Определение по дело №376/2020 на Окръжен съд - Габрово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр. Габрово 11.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Габровският окръжен съд              колегия в закрито

заседание единадесети ноември

през  две хиляди и  двадесета   година в състав:

                                                            Председател: В. Генжова

                                                            Членове:          Г. Косева

                                                                                     Кр.Големанова

като разгледа докладваното от     съдията  Генжова В. ч.гр.д. № 376 по описа за   2020             год. ,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

    Образувано е по частна жалба на "П.К.Б." Е00Д- С. против разпореждане , инкорпорирано в Заповед № 3940/19.08.2020г.  по ч.гр.д. №999/2020г. по описа на РС - Габрово.  

С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата 1673,69 лева законна лихва за периода 15.06.2018г.- 12.03.2020г.;  за присъждане на сумата 6 146,47 лв. договорно възнаграждение за периода 15.07.2015г. – 15.06.2018г., държавна такса и разноски за горницата над присъдения и до пълния предявен размер.

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК и е допустима.

            Разгледана по същество тя е  неоснователна по следните съображения:

Производството по ч. гр. д.№ 999/2020г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по  заявление по чл. 410 ГПК, подадено  от "П.К.Б." Е00Д- С. срещу Т.К.Д. ***, за парични вземания по договор за потребителски кредит .

     Със заповед № 3940/19.08.2020г. Районният съд е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя сумата 2 890,26  лева  главница,  57.81 лв. разноски за ДТ и 13,49  лева разноски за юристконсултско възнаграждение.

            С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението досежно претенцията за сумата 6146,47 лева договорна лихва за периода 15.07.2015г.- 15.06.2018г.; за сумата 1673,69 лв. –. лихва за забава  за периода  15.06.2018г. – 12.03.2020г.,с мотив: че начисляването на мораторна лихва върху договорно възнаграждение е допустимо само в определени от закона случаи, какъвто не е настоящият, представлява анатоцизъм и поради това претенцията е неоснователна.          

В частната жалба се възразява, че  уговореното между страните договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави, предвид неговата същност, свободата на договаряне между страните, а   и всички параметри на договора били ясно и разбираемо посочени в него. Подписвайки договора  кредитополучателят  се е съгласил с всички негови клаузи. Излага подробни аргументи  относно размера на ГПР и елементите, които то включва. Освен това твърди, че в рамките на заповедното производство съдът няма правомощие да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, като  цитира и съдебна практика. Претендира се издаването на заповед за изпълнение на всички заявени  претенции в посочения в заявлението размер.

Производството по ч.гр.д.№999/2020г. на ГРС по подаденото заявление по чл.410 ГПК от „П.К.Б.“ ЕООД , е образувано  след приетите изменения в чл.411  ГПК , обнародвани в бр. 100/2019г. ДВ, съгласно които  заповедният съд следва  служебно да следи  освен за наличието на  визираното в  ал.2,т.2 основание - искането да не противоречи на закона и на добрите нрави, и за  това   съгласно чл. 411 ал.2 т.3 ГПК - искането да не се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител  или да е налице обоснована вероятност за това. С оглед на изложеното въззивният съд не възприема изложените в жалбата доводи, че за заповедния съд не съществува възможност служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, както и че е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство. Цитираната съдебна практика в  частната жалба, включително и тази на ОС- Габрово, касае период преди измененията в ГПК, обнародвани в бр. 100/2019г. ДВ.

Въззивният съд счита, че е налице обоснована вероятност за неравноправие на клаузата за размера на  претендираната договорната лихва. В случая се претендира договорната възнаградителна лихва, при която е подписан договора и същата не е едностранно изменяна от страната, предоставила кредита.  С текста на чл. 9 от ЗЗД е уговорена широка договорна свобода на страните, лимитирана единствено от непротиворечие с добрите нрави. Като се вземе предвид това, както и факта, че договорения  размер на ГПР е  157,76% ,  а на ГЛП 98,52%, то тази уговорка е нищожна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни форми на неравноправни клаузи са изброени в т. 1-18 на ал. 1, но по аргумент от т. 19 следва, че изброяването е примерно, а не изчерпателно. Към тези разпоредби препраща нормата на  чл. 24 от ЗПК. Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл. 3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. С оглед на изложеното, претенцията за договорна лихва, като нищожна на посоченото по-горе основание, не следва да бъде присъждана на заявителя.

По отношение на претендираната законна лихва в размер на 1673,69 лв. за периода 15.06.2018г. – 12.03.2020г./ във вр. с чл. 6 от ЗМДВИППП/.

Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.В случая , видно от молба вх. №5383/10.08.2020г. подадена от заявителя,във връзка с дадени от съда указания, че претендираната сума за  законна лихва е формирана като сбор от ОЛП +10%  и е начислена за претендирания период върху сума формирана от : - задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги. Така формираната претенция на заявителя  противоречи категорично на императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 и ал.2 от ЗПК и  не следва да бъде уважавана.

Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, макар и по други съображения.

Водим от изложеното съдът 

О П Р Е Д Е Л И :

           

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 3940/19.08.2020г.  по ч.гр.д. №999/2020г. по описа на РС – Габрово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

Председател :                                  

                                                            Членове: