РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Благоевград, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500796 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото в.гр.д.№796/2021г. по описа на Окръжен съд-Благоевград е
образувано по въззивна жалба подадена от В. АЛ. Д., с ЕГН ********** и К. С. Д., с ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес с.Т. общ. Х., действащи чрез пълномощника си адв.
А.К.-М. против Решение №8221/28.06.2021г. постановено по гр.д.№150/2020г. по описа на
Районен съд-Гоце Делчев.
Във въззивната жалба се излага, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.
Твърди се, че районния съд не е обсъдил правилно събраните по делото писмени и гласни
доказателства, обсъдени са избирателно част от същите, а други изобщо не са обсъдени.
Поддържа се довод, че е правилен подхода на първата инстанция, съгласно приетото в ТР №
13/10.04.2013г. на ВКС по тълкувателно дело № 13/2012г. ОСГК, че в производството за
разпределение на съсобствен имот по чл.32, ал.2 от ЗС, съдът е длъжен да разгледа всички
направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, но неправилно РС
Гоце Делчев е определил квотите на съсобственост на страните. Излага се, че изводите на
съда, че ответниците са добросъвестни владелци и са придобили по давност 985 кв.м. от
процесния имот въз основа на давностно владение са неправилни и в противоречие със
събраните по делото доказателства. Заявено е, че по силата на нотариален акт № 168, том I,
дело № 272 от 27.03.1995г. на РС Гоце Делчев, ищците са станали собственици на 900 кв.м.
от процесния имот. Твърди се, че са неправилни изводите на съда, че правото на
собственост на 148 кв.м. от тях е изгубено и придобито от ответниците. В тази връзка се
твърди, че от влязлата в сила присъда и показанията на свидетелите ясно и недвусмислено
се установява, че владението не е спокойно, тъй като е установено и поддържано не по
установения от закона ред, т.е с насилие. Същото не е явно, тъй като е поддържано по скрит
начин, като не е и несъмнено, тъй като тримата ответници не са упражнявали фактическа
1
власт с намерение за своене. Твърди се, че не е отчетено от съда обстоятелството, че
възражението за придобиване на целия имот, а не на част от него е направено само от
ответника М.А., който именно е осъден с влязлата в сила присъда и който е установил и
поддържал владение върху 148 кв.м. не по установения от закона начин, с насилие. Излага
се, че извършените действия по упражняване на фактическа власт от страна само на
ответника А. не са разкривали намерение за своене спрямо ищците. Поддържа се довод, че
при постановяване на решението РС Гоце Делчев неправилно е игнорирал разпоредбите на
чл.300 от ГПК и чл.413 от НПК, като неправилно е заключил, без да обсъди правилно
доказателствата по делото, че фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС е изпълнен в лицето
на ответника М.А..
С оглед изложеното в жалбата, се иска да бъде отменено постановеното решение от РС
Гоце Делчев, като неправилно и незаконосъобразно, като бъде постановено решение с което
да бъде извършено разпределение на ползването на процесния имот съобразно
притежаваните от страните дялове при квоти съгласно предложения вариант от основното
заключение на вещото лице, както следва: 900/1737 кв.м. общо за ищците, които са
придобити от тях на основание прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане и 837/1737 кв.м. от описания имот общо за ответниците на основание наследство от
баща им А.С. А. и давностно владение, упражнявано от техния наследодател. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции по представените
списъци по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба единствено
от ответника М. ИЛ. А.. В същия се излагат аргументи, че изложените доводи в жалбата са
неправилни, тъй като възприетите от съда относими факти, а именно каква е общата площ
на имота, предмет на делото, каква част от имота се владее от страните, от кога и на какво
основание е владението, каква е границата между частта на ищците и тази на ответниците
почиват изцяло на събраните доказателства. Излага се, че наведените оспорвания на всички
тези факти във въззивната жалба, са неправилни. Поддържа се, че твърдението на ищците, че
след изповядване на сделката те са влезли във владение на 900 кв.м. от посочения имот, е
изцяло необосновано, поради това, че самостоятелен имот с площ от 900 кв.м., така както се
твърди не съществува и няма как да бъдат определени границите на такъв. Посочва се, че
постановеното решение е правилно и изцяло е съобразено със събрания доказателствен
материал по делото.
Моли се за потвърждаване на първостепенния съдебен акт като правилен и
законосъобразен и присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателите не се явяват, не се
представляват. С писмено становище, подадено от пълномощника им се поддържа
подадената въззивна жалба, като по същество се иска да бъде уважена същата като
основателна и доказана.
Въззиваемите К.К. и Й.А., редовно призовани не се явяват, не се представляват, не
изразяват становище по подадената въззивна жалба.Въззиваемият М.А., редовно призован
не се явява, представлява се от пълномощник, който оспорва жалбата на основанията
изложени в писмения отговор, като прави искане подадената въззивна жалба да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден като правилен
и законосъобразен. Представя и писмено становище в подкрепа на заявената позиция.
По делото пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
Районен съд-Гоце Делчев е сезиран с искова молба подадена от В. АЛ. Д. и К. С. Д.,
двамата от с. Т. обл. Бл. против М. ИЛ. А., К. ИЛ. К. и Й. ИЛ. А., тримата от с.Т. обл. Бл., с
искане да бъде разпределено между ищците и ответниците ползването на Поземлен имот с
имот планоснимачен номер 18 /осемнадесет/ по невлезлия в сила кадастър на село Т. общ.
Х., област Благоевградска, с площ за целия поземлен имот от 1560 /хиляда петстотин и
шестдесет/ квадратни метра, при съседи за имота: от изток - пл. № 15 и 14, от запад - улица,
от север - пл. № 19 и от юг пл. № 17, при следните квоти: 900/1560 квадратни метра от
2
описания поземлен имот - за двамата ищци, на основание прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане и 660/1560 квадратни метра от описания поземлен имот -
за тримата ответници, на основание наследство от баща им А.С. А. и давностно владение,
упражнявано от техния наследодател А.С. А. в периода от 1995 година до смъртта му
(23.01.2019 г.), а след неговата смърт - от неговите наследници, ответниците по делото.
Направено е искане да им бъдат присъдени и направените по делото съдебни разноски.
Твърди се от ищците, че са съпрузи от 28.04.1989г., като с нотариален акт за прехвърляне
на имот срещу задължение за издръжка и гледане № 168, том I, дело № 272/1995 г. на PC -
Гоце Делчев, първият ищец придобил дворно място, находящо се в застроената част на с.
Т.общ.Х.обл. Бл., с площ от 900 кв.м., при съседи: улица, М.Ч., И. А. и К.Б., срещу
задължение за грижи и издръжка. Излага се, че имота е придобит от двамата при режим на
съпружеска имуществена общност. През 1997 г. на основание разрешение за строеж № 3 от
20.01.1997 г., ищците изградили в имота жилищна сграда, в която живеят и досега.
Останалата част от имота с площ от 660 кв.м. е бил собственост на И. С. А. (А.С. А.
съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена), който е син на
праводателя на ищците С.А. А.. След смъртта на И. А. частта от 660 кв.м., находяща се в
южната част на имота продължила да се ползва от неговите наследници - ответниците по
делото. Излага се, че за с. Т. няма влязъл в сила кадастър, но по невлезлия в сила кадастър
на село Т., обл. Благоевград придобитият от ищците имот с площ от 900 кв.м. попада в
северната част на поземлен имот с пл. № 18, целият с площ от 1560 кв. м., а останалата част
от ПИ, с площ от 660 кв. м., ползван от ответниците, попада в южната част на същия ПИ.
Твърди се, че след придобиване на дворното място, през 1996г. по искане на ищците от
страна ОбА Х. била поставена границата между придобития от тях имот и съседния имот на
И. А. в присъствие на двете страни, като никой не възразил. Впоследствие се сочи, че сина
на И. А., М.А. започнал да създава проблеми относно начина на ползване на имота. През
м.10.2002г. ответника М.А. започнал да изгражда ограда от циментови колове и мрежа, като
навлязъл в ползваното от ищците дворно място, за което първия ищец сигнализирал
органите на прокуратурата. Твърди се в исковата молба, че с присъда № 296/18.05.2004г.
постановена по НОХД № 432/2003г. по описа на РС Гоце Делчев ответника М.А. е признат
за виновен в това, че през м. 10.2002г. в с.Т., самоволно не по установения от закона ред е
осъществил едно оспорвано от В. АЛ. Д. свое предполагаемо право, като е навлязъл в имота
на Д. и е построил ограда от бетонови колове в имот пл.№ 18 по плана на с.Т., като
извършеното не е маловажен случай – престъпление по чл.323, ал.1 от НК, поради което е
осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в полза на
държавата в размер на 100,00 лв., като изтърпяването на наказанието е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК. Заявено е в молбата, че страните не могат да се разберат
относно ползването на съсобственият им недвижим имот, поради което е предявен иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са подали писмен отговор, в който застъпват
становище за недопустимост на иска, тъй като процесния имот е собственост на тримата
ответници. Сочат, че правото на собственост са придобили по наследство от общия им
наследодател, техния баща А.С. А., бивш жител на с.Т., починал на 23.01.2019г., който
ползвал имота повече от 50 години, като никой включително и дядо им не е оспорвал това
право на баща им. Твърдят, че дядо им С. А. е притежавал имот съседен на техния, който е
с пл.№ 15. Заявяват в отговора, че ищците по делото не са съсобственици на имота, за който
искат разпределение на ползването. Излагат, че представената от ищците скица на имот №
18, в която имота е разделен на две части, не съответства на плана на село Т.. Имота по
невлезлия в сила план на село Т. е отразен като един и разделителна линия не съществува в
плана на селото, за което ответниците от своя страна представят скица. Представеното от
ищците копие от разписен лист за имот № 18 също не съответства на оригинала на
разписната книга. В оригинала срещу имот № 18 е изписано само името на И. С.ов А. и
липсва дописване на друго име. Предвид изложеното, оспорват посочените документи, като
са направили искане за откриване на нарочно производство по оспорване истинността им.
Твърдят, че построената в имота жилищна сграда е изградена без тяхно съгласие и
разрешение за строеж № 3 от 1997 г. не се отнася до имот № 18.
Въз основа на събраните от първостепенния съд писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
3
С нотариален акт № 168, том I, дело № 272 от 27.03.1995 г. на Районен съд гр. Гоце
Делчев, С.А. А. прехвърлил на внука си ищеца по делото В. АЛ. Д. собствеността върху
дворно място, находящо се в застроената част на с.Т., общ.Х., обл. Софийска с площ от 900
кв.м., при съседи: улица, М.Ч., И. А. и К.Б., срещу досега полагани грижи и издръжка и
задължението на приемащия имота да му осигури цялостна издръжка и гледане до края на
живота на прехвърлителя. Тъй като имота е прехвърлен по време на брака на В.Д. с К. С. Д.,
сключен на 23.04.1989 г., то задължения по договора, съответно и права на собственост
върху имота са възникнали и за съпругата му / удостоверение за граждански брак издадено
въз основа на акт № 4 от 23.04.1989г. от Общ. Х..
На 20.01.1997 г. въз основа на молба от В.Д., от ОбА Х. било издадено разрешение № 3 за
строеж на жилищна сграда. За строежа били изготвени необходимите документи, между
които скица - виза за проектиране на жилищна сграда от 21.03.1996 г., заверена от главния
архитект на ОбА Х., в която имота, собственост на ищеца е отразен като самостоятелен при
показани съседи: улица, М.Ч., К.Б. и И. А.. Установява се от свидетелските показания, че
техници от ОбА Х. очертали границите на прехвърления на Д. имот и поставили колчета,
които да ги обозначават. Строежа на жилищната сграда със застроена площ от 90 кв.м. бил
осъществен в периода 1997 - 1998 г.
Установява се, че от доказателствата по делото, че през 2002 г. ответника М.А. поставил в
имота ограда от циментови колове и мрежа, с която заградил и част от дворното място,
което техниците определили като принадлежащо на В.Д.. По жалба подадена от Д. до РП
Гоце Делчев било образувано наказателно производство. С присъда № 296/18.05.2004 г.,
постановена по НОХД № 432/2003 г. по описа на PC Гоце Делчев, влязла в сила на
16.01.2005 г., ответникът М.А. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.323, ал.1 от НК, за това, че през м. 10.2002г. в с.Т., самоволно не по установения от
закона ред е осъществил едно оспорвано от В.Д. свое предполагаемо право, като е навлязъл
в имота на Д. и е построил ограда от бетонни колове в имот с планоснимачен № 18 по плана
на с.Т., като извършеното не е маловажен случай, като му е наложено съответно наказание.
По делото е представена скица № 13/23.01.2020 г. на ОбА гр. Х. на имот № 18 с площ от
1560 кв.м. по невлязъл в сила кадастрален план на с.Т.. В скицата имота е показан разделен с
плътна линия, а в обяснителната част е записано, че 900 кв.м. от него са собственост на В.Д.
