РЕШЕНИЕ- 45
гр. С., 23 април 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публично заседание, проведено на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Кирил Павлов
при участието на секретаря
Екатерина Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 372 по
описа на съда за
Производството е на
основание чл. 59 и следв. от
ЗАНН.
И.К.В. с ЕГН ********** е депозирал жалба против Наказателно
постановление № 19-0338-000171/02.05.2019 г. на Началник ГРУПА към ОДМВР С., РУ-С., с което за нарушение по чл. 175 ал. 1, т. 4 от ЗДвП са му наложени
адм. наказания глоба от 100 лева и лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 1 месец.
В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на НП и се иска отмяната му включително и
поради съществени процесуални нарушения неяснота и непосочване в пълнота на
деянието за което са му наложени наказанията.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и чрез защитника си адвокат С. поддържа жалбата си.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – Началник
на РУ на МВР-С. - редовно призован,
не изпраща представител в с.з. и не взема становище
по жалбата.
Съдът, като прецени изложеното в жалбата и кога е подадена,
както и събраните по делото доказателства намира следното:
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, на
което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние,
третирано като нарушение по чл. 175 ал.
1, т. 4 от ЗДвП и против подлежащо на обжалване НП пред настоящия съд.
По същество съдът прие следното:
С обжалваното наказателно постановление на
жалбоподателят И.К.В. са наложени адм. наказания
глоба от 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец,
за това че на 12 януари 2019 година около 11 часа и 30 мин. в курортен комплекс
Б. на КПП Б. в. в посока на движение към град С.
управлява лек автомобил „Дачия Логан”
с рег. табели СО 6244 ВТ собственост на Б. И. П. като при подаден сигнал от достатъчно разстояние със
стоп палка по образец МВР продължава за град С., не спира на посоченото място
или в най дясната част на платното за движение – нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства се
установява следното от фактическа страна:
На 12.01.2019 г. свидетелите
полицаи Е.А., Й.И.А. младши автоконтрольор в РУ на
МВР С. и актосъставител изпълнявали своята
служба на пътя в курорта Б. и град С., като
осъществявали контрол над движещите се
покрай тях МПС. Същият ден около 11 часа и 30 мин. на КПП Б. в. в Б.
полицаят Е.А. подал сигнал за спиране със стоп палка
образец МВР на движещият се към поста му в посока С. лек автомобил „Дачия Логан” с рег. табели СО
6244 ВТ, управляван от жалбоподателя И.К.В.. Видно от
показанията на свидетеля полицай Е.А., в отговор на
подадения със стоп палката сигнал за спиране жалбоподателят намалил, създал
впечатление че спира и дори спрял и в момента в който полицаят подходил към
него за проверка потеглил и продължил за град С. без да се подчини на подадения
сигнал за спиране. Св. Е.А.
се върнал при служебния полицейски автомобил, качил се в него и последвал
жалбоподателя. Докато го преследвал по
пътя в посока С. му подавал светлинен и звуков сигнал да спре. В близост до
входа на град С. жалбоподателят спрял за проверка и му се съставил акт за
нарушението изразяващо се в това че при подадения сигнал със стоп – палка
продължил към гр. С.. Актът бил съставен от младши автоконтрольор
при РУ на МВР С. Й.И.А., който бил извикан за
съдействие от полицая Е.А., който бил командирован от
СПС гр. Б..
Видно от АУАН, бл. № 122811, съставен на 12.
01. 2019 година от Й.И.А. младши автоконтрольор
при РУМВР С., в него нарушението на жалбоподателят И.К.В.
е описано така: на 12 януари 2019 година около 11 часа и 30 мин. в курортен
комплекс Б. на КПП Б. в. в посока на движение към
град С. управлява лек автомобил „Дачия Логан” с рег. табели СО 6244 ВТ собственост на Б. И. П. като при подаден сигнал
от достатъчно разстояние със стоп палка по образец МВР продължава за град С., с
което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП. Изложеното от фактическа страна се
установява и от показанията на свидетеля полицай С. Г.К..
