Р
Е Ш Е Н И Е
N 4
гр.Русе, 07.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД , търговско
отделение в публичното
заседание на 12
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА мл.с-я
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от председателя в.т.д. N331 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл. 258 и сл. ГПК.
„П. К. България”ЕООД гр.София, ЕИК***, чрез
юрисконсулт Р. И. е обжалвало постановеното по гр.д.№7305/2018г. по описа на
РРС решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск срещу Д.Б.. Излага
оплаквания за неправилност на решението, посочени в жалбата и иска неговата
отмяна и уважаване на иска и за сумата 623.16лв. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Насрещната страна въззиваемият
Д.Б.Б. не е подал отговор на въззивната жалба.
Съдът като взе предвид
оплакванията в жалбата и след като провери допустимостта и правилността на решението
в обжалваната част, с оглед оплакванията, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена от надлежна страна, в законния срок, при наличие на правен интерес,
поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е
сезиран с иск за установяване съществуване на вземане на жалбоподателя „П. К.
България“ЕООД гр.София по отношение на Д.Б.Б., произтичащо от Договор за
потребителски кредит Профи кредит стандарт №**********, сключен между страните,
за сумата 1858.73лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до плащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК-по ч.гр.д.№4096/2018г. по описа на РРС. В
исковата молба ищецът „П. К.
България“ЕООД е твърдял, че на 31.03.2017г.
сключили процесния договор за потребителски кредит с ответника Д.Б. при
следните параметри: сума на кредита-800лв., срок на кредита-36 месеца, размер
на вноската-39.04лв., падеж- 17-ти ден от месеца, ГПР-49.90%, годишен лихвен
%-41.17%, лихвен % на ден-0.11%, общо задължение по кредита-1405.44лв. По
избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет
услуги-623.16лв., размер на вноска по закупен пакет допълнителни услуги-17.31лв.
Общо задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги-2028.60лв., общ
размер на вноска 56.35лв., дата на погасяване-17-ти ден от месеца. Ответника заплатил само сумата
228.02лв., с която погасил част от номинала по заема-169.87лв., лихва за забава
8.15лв. и такси-50лв. След изпадането му в забава, договорът бил автоматично
прекратен и обявена предсрочната му изискуемост, като на 29.11.2017г. на
ответника било изпратено уведомително писмо за това. Ищеца е твърдял, че ответника му дължи сумата
1858.73лв., представляваща неизпълнено задължение по договора. Ответника не е
подал отговор на исковата молба.
С решението си първоинстанционния
съд е уважил иска за сумата 1235.57лв.-неплатени суми по процесния договор,
ведно със законна лихва, считано от 8.06.2018г. до окончателното изплащане, предмет
на издадената по ч.гр.д.№4096/2018г. на РРС заповед за изпълнение на парично
задължение и е отхвърлил иска в
останалата част до предявения размер 1858.73лв., като неоснователен. В
уважената част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
За да отхвърли иска над
уважения до предявения размер 1858.73лв., районният съд е приел, че разликата
от 623.16лв. представлява възнаграждение по закупен пакет от допълнителни
услуги, каквото не се дължи. Приел е, че споразумението за предоставяне на
пакет допълнителни услуги е в противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като се
касае до действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, а не до
допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 с.з. Приел е, че тези клаузи са
нищожни, като заобикалящи закона по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като
въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, а
извеждането на тези „услуги“ в самостоятелно споразумение не променя тяхното естество.
Според настоящия състав, решението е правилно и следва да бъде потвърдено в хипотезата на чл. 272 ГПК чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, който е обсъдил задълбочено и в пълнота събраните по делото доказателства и при липсата на допуснати процесуални нарушения е приложил правилно материалния закон.
Предвид оплакванията във въззивната жалба, че клаузите определящи
задължението за заплащане на закупения пакет от допълнителни услуги не са
нищожни, следва да се посочи и следното:
Според
чл.
21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В чл.
10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.С процесния договор за потребителски кредит страните са
сключили и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита
и услуга, гарантираща улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства, срещу възнаграждение за пакета
в размер на 623.16 лева, съставляващо близо 80% от размера на кредита. Настоящият
съдебен състав намира това споразумение за нищожно на основание чл.
21, ал. 1 от ЗПК, както е прието и от районния съд, тъй като същото е
договорено в противоречие с нормата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК. Включените в допълнителния пакет
услуги по същността си представляват действия, обслужващи усвояването и
управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че са допълнителни
услуги по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК. Регламентираните в чл.
10а, ал. 1 ЗПК допълнителни услуги са такива услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора. В настоящия случай
обаче посочените в споразумението допълнителни услуги по своята същност касаят
изпълнението на задълженията на потребителя по договора – конкретно тези
описани по т. 2, т. 3 и т. 4 от Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, респ.-на
кредитодателя по отношение на описаната по т. 1 допълнителна услуга, като по
отношение на нея съдът намира, че по същността си е действие по усвояването на
кредита. Освен това с уговарянето на допълнително възнаграждение от 623.16 лв.,
настоящия състав счита, че се заобикаля разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на посочените суми по пакета за допълнителни услуги не представлява
плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които
би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на
ГПР.Отделно от това, съдът намира, че в противоречие на императивното правило
на чл.
10а, ал. 4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни
услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Същевременно следва да се
отбележи, че с процесното споразумение е договорено предварително заплащане на
възнаграждението от потребителя, т.е., то е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на изброените услуги, както е посочено и в самото
споразумение и без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от
потребителя. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не при хипотетично ползване на такава. Също така, следва да се има
предвид и факта, че с оглед на естеството на част от изброените допълнителни
услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо,
което страната има по силата на закона, като правото на страните да инициират
предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата
да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до
значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй
като на практика излиза, че едната страна- потребителя, заплаща правото си да
договоря с другата страна- кредитора за изменение на параметрите на сключения
договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той
зависи от волята на другата страна – кредитора.
Ето защо, оплакванията във въззивната жалба в
тази връзка са неоснователни. Предвид
гореизложеното и поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, решението в обжалваната част се явява правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната
жалба, на въззивника не се дължат разноски.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
По тези
съображения, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №632/15.04.2019г., постановено по гр.д.№7305/2018г. по описа на Районен
съд Русе, II-ри граждански състав в
обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: