размер на
50лв. за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-
2539 на МВР отнемане на общо 6 контролни точки на В. Д. К. от гр.К. с ЕГН
********** извършено на 07.12.2022г. в с.Е., общ.К.
Недоволен от това наказателно постановление е останал
жалбоподателят К., който моли съда да го отмени като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Не оспорва факта, че към момента на
спирането му за проверка е бил без поставен обезопасителен колан, но това
било по здравословни причини. Твърди, че има експертно решение, с което е
установено злокачествено заболяване, което е включено и в Списъка на
болестите по Наредба № 5/ 20.02.1987г. на МЗ. Счита, че физическото му
състояние предвид претърпените операции е такова, което го освобождава от
поставянето на предпазен колан при шофиране. Освен това намира, че в хода
на административно наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, което е довело до накърняване на
1
правото му на защита. Твърди, че в наказателното постановление били
посочени две различни обозначения на часа на нарушението и мястото на
същото. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призоват, не се явява и
не се представлява.
Административно наказващият орган редовно призован, не се явява
и не изпраща представител. Постъпила е молба от юрисконсулт, с която моли
съда да потвърди наказателното постановление като претендира
юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
07.12.2022г. свидетелят Р. К. бил на работа като инспектор в РУ- Кърджали
към ОДМВР- Кърджали, като осъществявал контрол на пътното движение в
с.Е.. Около 14.35ч. той спрял за проверка лек автомобил марка „Ф. П.“ с рег.
№ ******, водачът на който не бил поставил обезопасителния колан. При
извършена проверка на посоченото МПС се установило, че водачът му е
жалбоподателя В. К., който пътувал сам и не бил поставил обезопасителен
колан. За констатираното нарушение на место свидетелят И. Л., който бил
извикан от колегата си Р. К., съставил акт за установяване на
административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. АУАН бил подписан
от водача К. без възражения, но устно заявил, че имал решение от ТЕЛК,
което го освобождавало от поставяне на предпазен колан, но в момента на
проверката не го представил, както и по- късно не сторил това. На тази база
на 15.12.2022г. наказващият орган издал наказателно постановление, с което
на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и отнемане на 6
контролни точки.
С жалбата е представен и препис от Експертно решение № ***** от
15.06.2016г. видно от което жалбоподателят В. К. е работоспособен и след
преглед му е дадена оценка на работоспособност 93% т.н.р. без чужда помощ,
който срок е за 1 година с водеща диагноза „Злокачествено новообразувания
на простата“. Настоящата инстанция обаче не кредитира това писмено
2
доказателство, защото същото е с изтекъл срок на валидност, а и те не носи
никакви данни за главния факт на доказването.
Тази безспорна фактическа обстановка се установява от
свидетелските показания на И. Л. и Р. К., както и от акта за установяване на
административно нарушение серия GA № ******* от 07.12.2022г., чиято
доказателствена сила не бе оборена, Справка за нарушител/ водач.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е
процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановения 14-
дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което е
връчено на жалбоподателя на 24.12.2022г., а жалбата е подадена до
административно- наказващия орган на 06.01.2023г.
Нарушеният текст на чл.137А, ал.1 от ЗДвП задължава водача на
МПС, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които
МПС са оборудвани. А чл.183 ал.4 т.7 от същия закон казва, че се наказва с
глоба 50.00лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан. Като преди да се произнесе настоящата инстанция съобрази
следното: За да представлява едно деяние- действие или бездействие-
административно нарушение или престъпление, следва същото да е
обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено
виновно, като основната разлика между административното нарушение и
престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. От
събраните по делото гласни доказателства, а именно свидетелските показания
на Р. К. безспорно по делото се установи, че жалбоподателят В. К. е
управлявал лек автомобил марка „Ф. П.” без да е поставил обезопасителен
колан, поради което правилно наказващият орган е подвел извършеното под
състава на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и му е наложил наказание в единствено
възможния размер- глоба от 50лв. Налице е в настоящият казус съвкупността
от всички признаци посочени в цитираният текст, като извършеното деяние е
съставомерно по предложение 1 на нормата. При определянето на
наказанието наказващият орган е отчел всички относими към деянието и
дееца обстоятелства, а именно причините за нарушението и съдействието по
време на проверката. Правилно наказващият орган е отнел и 6 контролни
точки на основание чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП вр.чл.6 ал.1 т.9 от
Наредба № Із- 2539 т 17.12.2012г. на МВР. Поради това следва наказателното
3
постановление да бъде потвърдено.
Настоящата инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че
поради здравословни причини не следва да поставя обезопасителен колан, тъй
като това твърдение не се доказана по делото. Представения препис от
Експертно решение № ***** от 15.06.2016г. освен че е изтекъл срок на
валидност, то и от него не може да се направи извод за изключение по
медицински причини, тъй като такова посочване от медицинските власти
няма в това писмено доказателство. Така също не се споделя и твърдението,
че има неяснота досежно часа на извършване на нарушението, защото вярно е
че има два различни часа с три минути разлика, но това не е съществено
нарушение на процесуалните правила защото първо е посочено, че
нарушението е извършено в 14,38ч., а по- долу е изписано, че то е извършено
около 14,35ч., което по никакъв начин не води до объркване или неяснота,
защото именно 14,38ч. е около 14,35ч. Не без значение е и факта, че часът не
е част и от задължителните реквизити на наказателното постановление
визирани в чл.57 ал.1 от ЗАНН.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон,
които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.
АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт
до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното
нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на
посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Не е
налице и маловажност на случая, тъй като извършеното деяние не
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
4
обикновените случаи на деянието от съответния вид.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В
случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на двама
свидетели, на което не е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, но същият е изготвил и депозирал и писмена защита,
поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80лв.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на ОДМВР- Кърджали, именно в полза на същата в качеството й
на юридическо лице (чл.37 ал.2 от Закона за МВР) следва да бъдат присъдени
разноските по делото. По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ********* от
15.12.2022г. издадено от Началник сектор в РУ- К.към ОДМВР- Кърджали, с
което е наложено наказание по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП глоба в размер на
50лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-
2539 на МВР отнемане на общо 6 контролни точки на В. Д. К. от гр.К. с ЕГН
********** извършено на 07.12.2022г. в с.Е., общ.К.
ОСЪЖДА В. Д. К. с адрес гр.К. ул.Р. № ** бл.* ет.* ап.** с ЕГН
********** да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5