Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2708 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 95 ЗАПСП вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП.
Ищецът – Сдружение „М.”, твърди, че
е регистриран като организация за колективно управление на авторски права.
Посочва, че ответникът - „Ф.К.” ЕООД, стопанисва обект, представляващ ресторант
„Кото”, намиращ се в гр. София, ул. ***********в който публично се използват
музикални произведения и свързани с тях литературни произведения /текстове/. На
28.03.2018 г. в този обект били изпълнени публично чрез звукозаписи, посредством
озвучаване следните песни: 1) музикалното произведение с наименование „Буути“,
като автор на текста и композитор на музиката на това произведение е лицето Л.Е.,
което е член на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП;
2) музикалното произведение с наименование „Летс гоу Бак“, като автори на
текста и композитори на музиката на това произведение са лицата Л.Ф.О., който е
член на организацията за колективно управление на авторски права ПИ АР ЕС, М.Е.Ж.-П.,
който е член на организацията за колективно управление на авторски права Пи Ар
Ес, както и О.Д.Д.Л., който е член на организацията за колективно управление на
авторски права ПИ АР ЕС; 3) музикалното произведение с наименование „Чикън
Грийз“, като автори на текста и композитори на музиката на това произведение са
лицата А.М.Д.А., който е член на организацията за колективно управление на
авторски права АСКАП, П.Д.Д., който е член на организацията за колективно
управление на авторски права АСКАП, както и Т.А.К., който е член на
организацията за колективно управление на авторски права АСКАП; 4) музикалното
произведение с наименование „Асансион – Донт евър уондър“, като автори на
текста и композитори на музиката на това произведение са лицата М.М.Д.Д., който
е член на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП, както
и Щ.И., който е член на организацията за колективно управление на авторски
права БИ ЕМ АЙ. Ищецът твърди, че на основание чл. 94с ЗАПСП представлява
посочените чуждестранни организации за колективно управление на авторски права
– американската организация АСКАП, американската организация Б.Е.А.и
английската ПИ АР ЕС, чиито членове са авторите на текстовете и композиторите
на изпълнените музикални произведения. Посочва, че ответникът е използвал
описаните музикални произведения, без да има отстъпени авторски права за това и
без да е заплатил дължимите за това използване авторски възнаграждения. Сочи,
че в резултат от описаното деяние са причинени вреди на авторите на музикалните
произведения, изразяващи се в пропускане на възможността те да увеличат
имуществото си с получено възнаграждение от всеки от авторите на текста и на
музиката за използването им, което е в общ размер от 4 000 лв. Поради
изложеното моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат
на нарушението, както и да постанови разгласяване за сметка на ответника на
диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на
телевизионна организация с национално покритие, определени от съда. Претендира присъждане на направените в
производството разноски.
Ответникът по исковете - „Ф.К.” ЕООД, не заявява становище по тяхната основателност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правна квалификация чл. 95 ЗАПСП вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП:
При съобразяване
на фактите, посочени в исковата молба и заявения с нея петитум е видно, че
предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени осъдителни
искове, с които се иска да бъде ангажирана отговорността на ответника за
вредите, причинени в резултат на извършено от него нарушение на притежавани от
няколко физически лица авторски права. Тези искове не са предявени
от носителите на субективните материални права, чиято защита се търси с тях, а
от лице, което не е носител на тези права – Сдружение „М.“. Следователно в
настоящия процес ищецът действа като процесуален субституент, който предявява пред съда чужди материални
права.
В чл. 26, ал. 2 ГПК е регламентиран принципът, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи. От тази правна норма, се налага изводът, че процесуалната субституция е допустима само тогава, когато това е предвидено в закона. Ето защо и за да се приеме, че Сдружение „М.“ притежава процесуалното право да упражни пред съда определени чужди материални права на авторите на изброените в исковата молба произведения, трябва да се установи, че е налице законова норма, която да предвижда, че в полза на ищеца възниква това право.
Правото на титуляра
на едно авторско право да получи обезщетение, когато то е нарушено в резултат
на деянието на едно лице и това нарушение е причинило вреди, е уредено в чл. 95
от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. В тази разпоредба е
регламентирано както възникването на самото материално право за получаване на
обезщетение, така и процесуалното право на неговия носител да предяви пред съда
осъдителен иск за присъждане на това обезщетение. Ето защо и в случая съдът
приема, че тази норма има характер и на процесуалноправна такава, поради което
и тя е приложима към процесните правоотношения в редакцията й към датата на
предявяване на иска – 21.12.2018 г., т.е. съгласно измененията с ДВ, бр. 28 от
2018 г., в сила от 29.03.2018 г., а не в редакцията й към датата на извършване
на нарушението, което се сочи да е станало на 28.03.2018 г. Същото се отнася и
за останалите норми, които имат характер на процесуалноправни и които ще бъдат обсъдени
в настоящото решение в редакцията, която са имали към датата на образуване на
процеса и към датата на приключване на устните състезания пред СГС – това са
нормите на чл. 95а, 95б, 95в, 95г ЗАПСП.
В чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП е предвидено изрично, че право на иск по чл. 95 ЗАПСП имат освен
носителите на съответното авторско право, а също така и лицата, на които те са отстъпили
изключително право за използване и други субекти, които не са носители на
защитените от закона права, които са организациите за колективно управление на
права и професионалните защитни организации на правоносителите, като съгласно
чл. 2 на същия член последните могат да предявяват искове само за защита на
тези права, които са им поверени за управление, съответно за защита. Следователно
в ЗАПСП е уредена процесуална субституция, която предвид нормата на чл. 95в,
ал. 2, изр. посл. ЗАПСП е от вида на процесуалната суброгацията, с която е
дадено право на организациите за колективно управление на права да предявяват
пред съда осъдителни искове за заплащане на обезщетение за вреди, причинени в
резултат на извършено нарушение на авторски права, които се притежават от лица,
които са поверили тяхното управление и защита на тези организации.
Притежаването на правото на иск по чл. 95 ЗАПСП от организациите за колективно
управление на права е предвидено и в нормата на чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП.
При тълкуване във
връзката им една с друга на разпоредбата на чл. 94с, ал. 1 ЗАПСП, в която е
посочено, че организацията за колективно управление на права има право да
представлява освен своите членове, но също така и други организации за
колективно управление на права, с които има сключени договори за взаимно
представителство, и техните членове пред всички правораздавателни органи при
защитата на поверените им за колективно управление права, както и на нормата на
чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП, в която е предвидено, че когато предявява искове
по чл. 95 ЗАПСП организацията за колективно управление на права не трябва да
доказват индивидуални права на управление на сродните чуждестранни организации
за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП, се налага изводът, че организациите за колективно управление на права,
които са регистрирани като такива в Република България, могат да предявят пред
съда както материалните права на своите членове, но така също и материалните
права на лица, които са членове на сродни чуждестранни организации за
колективно управление на права, с които те имат сключени договори за взаимно
представителство съгласно вписванията във водения от министъра на културата
регистър.
От извършена от
съда служебна проверка за обстоятелствата, вписани в регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, воден от Агенция по вписванията, както и от представеното
в производството доказателство за вписаните обстоятелства в регистъра, воден от
министъра на културата по чл. 94г ЗАПСП, се установява, че Сдружение „М.“ /М./ има
качеството на организация за колективно управление на авторски права. По делото
е установено и това, че в регистъра, воден от министъра на културата по чл. 94г ЗАПСП, сред сродните чуждестранни организации за колективно управление на
права, с които М. има сключени договори за взаимно представителство, са и
следните: 1) АСКАП, действаща на територията на САЩ и на Пуерто Рико, 2) БИ ЕМ АЙ, действаща на
територията на САЩ, на Пуерто Рико и на Република България, и 3) ПИ АР ЕС, действаща на
територията на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия и на Република
България. В исковата молба се сочи, че авторите, чиито права се защитават с
предявените осъдителни искове, са членове на тези три чуждестранни организации,
поради което и предвид факта, че те са вписани в регистъра, воден от министъра на
културата по реда на чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП, то трябва да се приеме, че
Сдружение „М.“ има правото да предяви пред съда иск по чл. 95 ЗАПСП за защита
на нарушените авторски права, които се притежават от техни членове, какъвто
характер имат тези, с които съдът е сезиран.
При тълкуване на
нормата на чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП се налага извода, че вс нея е въведена
оборима презумпция, съгласно която се предполага, че когато една чуждестранна
организация за колективно управление на права е вписана в регистъра, воден от
министъра на културата, то на нея са поверени за управление авторските правата,
които се притежават от нейните членове и в тези случаи организацията за
колективно управление на права, която е предявила пред съда иск за защита на
нарушено авторско право, не трябва да доказва индивидуалните права на
управление и защита, които имат тези чуждестранни организации. В случая
доколкото се установи, че чуждестранните организации АСКАП, Б.Е.А.и ПИ
АР ЕС са вписани в регистъра, воден от министъра на културата,
като такива, с които Сдружение „М.“ има сключени договори за взаимно
представителство, и предвид липсата на доказателства, които да оборват
установената в чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП презумпция, трябва да се приеме, че
те са носители на правото да управляват съответно да търсят защита на
авторските права на всички физически лица, които са техни членове. Това от своя
страна означава и че М. има правото да предяви иск за защита на тези чужди
авторски права, включително на правото за получаване на обезщетение за
причинени от извършено нарушение вреди, както е направил в случая.
Първата предпоставка, която следва да е налице, за да бъдат уважени предявените искове по чл. 95 ЗАПСП, е в производството да бъде доказано, че лицата Л.Е., Л.Ф.О., М.Е.Ж.-П., О.Д.Д.Л., А.М.Д.А., П.Д.Д., Т.А.К., М.М.Д.Д., както и Щ.И., които се твърди да са членове на чуждестранните организации за колективно управление на права АСКАП, Б.Е.А.и ПИ АР ЕС, са автори на посочените в исковата молба произведения, които са такива, които могат да бъдат обект на авторско право.
Произведенията, върху които ищецът твърди, че е възникнало авторско право са четири броя, които се състоят от текст и музика и са с наименования „Буути“, „Летс гоу Бак“, „Чикън Грийз“, „Асансион – Донт евър уондър“, като текста и музиката са написани в резултат на творческата дейност на определени лица. Тези факти не се оспорват от ответника. След като тези произведения са създадени в резултата на творческата дейност на конкретни физически лица, то те имат характеристиките на обект на авторското право, предвидени в чл. 3, ал. 1 ЗАПСП, като представляват конкретно музикални произведения с текст /обект по чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗАПСП/.
Между страните по делото не са спорни следните факти, а именно: 1) че лицето Л.Е. е автор на текста и на музиката на музикалното произведение с наименование „Буути“; 2) че лицата Л.Ф.О., М.Е.Ж.-П. и О.Д.Д.Л. са автори на текста и на музиката на музикалното произведение с наименование „Летс гоу Бак“; 3) че лицата А.М.Д.А., П.Д.Д., Т.А.К. са автори на текста и на музиката на музикалното произведение с наименование „Чикън Грийз“; 4) че лицата М.М.Д.Д. и Щ.И. са автори на текста и на музиката на музикалното произведение с наименование „Асансион – Донт евър уондър“. Ищецът се позовава на съществуването на тези факти в исковата молба, а ответникът не ги оспорва в нито един момент от развитие на настоящото производство, поради което и съдът приема, че те са установени в процеса. Следователно тези физически лица са носители на авторските права върху посочените музикални произведения. Три от тези произведения са създадени в резултат на творческата дейност на повече от едно лице – няколко отделни физически лица са автори на текста и музиката, от които те са състоят, поради което по отношение на тях приложение намира нормата на чл. 8, ал. 1 ЗАПСП, съгласно която авторското право върху тези произведения принадлежи общо на всички негови автори /това се отнася за авторското право върху музикалните произведения „Летс гоу Бак“, „Чикън Грийз“, „Асансион – Донт евър уондър“/.
Като носители на авторското право посочените физически лица се ползват от закрилата, предвидена в ЗАПСП, част от която е и уреденото в чл. 95 ЗАПСП право да получат обезщетение за причинените вреди при извършване на нарушение от друг правен субект. Това означава, че е налице първата предпоставка за уважаване на предявените искове за присъждане на обезщетение за вреди причинени от извършено нарушение на всяко отделно авторско право върху отделните музикални произведения с наименования „Буути“, „Летс гоу Бак“, „Чикън Грийз“, „Асансион – Донт евър уондър“.
Основателността на иска с правна квалификация чл. 95 ЗАПСП предполага, на
следващо място, да се докаже, че от служители на ответното дружество „Ф.К.” ЕООД са извършени такива действия, които могат да бъдат
квалифицирани като нарушение на авторското правото върху четирите музикални
произведения.
В чл. 18, ал. 1 ЗАПСП е предвидено, че авторското право включва изключителното право на автора
да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от
други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.
Следователно всяко едно използване на обект на авторското право от лице,
различно от неговия титуляр, без съгласието на последния и без законът да
допуска използването му независимо от неговата воля представлява нарушение,
което е основание за дължимост на обезщетение за причинените на
правопритежателя вреди.
В чл. 18, ал. 2 ЗАПСП е дадена дефиниция на термина използване на произведението, което е обект
на авторското право, като е посочено, че за такова се смятат действия като: 1.
възпроизвеждането на произведението; 2. разпространението сред неограничен брой
лица на оригинала или екземпляри от произведението; 3. публичното представяне
или изпълнение на произведението; 4. излъчването на произведението по безжичен
път; 5. предаването и препредаването на произведението по кабел; 6. публичното
показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение,
създадено по фотографски или аналогичен на него начин; 7. превеждането на
произведението на друг език; 8. преработката и синхронизацията на
произведението; 9. реализирането на архитектурен проект чрез построяване или
изработване на обекта, за който той е предназначен; 10. предлагането по
безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението
или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от
място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях; 11. вносът и износът в
трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество,
независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1.
От показанията
на разпитания в производството свидетел Ч.П.се установява, че на
28.03.2018 г. в ресторант „Кото“, намиращ се на адрес: гр. София, ул. *********“
№ 6, в който
е имало посетители, е звучала музика от тон колони, разположени в заведението,
като конкретно са звучали и четирите музикални произведения с наименования „Буути“, „Летс гоу Бак“, „Чикън Грийз“ и „Асансион – Донт евър
уондър“. Свидетелят възпроизвежда пред съда факти, които е възприел лично и
непосредствено при посещението си в ресторанта, като показанията му са
логически свързани и последователни и не се оборват от нито едно друго
доказателство, събрано в производството. Съдът счита, че описаният от свидетеля
начин, по който той е идентифицирал музикалните произведения, които са звучали
в заведението, е такъв, който му е дал възможност с точност да ги разпознае
като извърши проверка в два различни източника – първо чрез проверка в специализиран
софтуерен продукт, който разпознава произведението по звук и го идентифицира по
име и изпълнител и чрез последваща проверка в интернет сайт за това дали така
идентифицираното произведение е точно това, което е звучало в заведението. Ето
защо съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Ч.П.и приема за установени
от тях обстоятелствата, за които това лице свидетелства, а именно, че в
посочения от него ресторант, на посочената от него дата са звучали на запис
посочените от него четири музикални произведения с текст, които са процесните
такива, които представляват обект на авторските права, чиято защита се търси с
предявените осъдителни искове. Факти, които съответстват на тези, за които
свидетелства Ч.П., изнася пред съда и другият разпитан в производството
свидетел М.Д., чиито показания съдът кредитира в частта за начина, по
който е извършено разпознаването на звучалите в заведението музикални
произведения, защото това са единствените обстоятелства, които това лице е
възприело непосредствено /той не е очевидец на излъчването на музикалните
произведения в ресторант „Кото“, като всички факти в тази връзка е възприел от
разказа на свидетеля П./.
Предвид
изложеното, се налага изводът, че в производството се
доказа, че на 28.03.2018 г. в
заведение, представляващо ресторант с наименование „Кото“, е осъществено действие
по изпълнение чрез звукозапис на процесни музикални произведения, с което е
дадена възможност те да бъдат възприети от неограничен брой лица- посетители на
заведението, което означава, че изпълнението следва да се квалифицира като
публично. Това действие представлява използване на създадените от авторите четири
произведения по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 3, предл.
2 ЗАПСП.
