О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 393
31.01.2020
г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско
отделение, V-ти въззивен състав
На тридесет и първи януари, две
хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 2129 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба, подадена от адв.Димитринка Вълева от БАК като пълномощник на М.Х.П.- ответник по гр.д.№1109/2018г. по описа на Районен съд гр.Карнобат.
Обжалвано е определение №737 от 11.11.2019г. постановено по гр.д.№1109/2018г. по описа на РС- Карнобат, с което е оставено без уважение искането по чл.248 ГПК на М.Х.П., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, с което същата е осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 680 лв.
Жалбоподателката счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено, а вместо него се постанови съдебен акт, с който да се отхвърли искането на ищеца за осъждането на ищцата да му заплати разноски за първоинстанционното производство. Сочи се, че искането за присъждане на разноски в полза на ищеца е неоснователно, а правилото за присъждането на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл.127, ал.2 от СК пред първа инстанция. Изтъква се, че с това решение не се разрешава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие на страните относно начина на упражняването на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсвала типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Решението, което следвало да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на децата, ползвало и двамата родители, поради което в първоинстанционното производство всяка от страните следвало да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. Цитирана е съдена практика на ВКС. Изразява несъгласие с мотивите на районния съд, с които доводите на жалбоподателката са приети за неоснователни. Признава, че е налице противоречива съдебна практика по въпроса дали се прилагат правилата на чл.78 ГПК при делата по чл.127, ал.2 от СК. С Определение №385/25.08.2015г. по д.№3423/15г. на ВКС, I г.о., било прието, че правилна е практиката, при която не се присъждат разноски пред първата съдебна инстанция.
Ответникът по жалбата- К.И.К.,
представляван от адв.Илиев, не е представили отговор, макар да е бил уведомен
за тази възможност.
Частната жалбата е с правно
основание чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК.
Същата е подадена в
законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна, която
има правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
261 ГПК, вр. с чл.275, ал.2 от ГПК. Ето защо съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество жалбата не е основателна.
С решение №123 от 19.06.2019г. по гр.д.№1109/18г. по описа на РС-Карнобат, районният съд се е произнесъл по искане с правно основание чл.127, ал.2 СК за определяне мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на децата Красимира и Ивелина, които не са навършили пълнолетие. Искът е предявен от бащата К.К., срещу майката М.П..
С цитираното решение родителските права са предоставени за упражняване на бащата, местоживеенето на децата е определено в дома му в гр.Варна, на майката е определен режим на лични отношения с децата, като последната е осъдена да заплаща издръжка на децата.
С оглед уважаването на исковата претенция по чл.78, ал.1 ГПК районният съд е присъдил разноски в полза на ищеца в размер на 680 лв.
Решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
Ответницата П.– сега частен жалбоподател, е подала „въззивна жалба“, с която е оспорила решението единствено в частта за разноските по съображения, идентични с тези в настоящата частна жалба, като е поискала да бъде освободена от отговорност за разноските, сторени от ищеца.
Ищецът К.К., не е взел становище и по т.нар.“въззивна жалба“.
Въззивната инстанция е квалифицирала искането като молба по чл.248 ГПК, поради което е прекратила производството по в.гр.д.№1202/2019г. по описа на БОС и е върнала делото за произнасяне на РС-Карнобат.
С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е счел, че молбата по чл.248 ГПК /която неправилно е квалифицирана от него като такава за допълване на решението за разноските, а не за изменението му, каквато е в действителност/ е подадена в срока за обжалване на решението, от надлежна страна по делото, поради което е приел същата за допустима. По същество е приел, че молбата е неоснователна. Изложил е съображения, че ищецът още с исковата молба е направил искане за присъждане на разноски по делото и е представил доказателства за сторени такива в размер на 680 лв. Посочил е, че практиката, на която се позовава молителката М.П. е постановена в производство по чл.127а от СК- спорна съдебна администрация. В случая обаче предявените искове били по чл.127, ал.2 СК, а този за издръжка с правно основание чл.143 СК. Производството по първата група искове имало характер на спорна съдебна администрация, но доколкото спорът се разглеждал от съда и за него са приложими общите правила за разглеждането на исковите производства, то отговорността за разноските между страните следвало да бъде понесена с оглед на правилото на чл.78 СК. Подкрепил е този свой извод с препратка към определение №162 от 2.04.2019г. по ч.гр.д.№2377/2018г., IV г.о. на ВКС.
При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема следните правни изводи:
Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори „Държавни такси и разноски”. Спорен в практиката е въпросът дали се касае за обективна, безвиновна отговорност или за отговорност за вреди, вследствие неоснователно воден процес. Конкретните норми, касаещи общия исков процес са обективирани в чл.78 от ГПК, като при преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е видно, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца направените от него разноски (ако такива са поискани своевременно), съответно- при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати сторените от ответника разходи. В случай на частично уважаване на иска, ответникът дължи съразмерно на уважената част разноски в полза на ищеца, а за отхвърлената част- ищецът следва да му заплати разноски съразмерно с отхвърлената част. Изключение от гореописания принцип е изричната разпоредба на чл.78, ал.2 ГПК, според която ако искът е уважен, но ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и признае иска, то разноските се възлагат върху ищеца. В чл.78, ал.4 ГПК е предвидено, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
В отделни хипотези, законодателят е предвидил отклонения от тези общи разпоредби, изхождайки от спецификата на съответното съдебно производство- например чл.329 ГПК, чл.355 ГПК, чл.11, ал.1 и 2 ЗЗДН и т.н. Такива специални норми не са въведени относно производството по чл.127, ал.2 от СК. Ето защо настоящият състав приема, че и към производството по спорна съдебна администрация по чл.127, ал.2 от СК са приложими общите правила на чл.78 ГПК. Не е от компетентността на въззивния съд при наличие на противоречива съдебна практика, както е в случая, да решава коя е правилната. В случая настоящият съдебен състав споделя тази, която е цитирана от районния съд в обжалвания акт и е застъпена в множество други актове на ВКС.
Поддържаната от жалбоподателката теза всъщност се основава на аналогия с разпоредбата на чл.329 от ГПК, като за производството пред първата инстанция разноските се определят по аналогия на чл.329, ал.1, изр.2, а за производството пред въззивната инстанция- по аналогия на чл.329, ал.2, изр.2 ГПК. Според настоящият съдебен състав, в случая тази аналогия не може да бъде приложена, тъй като в брачния процес критерият, въз основа на който се разпределя отговорността за разноски пред първата инстанция е вината за разстройството на брака, а този въпрос изобщо не може да бъде предмет на разглеждане в производството по спорна съдебна администрация по чл.127, ал.2 СК.
В заключение следва да се посочи, че при постановяването на решението по делото районният съд е разпределил правилно и законосъобразно отговорността за разноски по делото /в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК е осъдил частната жалбоподателка да заплати разноските на ищеца по делото/, поради което те са налице предпоставки за изменение на решението в частта за разноските.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№5858 от 20.11.2019г. по описа на РС-Карнобат, подадена от подадена от адв.Д.В. от БАК като пълномощник на М.Х.П.- ответник по гр.д.№1109/2018г. по описа на Районен съд гр.Карнобат, против определение №737 от 11.11.2019г., постановено по гр.д.№1109/2018г. по описа на РС- Карнобат.
Определението подлежи на
обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.