РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер  341                  30.01.2018 Година                          Град  ПЛОВДИВ

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    IV брачен състав

В публично заседание на  осемнадесети  декември   две  хиляди и  осемнадесета година в следния състав:

 

      Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА

 

Секретар: София Чаушева

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер 12621                                                    по описа за   2017 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

                         

            Производството по делото е образувано по иск, предявен  от Р.А.П. ЕГН **********, майка и законен представител на малолетната А.З.П., против   З.Р.П. ЕГН ********** на основание чл 150 СК. 

Твърди се, че  бракът между родителите на детето А. е прекратен с решение №3435/01.10. 2012 г по бр. д. 7745/2012 г по описа на 2 бр. с. на ПРС. Със същото решение упражняването на родителските права по  отношение на роденото от брака дете  е предоставено на майката. С решение 1860/18.05.2011г по гр д 16299/2010г. 7 гр с ПРС на детето е определена месечна издръжка , която бащата да заплаща в размер на 150лв.

От присъждането на издръжка в посочения размер е изминал значителен период от време – повече от 6 години, същевременно са се изменили значително социално – икономическите условия в страната. Нараснали нуждите на детето от храна, облекло, транспорт, учебници, здравни и образователни потребности. Същото е ученичка, има разнородни интереси. Майката е силно затруднена да поема разходите на детето сама. През лятото детето посещава целодневнап занималня, за която майката заплаща такса в размер на 300лв месечно. За детето се закупуват ****, заради специфичен здравословен проблем, като един чифт от тях струват 190лв. Същевременно бащата е млад, здрав и работоспособен човек и заплащането на по-висока издръжка е в  неговите възможности. Живее и работи в И., притежава собствено жилище, както и ид части от апартамент и гараж в гр С. З.

От Съда се иска да постанови решение, с което да  увеличи размера на заплащаната от ответника издръжка от 150 лв на 300лв месечно .

         На ответника са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията, като му  е указана възможността  в едномесечен срок да подаде писмен отговор, указани са задължителното съдържание на отговора и последиците от неупражняване на това право.  В едномесечния срок  е постъпил отговор от ответника.Твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Към момента редовно изплащал дължимата издръжка, която надвишава минималната такава. Не оспорва твърденията за здравословни проблеми на детето и необходимостта от ****, но твърди, че стойността на същите се поема от ДСП –П. Оспорва твърденията, че разходите на детето са се увеличили. Твърди, че претендираният размер на издръжката е прекомерно завишен и не съответства на доходите му. Към настоящия момент ответникът пребивавал в Г., здравословното му състояние е влошено и често ползва болнични. Моли да се отхвърли искът като неоснователен и недоказан.

 

         Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

Между страните не се спори, а и от приложеното удостоверение за раждане / лист 9 от делото/ е видно, че А.  З.П., ЕГН: ********** е дете на Р.А.П., ЕГН ********** и З.Р.П., ЕГН **********.

 

От събраните по делото гласни доказателства от разпита на свидетеля на ищцовата страна Т. П. У. – б. на ищцата, става ясно, че за *** А. предимно нейната майка се грижи. Живеели при тях – в дома на свидетелката и съпруга й и с тяхна  помощ, разбира се, дъщеря им се грижела за детето, а възпитанието било изцяло на майката. На *** години била А. в момента. Като всеки нормален човек имала нужди от храна, от дрехи, от ток, от вода, абсолютно от всичко. А. имала специални нужди от ***, като два чифта плащала държавата, а другите два майката трябвало да ги купи. Тя била с **** и това си имало своите негативи. По четири чифта за една година се налагало да се купуват, защото първо тя ги израствала много бързо и второ, защото за всеки един сезон било нормално да има съответната ****. Не можело лятото да ходи с маратонки и ботуши, нито зимата със сандали. Тя си минавала преглед, взимала се специална поръчка, взимали се мерки и по размери се изготвяли тези **** от съответната фирма.

Детето спортувало, ходело на *** и имало голямо желание, което било най-важно. Много била амбицирана, много обичала спорта. Той също бил свързан с разходи. На месец таксата била 90 лв. Детето ходело на почивка със свидетелката и със съпруга й. Не ходела с майка си поради финансови причини. Доходите на дъщеря й били около 500 лв. на месец. Бащата плащал издръжка. От около две години постоянно изплащал издръжката, като преди това му било наложено принудително изземване чрез продаване на част от имоти. За момента плащал редовно издръжка по банков път. Свидетелката  отблелязва също, че той по абсолютно никакъв друг начин не взимал участие в отглеждането на детето, било морално, било материално. Дори не бил поздравил детето за някои от празниците. Това се отнасяло за целия период от *** години. Последната среща между бащата и детето била през декември 2015г. в рамките на четири часа. Това му бил режимът и  оттогава не се бил обаждал и не бил търсил детето. Дори нямали връзка с него изобщо. Доколко знаела бил в Г., но не знаела какво работи там.

През лятото А. посещавала занималня. Два месеца ходела и един месец занималнята била в почивка и след това пак ходела. Ходела през лятото, защото нямало кой да се грижи за нея. Имало такса по 10 лв. на ден, което било около 300 лв. на месец.

Дъщеря й в момента имала висящ процес за издаване на международен паспорт на детето, тъй като бащата в продължение на четири години отказвал на молбата на майката да разреши детето да бъде изведено извън страната на екскурзия или на разходка, даже в близки дестинации около България. И затова се наложило тя да заведе ново дело съдът да й даде разрешение за издаване на паспорт. Имала и разходи, разбира се, свързани с това дело. Дала 400 лв. на служебно лице, особен представител, който да представлява ответника, защото не можели да го намерят.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Т. П. У., като последователни, вътрешно непротиворечиви, тъй като същата споделя непосредствените си възприятия, досежно отношенията между страните и допринася за изясняване на релевантните за делото обстоятелства.

 

От изготвения по делото Социален доклад от ДСП- П. става  ясно, че по данни на Р.П., тя и бащата на детето сключили граждански брак на **** г., след което са заминали за И.. На ***г. се ражда дъщеря им А., а през месец ноември същата година майката и детето се връщат в България. По сведение на г-жа П. от тогава до настоящия период тя отглежда дъщеря си с подкрепата на родителите си. Г-жа П. поддържала контакти с бащата на детето до края на 2009г., след което г-н П. е прекратил взаимоотношенията си с нея. Г-жа П. заяви, че бащата на А. се е върнал в България през 2011г. Родителите на момичето се развеждат през 2012г. След развода съдът предоставя родителските права на майката, като определя режим на лични контакти на бащата с детето всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10.00 ч. до 14.00 ч в присъствието на майката и издръжка в размер на 150 лв. Тъй като присъдената издръжка не се е изплащала редовно, по данни на г-жа П., чрез съдия-изпълнител през месец май 2015г. й е изплатена сумата приблизително от 3 500 лв.

По думите на г-жа П. режима на лични контакти не се спазва от страна на бащата. По данни на майката, през месец ноември 2011 бащата се е обадил по телефона, за да поздрави детето за именния му ден и се е видял с дъщеря си веднъж през месец декември същата година. Следващите контакти на бащата с А. са били през месец ноември и декември 2012г., месец януари 2013г. и през месец май 2015г. Последната среща между бащата и А. е през месец декември 2015г.  По данни на г-жа П., от месец януари 2016г. бащата на дъщеря й живее в Г. и е прекъснал всякакъв контакт с детето. При разговор с детето, същото каза, че не си спомня точно от кога не е виждала баща си и каза, че последния път, когато го е видяла са били в МОЛ. Детето не познава роднините си по бащина линия, които по данни на майката не желаят да поддържат контакт с детето.

Р.П. отглежда дъщеря си с подкрепата на родителите си. А. е ученичка в **** клас в ОУ ****. Детето редовно посещава училище, a в следобедните часове посещава частна занималия, за която майката заплаща 300 лв месечно. През почивните дни детето спортува ***, като месечната такса е 90 лв. По данни на А., майка й ежедневно й дава по 2-3 лв. джобни пари.

Базовите потребности на детето от сигурен подслон, разнообразна храна,  подходящи за сезона дрехи са посрещнати адекватно от майката. Г-жа П. посреща и по подходящ начин здравните и образователните потребности на детето. Майката осигурява лятна почивка на дъщеря си и подходящи развлечения по време на почивните дни. По данни на Р.П., жилището, в което към момента живее, е собственост на брат й. Състои се от всекидневна с кухненски бокс, спалня и санитарни помещения.

Г-жа П. заяви, че има собствена фирма **** с предмет на дейност - **** услуги. При необходимост майката може да променя работното си време. Издръжката, която получава от бащата е 150 лв. месечно.

Между А. и майка й се наблюдава изградена трайна емоционална връзка на привързаност. Детето поддържа чести контакти с разширения си кръг от роднини по майчина линия, които живеят в гр. П. и не поддържа контакт с роднини по бащина линия, които, по данни на майката, не са проявявали желание да се виждат с А..

Контакта между детето и бащата е прекъснат. От месец януари 2016г. бащата е преустановил контакта с детето. По данни на майката, г-н П. не се интересува от отглеждането и възпитанието на А. и не е проявил желание да общува с нея.

По сведение на Р.П., тя няма контакт с бащата на детето. Каза, че не знае как да се свържи с г-н П., не знае към момента точно къде живее. Родителите на А. не контактуват помежду си и не обсъждат въпроси свързани с детето.

От проведените срещи се констатира следното: А. има изградена връзка на емоционална привързаност с майка си и роднините си по майчина линия, които оказват подкрепа на г-жа П. при отглеждане на детето. Към настоящия период момичето се отглежда от майка си, която посреща адекватно потребностите й предвид възрастта. Контактите между баща - дъщеря са прекъснати, поради това, че от четиримесечна възраст на детето родителите живеят разделено и бащата е виждал момичето до момента само четири пъти. Детето не познава роднините си по бащина линия. Г-н П. изплаща месечна издръжка за детето в размер на 150 лв. Майката желае издръжката да бъде увеличена, предвид възрастта на А. и месечните такси, които заплаща, свързани с обучението и спортуването на детето. В интерес на А. е да се определи издръжка, която да осигури стабилност в ежедневието й.

 

 

От приложената по делота Служебна бележка /лист 15 от делото/ е видно, че детето А.З.П. с ЕГН **********, ученичка от *** клас на ОУ **** гр.П. посещава Детска ученическа занималия със засилено изучаване на английски език **** на ул. ****. През лятото А. посещава целодневна лятна занималия на стойност 300лв. месечно, а през учебната година курсове по английски език.

 

По делото съществуват писмени  доказателства,  касателно доходите на  майката на детето. Във връзка с писмо, съгласно протоколно определение на Районен съд - Пловдив от 03.11.2017 г. по гражданско дело № 12621/ 2017 г. по описа на съда, IV бр. състав, на основание чл. 74, ал. 2, т. 2 от ДОПК, е предоставена исканата информация за периода от 01.01.2015г. до настоящия момент за лицето Р.А.П. ЕГН **********, както следва: В информационните масиви на НАП лицето фигурира като едноличен собственик, управляващ и представляващ субекта **** с ЕИК *****. Има регистрация като самоосигуряващо се лице в приложена Справка за история на осигуряването за Р.А.П.. Няма подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за регистрирани действащи трудови договори от работодатели за периода от 01.01.2015г. до настоящия момент. Приложена е Справка с данни за осигуряването на лицето Р.А.П. ЕГН ********** за периода от 01.01.2015г. до 31.10.2017 г., като месечния осигурителе доход за 2017г. е в размер на 460 лева месечно. Няма данни за подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2015 г. и 2016 г.

 

Касателно доходите на ответника По информация от централизирана база данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДЦФЛ" за лицето няма данни за изплатени суми от фирми през 2015г. и 2016г. Няма декларирано движимо и недвижимо имущество /по данни на Общините/. От приложената справка от офис С. З. при ТД на НАП П. е видно, че: Лицето има регистрирани трудови договори. Няма осъществявана търговска дейност. Няма декларирани имоти и МПС. Няма   декларирани доходи от 2015г. до 2017г., подлежащи на задължително облагане по ЗДДФЛ.

 

 

При предходното  определяне на  издръжката на  А.,  същата е  била на *** години.  В момента  детето  е  на  ***  години.  

         При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

            Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

         За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на  детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

     

         По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена преди 6 години. За изминалия период от време е налице промяна в нуждите на детето. Освен това съществува  промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде издържано с определените преди около 6 години  средства – 150 лева за детето А. - издръжката, която  ответникът е  осъден да  плаща. Освен това трябва да се има пред вид, че майката осъществява  и фактическото  отглеждане на  детето. От  друга  страна доходите, които може да реализира бащата са значително над средните за страната. По делото се събраха доказателства, че същият работи в Г., променено  обстоятелство,  което не е било налице при определяне на предходната  издръжка. Няма доказателства същият да полага грижи за други лица или да има задължения за   издръжка на друго малолетно дете. Съдът приема, че бащата на децата е млад, здрав и в трудоспособна възраст и е на мнение, че същият е в състояние да реализира месечен доход  в размер над средния за страната такъв,  още повече, че живее в страна  от  Европейския съюз, която е с най-развитата  икономика. Не се доказа какъв точно доход реализира, но се доказа че живее в Г. и че съгласно представената извадка от официалния сайт на EUROSTAT, минималната работна заплата за страната е в размер на 1500 евро. Не следва да се кредитират с доверия представените  документи от ответника с  отговорана  исковата му молба,  понеже същите са  вътрешно противоречиви- според тях ответникът заплаща наем в размер на  400 евро,  а същевременно  за месец май 207 година, когато е бил в болнични  му е  изплатена заплата  от 370 евро.  Не е представил  фишове  от заплата  от други  месеци, за да се види  какъв  е всъщност дохода на ответника от трудовото му възнаграждение. Видно от представената  от самия него  декларация за семейно и  имотно състояние /л. 33 от делото/ е , че същият е декларирал да получава годишен доход от трудово правоотношение в разцмер на 20 670 лева, което означава, че  средномесечния  доход на  ответника е  около  1 730 лева. Полагането на грижи за  детето  от страна на  ответника  извън  определената  издръжка е препоръчително и  желателно при положение, че  бащата  има  желание и  възможности да полага  такива. Такива  обачене се полагат и  ответникът по никакъв друг начин  не  участва в  живота на  дъщеря си.

При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че детето А.  има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на  около 500 лв -  от   които: 90лева месечно  за *** на детето; 60 лева  месечно- /20дена  х3 лева/ -джобни пари  за детето; 100 лева – за  храна, ток, вода, отопление, и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за правилното  интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на здравословните проблеми; 50 лева – за  дрехи  средномесечно; 82 лева  средномесечно – за  обувки  и   посещение на  занималня; 20 лева  - за  телефон и  интернет; 100 лева – средномесечно за  развлечения  и  почивки; При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 300 лева месечна издръжка за детето си А., а останалите  200 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.

Ето защо искът за увеличение на издръжката  се явява основателен за сумата в размер на 300 лева месечно за детето А., начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.08.2017г, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид  факта, че бащата се намира в работоспособна възраст, млад и здрав е, ще може да заплаща издръжка в този размер.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи  окончателна държавна такса по предявения иск върху размера на присъдената /увеличена/ издръжка, която възлиза на   сумата от 216 лева (двеста и  шестнадесет лева)– държавна такса върху увеличения размер на издръжката /150 лв. х 36 месеца х 4%/. Ищецът  претендира  разноски, за заплатена ДТ в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение  размер на 250 лева. Предвид уважаването на иска, ответникът следва да заплати на ищеца направните разноски по делото в размер на 275 лева /двеста, седемдесет и пет лева/ от които сумата  от 250 лева/ двеста и петдесет лева/- адвокатски  хонорар, заплатен  от  ищцата за  един  адвокат и  25 лева /двадесет и пет лева/- заплатена от ищцата първоначална  държавна такса за образуване на делото. Ответникът  не претендира разноски и такива не му се дължат.

 

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да  допусне предварително  изпълнение на  решението.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 1860/18.05.2011г. по гр.д. № 16299/2011г. по описа на ПРС – VІІ граждански състав, влязло в сила на 14.06.2011г., месечна издръжка, дължима от З.Р.П., ЕГН ********** на детето А.З.П., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Р.А.П., ЕГН **********  като УВЕЛИЧАВА същата от 150 лева /сто и петдесет лева/ на 300 лева /триста лева/ месечно, считано от 11.08.2017г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.

 

 ОСЪЖДА З.Р.П., ЕГН ********** да заплати по сметка на  Районен съд - Пловдив сумата от 216 лева (двеста и  шестнадесет лева)– държавна такса върху увеличения размер на издръжката / 150 лв. х 36 месеца х 4% /.

 

ОСЪЖДА З.Р.П., ЕГН ********** да заплати на детето А.З.П., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Р.А.П., ЕГН **********  сумата от 275 лева /двеста, седемдесет и пет лева/ от които сумата  от 250 лева/ двеста и петдесет лева/- адвокатски  хонорар, заплатен  от  ищцата за  един  адвокат и  25 лева /двадесет и пет лева/- заплатена от ищцата първоначална  държавна такса за образуване на делото.

 

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително  изпълнение на  решението

 

   Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Диана Костадинова

 

         Вярно с оригинала

         С.Ч.