№ 157
гр. Н., 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20213620100504 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба с обективно съединени искове на основание чл.24, ал.1
във вр. с чл.23, ал.1 от СК; чл.22, ал.2 от СК от страна на ищеца К. Н. О. от с. С., обл. Ш.,
чрез процесуалния му представител адв. Ж. П. от АК Ш., против ответницата Н. Б. О. от гр.
Ш..
В исковата молба ищецът заявява, че с ответницата са съпрузи, сключили гражданки
брак на *** г., който брак понастоящем е прекратен. От началото на 2017 г. двамата били
във фактическа раздяла. Още от 2009 г. ищецът бил регистриран като земеделски
производител, отглеждал животни и обработвал земеделски земи. Във връзка с тази си
дейност, през 2013 г. той закупил НИВА с площ 3000 кв.м., трета категория, в землището на
с. С., местност „***“, която сега представлявала ПИ с идентификатор *** по кадастрална
карта и регистри на село С., обл.Ш.. Ищецът закупил тази нива изцяло с парични средства,
дарени от родителите му за подпомагане на неговата дейност като земеделски производител.
Затова той счита, че този имот е изцяло негова собственост, придобита чрез трансформация
на лично имущество /дарено от родителите му/. След фактическата раздяла на съпрузите
прекъснала всякаква духовна, физическа и друга връзка между тях. Не било възможно да се
говори за съвместен принос с придобиването на вещи от двамата съпрузи при тези
обстоятелства. Поради това ищецът счита, че презумпцията за съвместен принос е
опровергана. Близо две години след тази фактическа раздяла ищецът закупил с негови лични
средства, и за нуждите на дейността му като ЗП, товарен автомобил „***“ с рег. №***,
номер на рама ***. Автомобила ищецът ползвал за разнос на сурово мляко, млечни
продукти и фуражи. Сета този автомобил имал застрахователна стойност 8 150 лева.
Ищецът счита този автомобил за своя лична собственост, на две основания, които съдът
1
приема, че са заявени в условията на евентуалност: Първо като закупен изцяло с негови
лични парични средства в резултат на полагания от него труд като земеделски
производител, без ответницата да има какъвто и да е принос в придобиването му, и второ
автомобилът служел на ищеца за упражняване на неговата професионална дейност като
земеделски производител.
Ищецът твърди също, че той е длъжник по образувано изпълнително дело №*** г. по
описа на ЧСИ Р.Р., рег. №** на КЧСИ и срещу недвижимия имот, както и срещу посоченото
моторно превозно средство било насочено принудително изпълнение. Поради режима на
съпружеска имуществена общност и неопроверганата презумпция за съвместен принос на
съпругата, половината от продажната цена на вещите щяла да се плати на ответницата.
Обосновавайки по този начин правния си интерес, ищецът моли съдът да признае спрямо
ответницата, че горепосочените недвижим имот и моторно превозно средство са негова
лична собственост, макар и придобити по време на брака му с ответницата.
На ответницата са връчени съдебните книжа. В срока за отговор такъв е подаден и в
него ответницата заявява, че признава първия от обективно съединените искове, по
отношение на процесната нива, както и че няма вина нито за наличието на законова
презумпция за режим на СИО между съпрузите, нито за насоченото изпълнение спрямо този
имот. Като съпруга-недлъжник нямала и законово право да обжалва действията на
посочения ЧСИ. Заявява, че тя няма претенции за съсобственост спрямо този недвижим
имот - нива. Относно втория иск, касаещ МПС марка „***“ ответницата изразява становище
за недопустимостта му, като твърди, че към датата на завеждане на иска ищецът не е
собственик на колата. С постановление за възлагане от *** г. и след извършена публична
продан на автомобила, той бил възложен на обявения за купувач Н.О.Х.. Самото
постановление на ЧСИ влязло в законна сила на *** г., а искът бил предявен на *** г.
Затова ответницата моли исковата претенция в тази й част да бъде прекратена, а в случай, че
съдът не я приеме за недопустима, то твърди, че този иск е неоснователен по същество.
Моли, в нейна тежест да не бъдат възлагани разноски по делото.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа страна следното: По делото са представени в заверени копия следните
писмени доказателства: удостоверение за сключен граждански брак, изд. на *** г. от
Община – К. въз основа на акт за граждански брак №** от същата дата; 2 бр. копия на
регистрационна карта на земеделски производител – от 2009 г. и от 2012 г.; нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №**, том ***, рег. №**, дело №** г. на нотариус П.
А., с район на действие РС – Н.; договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство от *** г.; свидетелство за регистрация на МПС Част 1от *** г.; удостоверение изд.
от ЧСИ Р. Р., рег. №** по изп.д. №***; копия на страници от трудова книжка на Н.Б.ова О.;
решение №*** г. по гр.д. №*** г. по описа на РС – Ш., влязло в законна сила в частта за
прекратяване на брака на 10.06.2021 г.; постановление за възлагане по протокол №103/*** г.
по изп.д. №***; постановление за възлагане на недвижим имот по протокол №*** г. по
изп.д. №***; удостоверение от РС – Ш. по гр.д. №*** г.; отговор на искова молба от Н.Б.ова
2
О. по гр.д. №*** г. на РС – Ш.; съобщение до Н.Б.ова О. за данъчни задължение за 2021 г. и
молба от Н.Б.ова О. до ЧСИ по изп.д. №*** вх. №*** г. По делото са изслушани и гласни
доказателства – показанията на посочените от ищцовата страна свидетели Б.Х.С. и Н.И.Х..
Установява се с категоричност от така посочените доказателства, а и между страните
няма спор относно следните факти: Ищецът и ответницата са сключили граждански брак на
*** г., като се установили да живеят в гр. Ш. в закупено от тях жилище. Съпрузите
съжителствали заедно до 2017 г., когато настъпила фактическата раздяла между тях. При
раздялата ответницата останала в гр. Ш., а ищецът се преместил при родителите си в с. С.,
обл. Ш.. От момента на фактическата раздяла съпрузите не контактували помежду си,
нямали съвместна дейност. С горепосоченото решение на РС – Ш. бракът между страните е
прекратен.
Установява се по делото също, че от 2009 г. ищецът е регистриран като земеделдски
производител; обработвал земеделска земя, отглеждал животни. На *** г. ищецът закупил
недвижим имот, находящ се в землището на с. С., обл. Ш., представляващ нива с площ 3000
кв.м., трета категория, в землището на с. С., местност „***“, имот №***, който имот по сега
одобрената кадастрална карта и регистри на село С., представлява ПИ с идентификатор ***;
в местността „***“, предназначение на територията земеделска; с начин на трайно ползване
нива; категория 3, при граници: ***; ***; ***; *** и ***35. За сключения договор за
покупко-продажба бил съставен горепосочения нотариален акт №**, том ***, рег. №**, дело
№** г. на нотариус П. А.. Този имот, макар и закупен от ищеца по време на брака му с
ответницата, бил придобит със средства, дарени му от неговите родители, които желаели да
подпомогнат земеделската му дейност. Това обстоятелство не се оспорва и изцяло се
признава от ответницата.
През 2018 г. ищецът закупил и моторно превозно средство - товарен автомобил „***“ с
рег. №***, червен на цвят, номер на рама ***. Сумата, която платил като покупна цена за
автомобила била в размер на 7 600 лв., от които 5 000 лв. били предоставени на ищеца от
неговата майка – свидетелката Н.И.Х., която всъщност му дарила тази парична сума, а
останалата част от покупната цена платил самият ищец със средства, реализирани от
осъществяваната от него земеделска и животновъдна дейност. Закупения автомобил ищецът
ползвал при осъществяваната от него дейност - извършвал превоз на мляко и млечни
продукти.
През 2020 г. въз основа на издаден спрямо ищеца изпълнителен лист от 11.03.2020 г.,
било образувано изп.д. №*** по описа на ЧСИ Р. Р.. По това дело била наложена възбрана
на гореописания недвижим имот – нива, както и запор на товарния автомобил, за
задължения на ищеца. Недвижимият имот и автомобилът били изнесени на публична
продан и с постановление за възлагане по протокол №103/*** г. по изпълнителното дело
автомобилът бил възложен на Н.О.Х. от с. С.. С постановление за възлагане на недвижим
имот по протокол №*** г. по същото изпълнително дело ½ идеална част от недвижимия
имот била възложена също на Н.О.Х.. По изпълнителното дело ответницата депозирала
молба, с която заявила пред съдебния изпълнител, че желае полагащата й се част от
3
продажната цена на товарния автомобил да бъде преведена за покриване на нейни разноски.
Гореописаните факти съдът приема за доказани безспорно по делото от посочените
доказателства, а и от признанията на ответницата. Въз основа на така установените факти
съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Недвижимият имот, както и моторното
превозно средство, които са предмет на настоящото дело, са били придобити от ищеца по
време на брака му с ответницата и като такива се считат в режим на съпружеска
имуществена общност, придобити по прецумпция в резултат на съвместен принос, до
доказване на противното. В настоящия процес тази презумпция следва да се счита оборена,
следствие направеното признание от ответницата по отношение на недвижимия имот, и от
представените доказателства по отношение на моторното превозно средство. Относно
недвижимия имот, доколкото ответницата изцяло признава изявленията на ищеца, че
земеделският имот е придобит от него изцяло с лични средства, дарени му от неговите
родители, то се налага изводът, че ищецът е станал едноличен собственик на имота,
съгласно условията на чл.23, ал.1 от СК. Предвид това исковата молба в тази част, относно
недвижимия имот, е основателна и доказана и като такава следва да се уважи. Към
настоящия момент ½ ид.ч. от имота е възложена на трето лице, но е видно, че това възлагане
е извършено след предявяване на настоящата искова претенция, в хода на настоящото
производство, поради което производството, съгласно чл.226, ал.1 от ГПК следва да
продължи и приключи между същите страни. Така съдът следва да признае за установено по
отношение на ответницата, че ищецът е едноличен собственик на недвижимия имот.
Относно моторното превозно средство, макар и по делото да се доказва, че е било
закупено по време на брака между страните с лични средства на ищеца, то се установява, че
към момента на подаване на исковата молба по настоящото дело автомобилът е бил
възложен на трето лице с горепосоченото постановление на ЧСИ от *** г. Поради това към
момента на подаването на исковата молба ищецът не е бил вече собственик на имота и в
хода на това производство не може да се установи като негов собственик, нито съдът може
да го признае за собственик към минал момент. Към момента ищецът може да претендира
само равностойността на дела, който по презумция се счита на ответницата, но същият не е
предявил подобна претенция. Предвид това в тази част на исковата молба, касаеща
моторното превозно средство, същата следва да се отхвърли относно и двете посочени
основания за собственост – като придобито чрез изцяло лични средства и в условията на
евентуалност като вещ, служеща на ищеца за упражняване на неговата професионална
дейност като земеделски производител.
При този изход на процеса на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски. Относно
иска, касаещ недвижимия имот, ответницата е заявила, че го признава, а и е видно, че тя с
поведението си не е станала причина за него, тъй като по отношение на недвижимия имот
съществува законова презумпция, която действа до оборването й и ответницата няма как да
я преодолее. Относно иска, касаещ моторното превозно средство, то доколкото същият
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, то на ищеца също разноски не
следва да се присъждат. Предвид това отхвърляне на иска на ответницата следва да се
4
присъдят направите разноски от 737 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Б. О., с ЕГН ********** от гр.
Ш., ул. ***, че К. Н. О., с ЕГН********** от с. С., обл. Ш., ул. *** Е ЕДНОЛИЧЕН
СОБСТВЕНИК на основание чл.23, ал.1 от СК на недвижим имот, находящ се в
землището на с. С., обл. Ш., представляващ нива с площ 3000 кв.м., трета категория, в
землището на с. С., местност „***“, имот №***, който имот по сега одобрената кадастрална
карта и регистри на село С., представлява ПИ с идентификатор ***; в местността „***“,
предназначение на територията земеделска; с начин на трайно ползване нива; категория 3,
при граници: ***; ***; ***; *** и ***35.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Н. О., с ЕГН********** от с. С., обл. Ш., ул. *** против
Н. Б. О., с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. ***, иск с правно основание по чл.24, ал.1 във вр. с
чл.23, ал.1 от СК; евентуално чл.22, ал.2 от СК, с искане да бъде признат за едноличен
собственик на товарен автомобил „***“ с рег. №***, номер на рама ***.
ОСЪЖДА К. Н. О., с ЕГН********** от с. С., обл. Ш., ул. *** да заплати на Н. Б. О., с
ЕГН ********** от гр. Ш., ул. ***, направените от нея разноски по делото в размер на 737
лв. /седемстотин тридесет и седем лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5