Р Е Ш Е Н И Е
№………......... / 09.12.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 53-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛАЗАР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Димитричка Илиева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2756 по описа на
съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от „К.И К." ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, срещу
„Р.Т." ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ателие №
** иск с правно основание чл. 327 от ТЗ,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13 191.96 лева /тринадесет хиляди сто деветдесет и един лева и
деветдесет и шест стотинки/, представляваща стойността на доставени стоки
от ищеца на ответника за периода от
01.02.2020г. до 06.03.2020г., за които стоки са издадени 30 броя фактури,
както следва: Фактура № *** от 01.02.2020г. за сумата от 726.88 лв.; Фактура № ***,
от 03.02.2020г. за сумата от 492.80 лв.; Фактура № ***, от 04.02.2020г. за
сумата от 272.32 лв.; Фактура № ***, от 05.02.2020г. за
сумата от 629.81 лв.; Фактура № *** от 06.02.2020г.,
за сумата от 236.75 лв.; Фактура № ***, от 07.02.2020г. за сумата от 563.79
лв.; Фактура № ***, от 08.02.2020г., за сумата от 559.03 лв.; Фактура № ***, от
10.02.2020г. за сумата от 827.10 лв.; Фактура № *** от 12.02.2020г. за сумата
от 409.14лв.; Фактура № ***, от 13.02.2020г. за сумата от 802.51лв.; Фактура № ***,
от 14.02.2020г. за сумата от 516.59 лв.; Фактура № ***, от 15.02.2020г. за
сумата от 496.37лв.; Фактура № ***, от 17.02.2020г. за сумата от 737.96лв.;
Фактура № ***, от 18.02.2020г. за сумата от 434.27лв.; Фактура № ***, от 19.02.2020г.
за сумата от 307.44лв.; Фактура № *** от 20.02.2020г. за сумата от 438.73лв.;
Фактура № ***, от 21.02.2020лв. за сумата от 512.13лв.; Фактура № *** , от 22.02.2020г. за сумата от 442.16лв.;
Фактура № ***, от 24.02.2020г. за сумата от 429.33 лв.; Фактура № ***, от 25.02.2020г. за сумата от 222.87лв.;
Фактура № ***0от 26.02.2020г. за сумата от 212.81г.; Фактура № *** от 27.02.2020г.
за сумата от 569.07 лв.; Фактура № *** от 28.02.2020г. за сумата от 1162.65
лв.; Фактура №*** от 29.02.2020г. за сумата от 93.33лв.; Фактура № *** от 29.02.2020г.
за сумата от 291.13 лв.; Фактура № ***от 02.03.2020г. за сумата от 351.14лв.; Фактура №*** от 05.03.2020г. за
сумата от 134.70лв.; Фактура № *** от 05.03.2020г. за сумата от 17.52 лв.;
Фактура № *** от 06.03.2020г. за сумата
от 184.83 лв.; Фактура № *** от 07.03.2020г. за сумата от 116.80 лв.
В исковата
молба се твърди, че ищцовото дружество извършва
доставки на хранителни стоки на „Р.Т."
ООД, за техни обекти-заведения за хранене. Между двете дружества били налице
търговски отношения от известно време, през което ответникът заплащал
задълженията си надлежно и навреме. Между дружествата нямало изрично уредени
договорни отношения, като за всяка доставка ответникът заплащал дължимото след
фактуриране и представяне на фактурата за плащане. От известно време ответното
дружество забавило плащанията, като това започнало през месец февруари на
2020г. Въпреки покани за плащане, ответното дружество не заплатило дължимите от
него суми, но продължило да поръчва стоки от ищеца, като съответно и доставките
продължили. Отношенията се запазили такива до първата седмица на месец март на
2020г., когато търговските обекти в град Банско били затворени в резултат на
пандемията от Ковид-19. При създалата се ситуация заведенията на ответника
прекратили изцяло дейността си. Ищецът спрял окончателно доставките си към
ответника на 07.03.2020г.
Ищецът сочи, че
за претендираните суми са издадени фактури, които са
осчетоводени от него и по тях е заплатен дължимият ДДС. Фактурите били надлежно
връчени на ответното дружество, респективно приети и подписани от него. Същите
били придружени и от складови документи, които удостоверявали получаването на
стоките и фактурите. Твърди, че доколкото между страните не е налице изрична
уговорка, сумите по всяка фактура е следвало да бъдат заплатени в 14 дневен
срок датата на издаване на всяка фактура.
