№ 1185
гр. Русе, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в
следН. състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.а
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520106161 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Постъпила е молба от Н. Н. Д., действаща лично и в качеството на
майка и законен представител на малолетното дете Н. К. В., срещу К. В. С., в
която се твърди, че с ответника са живеели на семейни начала, от което
съжителство се родила дъщеря им Н. В.. С течение на времето К. започнал да
употребява алкохол и наркотици, да проявява срещу молителката психически
тормоз, който се изразявал в обидни думи и физически бой пред очите на
детето, чупене на врати и предмети. Също така проявявал агресия и върху
домашН.т им любимец - куче. Имало и случай, в който хвърлил клетка с
папагал на земята, в резултат на което той починал. Въпреки разговорите с
него да промени поведението си, агресията му ескалирала, като на
22.12.2020г. изпотрошил маса и секция и отново ударил молителката, което
наложило тя да сигнализира на тел. 112. След този случай ответникът
напуснал дома на молителката и заживели разделени, като настъпило
известно успокояване у нея и детето. Имало осъществявани контакти между
ответника и детето. След като последН.т се запознал със С. Д. Б. и започнали
да съжителстват, спрял да плаща издръжка и да се интересува от детето.
Ответникът и съжителстващата му партньорка започнали да заплашват
1
молителката по телефон, вайбър, да отправят заплахи, че ще й вземат детето и
къщата.
Твърди се, че на 31.10.2022г. ответникът и С. Б. причакали
молителката пред работното й място – Народно читалище „Просвета 1901“ в
с. ****, като я проследили до дома на сестра й, където тя оставяла детето, за
да отиде на второто си работно място в гр. ***. От страна на С. били
отправени обиди срещу молителката като „курво“ и „боклук“. Въпреки
молбата да преустанови това свое поведение, последвал от нейна страна удар
по молителката с бутилка от минерална вода в областта на челото, след което
я заляла с водата. Последвало сграбчване за раменете, блъскане и опити от
страна на молителката да се защити.
На следващият ден – на 01.11.2022 год. Н. Д. си извадила
съдебномедицинско удостоверение за нанесените й увреждаН., а на
02.11.2022г. установила, че са й изпратени снимки на вайбър, включително и
медицинско свидетелство от хирург и споразумение, с което били
претендирани от нея 12000 лв., за това че била спукала силикон в лявата
гърда на С.. В това споразумение имало уговорен и личен режим на отношеН.
с детето им. Същият този ден С. качила всички документи и клипове в
групата „****“ във Фейсбук, като изписала множество лъжи и обиди срещу
нея, че бие детето, че е отровила баща си и други подобни, които станали
достояние и на детето.
Молителката твърди, че на 19.11.2022г. по телефона отново е получила
от ответника заплахи и обиди, като същият е поискал и връщане на
компютър, който бил подарил на Н..
На 20.11.202г. отново били качени в групата „****“ клипове, снимки и
обиди на религиозна основа и клевети, че иска да изведе детето извън
граница.
На 21.11.2022г. молителката получила обаждане от госпожата на Н., че
К. е в училище и Н. е стресирана, което наложило повикване на полиция и
линейка поради опасение от астматичен пристъп на детето от поредН.т стрес.
Твърди се също така, че на 24.11.2022г. ответникът отново звънял на
дъщеря им, като я тормозил психически, след което тя получила астматичен
пристъп и се наложило да бъде извикана бърза помощ.
С оглед осъществяваните действия на тормоз от страна на ответника,
се иска да бъде постановено съдебно решение, с което да му бъдат наложени
2
мерки за защита от домашно насилие, а именно: задължаването му да се
въздържа от извършване на такова; забрана да приближава молителката и
детето, жилището им, местоработата й и местата им за социални контакти и
отдих, както и временно определяне местоживеенето на детето при
пострадалия родител и задължаване на ответника като извършител на
домашно насилие да посещава специализирани програми.
В становище на постъпилата молба за защита, ответникът К. С. излага
обстоятелства, че е бил изгонен от дома им с молителката от извикан от нея
„бияч“ с когото тя имала интимни отношеН. и от когото той бил удрян с
юмруци в лицето и изгонен от домът им. Това се случило преди две години,
след който момент молителката „присвоила“ детето им и единствено
позволявала той да я вижда за по няколко часа след хиляда уговорки.
Следвали и много проблеми, обиди и скандали. Оспорва изложените в
молбата твърдеН., че е наркоман и алкохолик. Твърди, че е отговорен родител
и желае само доброто за своята дъщеря.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените
доказателства, че Н. Н. Д. и К. В. С. са съжителствали на съпружески начала и
са родители на детето Н. К. В., род на 21.06.2012г. Двамата понастоящем
живеят разделени, като всеки е устроил живота си независимо от другия.
Детето на страните живее със своята майка, която полага грижите по неговото
отглеждане и възпитание. Ответникът съжителства на съпружески начала със
С. Д. Б..
Представените по делото писмени и гласни доказателства,
включително и декларацията на молителката по чл. 9, ал.3 ЗЗДН дават
основание да се приеме, че изложената в молбата фактическа обстановка е
доказана. В срока по чл. 10 ЗЗДН, един месец преди депозиране на молбата на
няколко пъти ответникът и съжителстващата му партньорка са отправяли към
молителката заплахи и обиди, включително са разпространявали такива и в
социалната мрежа Фейсбук, в публично достъпна група на множество техни
общи приятели и познати, живущи в село ****. На 31.10.2022г. е имало и
физически сблъсък между молителката и С. Б., при който последната е
нанесла на първата телесни увреждаН. чрез удряне в челото с бутилка от
3
минерална вода, дърпане и стискане. Телесните увреждаН. са установени в
СМУ №***/2022г. на ОСМ към УМБАЛ „Канев“ гр. Русе и според
становището на съдебН. лекар биха могли да бъдат получени по описаН. от
молителката начин. Описаната ситуация се потвърждава косвено и от
свидетелските показаН. на М. В. и от множеството разпечатани коментари на
различни лица от Фейсбук, достоверността на които не е оспорена от
страните по делото. Безспорно е по делото, че ответникът К. С. е присъствал
по време на описаН. инцидент в непосредствена близост до молителката и С.
Б., като няма доказателства и твърдеН., че е предприел каквито и да е
действия, за да отдели двете една от друга и да преустанови физическата и
вербална агресия. През следващите няколко дни ответникът заедно с
приятелката си е направил опит да изнудва молителката за заплащане на
обезщетение за нанесени на Б. телесни увреждаН., излагани са в социалната
мрежа обидни твърдеН. по отношение на молителката, че бие детето си, че е
отровила баща си и пр., които коментари са достъпни до неограничен кръг от
хора, включително с тях се е запознало и детето на страните Н.. Ответникът е
отправил заплахи по отношение на молителката и с телефонни обаждаН. (за
наличието на които е представена разпечатка от телефона й), която също не е
оспорена, искал е да му бъде върнат компютър, който преди време е подарил
на детето. Въпреки нежеланието на детето и несъгласието на майката,
ответникът и неговата приятелка са посетили учебното заведение в което учи
и са искали да го вземат от там. Осъществени са и телефонни обаждаН. от
ответника на телефона на детето Н., които то не желае и след които не се е
почувствало добре.
Изслушано по реда на чл. 15 ЗЗДт, детето Н. сочи различни ситуации,
в които през годините е ставало свидетел на проявена от ответника по
отношение на нейната майка физическа и психическа агресия. Имало случаи в
които пред детето ответникът биел молителката и я обиждал с думите
„курва“, „мърша“. Такива думи той често изричал и по отношение на други
хора, които детето познавало, псувал майките на други деца и после детето им
се извинявало. Детето заявява страх от ответника и категорично нежелание да
общува с него, въпреки, че майка й я пускала да бъдат двамата. Твърди, че
ответникът е „лош човек“ и не иска да ходи при него.
Изложеното от детето напълно кореспондира и със съдържанието на
приложеното по делото психологическо становище на психолога Н.Т.,
4
изготвено след беседи и тестове с детето, в което също се съдържат данни за
множество актове на насилие от страна на ответника по отношение на детето
и неговата майка.
За актове на физическо и психическо насилие през годините сочи и
свидетелката М. В., сестра на молителката, която била виждала последната
посинена по време на съжителството й с ответника. След раздялата им той с
настоящата си приятелка често се държали агресивно към свидетелката и
сестра й, обиждали ги и заплашвали, включително и на публични места.
Когато той вземал детето го водел на заведение, където се напивал. Детето
имало страх от него и не искала да бъдат заедно, но го наричало тати, а К..
Имало случаи в които последН.т отправял заплахи към Н., че ще й вземе
детето и къщата. На 31.10.2022г. преди инцидента във *** следял
молителката доста дълго време. На 19.11.2022г. ответникът прескочил в дома
на Н. и се качил на втория етаж, където свидетелката го видяла с фенерче в
ръка. Когато го попитала какво прави, той казал, че идва за компютъра на
детето. На 21.11.2022г. ответникът и приятелката му искали да вземат детето
от училище, поради което то много се разстроило и разплакало.
Свидетелят И.Т. също установява, че детето се страхува от своя баща,
че последН.т и приятелката му често пишели във „Фейсбук“ в група „****“
всевъзможни неща за молителката, които не били истина, но които четели
много хора. От Н. свидетелят знаел, че ответникът постоянно я заплашвал,
включително, че ще й вземе детето, както и че докато живеели заедно той я
биел и душал. К. и приятелката му постоянно преследвали Н. и детето, често
се озовавали там където са и те и от това те били много изплашени.
По делото няма наведени твърдеН. или представени доказателства,
които да сочат различна фактическа обстановка от изложената в молбата и
декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН и да разколебават доказателствената
стойност на представените от молителката писмени и гласни доказателства.
Изложените от ответника твърдеН. за осъществени спрямо него заплахи и
насилие от трети лица са неотносими към предмета на делото и съдът не
следва да ги обсъжда.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на
5
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личН. живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно
жилище.
В настоящия случай, страните са бивши съжителстващи партньори и
имат общо дете, т.е молбата е подадена срещу лице по чл. 3 т.2 и т.3 ЗЗДН и в
рамките на преклузивН. срок по чл. 10, ал.1 ЗЗДН, поради което същата се
явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по съществото на
спора.
В молбата, по която е образувано настоящото производство са
изложени твърдеН. за осъществени актове на домашно насилие от страна на
ответника по отношение на молителката и в присъствието на малолетното им
дете, т.е., че по смисъла на чл. 2, ал.2 ЗЗДН то също е жертва на домашно
насилие.
От съвкупН. анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства по безспорен начин се установи, че ответникът е осъществил
актове на домашно насилие по отношение на молителката и на малолетното
им дете, изразяващи се в преследване, постоянни телефонни обаждаН.,
отправяне на обиди и заплахи, изнасяне на неверни и обидни твърдеН. в
социалната мрежа, а назад във времето и във физическа саморазправа, което
допълнително дава основание отправяните от него заплахи да възбуждат
основателен страх за физическата неприкосновеност на молителката и детето.
Би могло да се приеме, че ответникът е и косвен извършител на множество
актове на домашно насилие, чрез насърчаваното или допускано от него
поведение на съжителстваща му партньорка С. Б., като ярък пример за това е
как той е стоял в страни и безучастно е наблюдавал как тя удря молителката,
а през следващите дни изписва множество обидни и заплашителни коментари
по отношение на нея в социалната мрежа. Следва да се посочи, че нежеланите
телефонни обаждаН., честите публикациите в социалните мрежи съдържащи
обидни твърдеН., следенето и пр. са форма на насилие, включително и на
домашно такова. Нарушаването неприкосновеността на жилището също е
форма на домашно насилие, каквото се установява ответникът да е
извършил.
Съобразявайки всичко изложено, настоящият съдебен състав намира,
6
че подходящи в конкретН. случай се явяват мерките по чл. 5, ал.1 т.1 и т.3
ЗЗДН за максимално предвидеН. 18 месечен срок. Забраната на ответника да
посещава жилището на молителката, нея и детето им следва да отпада само в
случаите, когато със съдебно решение е определен режим на лични контакти
на ответника с детето и за целите на неговото осъществяване – вземане и
връщане на детето в дома на майка му. Страните са изложили твърдеН. за
висящо между тях съдебно производство относно упражняване на
родителските права и режима на лични отношеН. с детето Н. – гр.д.
№***/2023г. по описа на РС – Русе. Наличието на такова производство е и
пречка за налагане на мярка за закрила по чл. 5, ал.1 т.4 ЗЗДН – временно
определяне местоживеенето на детето.
На основание чл. 5, ал.3 ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба
в минимален размер от 200лв. за извършеното домашно насилие.
Ответникът следва на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН да заплати по
сметка на РС-Русе държавна такса в размер на 25лв.
При този изход на спора ответникът следва да заплати и направените
от молителката разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900лв.
Така мотивиран, районН.т съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на Н. Н. Д. ЕГН**********
и Н. К. В. ЕГН********** и двете с адрес село ****, обл. Русенска,
**********, е осъществено домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН от К.
В. С. ЕГН ********** с адрес село ****, обл. Русенска, ***.
ЗАДЪЛЖАВА К. В. С. ЕГН **********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо Н. Н. Д. ЕГН********** и Н. К. В.
ЕГН**********.
ЗАБРАНЯВА на К. В. С. ЕГН ********** да приближава на по-малко
от 50 метра Н. Н. Д. ЕГН********** и Н. К. В. ЕГН**********,
местоработата на първата и учебното заведение на втората, жилището в което
живеят, местата им за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, с
изключение на времето, определено с влязъл в сила съдебен акт, което е
предвидено за лични контакти и отношеН. на бащата К. В. С. с детето Н. К. В.
7
и по повод на същите.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на осн. чл. 21 ЗЗДН, К. В. С. ЕГН **********, че
при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския
орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно
органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал.3 ЗЗДН на К. В. С. ЕГН ********** с
адрес село ****, обл. Русенска, *** ГЛОБА в размер от 200лв.
ОСЪЖДА К. В. С. ЕГН ********** с адрес село ****, обл. Русенска,
*** да заплати по сметка на Районен съд - Русе държавна такса в размер на
25лв.
ОСЪЖДА К. В. С. ЕГН ********** с адрес село ****, обл. Русенска, ***
да заплати на Н. Н. Д. ЕГН********** с адрес село ****, обл. Русенска,
********** сумата 900лв. разноски по делото.
Препис от решението да се връчи на страните и на РУ - *** при ОД МВР
– Русе.
Да се издаде заповед за защита.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
седемдневен срок считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8