Р Е Ш Е Н И Е
№ 921
гр. Бургас, 13.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, XLIX - ти граждански
състав
на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при
секретаря Мирослава Енчева, като разгледа докладваното от съдията Дойков
гражданско дело № 5318 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов“ № 37 против С.С.К., ЕГН **********,***.
По делото със справка е установено, че след 2002г. Кноси имената Ю.Я.Х., ЕГН **********,***.
С исковата молба се сочи, че на 25.03.2019г. е било подадено заявление по чл.
410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз
основа на ч.гр.д. № 2541/ 2019г. на РС гр. Бургас против ответницата.
Заповедта е била връчена на Х./ Кпо реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което е било образувано настоящото
производство. Сочи се, че ищецът в качеството му на краен снабдител , продава
ел. енергия на клиентите си при Общи условия, които са публично известни. По
силата на тях дружеството е поело задължение да доставя електроенергия до дома
на абоната в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ № 82, вх. 1, ет. 1, ап. 3 с ИТН
2677636 с кл. № **********. Сочи се, че според ОУ ответникът се бил задължил да
заплаща всички задължения, свързани със снабдяването с електроенергия, в
сроковете и начините определени с тях. При забава клиентът дължи и законна
лихва за това. Излага се, че за периода от 02.01.2017г. до 01.04.2017г. ищецът
е доставил до обекта на Казакова/ Х. електроенергия на стойност 286.08лева,
която не била заплатена. Издадени били и фактура с № **********, фактура №
********** и фактура № **********. Поради забава в плащането се дължала лихва в
размер на 57.88лева за периода 21.02.2017г. до 24.03.2019г. Претендира се за
решение, с което да се установи със сила на присъдено нещо, че съществува
вземането на ищеца спрямо ответника за посочените суми главница и лихва, както
и за законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане, за които има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Претендират се разноски. Направени са доказателствени искания. В
съдебно заседание за ищеца не се явява представител, но исковата молба се
поддържа чрез изрично депозирана за това молба.
Ответникът депозира писмен отговор в
законоустановения срок чрез особен представител – адв. П.Ч.. Защитата сочи, че
делото следва да се прекрати, поради факта, че има разлика между имената на
ответницата в исковата молба и тези посочени в заповедта по чл. 410 от ГПК.
Самите искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Не се представяли
доказателства, че за процесния период ответницата е била собственик или носител
на ограничени вещни права върху апартамент в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ №
82, вх. 1, ет. 1, ап. 3. Представя се справка с имотен регистър , от която било
видно, че ответницата не е собственик на недвижим имот. Не се представял и
договор между нея и ищеца. Оспорва се наличие на валидно правоотношение между
ответницата и ищеца по доставка на електроенергия. От представените фактури не
се доказвало, че ищецът бил доставял електроенергия до обекта. Нямало данни, че
посоченото количество електроенергия е действително доставено и потребено,
правилно отчетено с изправно техническо средство. Сочи се, че се претендира потребена
електроенергия за 2017г., а според данните в делото ответницата била в чужбина
от 2006- 2007г. Неоснователна била претенцията за главница, а оттам и за лихва.
В съдебно заседание се явява адв. Ч., която поддържа отговора и оспорването на
исковата молба. Претендира се за отхвърляне на предявените искове.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на
чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от правна и фактическа страна
следното :
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл.415, ал. 1, т. 2
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. “Христо Г.
Данов“ № 37 е търговско дружество, което по силата на разпоредбите
на закона – чл. 98а от Закона за енергетиката и §1, т. 28а от ДР на ЗЕ, се
явява краен снабдител с снабдяващ с електрическа енергия обекти на битови и
небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на
ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти
не са избрали друг доставчик. Облигационните отношения между
дружеството и клиентите му се основават на приложимите и публично известни ОУ
на дружеството, които са приложими съгласно чл. 98, ал. 4 от ЗЕ.
По делото са налице
представени писмени доказателства- препис извлечение от сметка на името на С.С.К.,
ЕГН **********,***, с клиентски № *, ИТН : 2677636, както и три броя фактури за
посочения обект - фактура с № **********/ 09.02.2017г. за периода
02.01.2017г. до 01.02.2017г., фактура № **********/
09.03.2017г. за периода 02.02.2017г. до 01.03.2017г. и фактура № **********/
08.04.2017г. за периода 02.03.2017г. до 01.04.2017г. Фактурите са на обща
стойност 286.08лева. Няма доказателства сумата да е била заплатена на ищеца по
делото. За събиране на посочената сума ищецът е поискал издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , като е било образувано
ч.гр.д. № 2541/ 2019г. на Районен съд гр. Бургас. Издадена е била заповед за
изпълнение на парично задължение № 1399/ 26.03.2019г. по чл. 410 от ГПК за
сумите 286.08лева главница и сумата от 57.88лева мораторна лихва, както и за
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 25.03.2019г. до
изплащане на главницата. По делото са събрани доказателства, че С.С.К.
