МОТИВИ към Решение
№ 163 от 08.06.2020 г. по АНД № 218 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г.
Съдебното производство е
образувано по реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура
- Добрич предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Е.И.Х. за това,
че на 01.09.2016г. в гр. Добрич, в качеството си на управител и представител на
търговско дружество „………………, със седалище и адрес на управление: …………..в
30-дневен срок от спиране на плащанията към Националната агенция за приходите
по публично задължение, възникнало от данъчна декларация №……………. в размер на
23670,43 лева и срок за плащане - 01.08.2016 г., не поискал от Окръжен съд
Добрич откриване на производство по несъстоятелност - престъпление по чл. 227б,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на ДРП поддържа повдигнатото обвинение, като пледира обвиняемият
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание „ глоба „ в минимален размер.
Редовно упълномощеният защитник е
съгласен с предложението на ДРП и също пледира на обвиняемият да бъде наложено
предвиденото административно наказание в минимален размер.
След преценка на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
През 2009г, обвиняемият Е.И.Х., св. М.
Р. Н. и ……..И. И. И. създали търговско дружество „………, с цел да развиват
търговска дейност посредством стопанисването на винарска изба, находяща се в
гр. К.. Седалището на дружеството било в гр…………... От 28.09.2009г. обвиняемият
бил ……..заедно с М. Н. и И. И. Считано от 31.03.2014г. ……били Х. и И. И.. От
17.09.2016г. Х. станал…………. На 31.03.2016 г. било проведено общо събрание на………..
Съгласно решение № 7 от проведеното заседание, Е.Х. бил упълномощен да подаде,
от името на дружеството декларация за дължимия данък върху дивиденти по чл. 201
от Закона за корпоративното подоходно облагане във връзка с чл. 55, ал. 1 от
Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Декларацията била
подадена от Х. в Националната агенция за приходите, Териториално отделение
Варна, с входящ номер………... В декларацията било посочено, че публичното
задължение на „…………..към Националната агенция за приходите било в размер на 23
670,43лв. Задължението по декларацията не било заплатено, поради което било
образувано изпълнително дело № *********/2016г. по описа на Националната
агенция за приходите. Към 25.03.2019г. по изпълнителното дело не били постъпили
никакви плащания.
На 08.11.2016г. дружествените
дялове на „………..били прехвърлени на св. Т. Н. Г.. На същата дата св. Г. бил
вписан като …………
Видно е от заключението на
приобщената към доказателствения материал съдебно-оценъчна експертиза, че
търговското дружество „………е изпаднало в състояние на ……..по смисъла на чл. 608,
ал. 1 от Търговския закон към 01.08.2016г. Именно към тази дата е бил падежът
за изпълнение на изискуемото задължение на дружеството към Националната агенция
за приходите, възникнало от данъчна декларация № ………….Към 01.08.2016г.
дружеството не е било в състояние да изпълни това задължение, тъй като не е
притежавало движими и недвижими вещи и не е притежавало парични средства.
Следователно в срок до 31.08.2016г. Е.И.Х., в качеството си на управител и представител
на „…………, е следвало да поиска от Окръжен съд Добрич да открие производство по
несъстоятелност по отношение на това дружество.
Описаната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства: гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на Т. Н. Г.и М. Р. Н., писмените
доказателства, предоставени от ТД на НАП Варна, офис Добрич, справка от
търговски регистър, както и заключение от извършена съдебно-оценъчна
експертиза
Предвид
гореизложеното съдът приема, че Е.И.Х. от обективна и субективна страна
е осъществил състава на вмененото му престъпление по чл. 227б, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК, като на 01.09.2016г. в гр. Добрич, в качеството си на управител и
представител на търговско дружество „……………, със седалище и адрес на управление:
гр. ………….в 30-дневен срок от спиране на плащанията към Националната агенция за
приходите по публично задължение, възникнало от данъчна декларация №
085191600367784/01.08.2016г. в размер на 23670,43 лева и срок за плащане -
01.08.2016 г., не поискал от Окръжен съд Добрич откриване на производство по
несъстоятелност.
Съставомерните
признаци на престъплението по чл. 227б, ал. 1 от НК са субектът да има
качеството на търговец, да е налице изискуемо парично задължение, търговецът да
е изпаднал във фактическа или обявена от съда неплатежоспособност, поради което
спира плащанията и до 30-дневен срок не заяви това пред съда. Престъплението е
формално и не е необходимо да са причинени вреди на кредиторите.
Разпоредбата на
чл. 227б, ал. 2 от НК е специфичен състав и се отнася за лицата, които
едновременно упражняват правомощията да управляват и представляват търговското
дружество или кооперация, когато в 30-дневен срок от спиране на плащанията не
са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност. Изискването за
кумулативност е с цел да се ограничат субектите на престъплението до тези,
които имат реална възможност и задължение да познават в детайли състоянието и
дейността на търговското дружество или кооперацията, които осъществяват
текущото управление и следва да имат информация за наличието на загуби и това
са лицата, които са натоварени както с действия по управление, така и с
действия по представителство. НК обявява за противоправно и наказуемо
бездействието им в случаите, когато е настъпила неплатежоспособност.
