Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 30.09.2019 г. гр.Айтос
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Айтос граждански състав
На втори септември
две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Таня Спасова
при
секретаря Яна Петкова
като разгледа докладваното от съдията
Спасова гр. дело № 383 по описа за 2019 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищци по делото са Н.М.Х., Н.М.С., О.М.Х., Г.И.Н.,
Н.А.Н., Х.А.А., със съдебен
адрес ***, чрез адв. З.К., а ответник е Ю.М.Н. с ЕГН ********** ***.
С исковата молба се предявява отрицателен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК
като се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено по
отношение на ищците, че ответникът не е собственик на ½ идеални части от
описаните в исковата молба недвижими имоти, находящи
се в с. Р., ул. *** – дворно място, съставляващо УПИ XIII-561 в кв. 6 по плана на с. Р., общ. Р., обл. Б., ведно с построените в имота полумасивна
жилищна сграда и второстепенна постройка – салма.
Поддържа се, че имотите са били притежание на общия наследодател М.А.Н.,
починал на 30.10.2001 г. След смъртта му имотът се е ползвал от неговия син А.М.Н.
и съпругата му Г.И.Н., а след смъртта на А. през 11.07.2010 г. съпругата му
продължила да живее още няколко години. От последните 6-7 години никой не живее
в имота, тъй като е в лошо състояние, като наследниците само го почистват и
съхраняват в дворното място различни вещи. Ответникът притежава къща в
съседство, но не е ползвал имота за разлика от Г.Н., която и днес ползва
външната тоалетна. Не са поделяли имота, декларират го и плащат данъци за него,
като въпреки това ответникът се е снабдил с нотариален акт за него. Поради това
считат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия
отрицателен установителен иск, с който да отрекат
правото на собственост на ответника до размера на ½ идеална част и
съответно да бъде отменен нотариалния акт за тази част.
В срока за отговор е постъпил такъв от
ответника, с който възразява, че имотът е негова собственост, тъй като е
придобит от него въз основа на осъществено давностно
владение след смъртта на баща му М.А.Н.. Владял е имота явно и необезпокоявано,
като ищците излагат неверни обстоятелства и никога не са имали претенции към
имота. Моли за отхвърляне на предявения иск
като неоснователен.
От
събраните по делото доказателства от фактическа страна се установи следното:
Видно от представеното по делото
удостоверение за наследници М.А.Н., починал на 31.10.2001 г., е общ наследодател
на страните. Съпругата му Е. М. Н. е починала на 09.11.1971 г.
Техни наследници се явяват децата
им М.М.Н., Ю.М.Н., З. М.Х., починала на 04.03.2019
г., и А.М.Н., починал на 11.07.2010 г.
Дъщеря им З. М.Х., починала на
04.03.2019 г., е оставила като свои наследници децата си, които са ищци по делото Н.М.Х., Н.М.С. и О.М.Х..
Синът им А.М.Н., починал на
11.07.2010 г., е оставил като свои наследници ищците по делото - съпругата си Г.И.Н. и децата си Н.А.Н. и Х.А.А..
По делото не се спори, че имотът е придобит от
наследодателите на страните по време на брака им, а след това
въз основа на извършена делба е поставен в дял на общия наследодател М.А.Н., починал на
31.10.2001 г. В тази
връзка са представените документи за собственост, а именно: нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придаден по регулация № 193, том първи, дело №
432/1979 г., с което в полза на общия наследодател се признава собствеността
върху придаваеми места от имоти №№ 90 и 89 в кв.6 по
плана на с. Р., които се придават към парцел № XIII-561 по плана на с. Р. и
влязло в сила на 09.02.2001 г. решение № 790 от 12.01.2001 г. по гр.д. №
406/2000 г. на РС-Айтос, постановено по искова молба за делба между общия
наследодател М.А.Н. и децата му по отношение на съсобствения
имот, придобит в СИО от него и съпруга му, с което имотът е поставен в дял на
общия наследодател М.А.Н..
Процесният имот е записан в
Данъчната служба като съсобствен между наследниците
на общия
наследодател, видно от представеното на л.6 удостоверение за данъчна оценка на имота. Видно е, че
деклариран на името на ответника, неговата сестра З. М.Х., починала на 04.03.2019
г., и наследниците на А.М.Н.,
починал на 11.07.2010 г.
През 2019 г. ответникът Ю.М.Н. се
снабдил с нотариален акт за давностно владение, осъществено в негова полза – нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давностно владение № 43, том втори, рег. № 934, дело № 87 от 20.02.2019
г., издаден на 20.02.2019 г. от нотариус с рег. № 557 при НК с район на
действие – РС-Айтос.
При
така установените фактически данни, от правна страна съдът намира следното:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание по
чл.124 от ЗС, с който ищците целят да установят, че ответникът не е собственик
на 1/2 идеална част от процесния имот, която им се
припада по наследство от техните наследодатели З. М.Х., починала на 04.03.2019
г. и А.М.Н., починал на 11.07.2010 г., и двамата деца на общия наследодател М.А.Н.,
починал на 31.10.2001 г.
От фактическите данни по делото
се установява, че имотът е бил собственост на общия наследодател М.А.Н.,
починал на 31.10.2001 г., на когото е възложен в дял след проведено делбено производство по отношение на придобития в СИО имот
със съпругата му Е. М. Н., починала на 09.11.1971 г. В тази връзка са
представените писмени доказателства относно собствеността на общия наследодател
М.А.Н.. Писмените доказателства кореспондират с
гласните доказателства, като всички свидетели както на ищците, така и на
ответника (С. А., К. З., М.Н. – син на общия на наследодател, Е. М. – първа
братовчедка на страните по делото) са категорични, че имотът е принадлежал на
общия наследодател М.А.Н., който живял в него до смъртта си. С оглед изложеното
следва да се приеме, че към смъртта на наследодателя имотът се явява
наследствен за ищците и ответника, придобит по силата на наследственото правоприемство
след смъртта на общия наследодател М.А.Н., починал на 31.10.2001 г. Само няколко месеца преди смъртта му собствеността му
върху имота е установена с влязлото в сила на 09.02.2001 г. решение №
790 от 12.01.2001 г. по гр.д. № 406/2000 г. на РС-Айтос, с което в проведеното делбено производство имотът е възложен в негов дял.
Към момента на смъртта на общия
наследодател по силата на наследственото правоприемство
всяко от четирите му деца е станало притежател на 1/4 идеална част от процесния имот. Следователно все още живите З. М.Х.,
починала на 04.03.2019 г., и А.М.Н., починал на 11.07.2010 г., са придобили
общо 1/2 идеална част от процесния имот, колкото са
предмет на делото в настоящото производство, водено от техните наследници –
ищците.
Анализът на събраните
доказателства мотивира съдът да приеме за недоказано възражението за изтекла
давност в полза на ответника в периода след смъртта на общия наследодател, в
която връзка е представения нотариален
акт за собственост на недвижим имот по давностно
владение № 43, том втори, рег. № 934, дело № 87 от 20.02.2019 г., издаден на
20.02.2019 г. от нотариус с рег. № 557 при НК с район на действие – РС-Айтос.
Разпитани са
свидетели, водени от ищците и ответника, а именно С. А. и К. З., които не са в
роднински връзки със страните, а са съседи на имота и М. Н. и Е. М., които са
син и внучка на общия наследодател. Всички свидетели са категорични, че общият
наследодател починал в процесния имот, където живял
до смъртта си. В него заедно със съпругата си отгледали децата си, които постепенно
напуснали дома.
Според свидетелите С.
А. и К. З. след смъртта му синът му А. и съпругата му /ищцата Г.Н./ останали да живеят в имота със старата къща, а в съседния имот А.
държал бръснарница. Това продължило до смъртта на А., след което затворили
бръснарницата и съпругата му се преместила, за да живее в нея, но продължила
да ползва общата за двата съседни имота външна тоалетна.
Според свидетелите М.Н.
и Е. М. след смъртта на общия наследодател никой не останал да живее там.
Децата му и техните семейства имали по една стая в къщата, в която държали
вещи, но тъй като волята на общия наследодател била имотът да остане на
най-малкия му син - ответника Ю.Н., напуснали къщата. За имота се грижел Ю., но
той също не останал да живее там, а се преместил в новата къща, която построил
баща им преди смъртта си и в която живее понастоящем заедно с брат си
М.Н. – свидетел по делото. Според показанията от 2000 г. никой не
живее в къщата и тя била полусрутена, като не отричат обстоятелството, че
външната тоалетна вероятно продължава да се ползва от съпругата на А.. При това
свидетелката Е. М. сочи, че макар и за малко е възможно А. и семейството му да
са продължили да живеят в старата къща след смъртта на
общия наследодател. За дворното място се грижел Ю., тъй като такава била волята
на общия наследодател, който преживе поискал имотът
да остане на него, а А. и съответно неговия син Н. /ищец по делото/ продължили да държат един гараж в имота, който използвали като
склад. Последното обстоятелство относно барака и гараж в имота, които са се ползвали от години от А.Н. и неговия син Н.Н. – ищец по делото, се
споделя и от свидетелите С. А. и К. З..
При така събраните
гласни доказателства съдът намира, че за самостоятелно осъществено владение от
ответника по делото не са събрани доказателства. Независимо от противоречията в
показанията на свидетелите, всички те са категорични относно обстоятелството,
че ответникът не е останал да живее в имота след смъртта на баща си през 2000
г. Преместил се е заедно с част от останалите деца на
общия наследодател в новата къща, построена от него преди смъртта му. Действително
ответникът стопанисвал дворното място, но същевременно то се ползвало от част
от останалите наследници и техните семейства, в която връзка са данните по
показанията на всички свидетели, независимо от противоречията им. Факт,
категорично установен от всички свидетели е, че синът на общия наследодател А.
и след това неговия син Н. са държали и ползвали в имота гараж, който
съществува и понастоящем. Съпругата на А. и майка на Н., т.е. ищцата Г.Н.,
макар да обитава съседния имот, продължава да ползва външната тоалетна, находяща се в процесното дворно
място. Анализът на посочените фактически данни, за които няма противоречие
между свидетелите, сочи, че не се е осъществил обективния елемент на придобивната давност в полза на ответника Ю.Н.. Същият не е
живял в къщата, която била напусната от всички наследници, след смъртта на
общия наследодател. Възможно е действително да е имал субективно отношение към
нея като към „своя”, предвид данните, че общият наследодател преди смъртта си
устно заявил волята си имотът да остане на него. Подобно устно „завещателно” изявление обаче не поражда действие в полза на
този, за когото е направено, след като не е било обективирано
в изискуемата писмена форма за завещание. Само факта, че същият е считал имота за „свой“ по силата на устно
изразената воля на баща си следователно не е достатъчен, за да
обоснове изтекла в негова полза давност. Следва да
се налице действия от негова страна, които явно и категорично да сочат промяна на отношението
на ответника, т.е. че упражняването на фактическата власт върху идеалните части
на останалите съсобственици е превърнато от държане във владение. В тази
връзка следва да се имат предвид задължителните указания на ТР №1/2012 г. на ГК
на ВКС, съгласно които независимо
от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части,
да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава
на придобивна давност за чуждата идеална част, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните идеални части за себе си. В настоящия случай такива действия
няма. Ответникът нито е останал да живее в къщата, нито е предприел действия по
нейното запазване. Обратно, отишъл да живее с брат си М.Н. в друг имот, оставяйки
къщата да се срутва и през годините не предприел никакви действия за нейното
съхранение. Посещавал от време на време мястото, но по никакъв начин не обективирал явно претенциите си към него, като през
годините това място се ползвало и от други от останалите наследници – брат му А.,
а след смъртта му съпругата му Г., която въпреки че напуснала къщата,
продължила да ползва външната тоалетна в дворното място и сина му Н., който
продължил да ползва като склад оставения от баща му гараж. В нито един момент
ответникът не е установил самостоятелна фактическа власт върху имота – къщата
или дворното място,
като дори да е променил отношението си към имота като към „свой” по силата на
устно заявената воля от баща му, липсват
доказателства, които да сочат, че промяната в намерението е демонстрирана явно
и категорично пред всички останали сънаследници, за
да се приеме изтекла в негова полза давност. Самият свидетел М.Н. сочи, че не
знае дали сестра му, която по това време вече била омъжена /очевидно става
въпрос за З. Н., доколкото тя е единствена дъщеря на общия наследодател/, е била
наясно и съответно съгласна с волята на баща
им. Относно А.Н., това е повече от ясно, доколкото през цялото време след
смъртта на общия наследодател както той, така и членовете на неговото
семейство, са имали свободен достъп до имота и съответно са го ползвали, за да
задоволяват различни свои нужди /нужда от тоалетна, нужда от гараж,
впоследствие превърнат в склад/. Тези двама наследника са декларирали имота на свое име, което е видно от приложеното
удостоверение за данъчна оценка, поради което е повече от очевидно, че не са
били съгласни имотът да остане на Ю.Н., в която връзка от страна на последния
са се изисквали действия, които явно и категорично да обективират
промяната в отношението към имота като „свой”. Безспорно такива не са налице,
доколкото единствено обработването на дворното място, при едновременното му
ползване с други от наследниците, не е такова действие.
Въз основа на изложеното съдът
преценява възражението за давност като неоснователно, като намира, че имотът не
е загубил сънаследствения си характер по отношение на идеалната част от общо
1/2 идеална част, припадаща се на ищците Н.М.Х., Н.М.С., О.М.Х., Г.И.Н., Н.А.Н., Х.А.А. като наследници на
А.М.Н., починал на 11.07.2010 г. и З. М.Х., починала на 04.03.2019 г., и съответно
следва да бъде уважен предявения отрицателен установителен
иск за тази 1/2 идеална част.
На основание чл.537, ал.2 ГПК
като последица от уважаване на исковата претенция подлежи на отмяна
констативния нотариален акт, издаден в полза на ответника, като тази отмяна
следва да бъде до размера на 1/2 идеална част.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищците направените по делото
разноски от 50 лева за държавна такса.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищците
Н.М.Х. с ЕГН ********** ***, Н.М.С. с
ЕГН ********** ***, О.М.Х. с ЕГН ********** ***, Г.И.Н. с ЕГН ********** ***, Н.А.Н.
с ЕГН ********** ***, Х.А.А. с ЕГН ********** ***, че
ответникът Ю.М.Н. с ЕГН ********** ***, не е собственик на 1/2 идеална част от
следните недвижими имоти, находящи се в с. Р., ул. ***
– дворно място с площ от 593 кв.м., съставляващо УПИ XIII-561 в кв. 6 по плана на с. Р., общ. Р., обл. Б., одобрен със Заповед № 1025 от 02.08.1976 г., при
граници: от изток УПИ IX-86
и УПИ X-87, от запад –
улица, от север УПИ XIV-90, от юг УПИ XI-88
и УПИ XII-89, ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда и второстепенна постройка – салма.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 43, том втори, рег. № 934, дело № 87 от 20.02.2019 г., издаден на 20.02.2019 г. от нотариус с рег. № 557 при НК с район на действие – РС-Айтос, в полза на Ю.М.Н. с ЕГН ********** ***, до размера на общо 1/2 идеална част.
ОСЪЖДА Ю.М.Н. с ЕГН
********** да заплати на Н.М.Х. с ЕГН ********** ***, Н.М.С. с ЕГН ********** ***, О.М.Х. с ЕГН **********
***, Г.И.Н. с ЕГН ********** ***, Н.А.Н. с ЕГН ********** ***, Х.А.А. с ЕГН **********
***, че ответникът Ю.М.Н. с
ЕГН ********** *** съдебно
деловодни разноски в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението
може да се
обжалва с въззивна жалба пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен
съдия.......................................