въз основа на нотариален акт № 272/1995 г., както и масивна жилищна сграда от 90 кв.м., а
част от имота с площ от 660 кв.м. е собственост на наследници на И. А., съгласно разписен
лист.
Представена е и скица № 29/24.02.2020 г. на ОбА гр.Х. на имот № 18 с площ от 1560 кв.м.
по невлязъл в сила кадастрален план на с. Т.. В обяснителната част на скицата записванията
са идентични с тези по № 13/23.01.2020 г., но в графичната част липсва разделителната
линия в имота.
От представеното удостоверение изх.№ 0/19.02.2020г. за идентичност на лице с различни
имена, се установява, че А.С. А. и И. С. А. са имена на едно и също лице.
Видно от удостоверение за наследници изх.№ 3/19.02.2020г. издадено от Общ. Х., с. Т., се
установява, че след смъртта си на 23.01.2019г. А.А. . е оставил като наследници по закон
ответниците Й.А., М. ИЛ. А. и К.К..
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, с която вещото лице е представило
един вариант на разпределение на ползването на дворното място, като е предвидил дворното
място, представляващо ПИ пл.№18 по невлезлия в сила кадастрален план на с.Т., общ. Х.,
Благоевградска област, с площ по компютърната графика от 1 737 кв.м., както следва: 1.
Северната част от дворното място, защрихована със зелен цвят на приложения графичен
материал, съответстваща на 900/1737 ид.части, да е за ползване от ищците по делото В. АЛ.
Д. и К. С. Д., като в предвидената за ползване от ищците част попада и изградената, по
силата на одобрен, на 20.05.1996 г., инвестиционен проект и разрешение за строеж №
3/20.01.1997 г., жилищна сграда и 2. Южната част от дворното място, защрихована с жълт
цвят на приложения графичен материал, съответстваща на 837/1737 ид.части, с площ по
компютърната графика от 837 кв.м., да е за ползване от ответниците по делото М. ИЛ. А., К.
ИЛ. К. и Ф.А. А., като в предвидената за ползване от ответниците част попадат ПС и
необозначена със съответните сигнатури стопанска постройка. В заключението вещото лице
4
е обсъдило, че по нот.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане №168, том I, дело №272 от 27.03.1996 г.на PC Гоце Делчев не е прехвърлена
ид.част от имот, а прехвърленият имот е описан като самостоятелен имот, собственост на
праводателя на ищците, при определени граници, като праводателят на ответниците по
делото е записан като съсед на имота. Опирайки се на описанието на недвижимия имот в
представения от ищеца нотариален акт, приложен към ИМ, по площ и съседи и
последващото разрешаване и изграждане на жилищната сграда на ищците, вещото лице е
направило извода, че описаният в нот.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 168, том I, дело № 272 от 27.03.1996г. на
Гоцеделчевския районен съд, се идентифицира със северната част на имот пл.№ 18 по
невлезналия в сила кадастрален план на с.Т..
Заявено е от експерта, че ищците са построили в северната имот пл.№18 по неодобрения
кадастрален план на с.Т., двуетажна жилищна сграда. В приложеното по делото разрешение
за строеж за изграждане на жилищна сграда №3 от 20.01.1997г., издадено на името на В. АЛ.
Д. не става ясно къде точно следва да се изгради разрешената жилищна сграда, тъй като е
записано - в неурегулирано. Но въз основа на приложения одобрен на 20.05.1996 г.
инвестиционен проект за жилищна сграда, виза за проектиране от 21.03.1996 г., издадена от
главния архитект на Общ. Х. - скица изх.№35/12.03.1996 г. с отразено местоположение на
сградата и имота, в който се застроява, дават възможност да се направи категоричен извод,
че разрешение за строеж за изграждане на жилищна сграда № 3 от 20.01.1997 г., издадено на
името на В. АЛ. Д. касае изградената, от ищците по делото, жилищна сграда в имот пл. №18
по неодобрения КП на с.Т..
Вещото лице е констатирало, че при прегледа на неодобрения кадастрален план Т.,
общ.Х., Благоевградска област се установява, че имот пл. № 18 е нанесен в цялост. В имот
пл. № 18 има нанесена с молив разделителна линия, така както е отразена в издадената виза
за проектиране на жилищната сграда на ищците с изх. № 35/12.03.1996 г. и в приложената в
кориците на делото скица изх. № 13 от 23.01.2020 г.
Установено е от вещото лице, че в имот пл. № 18 е изградена бетонна подпорна стена по
северната граница на имота; изградена е ограда от дървени колони и оградна мрежа по
северозападната граница на имота в частта й, ползвана от ищците по делото. В останалата
част границите са фиксирани частично от зидове, изпълнени от суха каменна зидария. В
имота има съществуваща ограда, разделяща ползването на ищците и ответниците,
материализирана с бетонни колове и оградна мрежа, като същата, считано от запад на изток,
следва нанесената с молив граница в плана, след което чупи в северна посока, посредством
което североизточната част от имот пл. № 189 е приобщена към южната.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че в оригинала на плана на с. Т., съхраняващ
се в Общ. Х., върху имот № 18 е нанесена разделителна черта с молив, като не могло да бъде
изяснено кога и от кого е поставена. Тъй като е отразена в скицата - виза изх. №
35/12.03.1996 г., то линията е поставена преди тази дата.
Изготвено е и допълнително заключение по съдебно - техническата експертиза, в което
вещото лице уточнява, че размерът на завладяната от ответниците част от имот пл.№ 18 по
невлезнал в сила кадастрален план на с. Т., прехвърлена на ищеца с нотариален акт №168,
том I, дело №272 от 37.03.1995 г. на PC Гоце Делчев, чрез поставяне на ограда от циментови
колове и мрежа, представлява разликата от прехвърлената част на ищците - 900.00 кв. м. и
ползваната такава от 752.00 кв.м. и възлиза на 148.00 кв.м.
Вещото лице е посочило в допълнителното заключение, че в първоначалното заключение е
отразил, че съществуващата ограда, разделяща ползването на ищците и на ответниците,
материализирана с бетонни колове и оградна мрежа, считано от запад на изток, следва
нанесената с молив граница в плана, след което чупи в северна посока, посредством което
североизточната част от имот пл. № 18 е приобщена към южната е неточно, като е
прецизирал в тази част заключението, като е изложил, че в частта, в която е отразил, че
оградата, считано от запад на изток, следва нанесената с молив граница в плана, не отговаря
на действителното й положение, т.е. оградата, разделяща установеното ползване на имота от
страните по делото не кореспондира с нанесената с молив граница в плана. Размерът на
частта от имот пл.№ 18 по невлезнал сила кадастрален план на с. Т., която се ползва от
5
ищците, възлиза на 752.00 кв.м. Размерът на частта от имот пл.№18 по невлезнал сила
кадастрален план на с. Т., която се ползва от ответниците, възлиза на 985.00 кв.м.
По делото пред първата инстанция е проведен разпит на свидетели, като са разпитани като
свидетели Ф. Д. - майка на ищеца и леля на ответниците, Я. Д. - брат на ищеца и първи
братовчед на ответниците, Н.П. - снаха на ответника М. Д. и роднина по сватовство с
ищците и Е. А. - син на ответника М.А. и първи братовчед на ищеца.
Според свидетелите, ангажирани от ищците, целия имот е с площ от 1600 кв.м. и е бил
собственост на С. А. - дядо на страните. Тъй като внукът му В.Д. се грижил за него, той му
прехвърлил част от имота с площ от 900 кв.м., срещу задължение да го гледа и издържа до
края на живота му. Останалата част от имота С. А. оставил на сина си А. А. - баща на
ответниците. Техници от Общ.та дошли и разделили прехвърлените на В.Д. части от имота
от останалата част и поставили колчета по границата. Д. започнал да ползва северната част
от имота, аА. А. ползвал южната част, като застроил в нея стопанска постройка - хаят.
Между двамата нямало спорове. В периода 1996 - 1998 г. ищеца застроил и къща в имота.
По границата, очертана от техниците с колчета, Д. поставил ограда. Около 1998 г., когато
къщата била с поставен покрив ответника М.А. премахнал колчетата, поставени от
техниците и оградил към ползваната от баща му част от имота и частта от имота,
прехвърлена на Д., поставяйки циментови колове с мрежа. За извършеното самоуправство
било образувано наказателно производство и М.А. бил осъден за така поставената ограда.
Въпреки това оградата не била преместена и оттогава и досега имота е ограден по този
начин и А. А. и семейството му продължили да ползват и завзетата част. По този начин се
ползва имота и след смъртта наА. А.. Д. разговарял с ответниците А. да му върнат
завладяната част от имота, но не предприел други мерки да си върне владението имота.
Макар такова нещо да не му било обещано, той очаквал А. да махнат сами оградата.
Страните все още спорят за това място.
Според свидетелите, ангажирани от ответниците, цялото дворно място с площ над 1 декар,
е било собственост на А. А. - баща на ответниците, на негово име се води имота в Общ.та и
никога не е бил разделян. С. А. бил собственик на друг парцел в съседство. Когато В.Д.
започнал да строи къща в парцела А. А. и децата му не били съгласни с това. А. питал В.
защо идва да строи на негово място и го тормози, но не предприел други мерки, тъй като
бил стар човек и не му са занимавало. Преди около 15 години между мястото ползвано от Д.
и това на А. била поставена ограда от циментови колове и метална мрежа. От момента на
поставянето й, тя не е местена. След поставянето на оградата А. ползват около 1 декар от
дворното място, а Д. - около 7-8 ара. Страните спорят от момента, в който ищеца започнал
да строи къщата, като спора е за това, че я е построил в чуждо място. Нито А. А., нито
наследниците му са предприели други мерки за защита на собствеността си, освен
разговорите с Д. и това, че проверили в Общ.та на кого е записан имота.
По делото в първата инстанция, във връзка със заявените оспорвания от ответниците е
открито производство по оспорване истинността на скица № 13/23.01.2020 г. на Общ. Х. по
отношение на графичната част, отразяваща разделителна линия в процесния имот, както и
по отношение на разписен лист за с.Т., относно направеното записване на В.Д. за
собственик на имот Х 18. По делото са представени оригиналите на разписни книги за с.Т.,
съхраняващи се в Общ. Х. и Кметство Т.. Установено, че оригинала на книгата се съхранява
в Общ. Х., а в Кметство Т. се съхранява препис на същата. В преписа на разписна книга,
съхраняван в Кметство с.Т., като собственик на дворно място № 18 е записан И. С.ов А. и
няма отбелязвания за промени в собствеността. Няма записан документ за собственост. В
оригинала на разписната книга, съхраняван в Общ. Х. като собственик на дворно място №
18 е записан И. С.ов А., след което има дописване като собственик на В. АЛ. Д., а като
документ за собственост е записан н.акт № 168, том I, дело 272/1995 г. 900 кв.м.
Предвид така представените оригинали, първоинстанционният съд е намерил за недоказано
оспорването на истинността на разписната книга на с.Т. по отношение на направеното
записване на В.Д. за собственик на имот № 18, като е приел, че записването е направено в
оригинала на книгата, въз основа на служебно изпратения от PC Гоце Делчев нотариален
акт за собственост. Книгата, в която няма записване на променената собственост е препис от
оригинала, съхранява се в Кметство с.Т., на което преписи от н. актове не се изпращат и
съответно кмета не би могъл да направи записвания на промени в собствеността.
6
По делото са представени две писма от кмета на Общ. Х. - № 11-03-18/1/ от 12.10.2020 г. и
11-03-24 от 10.11.2020 г., от които се установява, че относно имот с планоснимачен № 18 по
невлязъл в сила кадастрален план на с.Т. вярното съдържание на плана отразява скица №
29/24.02.2020 г. При другите скици е допусната грешка при изчертаването им. При
извършена проверка е установено, че не са изработвани преписки (подробен устройствен
план) за разделянето на имота, а още по-малко одобрявани. Има поставена бледа, едва
забележима линия с молив върху плана на селото, която е нанесена от някого неволно или
неправилно.
С оглед приетите писмени доказателства, въззивният съд като съобрази заключението на
приетата по делото експертиза намира, че оспорването на истинността на скица №
13/23.01.2020 г. на Общ. Х. по отношение на графичната част, отразяваща разделителна
линия в процесния имот е доказано и скицата е с невярно съдържание в това отношение, по
отношение на разписната книга, съдът споделя изводите на първата инстанция, че
оспорването е недоказано.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. В случая Окръжният съд констатира, че атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите в подадената
жалба, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.32 от Закона за
собствеността. Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013г. по т.д.№ 13/2012г. на
ОСГК на ВКС в производството по чл.32, ал.2 от ЗС съдът във всички случаи изследва дали
е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността. Поради
това няма основание да се откаже на страните именно в рамките на това производство да
бъдат разгледани всички техни възражения и доводи относими към предмета на делото,
включително възраженията им относно правата им в съсобствеността, представляващи по
съществото си преюдициални спорове за собственост. С разглеждането на тези възражения
в рамките на производството по чл.32, ал.2 от ЗС, а не в отделно производство по иск за
собственост в най – голяма степен би се постигнала целта на закона – разпределяне на
ползването на вещта, което да е съобразено с действителните права на страните в
съсобствеността върху нея. Това, че съдебното решение по чл.32, ал.2 от ЗС не се ползва със
сила на присъдено нещо, също не съставлява пречка за разглеждането в рамките на това
производство на възраженията, респ. преюдициалните въпроси свързани с установяването
наличието на съсобственост и установяването обема на правата на страните в нея. Ето защо
при разглеждането на предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС, съдът е длъжен да разгледа
всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, като вземе
предвид всички установени обстоятелства. Съобразявайки горното, първата инстанция
правилно е отчела, че ищците се легитимират като собственици на част от процесния имот,
по силата на нотариален акт за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане № 168, том I,
дело № 272 от 27.03.1995г. с който по време на брака им им е прехвърлена собствеността на
дворно място, описано като самостоятелен имот с площ от 900 кв.м. Установено е по делото
от изготвеното експертно заключение, че имота предмет на прехвърлителната сделка е
идентичен с част от процесния имот, както и че макар в плана на с.Т. да е нанесена линия,
която разделя имота, не е изготвян и одобряван ПУП, поради което същия не е разделен.
Не е спорно по делото, че за правото си на собственост върху процесния имот,
ответниците не разполагат с документ, като се позовават на изтекла в полза на
наследодателя им придобивна давност. Ищците не оспорват правата им на собственост
относно частта от процесния имот надхвърляща 900 кв.м. С отговора на исковата молба
ответниците са направили възражение, че процесния имот е собственост на тримата
ответници, като са придобили същия по наследство от техния баща А.А. . С оглед
повдигнотото възражение от ответниците срещу наличието на съсобственост по отношение
на процесния недвижим имот, правилно първоинстанционния съд първо е разгледал същото
като преюдициален въпрос, след което е се е произнесъл по отношение на разпределението
7
на ползването на имота.
Във връзка с възраженията в жалбата, съдът намира, че аргументите изложени в
обжалваното решение относно възражението за придобиване по давност на процесния имот
от наследодателя на ответниците са правно издържани.
По прилагане института на придобивната давност е налице константна практика на ВКС,
според която владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. За да е основание за придобиване
по давност на имот, владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително,
явно и спокойно. Спокойно е владението, което не е установено с насилие и не се поддържа
с насилие. Предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито
прекъсва придобивната давност по чл.79, ал.1 от ЗС. С разпоредбата на чл.116 от ЗЗД
приложима и към института на придобивната давност, съобразно чл.84 от ЗС са очертани
хипотезите на прекъсване на давността – признаване на вземането от длъжника, предявяване
на иск или възражение, искане за започване на помирително производство, предприемане на
действия за принудително изпълнение. Действия, които не попадат в обхвата на посочените,
не могат да прекъснат течението на придобивната давност /решение №115/2018г. по гр.д.
№3954/2017г., ВКС, І г.о., решение №376/2013г. по гр.д.№260/2012г.,ВКС, І г.о. и др./. За да
изтече придобивната давност в полза на владелеца, упражняването на фактическата власт с
намерение за своене, трябва да е постоянно. За да се приеме, че то е такова, следва да е
установен началният момент, както и че владелецът във всеки момент, когато пожелае, може
да реализира владелческата си власт. Не е необходимо да се повтарят действия от негова
страна, респ. той да се намира физически в имота във всеки момент от срока на владение,
след като спрямо имота не са осъществявани действия от трети лица, водещи до
прекъсването му или създаващи съмнения за явността на владението.
От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, съдът намира, че
не е установено от ответниците, че наследодателя им А.А. .е придобил собствеността върху
целия имот с пл.№ 18 по невлезлия в сила кадастрален план на с.Т. по давност. От
показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява, че той е осъществявал
владение върху целия имот в продължение на 10 години преди извършване на
прехвърлителната сделка през 1995г., когато ищците са влезли във владение на част от
имота. С оглед на това съдът намира, че това възражение е недоказано.
От друга страна, съдът намира, че е установено от събраните по делото доказателства, че
владението на ищците върху частта от 900 кв.м., а именно 148 кв.м., чрез изграждане на
ограда препятстваща възможността на ищците да ползват източната част от имота им е
отнето от страна на наследодателя на ответниците. От свидетелските показания се
установява, че след поставяне на същата ограда, тя не е местена, като независимо от
влязлата в сила присъда, ищците не са възстановили владението си върху тази част от
имота. Установено е, че след влизане на сила на присъдата с която е осъден ответникът
М.А. през 2004г., ищците не са предприели действия да възстановят владението си върху
завзетата част от имота, като се надявали, че оградата ще бъде доброволно премахната от
ответниците. Въззивния съд намира, че за периода от 2002г. когато е поставена оградата,
наследодателя на ответниците и семейството му са установили владение върху оградената
част, което е продължило спокойно и непрекъснато до предявяване на иска. Съдът намира,
че владението не е установено по законоустановен начин, но не и чрез насилие, поради
което е спокойно установено. Обстоятелството, че ответника М.А. е осъден с влязла в сила
присъда за извършено самоуправство, а именно построяване на ограда от бетонови колове в
имота на ищеца Д., независимо, че представлява престъпление по чл.323 от НК, не води до
извод, че е установено и поддържано владение чрез насилие, тъй като липсват действия от
страна на ответниците, които да могат да се квалифицират като осъществено насилие. Съдът
намира, че ищците са имали възможност да се обърнат към надлежните институции и да
защитят правата си, като поискат да бъде премахната незаконно изградената ограда,
съответно да предявят иск с правно основание чл.109 от ЗС, каквито данни няма по делото
за предприети от тях подобни действия. С оглед изложеното, съдът приема, че владението
на наследодателя на ответниците върху частта от имота на ищците оградена с построената
ограда е било явно, спокойно и непрекъснато. Обстоятелството, че между страните е имало
словесни спорове не променя горните изводи. Предявяването на извънсъдебни претенции не
8
смущава владението нито прекъсва придобивната давност, както и прието в съдебната
практика /напр. решение №262 от 13.07.2012г. постановено по гр.д.№ 944/2011г. на ВКС, I
г.о./. Предвид горното съдът намира, че изводите на първата инстанция, почиват на
събраните по делото доказателства, като ищците са загубили правото на собственост на
частта от имота от 148 кв.м., поради което към настоящия момент се легитимират като
собственици на 752 кв.м. Ответниците с оглед изложеното се легитимират като собственици
на 985 кв.м. от процесния имот по наследство от техния наследодател, който е придобил
процесната част, чрез упражнявано давностно владение през необходимия срок. Въззивният
съд намира за ненужно да преповторя изводите на първата инстанция, които са основани на
трайната практика на ВКС по спорния въпрос и се споделят от състава, като за пълнота
препраща към тях.
Производството за съдебно разпределяне на ползването представлява съдебно
администриране на граждански правоотношения. То е предназначено да осъществи
целесъобразно разпределение на ползването на съсобствените обекти между
съсобствениците, като в тази връзка настоящата съдебна инстанция намира, че исканото
съдебно разпределение е допустимо и следва да бъде извършено, тъй като между страните е
установено, че е налице съсобственост, като квотите в съсобствеността са така, както бяха
посочени по – горе. Тъй като чрез производството по чл.32, ал.2 от ЗС се замества
липсващото мнозинство в съсобствеността, което е компетентно да се произнася само по
въпроса за управлението на общата вещ, съдът не може са постанови промяна на
съществуващото в имота фактическо състояние. Ето защо водещ критерий за извършване на
самото разпределение следва да бъде само фактическото състояние на имота на място,
съобразено с намиращите се в мястото постройки и индивидуалните права върху тях. В тази
връзка съдът намира, че правилно и обосновано районния съд е приел, че разпределението
следва да се извърши съгласно допълнителното заключение на вещото лице. Същото е
съобразено с реалната квадратура и реалното ползване от страните на място, и с
изградените в имота сгради и тяхното ползване, каквато е целта на производството по
чл.32, ал.2 от ЗС. В изложеното се съдържа отговор на всички повдигнати с жалбата
въпроси.
По изложените съображения крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на
първата инстанция, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, в полза на въззиваемата страна М.А. следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00
лева, тъй като въззиваемия в хода на производството пред настоящата инстанция е
представляван от адвокат, който е подал писмен отговор на въззивната жалба и е
осъществил процесуално представителство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на
касационна проверка.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, IV
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8221 от 28.06.2021 г., постановено по гражданско дело №
150 от 2020 г. по описа на Районен съд гр.Гоце Делчев.
ОСЪЖДА В. АЛ. Д., с ЕГН ********** и К. С. Д., с ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес с.Т. общ. Х., да заплатят на М. ИЛ. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес с.Т. общ.
Х. сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/ направени разноски пред въззивната инстанция за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10