от 15.03.2002г. носи имената Ю.Я.Х., като е запазила ЕГН – то си и адресната си
регистрация – гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ бл. № 82, вх. 1, ет. 1, ап. 2.
Посоченият адрес съвпада и с адрес на ответницата като абонат на дружеството,
на който адрес се е извършвала и доставката на електроенергията.
По делото от така представените
писмени доказателства може да се заключи, че между ищеца и ответната страна са
били налице облигационни правоотношения, касаещи доставка на електроенергия до
обекта на Х. по смисъла на чл. 98а от
Закона за енергетиката и §1, т. 28а от ДР на ЗЕ във вр. чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл. 293 от ТЗ за сключването на търговска сделка, каквато е
продажбата на ел. енергия не е необходимо писмена форма. От
представените писмени доказателства се установява, че Х. е потребител на ел.
енергия. Същата има адресна регистрация на адреса, а според справката и
фактурите на ищеца е имала качеството на потребител. Възражението на особения
представител на ответницата, че не са представени доказателства , от които да е
видно, че Х. е собственик на имота или има друго вещно право върху същия не
могат да се споделят. Съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ битов клиент е този ,
който купува
електрическа за собствени битови нужди, т.е. няма поставено в
закона изискване клиентът да е собственик на имота до който се извършва
доставката, или да има други ограничени вещни права. В ОУ на дружеството,
приложими в правоотношенията между страните, не е поставено изискване клиент на
дружеството да бъде само собственик на имота. От това може да се заключи, че
между страните са били налице облигационни правоотношения. Възражението, че
ответницата е извън страната от 2006- 2007г. също не може да бъде споделено.
Отсъствието на клиента от адреса не означава , че имота не се ползва, съответно
ел. енергията не се консумира. В жилището е възможно да живеят други членове на
домакинството или наематели, което не изключва задължението на абоната да
заплаща електроенергията. Самите фактури, независимо, че са частни документи,
са доказателство за доставката на електроенергията до имота, количеството и
стойността на услугата. В тях изрично е упоменат периода, какво количество
енергия е доставено и на каква стойност, като последните данни за математически
резултат от цената на всеки киловат и общо потребената ел. енергия през деня и
нощта, а също така и цената на мрежовите услуги, начислени за периода. Съгласно
чл. 11, т. 1 от ОУ на оператора, за клиента е налице задължение да заплати
ползваната ел. енергия, което не е сторено. Няма данни да е подадено възражение
срещу фактурираните суми, а отделно от това в ОУ е записано, че депозирането на
такова не снема от абоната задължението да заплати фактурираната сума – чл. 18,
ал. 7 от ОУ.
Водим от горните мотиви ,
настоящият състав счита, че претенцията на ищеца е основателна и доказана и
следва да бъде уважена. При основателност на искането за главница, такива са и
тези за присъждане на мораторна лихва за забава в претендирания размер от
57.88лева и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане.
Следва на основане чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК да се присъдят в полза на ишеца и разноските по делото . В
заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25.00лева за
заплатената държавна такса, както и 50.00лева за юрисконсултско възнаграждение.
В настоящото производство са направени разноски в размер на 75.00лева за
държавна такса, 160.00лева за особен представител, като следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 100.00лева. Общо за двете
инстанции ответникът следва да заплати сумата от 410.00лева разноски на ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл. 236
вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.Я.Х., ЕГН * на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *, гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов“ № 37, сумите от 286.08лева/ двеста осемдесет и шест лева и осем стотинки/ – неплатена стойност на доставена, отчетена и консумирана ел. енергия в периода от 02.01.2017г. до 01.04.2017г. до имот в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ № 82, вх. 1, ет. 1, ап. 3 с ИТН 2677636 с кл. № **********, сумата от 57.88лева/петдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/ представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 21.02.2017г. до 24.03.2019г., законна лихва от 25.03.2019г. – датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1399/26.03.2019г. по ч.гр.д. № 2541/ 2019г. на Районен съд гр. Бургас.
ОСЪЖДА Ю.Я.Х., ЕГН * на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *, гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов“ № 37, сумата от общо 410.00лева/ четиристотин и десет лева/ представляваща деловодни разноски – сумата от 25.00лева/двадесет и пет лева/ за заплатената държавна такса и сумата 50.00лева/петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 2541/2019г. на Районен съд гр. Бургас и сумата 75.00лева/седемдесет и пет лева/ за държавна такса, 160.00лева/сто и шестдесет лева/ за особен представител, като следва и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лева/сто лева/ в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:
Пл. Дойков
Вярно с оригинала!
С. Добрева