Предвид
горното, доколкото ответникът не оспорвал наличието на задължение към ищеца, но
твърдял, че няма възможност да плати, ищецът е предявил настоящия иск. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски, както и сторените разноски в
обезпечително производство, проведено между същите страни.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор на исковата молба. Същият намира исковата претенция за допустима, а по
същество основателна. Сочи, че
изложеното в обстоятелствената част на исковата молба е действителната
фактическа обстановка между страните. Заявява, че между дружествата са били
налице търговски отношения, които продължили до обявяване на извънредното
положение в страната, поради пандемията от Ковид-19. От този момент дружеството
временно преустановило дейността си. Поради забавени плащания от туроператорите
и факта, че „****“ ООД не разполагало с налични средства, плащането към ищеца
по фактури от февруари и началото на месец март на 2020г. не се е извършило.
Ответникът сочи, че между двете дружества имало уговорка плащанията за
доставени стоки да се извършват веднъж месечно за фактурите от предходния
месец. След обявяване на извънредното положение в страната, двете дружества се договорили, че
след като ответникът получи дължимите му плащания, ще се разплати и към ищеца.
В тази връзка оспорва твърдението, че сумите по процесните
фактури е следвало да бъдат заплатени в 14 дневен срок от издаването им. Сочи,
че дружеството пропуснало сезон 2020-2021г. заради епидемичната обстановка и
респективно не е реализирало приходи, за да се разплати с ищцовото
дружество. Изразява желание за постигане на споразумение между страните като
съдебна спогодба или чрез провеждане на процедура по медиация. Изразява
готовност да плати веднага, след като успее да започне работа. Ответникът
изрично релевира възражение за прекомерност на претендираните от ищеца адвокатски възнаграждения.
В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът и ответникът, редовно
призовани, не изпращат процесуален представител и не са депозирали молби за
гледане на делото в тяхно отсъствие, както и становища по същество на спора.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане
е осъдителен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ за незаплатена
продажна цена на доставени стоки и продукти, обективирани
в издадени от ищеца фактури. Съдът намира, че доколкото страните по делото
сочат, че са били в трайни търговски отношения, то вземанията по всяка от
фактурите са дължими по един общ договор (рамков), респективно искът е един, а
неговата цена е общата стойност на фактурите.
Същият е допустим,
доколкото са налице нормативно установените положителни процесуални
предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск и
липсват на процесуални пречки за това.
Основателността на
главния иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по процесния договор за търговска
продажба; 2.) точното изпълнение на задължението на продавача (ищец) да достави
(предаде) уговорените стоки-предмет на договора; 3.) получаването им от
купувача (ответник); 4.) настъпване на изискуемостта на задължението на
ответника за заплащане на продажната им цена, както и 4.) неговото
неизпълнение.
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявеното вземане.
В негова тежест е да установи също и размера на претенцията. По отношение на
неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, респ.
факти, обуславящи недължимост на продажната цена.
Като безспорни между
страните по делото са отделени обстоятелствата, че между страните са налице
договорни правоотношения във връзка с доставка на стоки, че ищецът е извършил
посочените в исковата молба доставки на стоки, а ответникът е получил стоките
по процесните фактури, както и че общата стойност на доставените
и фактурирани стоки е в размер на 13 191.96 лв.
Следователно по делото е доказано както сключването на процесния продажбен
договор, така и точното изпълнение на задълженията на ищеца, като продавач по
сделката, да предаде стоките на купувача.
На основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ при
предаване на стоката е станало изискуемо и насрещното парично задължение на
ответника да плати цената на получените стоки, отразена в издадените фактури. Във връзка с неговото изпълнение ответната страна, която носи
доказателствената тежест за установяване на този положителния факт, не е
ангажирала никакви доказателства. Напротив, ответникът признава, че е получил
стоките, като не оспорва и стойността на същите по приложените по делото
фактури.
От изложеното по-горе се установява, че всички обстоятелства, за които ищцовата страна е носила доказателствена
тежест в процеса, са доказани по недвусмислен начин. Предвид това в тежест на
ответното дружество е било да докаже правоотлагащото
си възражение, а именно, че между страните е налице уговорка, която отлага
настъпването на падежа на вземанията. Такова доказване не е проведено, макар
съдът изрично да е посочил, че това твърдение следва да се докаже от ответната
страна.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че в процеса са доказани
всички елементи от правопораждащия съдебно
предявеното вземане фактически състав, поради което искът по чл. 327, ал. 1 от ТЗ
е доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен, като се присъди
в полза на ищеца сумата в размер на 13 191.96 лв.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски. Ищцовото
дружество претендира присъждане на разноските от обезпечителното и от исковото
производство, като представя доказателства за тяхното действително извършване. Видно
от доказателствата по делото, „К.и К.“ ЕООД е заплатило 527,70 лв. държавна такса
и 926 лв. за адвокатско възнаграждение за исковото производство по настоящото
дело. В обезпечителното производство пред Районен съд Разлог е заплатена сумата
от 42 лв. за държавна такса и 730 лв. адвокатско възнаграждение. Видно от
Договор за правна защита и съдействие от 20.01.2021г. (лист 39), от така
заплатената сума за адвокатско възнаграждение, сумата от 430 лв. е за самото
обезпечително производство пред РС Разлог, а 300 лв. за процесуално
представителство в изпълнителното производство по налагане на обезпечението.