Съдът не кредитира показанията на свидетеля В.
Д. И. возил се в автомобила управляван
от жалбоподателя, който свидетел твърди в показанията си че не е видял някой да
спира жалбоподателя. Възприел е полицаите на Б., което
е КПП Б. в. но твърди, че не е видял някой да спира жалбоподателят който
управлявал автомобила. Съдът намира че заинтересоваността на свидетеля В. Д. И.
като приятел и човек който работи с жалбоподателя се е отразила на неговите
показания и по въпроса че е подаден сигнал за спиране не дава вяра на свидетеля
И., а кредитира показанията на свидетеля полицай А., показанията на който са безпротиворечиви и последователни, в тясно логическо и
житейско единство с безспорните факти по делото. В тази насока съдът съобрази и
обстоятелството, че се е наложило преследване от полицая със служебния
полицейски автомобил на автомобила управляван от жалбоподателя, подавани са му
последващи светлинни и звукови сигнали от полицейския автомобил и той спрял
едва преди влизането му в град С.. Не свидетелят И. е управлявал автомобила, а
жалбоподателят по делото. Щом е подаден сигнал за спиране и той не е спрял
нарушението му е доказано дори този сигнал да е останал невъзприет от
жалбоподателя и той и возещия се в автомобила В. Д. И. да са гледали в друга
посока. Това нарушение е съставомерно и при форма на
вината непредпазливост. В случая обаче е налице умисъл, обективиран
в поведението на жалбоподателя, който видно от кредитираните показания на св. А.
първоначално е намалил до спиране, създал е впечатление че спира, за да тръгне
полицая към него, с което да си осигури време да измине повече път ако бъде
последван, както се е случило. Когато жалбоподателят е видял че не може да
избяга е спрял и плътно преследващия го полицейски автомобил е попречил на
опита му да осуети проверката.
На въпроса на полицейските
служители защо не е спрял на
подадения сигнал, водачът жалбоподател И.В. отговорил, че вози туристи и бърза за летището да не изпусне полет,
видно от показанията на свидетелите Светлозар К. и Й.А..
Описания АУАН
бил съставен в присъствие на жалбоподателя, а като свидетел очевидец на
нарушението в АУАН е посочен Е.А.,***.
На базата на така съставения
АУАН, административно-наказващият орган
издал цитираното
по-горе наказателно постановление, с което за виновното
нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. чл. 175, ал. 1, т 4 от ЗДвП било наложено на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 100лв. и "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 1 месец.
НП било връчено
на жалбоподателя на 29.05.2019 г., а жалбата против него е депозирана
пред административно-наказващият
орган същият ден на 29. 05. 2019 година, т.е. в законоустановеният 7-дневен срок за обжалване на
наказателното постановление.
Горните факти
се установяват от АУАН бл. № 122811 от 12. 01. 2019 година, цитиран по-горе, който е
редовно съставен и констатациите в него имат законоустановена в чл. 189 ал. 2
от ЗДвП доказателствена сила, при положение че доказателствата събрани по
делото не установяват друго и не оборват констатациите в АУАН, от показанията
на свидетелите полицаи Е.А., Й.И.А.
и Светлозар К., които са достоверни безпротиворечиви
и последователни и в тясно логическо и житейско единство с безспорно
установените факти по делото.
Освен лъжата му че не са видели подадения
сигнал за спиране със стоп палката свидетелят В. Д. И. потвърждава, че
жалбоподателят управлявал автомобила, причината защо бързали, преследването им
от полицейския автомобил и че това преследване е наложило на жалбоподателя да
спре преди влизането им в С..
Дори начинът по който жалбоподателят е
намалил създавайки впечатление че спира,
след което продължил към гр. С. опровергава свидетеля В. Д. И. за твърдението
му че той и жалбоподателят не са видели подадения за спиране сигнал със стоп
палката. Това че жалбоподателят на КППП Б. в. е видял подадения сигнал за
спиране е обективирано в намаляването до спиране, с
което жалбоподателят което е подвел полицая Е.А. да
тръгне към него, да се отдалечи от полицейския автомобил за да да си осигури
време да избяга, което се опитвал да направи и докато полицейският автомобил го
преследвал и му подавал светлинен и звуков сигнал за спиране. Едва преди
влизане в град С. жалбоподателят спрял, принуден от плътно преследващия го
полицейски автомобил управляван от св. А..
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на
обжалваното постановление и
законосъобразността и обосноваността
на НП, в съответствие
с материалните и
процесуално правни норми, съдът намира следното:
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН посочено е конкретно нарушението,
визирани са коректно съставомерните факти чрез които
същото е осъществено, времето и мястото на извършването и обстоятелствата при
които е извършено.
Не е съществено процесуално нарушение това че
в АУАН при описание на нарушението е визирано че жалбоподателят при подаден
сигнал със стоп палка- продължава към гр. С., а в НП допълнително е посочено че
не е спрял.
По аргумент от чл. 53 ал. 2 от ЗАНН
наказателното постановление с основание е било издадено, защото в АУАН при
описание на нарушението е посочено в какво фактически се изразява
нарушението и от това много добре се разбира
че не е спрял, което е оценка на конкретно поведение в отговор на подадения
сигнал със стоп – палка. И тъй като и в АУАН е посочено че това е нарушение на
чл. 103 от ЗДвП съдът приема, че и от описанието в АУАН жалбоподателят е знаел
какво нарушение е извършил, в какво се изразява чрез кои факти и поведение е
осъществено и в нарушение на коя разпоредба от ЗДвП. Така съдържанието на АУАН
е осигурило възможност на жалбоподателя да се защити по всеки от съставомерните факти чрез които е осъществил нарушението.
Това че не е спрял на подадения със стоп –палка сигнал се разбира от посоченото
в АУАН че е продължил към гр. С..
Точно за това е установен чл. 53 ал. 2 от ЗАНН и щом различието от описанието в НП не е попречило на жалбоподателя да
научи в какво нарушение е обвинен и да се защити по всяко от обстоятелствата
чрез които това нарушение е осъществено, с основание е издадено обжалваното НП
с конкретното му съдържание.
При издаване на обжалваното наказателно постановление е описано правилно извършеното от водача жалбоподател И.К.В. нарушение. Правилно е описано текстово,
съответстващо и на цифрово изписаното в акта за установяване
на административно нарушение,
посочени са както в АУАН, така и в НП нарушените законови разпоредби - а
именно чл. 103 от ЗДвП, а в НП и санкционната разпоредба на чл.
175 ал. 1, т. 4 ЗДвП. Съществено в случая е да се отбележи, че
издаденото на основание съставен АУАН наказателно постановление, е издадено при спазване
на процесуалните правила - визирани в ЗАНН. Констатациите описани
в АУАН, в последствие пренесени
и в издаденото наказателно постановление съответстват на изписаните разпоредби
на ЗДвП,
които водачът е нарушил и на установената
в съдебно заседание фактическа обстановка. При издаването на процесното
постановление, административно-наказващия
орган е изпълнил задълженията си предвидени в ЗАНН, преценил е събраните данни и доказателства, правилно е квалифицирал нарушението, правилно е съобразил и текста от закона – чл. 175 ал. 1, т. 4 от ЗДВП предвиждащ наказание за въпросното
нарушение.
Не са основателни от правна страна и са
опровергани от фактическа страна наведените в жалбата доводи за
незаконосъобразност и необоснованост
на наказателното постановление - за
това, че не е възприел подаденият
сигнал със стоп палка.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 103 от
ЗДвП " При
подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото
от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите
указания". Подаването на сигнал за спиране със
стоп-палка представлява
"нареждане" по терминологията на чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП, като съдържанието на разпоредените задължения е по чл. 103 от ЗДвП, а материалноправните предпоставки -
по чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. От събраните по делото
доказателства се констатира и съдът приема
за доказано, че сигналът за спиране със стоп палката е подаден на достатъчно
разстояние, както и че водачът
на автомобила жалбоподател по делото е имал възможността да види необезпокояван отправеното разпореждане със стоп-палка. Било е през деня, малко преди обяд в светлата част на
денонощието. Полицаите са се възприемали както и постът на който са били КПП Б.
в. на излизане от Б.. Полицейския служител- подал
сигнала със стоп-палката- св. Е.А.., е категоричен, че се е намирал на пътното платно, когато подал е ясен сигнал със
стоп-палка,
възприет от жалбоподателя и привидно изпълнен чрез намаляване на автомобила и
спиране за краткото време докато полицай А. го е приближил. Едва тогава е
потеглил с което обективирал умисъла си за
неподчинението на полицейското разпореждане, което е съставомерно
дори при форма на вина непредпазливост.
Съдът кредитира показанията на свидетелите полицаи и
преди всичко тези на свидетеля Е.А. непосредствено възприел ситуацията, при извършване на действия в рамките на възложената му работа
и изпълняваните задължения. Поради което и съдът възприе
показанията на
свидетелите полицаи изцяло,
включително и в частта в която показанията на свидетеля полицай А. опровергават
показанията на свидетеля Валентин И..
От тези свидетелски показания на полицая Е.А. се
установява обстоятелството, че подаденият от полицая
знак със стоп-палка е бил достатъчно
ясен и разбираем за жалбоподателят И.К.В. като водач на МПС и участник в движението
по това време
и на това място. С факта, че жалбоподателят не е спрял, същият
е осъществил състава на нарушението по чл. 175 ал. 1, т. 4 вр. с чл. 103 от ЗДвП. Противното
би означавало приемане на ситуация,
в която разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП и просто безпредметна, тъй като всеки един
водач подминавайки подаден сигнал, може да твърди,
че не е видял, че не е разбрал, че се
отнася за него. В случая са налице и други
обстоятелства
описани по-горе сочещи разбирането на водача, че
има подаден сигнал за спиране със стоп-палка на КПП Б. в., който
не е изпълнен от него.
Сочените от жалбоподателя процесуални нарушения не се
установяват, още повече в степен, която ги прави
съществени и ограничаващи правото на защита.
В случая времето,
мястото и начина на извършване на
нарушението и обстоятелствата чрез които се е осъществило са посочени достатъчно
точно, ясно и разбираемо описани, без да създават
каквито и да било трудности с разбирането им.
Видно от начинът по който е описано в АУАН и в НП нарушението жалбоподателят е
имал възможност да научи в какво е обвинен и да се защити съответно по всеки от
фактите, чрез които се е осъществило нарушението а така също и по закон относно
сочените за нарушени разпоредби от ЗДвП.
Въпреки, че
са налице немалко отегчаващи отговорността обстоятелства, водещи до извод
за по-висок размер на наказанието,
съдът намира, че и така наложения
отговаря на тежестта на извършеното
нарушение. Следва да се отчете,
че освен че водачът жалбоподател не е спрял
на подаден сигнал със стоп-палка на униформен
полицай, е последвало и преследване по пътя от Б. до преди влизане в
град С..
По
изложените съображения от фактическа и правна страна съдът приема за доказано че
с поведението си жалбоподателят е нарушил чл. 103 от ЗДвП, за което нарушение законосъобразно е санкциониран с предвидено в съответната административно-наказателна разпоредба
на чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП. АНО е наложил административно
наказание глоба от 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец , за което с оглед тежестта на нарушението се налага извод че
наказващият орган е съобразил в максимална степен всичките смекчаващи
отговорността обстоятелства и няма основание НП да бъде изменяно в частта
относно наказанията.
Ето защо, съдът намира, че
следва НП да бъде потвърдено изцяло, тъй като
се явява законосъобразно и обосновано.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 19-0338-000171/02.05.2019 г. на
Началник ГРУПА към ОДМВР С., РУ-С., с което с
което на И.К.В. с ЕГН ********** за нарушение на чл. 103 от ЗДвП са наложени на основание чл. 175 ал. 1, т. 4 от ЗДвП административните наказания глоба
от 100 лева и лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 1 месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд С. област в 14-дневен срок от съобщението
до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: