№ 461
гр. София, 14.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Десислава Алексиева
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно частно
наказателно дело № 20231100600662 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 306, ал.1, т. 4 от НПК.
Образувано е по повод подадена частна жалба от адв. Ю. Б., служебен защитник на
осъдения Р.Р.Р., срещу Определение от 10.12.2020 г. по н.о.х.д. № 1180/2017 г. по описа на
СРС, НО, 7-ми състав, с което на осн. чл. 189, ал. 3 НПК Р.Р.Р. е осъден да заплати в полза и
за сметка на НБПП сумата от 220 лева, представляваща възнаграждение за предоставена
правна помощ от служебния защитник, както и 5,00 лева на осн. чл. 190, ал. 2 НПК по
сметка на СРС, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
В частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното
определение. Поддържа, че споразумението по делото е влязло в сила на 23.05.2017 г., а на
27.09.2017 г., НБПП е взело решение и изплатило възнаграждение на служебния защитник,
от който момент според жалбоподателя тече предвидената в закона 5 годишна давност. На
следващо място, сочи, че в периода от подаване на искането за присъждане на разноски
21.11.2017 г. до 25.01.2023 г. кредиторът проявил бездействие, поради което счита, че
кредиторът се е деизнтересирал. Моли се атакуваното определение да бъде отменено и
искането на НБПП отхвърлено като погасено по давност.
Въззивният съд, като прецени доводите на страните, атакувания съдебен акт и
материалите по делото, намира за установено следното:
Със споразумение от 23.05.2017 г. на осн. чл. 384, ал. 1 вр. чл. 381, ал. 5 НПК
подсъдимият Р.Р.Р. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3
НК вр. чл. 54 НК като на подсъдимия е определено наказание лишаване от свобода за срок
от една година, като на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2 б. „в“ от ЗИНЗС да се изтърпи първоначален
строг режим, както и на глоба в размер на 500 лева. С определение от същата дата,
споразумението е одобрено. Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение
има последиците на влязла в сила присъда.
В хода на досъдебното производство ЗМ № 1734/2016 г. по описа на 01 РУП –СДВР е
назначен адвокат Б. за защитник на Р.Р.Р. по досъдебното производство на осн. чл. 94, ал. 1 ,
т. 9 НПК с постановление от 17.11.2016 г.
На 21.11.2017 г. по делото е постъпило искане от НБПП за присъждане на разноски –
възнаграждение в размер на 220 лева, изплатено въз основа на Решение от 27.09.2017 г. на
1
служебния защитник адв. Б. за предоставена правна помощ по досъдебното производство
ЗМ № 1734/2016 г. по описа на 01 РУП –СДВР. Изплатеното възнаграждение е в рамките на
посоченото в решението на НБПП законово основание, поради което законосъобразно
районният съд е уважил искането в цялост.
При тази фактическа обстановка въззивният съд намира атакуваното определение за
законосъобразно и обосновано.
Вземането на НБПП против ищеца представлява частно държавно вземане съгласно
чл. 27б от Закона за правната помощ, като същото подлежи на принудително изпълнение по
общия ред на ГПК по аргумент от чл. 163, ал. 2 от ДОПК. Приложими са общите правила за
давността, уредени в ЗЗД. Безспорно е, че това вземане се погасява с изтичането на 5 -
годишна давност / чл. 110 ЗЗД и чл. 117, ал. 2 ЗЗД /, доколкото в чл. 171 ДОПК не е
предвидена специална погасителна давност за погасяване на частните държавни вземания, за
разлика от публичните държавни вземания. Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече
от датата, на която вземането е станало изискуемо, която според настоящият съдебен състав
е датата, на влизане в сила на определението на СРС, с което подсъдимият е осъден да
заплати сумата от 220 лв. в полза на НБПП. В този смисъл решение № 45/18.05.2010 г. по
т.д. 532/2009 г. на ВКС, I т.о.,решение 56 от 06.02.2009 г. по т.д. № 2200/2008 от АС София,
определение № 1549 от 07.05.2015 г. по ч. н. д. № 1702/2015 г. на СГС, решение № 782 от
22.07.2022 г. по в. гр. д. № 116/2022 г. на ОС – Бургас. Доколкото към настоящия момент
същото не е влязло в сила, вземането не е погасено по давност.
Въз основа на гореизложеното въззивният съд намира, че възлагането в тежест на
Роман Ралчев да възстанови разноските, направени за заплащане възнаграждение на
служебен защитник, предоставил му правна помощ, не накърнява правата на същия, поради
което първоинстанционният съдебен акт се явява законосъобразен и обоснован. Ето защо
атакуваното определение следва да бъде потвърдено като правилно, а частната жалба
оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 306, ал. 3 от НПК Софийски
градски съд, НО, XVII-ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 10.12.2020 г. по н.о.х.д. № 1180/2017 г. по описа
на СРС, НО, 7-ми състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2