Представляващият /еднолично и колективно/ е длъжен да заяви съществуването на
това състояние. Задължението да се поиска от съда откриване на производство по
несъстоятелност произтича от самата разпоредба на чл. 227б, ал. 2 от НК, в
която се визират лицата, върху които тежи това задължение. Затова не е
необходимо да бъдат изрично упълномощавани въз основа на решение на орган на
управление, за да заявят пред съда изпадането в неплатежоспособност.
Съчетаването на двете качества е достатъчно основание да се предприемат
предписаните действия. Предвид задължителните за съдилищата указания по
приложението на закона, дадени с Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г. на
ВКС по тълк.д. № 5/2014 г., ОСНК, докладчик съдията Лидия Стоянова, управителят
и представителят на търговското дружество или кооперация е самостоятелен субект
на престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК и следва да носи наказателна
отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от съда да
открие производство по несъстоятелност, за изпълнението на което задължение не
е необходимо да има изрично възлагане от колективен орган на управление.
От обективна
страна формата на изпълнителното деяние е „ бездействие „ и се състои в
непоискване от съда да открие производство по несъстоятелност, т.е. не подаване
на молба в 30-дневен срок от спиране на плащанията до компетентния съд, който
съгласно чл. 613 от ТЗ е окръжният съд по седалището на търговеца. Деянията по
чл. 227б, ал. 1 и ал. 2 от НК се изразяват в бездействие, несвързано с
настъпване на конкретни съставомерни общественоопасни последици и същите са
довършени в момента, в който търговецът, респективно лицата, които управляват и
представляват търговското дружеството или кооперация са били длъжни да
предприемат извършване на предписаното им действие.
Видно от
приложената по делото справка от Търговския регистър, към инкриминираният
период от време процесното търговско дружество се управлявало от Е.Х..
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че обвиняемият
към момента на изпадане в неплатежоспособност на дружеството е имал качеството на управител и негов представител.
Именно в това си качество, за обвиняемия е възникнало задължението в 30-дневен срок
от тази дата, да поиска от Окръжен съд – Добрич да открие производство по
несъстоятелност, което той не е сторил, поради което с изтичането на срока
деянието е довършено.
Тези
обстоятелства не се оспорват от страните.
Безспорно,
престъплението по чл. 227б от НК е продължено формално, като същото може да
бъде осъществено единствено при формата на вината пряк умисъл, като той трябва
да е налице само по отношение на извършеното изпълнително деяние –
несъобщаването за настъпилата неплатежоспособност. Умисълът не е необходимо да
обхваща причините, довели до настъпване на неплатежоспособността, като те не се
изследват с оглед съставомерността на деянието, но следва да се отчитат при
индивидуализацията на наказанието.
Както вече бе
посочено, разпоредбата на чл. 227б, ал. 2 от НК е специфичен състав и се отнася
за лицата, които едновременно упражняват правомощията да управляват и
представляват търговското дружество, когато в 30-дневен срок от спиране на
плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност,
като законът вменява на всеки един от представляващите и управляващите това
задължение.
От теорията и
практиката е известно, че за наличието на умисъл се съди от цялостното
поведение на дееца, обективирано посредством действията му.
В случая, обвиняемият
е имал реална възможност и задължението да познава в детайли състоянието и
дейността на търговското дружество. Видно от доказателствения материал по
делото, същият е бил наясно с имущественото състояние на дружеството,
респективно с настъпилата неплатежоспособност, както и със задължението си в
30-дневен срок от спиране на плащанията да поиска от съда да открие производство
по несъстоятелност, въпреки това не е изпълнил вмененото му задължение.
Ето защо съдът
намира, че Е.Х. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл –съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Деянието е извършено единствено
при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало
към инкриминирания период и липса на неприключили наказателни производства.
В санкцията на правната норма на
чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до три години или
глоба до пет хиляди лева. Х.
е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел IV от глава VIII от Общата част на НК. В пряк и непосредствен
резултат от инкриминираното деяние не са настъпили съставомерни имуществени
вреди.
С оглед
наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК,
съдът намери, че следва да освободи обвиняемият Е.Х. от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание глоба в минималния
предвиден от законодателя размер, а именно глоба в размер на 1 000 лв., което
би изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12
от ЗАНН, вземайки предвид невисоката обществената опасност на деянието и ниската обществена опасност на
самия извършител, както и съобразявайки се с имотното му състояние. Тия
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се касае за инцидентна
противоправна проява и поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало
ефикасно и с налагане на минимално по размер административно наказание глоба.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на обвиняемия Х. за виновен, съдът го осъди да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Добрич
сторените по делото разноски в размер на 168 лева.
Така мотивиран, съдът
постанови Решението си.
Председател:
/М. Кирчева/