В производството е безспорно, че търговският обект, представляващ ресторант „Кото“ към датата, на която е извършено използването на процесните музикални произведения, се стопанисва от ответника „Ф.К.” ЕООД, който извършва търговска дейност в него. С оглед на това съдът приема, че описаните действия по публично изпълнение на произведенията са извършени от служители на това търговско дружество.
При тълкуване на чл. 35 ЗАПСП се налага изводът, че за да бъде правомерно използването на едно произведение, което е обект на авторското право, трябва да е налице предварително съгласие на автора за това, освен когато законът предвижда друго – друго е предвидено в чл. 24 и чл. 25 ЗАПСП, в които норми са регламентирани случаите, при които е допустимо използването на едно произведение без съгласие на автора. От това следва, че за да се квалифицира поведението на „Ф.К.” ЕООД по използване четирите музикални произведения като нарушение на авторското право върху тях, трябва да се установи, че то е осъществено без съгласието на техните автори.
Нормата на чл. 35 ЗАПСП, в която е предвидена необходимостта от даване на предварително съгласие на автора, за да може всяко едно трето лице да използва неговото произведение е в Глава седма „Използване на произведенията”, Раздел I „Общи разпоредби” от ЗАПСП, в която част на закона са и разпоредбите, уреждащи сключването на договор за използване на авторското произведение, задължителните елементи на неговото съдържание, действието и срока му, както и възможността и начина, по който може да бъде развален /чл. 36 – чл. 39 ЗАПСП/. От систематичното място на чл. 35 ЗАПСП и при тълкуването на тази норма с останалите такива, които се намират в същия раздел и глава от закона, следва да се заключи, че съгласието на автора за използване на неговото произведение от ползвателя трябва да бъде дадено чрез подписване на договор за използване по смисъла на чл. 36 ЗАПСП. Съгласието за използване е възможно да бъде дадено и чрез подписване на издателски договор и на договор за публично представяне или договор за публично изпълнение по чл. 58 ЗАПСП, но тогава се отстъпва само правото да се извършват отделни действия, които представляват използване на авторското произведение, а не всички възможни такива. Даването на съгласие не може да бъде направено по какъвто и да е друг начин, включително с едностранно изявление на автора, отправено до лицето, ползващо произведението, нито чрез конклудентни действия на автора.
По делото от ответника не се твърди и не се представят доказателства, че от авторите на текста и музиката на процесните музикални произведения или от чуждестранните организации за колективно управление на права, на които те са членове, или от Сдружение „М.“, което има сключен договор за взаимно представителство с тези организации, е дадено съгласие по предвидения в закона ред за осъщественото на 28.03.2018 г. ползване от служители на „Ф.К.” ЕООД на четирите музикални произведения с наименования „Буути“, „Летс гоу Бак“, „Чикън Грийз“ и „Асансион – Донт евър уондър“, поради което и това действие следва да се квалифицира като нарушение на притежаваните от създателите на текста и музиката авторски права и е основание за ангажиране на отговорността на нарушителя по чл. 95 ЗАПСП.
Вината
на дееца като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 95 ЗАПСП се
предполага по силата на оборимата презумпция, предвидена в чл. 95г, изр. 2 ЗАПСП. Доказателства в обратна насока няма представени от страна на ответника,
върху който пада доказателствената тежест да установи това, поради което съдът
намира, че служителите на ответника са действали виновно при осъщественото неправомерно
използване на процесните произведения, които са обект на авторско право и се
ползват със защита
На основание чл. 95г ЗАПСП ответното търговско дружество „Ф.К.” ЕООД е този правен субект, който носи отговорност пред авторите за извършените от неговите служители действия, с които са нарушени авторските права върху музикални произведения с наименования „Буути“, „Летс гоу Бак“, „Чикън Грийз“ и „Асансион – Донт евър уондър“.
За да се приеме, че в полза на авторите на процесните четири музикални произведения е възникнало правото да получат обезщетение по чл. 95 ЗАПСП от „Ф.К.” ЕООД, в производството трябва да бъде доказано и това, че те са претърпели вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното нарушение на авторските им права. Ищецът твърди, че претърпените вреди са имуществени и се изразяват в неполучено възнаграждение за осъщественото използване на музикалните произведения, което означава, че те имат характера на пропуснати ползи. Ето защо съдът трябва да отговори на въпроса дали такъв вид вреди са настъпили и дали те са в пряка причинна връзка с нарушението.
Обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи се допуска само тогава, когато по делото бъде доказано, че за ощетеното лице е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от ищеца.
В чл. 19 ЗАПСП е предвидено, че авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на създаденото от него произведение и за всяко поредно използване от същия вид. Получаването на това възнаграждение от притежателя на авторското право върху едно музикално произведение зависи единствено от това дали е сключен договор за използване по чл. 36 ЗАПСП или договор за публично изпълнение по чл. 58 ЗАПСП, като то не е обусловено от настъпването на каквото и да е друго обстоятелство. Това означава, че винаги е налице сигурност, че авторът би увеличил имуществото си с възнаграждението за осъщественото използване на създадено от него произведение, ако между него и нарушителя беше сключен договор, с който на последния се предоставя правото да го използва. Следователно при липсата на такъв договор, неполученото от автора възнаграждение, дължимо за използване на създаденото от него произведение, винаги представлява реално настъпила вреда за притежателя на авторското право. Тази вреда е и пряка и непосредствена последица от нарушението, защото последното е единствената причина за невъзможността на автора да увеличи имуществото си с полагащото му се съгласно чл. 19 ЗАПСП възнаграждение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по въпроса за това какви вреди би могъл да претърпи в резултат на извършено нарушение носителят на друго право на интелектуална собственост, а именно на правото на търговска марка, като уредбата в ЗМГО и ЗАПСП в тази насока е аналогична - решение № 22 от 10.05.2012 г., постановено по т.д. № 1157/2010 г. по описа на ВКС, II т.о.
С оглед изложеното и доколкото в случая нарушението, в резултат на което се твърди, че на авторите на процесните четири музикални произведения, са причинени имуществени вреди, се изразява в тяхното използване от „Ф.К.” ЕООД, без да е налице сключен договор за използване или договор за публично изпълнение по чл. 58 ЗАПСП, то трябва да се приеме, че тези лица реално са претърпели вреди под формата на пропуснати ползи, които се съизмеряват с дължимото и неполучено възнаграждение за осъщественото използване, както и че тези вреди са пряка и непосредствена последица от нарушението.
В обобщение, следва да се посочи, че по делото се доказа настъпването на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на „Ф.К.” ЕООД на основание чл. 95 ЗАПСП и това дружество дължи на носителите на авторското право върху четирите музикални произведения с наименования „Буути“, „Летс гоу Бак“, „Чикън Грийз“ и „Асансион – Донт евър уондър“ обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Предвид липсата на доказателства за размера на възнаграждението, което авторите на текста и музиката на тези произведения биха получили за тяхното използване при сключен договор за това, съдът трябва да приложи чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП вр. чл. 95, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП и да определи размера на обезщетението, което се следва на лицата, които са носители на авторското право, в диапазона от 500 лв. до 100 000 лв., като вземе предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението и съобрази, че размерът на обезщетението трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Съдът счита, че обезщетение в размер на по 500 лв., което трябва да се заплати на всеки автор поотделно за написания текст и за написаната музика на всяко едно от четирите музикални произведения е такова, което ще осъществи неговата цел да действа възпиращо и предупредително за ответника и всички останали членове на обществото, като същевременно този размер е съобразен и с това, че по делото се представиха доказателства, че нарушението е извършено чрез еднократно използване на всяко едно от четирите музикални произведения. Следователно обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на автора на текста и на музиката на песента „Буути“ е 1 000 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на автора на текста и на музиката на песента „Летс гоу Бак“ е също 1 000 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на автора на текста и на музиката на песента „Чикън Грийз“ е 1 000 лв. и това, което се дължи за нарушаване на авторските права на автора на текста и на музиката на песента „Асансион – Донт евър уондър“ е също 1 000 лв. Доколкото съгласно чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП ищцовата организация за колективно управление на права има правото да събира от свое име обезщетенията, които се следват за нарушените права на авторите, които са нейни членове или са членове на сродни чуждестранни организации, с които има сключени договори за взаимно представителство, то ответникът трябва да бъде осъден да заплати тези обезщетения директно на Сдружение „М.“, което е длъжно да ги разпредели между авторите. Това прави предявените осъдителни искове изцяло основателни и те трябва да се уважат в пълния заявен размер.
