Решение по дело №327/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2384                                                  07.10.2019 г.                                             гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд                                                    XXXVIII - ми граждански състав

На двадесет и четвърти септември                            две хиляди и деветнадесета година

в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                          Председател: Невена Ковачева

                                                                                                            

Секретар: Илияна Гальова  

Като разгледа гражданско дело № 327/2019 г. по описа на Бургаския районен съд,

докладвано от съдията Ковачева,

за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

Производството е образувано по искова молба на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „ № , представляван от управителя Б. И. М, срещу М.Т.С., ЕГН **********, адрес: ***, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13045,17 лева като регресно вземане, представляващо изплатено от Гаранционен фонд на Я. И. Г. като застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника на Г. при настъпило на 14.08.2010 г. ПТП в гр. Б, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.01.2019 г. до окончателното плащане на сумата.

Твърди се, че на 14.08.2010 г. в Б, бул.  е настъпило ПТП между управляван от ответника автомобил и Фолксваген Голф с рег. № A0747AР, при което е увредена пътуващата в последния Я. Г.. Ответникът е управлявал автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Г. е подала срещу Гаранционен фонд иск за заплащане на обезщетение от причинените й вреди, вследствие на което с решение по гр. д. № 7867/2012 г. на БРС ищецът е осъден да й заплати 7321,26 лева главница, 1738,72 лева лихва, 2107,55 лева разноски, 1492,64 лева разноски и такси по изпълнението и 385 лева държавна такса.

Моли съда да уважи иска и да му присъди съдебно-деловодни разноски.

Ответникът чрез назначения му особен представил е оспорил предявената искова претенция. Посочено е, че направените от ищеца разноски в съдебното и изпълнителното производството не могат да се претендират от ответника, тъй като не са посочени в разпоредбата на чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.). Не се държи и заплащане на претендираната лихва, тъй като ищецът е бил поканен от Г. да плати обезщетението, но не е сторил това. Ето защо регресният иск се явява основателен само за платената главница от 7321,26 лева, а за разликата следва да бъде отхвърлен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Представен е протокол от съдебно заседание от 15.03.2011 г. по НОХД 841/2011 г. на БРС, като е одобрено от съда сключено на 02.03.2011 г. споразумение между Районна прокуратура – Б, и М.Т.С., с което С. се е признал за виновен в това, че на 14.08.2010 г. в гр. Б, бул.  до бл.  в ж. к.  при управление на МПС Шевролет Колос с рег. № А2841ВК е нарушил правилата за движение и е допуснал ПТП с насрещно движещ се автомобил Фолксваген Голф с рег. № A0747AР, при което е увредена пътуващата в последния Я. Г.. Видно от справка в базата данни на Гаранционен фонд към 14.08.2010 г. МПС с ДКН A2841BK няма активна застраховка „Гражданска отговорност“. На 15.07.2011 г. Я. И. е подала до Гаранционен фонд молба за заплащане на застрахователно обезщетение, която е отхвърлена. И, е предявила иск срещу Гаранционен фонд, по който е образувано гр. д. № 7867/2012 г. на БРС, като с влязло в сила на 31.01.2014 г. решение исковете са уважени и Гаранционен фонд е осъден да заплати на И, сумата от 7000 лева обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди и сумата от 321,26 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и сумата от 63,53 лева лихва за забава върху главницата от 7000 лева за периода от 17.10.2011 г. до 17.11.2011 г., както и сумата от 2,92 лева лихва за забава върху главницата от 321,26 лева за периода от 17.10.2011 г. до 17.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба 17.11.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1340 лева направени по делото разноски. Въз основа на издадения по делото изпълнителен лист е образувано изп. д. № 20148040400296 по описа на ЧСИ Д. Н. На 18.03.2014 г. по изпълнителното дело е извършено плащане от Гаранционен фонд на сумата 11167,53 лева, сбор от главница, лихви и разноски, а на 28.03.2014 г. е извършено плащане на сумата 1492,64 лева разноски. На 11.06.2014 г. по сметка на РС – Бургас е преведена сумата 385 лева за държавна такса по гр. д. № 7867/2012 г.

Изпратена до С. е регресна покана за доброволно плащане на заплатената от Гаранционен фонд сума, представляваща обезщетение за виновно причинени от ответника вреди, получена на 10.05.2018 г., видно от отбелязването върху приложената по делото обратна разписка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание предявения иск е чл. 288, ал.12 във вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2, б. а КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Съгласно чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. а КЗ (отм.) Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато са настъпили имуществени вреди за трето лице от пътно-транспортното произшествие на територията на Република България, причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

От приложения по делото протокол от съдебно заседание по НОХД № 841/2011 г. на БРС, в който е одобрено от съда сключено на 02.03.2011 г. споразумение между БРП и С., се установява настъпването на застрахователно събитие – на 14.08.2010 г. в гр. Б, бул. , до бл.  в ж. к.  при управление на МПС Шевролет Колос с рег. № А2841ВК С. е допуснал ПТП с МПС Фолксваген Голф с рег. № A0747AР, при което е увредена пътуващата в последния Я. Г.. Вината и противоправността в поведението на водача са установени с влязлото в сила определение, с което се утвърждава споразумението от наказателния съд, което е задължително за гражданския съд в пределите на чл. 300 ГПК – относно деянието, противоправността и вината на дееца. Обстоятелството, че за автомобила не е имало валидно действаща към 14.08.2010 г. застраховка „Гражданска отговорност”, се установява при справка в базата данни на Гаранционен фонд.

С влязло в сила решение по гр. д. № 7867/2012 г. на БРС Фондът е осъден да заплати на увреденото лице Яна Г. обезщетение в размер на 7321,26 лева, лихва в размер на 66,45 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 17.11.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1340 лева направени по делото разноски. Издаден е изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело. По същото, видно от представените по делото доказателства – платежни нареждания, Гаранционен фонд е изплатил процесните суми, както и разноски и такси за изпълнителното дело.

Налице са всички законови предпоставки за встъпване в правата на увреденото лице от страна на Гаранционен фонд – има настъпило ПТП, вината за което безспорно е на С., причинени са вреди на пътувало в увредения автомобил лице и Гаранционният фонд е изплатил на Г. присъдена от съда сума, за управлявания от ответника автомобил няма валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност”.

По отношение на размера на претенцията съдът намира за основателни възраженията на процесуалния представител на ответника, че направените от ищеца разноски в съдебното и изпълнителното производството не могат да се претендират от ответника. Съгласно чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) „след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8“, а според ал. 8 разходите са тези за определяне и изплащане на обезщетението. Според настоящия съдебен състав посочената разпоредба има предвид само разходи, които фонда е направил за изчисляване на обезщетението в процедурата по изплащане на обезщетения, уредена  в чл. 288 КЗ (отм.), но не и разноски, за които е осъден в съдебно и изпълнително производство срещу него поради неправомерно постановен отказ за изплащане на обезщетение на пострадало лице. Заплащането на тези разноски и лихви, натрупани, докато е траело съдебното производство до окончателното плащане, не може да се вмени във вина на причинителя на ПТП, тъй като същите не са в пряка причинно-следствена връзка с неговото виновно поведение. Същите са извършени поради бездействието на Фонда да плати, въпреки наличие на всички предпоставки за това, поради което последният е бил натоварен с допълнителни разноски в съдебното производство и по принудително изпълнение, но тези разноски не се включват в разходите по определяне и изплащане на обезщетението по чл. 288, ал. 8 (отм.). Последиците от неправомерното му поведение не могат да бъдат поставени в тежест на виновния водач. Затова и присъдените и заплатени от Фонда държавни такси и съдебни разноски по съдебното и изпълнителното производство не се явяват разходи по смисъла на  чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.) и за тях искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ето защо исковата претенция следва да бъде уважена до размера от 7321,26 лева, представляваща заплатено на увреденото лице обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, а за разликата до пълния предявен размер от общо 13045,17 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Съгласно разпоредбата на  чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца сторените в производството разноски в размер на общо 1190,81 лева съразмерно на уважената част от иска.

По изложените съображения Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА М.Т.С., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. С ул. „” № , представляван от управителя Б. И. М, сумата от 7321,26 лева (седем хиляди триста двадесет и един лева и двадесет и шест стотинки) като регресно вземане, представляващо изплатено от Гаранционен фонд на Я. И. Г. застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от ответника на Г. при настъпило на 14.08.2010 г. ПТП в гр. Бургас, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.01.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 13045,17 лева.

ОСЪЖДА М.Т.С., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „” № , представляван от управителя Б. И. М, сума в размер на 1190,81 лева (хиляда сто и деветдесет лева и осемдесет и една стотинки) съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Невена Ковачева

                                                         Вярно с оригинала: З.М.