№ 1880
гр. София, 15.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602849 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXII НПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат Б., редовно упълномощен
процесуален представител на подсъдимата С. П. Н., срещу протоколно
определение от 29.06.2022 г., постановено по нохд № 5253/2022 г. по описа на
СРС, НО, 105 състав, с което първият съд е оставил без уважение искането на
адвокат Б. за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането
му на Софийска районна прокуратура, за отстраняване на допуснати в хода на
досъдебното производство съществени, но отстраними процесуални
нарушения ограничаващи правото на защита на подсъдимата.
С депозираната частна жалба, защитникът на подсъдимата Н. изразява
несъгласие с определението на съда, като счита същото за неправилно и моли
да бъде отменено. Моли на основание чл. 249, ал. 4, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл.
248, ал. 1, т. 3 НПК да се прекрати съдебното производство, а делото върнато
на прокурора за отстраняване на допуснати в обвинителния акт нарушения,
ограничаващи правото на защита на подсъдимата Н.. Твърди, че с
постановеното от първия съд определение се нарушава правото на
подсъдимата Н. да разбере, в какво точно е обвинена и съответно да
организира адекватно своята защита.
Въззивният съд, като съобрази изложеното в частната жалба,
атакуваният съдебен акт и материалите по делото, намери за установено от
фактическа страна, следното:
С внесен в Софийски районен съд обвинителен акт е повдигнато
обвинение на подсъдимата С. П. Н. с твърдение за извършено от нея
престъпление по чл. 194, ал. 1 НК за това, че за времето от 10.30 часа до 16.00
часа на 08.12.2021 г., в гр. София, бул. ****, в бижутериен магазин „В.“ е
отнела чужди движими вещи парична сума в размер на 5000 лева,
1
собственост на „В.“ ЕООД, от владението на Р.Д.М., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
Въззивният съд констатира, че при обсъждане на въпроса по чл. 248, ал.
1, т. 3 НПК първоинстанционният съд е счел, че в хода на досъдебното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата С.
П. Н., поради което е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на свидетелите, посочени в приложението към
внесения в съда обвинителен акт.
Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от
правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, депозиран е от активно
легитимирана за това страна и в рамките на предвидения законов 7-дневен
срок. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Въззивният съд, запознавайки се с атакуваното протоколно
определение, а също така и съобразявайки наведените доводи в частната
жалба на адвокат Б. намира същата за бланкетна и немотивирана, изложените
в нея доводи за неконкретизирани, а атакуваното определение за правилно и
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Необходимо е да се посочи, че в частната си жалба адвокат Б. не излага
никакви конкретни съображения свързани с твърдяното от него нарушено
право на защита на неговата подзащитна Н., за да може и въззивния съд да
съобрази същите и да изложи съответни фактически и правни изводи.
Липсата на наведени конкретни доводи в частната жалба на защитника води и
до липса на жалба, защото въззивният съд е поставен в ситуация, при която не
може да установи по несъмнен и категоричен начин действителната воля на
жалбоподателя. Бланкетното твърдение на защитата за това, че
определението на първия съд е неправилно и незаконосъобразно не може да
очертае предмета на въззивната проверка по настоящото дело и да доведе по
този начин до желания за жалбоподателя резултат.
Независимо от това, въззивният съд при извършената от него проверка
на атакувания съдебен акт намира същия за правилен и законосъобразен. Това
е така, защото в хода на проведеното разпоредително заседание по делото на
29.06.2022 г., в което са разгледани и обсъдени въпросите по чл. 248, ал. 1
НПК от страна на първия съд, не се констатират допуснати процесуални
нарушения в процесуална дейност на контролирания съд. Напротив,
атакуваното пред въззивния съд определение почива на установените в НПК
разпоредби, с които първият съд се е съобразил в хода на проведеното от него
разпоредително заседание по делото. На свой ред, първият съд при
произнасянето си по въпросите очертани в чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК се е
съобразил и със задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение
№ 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, където в т.4.2. е разрешен въпроса за
минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа
обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна. В конкретния
2
случай, прокурорът внесъл обвинителния акт не може да бъде упрекнат, т.к. в
обстоятелствената част на същия са посочени, датата, времето, мястото,
вредата, както и конкретни действия на подсъдимата, свързани с формиране
на вредата. С оглед на изложените факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт се налага закономерния извод, че обсъждания обвинителен
акт е редовен от външна страна, същият е ясен, поради което е и годен да
постави фактическите и правни рамки на обвинението, с което да очертае
предмета на доказване по делото, в каквато насока е произнасянето на първия
съд, материализирано в атакуваното пред въззивния съд определение.
В жалбата на адвокат Б. са изложени и съображения вероятно касаещи
друго дело, с друг предмет на доказване, който е свързан с приложение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, във връзка с атакувано от него наказателно
постановление, които съображения не касаят настоящото наказателно
производство.
В заключение се налага извода, че атакуваното пред въззивния съд
определение постановено от първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, т.к. в случая дори и при
извършената от въззивния съд служебна проверка на внесения обвинителен
акт в съда срещу подсъдимата Н. не се констатират допуснати в хода на
досъдебното производство съществени, но отстраними нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимата Н., поради което и частната жалба
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Предвид горното и на основание чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3
НПК въззивния съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 29.06.2022 г.,
постановено по нохд № 5253/2022 г. по описа на СРС, НО, 105 състав.
Връща делото на СРС, НО, 105 състав за продължаване на съдебното
производство по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3