По искането по
чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП:
С оглед основателността на иска по чл. 95 ЗАПСП, се налага изводът за основателност и на направеното от ищците искане по чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП съдът да постанови разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда, които ще бъдат вестник „24 часа”, вестник „Труд” и Българска Национална Телевизия.
По присъждане на
направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 810 лв., от които сумата от 210 лв. – платена държавна такса за предявяване на исковата молба за разглеждане на предявените искове, сумата от 400 лв. – платени депозити за възнаграждение на вещи лица и сумата от 200 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Ф.к.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Сдружение „М.“, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 95 ЗАПСП вр. чл. 95а,
ал. 1, т. 1 от Закона за авторското
право и сродните му права следните суми: 1) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на
обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Ф.к.”
ЕООД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Буути“, което се
притежава от физическото лице Л.Е.,
което е член на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП,
с която Сдружение „М.“ има договор за взаимно представителство, като нарушението
се изразява в осъществено използване на
това произведение чрез действия по публичното му изпълнение на 28.03.2018 г., в
ресторант „Кото”, намиращ се в гр. София, ул. ***********без съгласие на
автора, ведно със законната лихва върху главницата от 21.12.2018 г. до
окончателното й изплащане; 2) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на
обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Ф.к.”
ЕООД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Летс гоу Бак“,
което се притежава съвместно от физическите
лица Л.Ф.О., който е член на организацията за колективно управление на
авторски права ПИ АР ЕС, М.Е.Ж.-П., който е член на организацията за колективно
управление на авторски права ПИ АР ЕС, както и О.Д.Д.Л., който е член на
организацията за колективно управление на авторски права ПИ АР ЕС, с които организации
Сдружение „М.“ има договор за взаимно представителство, като нарушението се
изразява в осъществено използване на
това произведение чрез действия по публичното му изпълнение на 28.03.2018 г., в
ресторант „Кото”, намиращ се в гр. София, ул. ***********без съгласие на
авторите, ведно със законната лихва върху главницата от 21.12.2018 г. до
окончателното й изплащане; 3) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на
обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Ф.к.”
ЕООД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Чикън Грийз“, което
се притежава съвместно от физическите
лица А.М.Д.А., който е член на организацията за колективно управление на
авторски права АСКАП, П.Д.Д., който е член на организацията за колективно
управление на авторски права АСКАП, както и Т.А.К., който е член на
организацията за колективно управление на авторски права АСКАП, с които
организации Сдружение „М.“ има договор за взаимно представителство, като
нарушението се изразява в осъществено използване
на това произведение чрез действия по публичното му изпълнение на 28.03.2018
г., в ресторант „Кото”, намиращ се в гр. София, ул. ***********без
съгласие на авторите, ведно със законната лихва върху главницата от 21.12.2018
г. до окончателното й изплащане; 4) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на
обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Ф.к.”
ЕООД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Асансион – Донт
евър уондър“, което се притежава съвместно от физическите лица М.М.Д.Д., който е член на организацията за
колективно управление на авторски права АСКАП и Щ.И., който е член на
организацията за колективно управление на авторски права БИ ЕМ АЙ, с които
организации Сдружение „М.“ има договор за взаимно представителство, като
нарушението се изразява в осъществено използване
на това произведение чрез действия по публичното му изпълнение на 28.03.2018
г., в ресторант „Кото”, намиращ се в гр. София, ул. ***********без
съгласие на авторите, ведно със законната лихва върху главницата от 21.12.2018
г. до окончателното й изплащане.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 от Закона за авторското право и сродните му права ДА БЪДЕ РАЗГЛАСЕН във вестник „24 часа”, във вестник „Труд” и по Българската национална телевизия в часови пояс от 17.00 до 19.00 часа диспозитива на настоящото съдебно решение, което разгласяване да се извърши за сметка на „Ф.к.” ЕООД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ф.к.” ЕООД да заплати на Сдружение „М.“ сума в размер на 810 лв. /осемстотин и десет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: