Мотиви към решение № 451/ 18.11.2019г. по
АНД № 1 663/ 2019г. по описа на РС - Монтана
Производството
е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от 30.10.2019г.
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемия Ц.З.Б. за престъпление по чл.343в ал.3 във връзка
с ал.1 от НК.
Районна прокуратура град Монтана чрез представителя си поддържа
постановлението и предлага на съда след като признае обвиняемия Ц.З.Б. за виновен,
да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно
наказание глоба.
Обвиняемият Ц.З.Б. в хода на производството се признава за виновен за
извършеното деяние, като дава кратки обяснения. Моли съда да постанови решение,
с което му наложи минимално предвиденото в правната норма наказание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, обясненията
на обвиняемия дадени в хода на съдебното производство, както и становището на страните
в съдебното производство, намира за установено следното:
На 26.05.2019г. свидетелите
Илиян Митков Илиев и Красимир Георгиев Димитров, двамата на длъжност мл.
автоконтрольор в сектор „ПП” към ОД на МВР град Монтана били на работна смяна.
Около 11.00 часа същият ден били изпратени на сигнал в село Мърчево, обл.
Монтана за това, че водач управлява МПС под влиянието на употребен алкохол. Такъв
водач не установили, но забелязали друго лице, което управлявало лек автомобил
марка „Ауди”, модел „А6” с peг. № М 40 96 BP по ул. „Четвърта”. Свидетелят
Илиян Илиев разпознал водачът, когото е спирал и друг път за нарушения на ЗДвП
и знаел, че е неправоспособен.
Предвид на това спрели водача
на автомобила - обвиняемият Ц.Б. и му извършили проверка. При същата се
установило, че действително е с отнето по административен ред СУ на МПС, поради
предходни нарушения на ЗДвП. Обвиняемият бил сам в автомобила.
За констатираното нарушение по
чл.150а, ал.1 от ЗДвП на обвиняемия Ц.Б. бил съставен АУАН № 394561 от
26.05.2019г.
Установило се, че обвиняемият Ц.З.Б.
е неправоспособен водач, тъй като със ЗППАМ № 170996001015 от 29.12.2017г. /л.
9-10 от ДП/ и ЗППАМ № 19-0996-000082 от 20.02.2019г. /л.11-12 и л.32-33 от ДП/
му е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца на основание чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП.
Последната ЗППАМ от 20.02.2019г. е връчена лично на обвиняемият Ц.З.Б. на
01.04.2019г. и е влязла в законна сила от 15.04.2019г.
Именно в срока за решаване на
отговорността по ЗППАМ № 19-0996-000082 от 20.02.2019 год. на Началник Сектор
„ПП” към ОД на МВР - Монтана обвиняемия Ц.Б. xxx МПС - лек автомобил марка
„Ауди”, модел „А6” с peг. № М 40 96 BP.
От приложената справка на
Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР - Монтана /л.44 - 49 от ДП/ и справката
за нарушител от региона е видно, че обв. Ц.Б. е притежавал свидетелство за
управление на МПС, но към настоящия момент СУ на МПС с № *********, кат. „В, АМ”
е отнето по административен ред за извършени от него нарушения на ЗДвП.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства,
както и от показанията на свидетелите дадени в хода на досъдебното производство.
Направеното от подсъдимия Б. признание относно авторството на деянието напълно
кореспондира на събрания доказателствен материал. По делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343в ал.3 във връзка ал.1 НК.
Разпоредбата на чл. 343в ал.
3 НК изисква от обективна страна деецът да е управлявал МПС в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство. В случая с влязла в сила на 15.04.2019г.
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0996-000082 от
20.02.2019г. на ОД на МВР-Монтана СУ на МПС е било временно отнето до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца на основание чл.171 т.1
б.Б от ЗДвП. От фактическа страна по делото се установява, че на 26.05.2019г.
обвиняемият Б. е управлявал МПС. Следователно се налага извод, че в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство обвиняемият е
управлявал МПС. Ето защо съдът намира, че обвиняемият е извършил деянието от
обективна страна.
Налице е и субективната страна
на деянието по чл.343в ал.3 във връзка с ал.1 НК, доколкото обвиняемия Б.
изрично признава вината си. Може да се направи извод за формирането на съзнание
у него, че управлява МПС, без да има надлежно свидетелство за управление,
съзнавайки, че същото му е временно отнето с налагане на принудителна
административна мярка. Наред с това той е съзнавал, че такава му е наложена –
налице е заповед, която му е връчено лично и същият не е обжалвал. Обвиняемият е
съзнавал, че управлява МПС в рамките на срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство.
С оглед изложеното съдът
достигна до краен извод, че обвиняемият Б. е извършил престъплението по чл.343в
ал. 3 НК.
Налице са и предпоставките на
чл. 78А НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез налагане
на административно наказание. Предвидените в чл. 343в ал.3 във връзка с ал.1 НК
наказания са лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда
лева, а с престъплението не са причинени имуществени вреди.
От справката за съдимост –
арг.л.23-24 от ДП се установява, че обвиняемият Ц.З.Б. е осъждан веднъж за
престъпление чл.343б ал.1 от НК, като към 07.10.2015г. е отбелязана
реабилитация на основание чл.86 ал.1 т.1 от НК, тоест към датата на деянието
обвиняемия Б. се счита за неосъждан. Към момента на извършване на деянието по
настоящето производство обвиняемия не е бил освобождаван и от наказателна
отговорност на основание чл.78А от НК.
С оглед изложеното съдът
достигна до извод, че са налице предпоставките на чл. 78А НК и освободи
подсъдимият от наказателна отговорност, като му наложи административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. в полза на Държавата.
При определяне размера на
наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по
н.д. № 4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното постановление след
освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага
административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на Закона
за административните нарушения и наказания, включително и чл.27 ЗАНН. В чл.27
ал.2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
В така очертаните рамки, съдът
прие, че наложеното наказание глоба следва да бъде определено в размер от 1 000.00
лв. Подсъдимият е с чисто съдебно минало, съдействал е за разкриване на
обективната истина, като се е признал за виновен, демонстрира добро процесуално
поведение и изразява съжаление за случилото се. Тези обстоятелства се отчитат
като смекчаващи отговорността. Наред с това обществената опасност на
престъплението по чл. 343в, ал. 3 НК не е висока, като и самият деец следва да
се определи като лице с ниска степен на обществена опасност. При отчитане на
всички обстоятелства, предвидени в чл.27 ЗАНН, съдът достигна до извод, че
деянието е осъществено единствено при смекчаващи вината обстоятелства, като при
ниската обществена опасност на извършеното от обвиняемия, размерът на
наказанието е определен в минимума, предвиден в чл.78а НК – 1 000.00 лв.
Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни целите си, като въздейства
възпитателно върху обвиняемия и обществото. Размерът на наказанието е съобразен
и с имущественото състояние на обвиняемия, който към настоящият момент е
безработен.
Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемия Ц.Б. да заплати на основание чл.189 ал.3
от НПК по сметка на РС – Монтана 5.00 лева държавна такса в случай на
служебно издаден изпълнителен лист.
По горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: