Решение по дело №1373/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 99
Дата: 21 февруари 2019 г. (в сила от 21 февруари 2019 г.)
Съдия: Христо Василев Симитчиев
Дело: 20185501001373
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер………. 21.02.2019г.    гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 23.01.2019г., в публично заседание, в следния състав:

                                                     

                                                                     Председател:  РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                                              Членове:  РУМЯНА ТАНЕВА

                                                                                               ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                                                                                                                     

И секретаря Стойка Иванова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1373 по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК

Делото е образувано е по въззивна жалба на „О.-З.“ АД против Решение №565/30.05.2018г. по гр.дело №5868/2017г. по описа на С. районен съд, с което се осъжда З.„О.-З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.***, да заплати на О.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес ***. ***, сумата от 588 лева за главница от неплатено застрахователно обезщетение по сключен със застрахователна полица № 0020040201600310/02.11.2016 г. договор за имуществена застраховка „Пълно каско” за имуществени вреди от настъпило на 18.01.2017 г. застрахователно събитие – ПТП на 198-ми км от АМ „Тракия“, и законна лихва върху тази главница от 17.10.2017 г. до изплащането й, както и сумата от 605 лева разноски по делото.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се иска същото да се отмени и да се отхвърли предявения иск, евентуално, да се намали размера на присъденото обезщетение.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемия заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

С.т окръжен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По делото е предявен иск с квалификация по чл.405, ал.1, вр. чл.399 КЗ. Ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати застрахователно обезщетение от общо 588 лв, от които 468 лева за стойността на увредени две гуми вследствие на настъпило ПТП и 120 лева за допълнително извършените в резултат на същото събитие разходи за репатрирането на автомобила до Стара Загора, на основание сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ с полица № 0020040201600310, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 18.01.2017г. – ПТП на автомагистрала „Тракия“, 198-ви км, при което били повредените две десни гуми на застрахования автомобил на ищеца.

Съгласно чл.269 ГПК, относно преценката за правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивникът поддържа, че присъденото застрахователно обезщетение е завишено и не съответства на степента на причинените имуществени вреди. Излага съображения, че в процесния случая, за него е било налице основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, на основание чл.5, ал.2, т.9 от Общите условия на „О.-З.“ АД по застраховка „Автокаско на МПС“, предвиждащ, че не се покриват надраскване, изтриване и други подобни вреди на гуми и / или джанти от бордюри, тротоари и други части на пътя, които не препятстват използването им по предназначение. Ищецът бил запознат с ОУ на ответника, вкл. с въпросната клауза, която била задължителна за него, като неразделна част от сключения договор за застраховка „Автокаско на МПС“. Поддържа се също, че непредставянето от ищеца на протокол за ПТП, съставен от органите на МВР, било съществено нарушение на горепосочените общи условия (чл.18, ал.2, т.6.1), задължаващи застрахования при щети, причинени от ПТП, да представи на застрахователя протокол за ПТП, отговарящ на изискванията на действащото законодателство.

Доводът, че обезщетението е завишено се опровергава от доказателствата по делото. Заключението на САТЕ сочи, че стойността на вредите от повреждането на двете гуми до степен, налагаща подмяната им, възлиза на 470,50 лв, в случая, ищецът е представил доказателства, че е заплатил за две нови гуми 468 лв. Представената от ищеца ф-ра на стойност 120 лв за платена пътна помощ доказва стойността на извършените разходи за транспортиране на автомобила. Според САТЕ, предвид увреждането и на двете гуми и фактът, че автомобилът е разполагал само с една резервна гуми, пътуването на му на собствен ход е било невъзможно, т.е било е наложително извършването на тези разходи.

Въззивният съд не споделя довода на въззивника, че в случая е налице изключен риск съгласно цитирания по-горе чл.5, ал.2, т.9 от Общите условия на „О.-З.“ АД. Очевидно е, че в случая не се касае за настъпили вреди по гумите на ищеца, които не препятстват използването им по предназначение, доколкото и двете гуми са били увредени до степен, правеща невъзможно придвижването на автомобила с тях и налагаща подмяната им.

Относно възражението, че непредставянето от ищеца на протокол за ПТП, съставен от органите на МВР, било съществено нарушение на Общите условия на застрахователя по застраховка Каско на МПС (чл.18, ал.2, т.6.1), задължаващи застрахования при щети, причинени от ПТП, да представи на застрахователя протокол за ПТП, отговарящ на изискванията на действащото законодателство, съдът намира, че това не е основание за отказ да се изплати дължимото застрахователно обезщетение. Освен това, дори да се приеме, че е налице неизпълнение от страна на застрахования на задължението му да представи протокол за ПТП, в случая не е налице хипотезата на чл.408, ал.1, т.3 КЗ, тъй като неизпълнението нито е значително с оглед интереса на застрахователя, нито е довело до настъпване на застрахователното събитие.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан, до какъвто правилен извод е стигнал и първоинстанционния съд, чието решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, „О.-З.“ АД ще бъде осъдено да заплати на О.Н.Г. разноските по делото в настоящото производство от 300 лв за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                            РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №565/30.05.2018г. по гр.дело №5868/2017г. по описа на С. районен съд, с което се осъжда З.„О.-З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.***, да заплати на О.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес ***. ***, сумата от 588 лева за главница от неплатено застрахователно обезщетение по сключен със застрахователна полица № 0020040201600310/02.11.2016 г. договор за имуществена застраховка „Пълно каско” за имуществени вреди от настъпило на 18.01.2017 г. застрахователно събитие – ПТП на 198-ми км от АМ „Тракия“, и законна лихва върху тази главница от 17.10.2017 г. до изплащането й, както и сумата от 605 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА З.„О.-З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.***, да заплати на О.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес ***. ***, разноските по делото в настоящото производство от 300 лв за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

                                              

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                       

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                1.

                                                                                 

      

  2.