В отговора на
исковата молба ответното дружество е релевирало
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Предвид цената на
иска, а именно сумата от 13 191,96 лв. и съобразно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2 от Наредба 1 за минималните адвокатски възнаграждения, минималният
хонорар в настоящия случай възлиза на сумата от 925,76 лв., тоест претендираното възнаграждение за исковото производство от
926 лв. не е прекомерно, а е изчислено към минимално предвиденото, поради което
и възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно.
По отношение на
претенцията за присъждане на разноските в обезпечителния процес съдът намира,
че същата е основателна само за държавната такса и адвокатско възнаграждение,
които са заплатени за обезпечителното производство пред РС Разлог. Адвокатското
възнаграждение в размер на 300 лв., заплатено за процесуално представителство в
изпълнителното производство не следва да бъде присъдено, тъй като това са
разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител. В този смисъл са Определение
№ 506 от 17.12.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2158/2020 г., II т. о., ТК; Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК; определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС
по ч. т. д. № 648/2011 г.
Предвид това, в
полза на ищцовото дружество за обезпечителното
производство следва да се присъдят само заплатената държавна такса в размер на
42 лв. както и адвокатско възнаграждение в размер на 430 лв., което също не е
прекомерно, предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
Воден от изложеното, съдът намира, че в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в общ размер на 1 925,70 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Р.Т." ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ателие № 2, да заплати
на „К.И К." ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 13
191.96 лева /тринадесет хиляди сто деветдесет и един лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща стойността на доставени стоки от ищеца на ответника
за периода от 01.02.2020г. до 06.03.2020г, за които стоки
са издадени 30 броя фактури, както следва: Фактура № *** от 01.02.2020г. за
сумата от 726.88 лв.; Фактура № ***, от 03.02.2020г. за сумата от 492.80 лв.;
Фактура № ***, от 04.02.2020г. за сумата от 272.32 лв.; Фактура № *** от 05.02.2020г.
за сумата от 629.81 лв.; Фактура № *** от 06.02.2020г., за сумата от 236.75
лв.; Фактура № ***, от 07.02.2020г. за сумата от 563.79 лв.; Фактура № ***, от 08.02.2020г.,
за сумата от 559.03 лв.; Фактура № ***, от 10.02.2020г. за сумата от 827.10
лв.; Фактура № *** от 12.02.2020г. за сумата от 409.14 лв.; Фактура № ***, от 13.02.2020г.
за сумата от 802.51лв.; Фактура № *** от 14.02.2020г. за сумата от 516.59 лв.;
Фактура № ***, от 15.02.2020г. за сумата от 496.37лв.; Фактура № ***, от 17.02.2020г.
за сумата от 737.96 лв.; Фактура № ***, от 18.02.2020г. за сумата от 434.27 лв.;
Фактура № ** от 19.02.2020г. за сумата от 307.44 лв.; Фактура № *** от 20.02.2020г.
за сумата от 438.73 лв.; Фактура № ***, от 21.02.2020 лв. за сумата от 512.13лв.;
Фактура № ***, от 22.02.2020г. за сумата от 442.16 лв.; Фактура № ***, от 24.02.2020г.
за сумата от 429.33 лв.; Фактура № ***,
от 25.02.2020г. за сумата от 222.87 лв.; Фактура № *** от 26.02.2020г. за
сумата от 212.81 лв.; Фактура № *** от 27.02.2020г. за сумата от 569.07 лв.;
Фактура № *** от 28.02.2020г. за сумата от 1162.65 лв.; Фактура №*** от 29.02.2020г.
за сумата от 93.33 лв.; Фактура № *** от 29.02.2020г. за сумата от 291.13 лв.;
Фактура № *** от 02.03.2020г. за сумата от 351.14 лв.; Фактура №*** от 05.03.2020г.
за сумата от 134.70 лв.; Фактура № *** от 05.03.2020г. за сумата от 17.52 лв.;
Фактура № *** от 06.03.2020г. за сумата
от 184.83 лв.; Фактура № *** от 07.03.2020г. за сумата от 116.80 лв., на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ.
ОСЪЖДА „Р.Т." ООД
с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление ***, ателие № 2, да заплати на „К.И К." ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1 925,70 лв. (хиляда деветстотин двадесет и пет лева и
седемдесет стотинки), от които 527,70 лв. държавна такса и 926 лв. за
адвокатско възнаграждение за производството по настоящото гражданско дело,
както и 42 лв. държавна такса и 430 лв. адвокатско възнаграждение за обезпечителното
производство по ч.гр.д. 112/2021г. на Районен съд Разлог, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: