Решение по дело №763/2020 на Районен съд - Тетевен

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

 

град ТЕТЕВЕН   26.02.2021 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-трети състав в съдебно заседание на единадесети февруари

През две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАНКО МАРИНОВ

 

При секретаря Й  Д , като разгледа докладваното Гр. Дело №763 по  описа за  2020 година  и  за да се произнесе, взе предвид следното:

1/ Ищец:Д.С.Д., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адвокат В.Н. от ЛАК.

2/ Ответник : Прокуратурата на  Република България

и за да се произнесе, взе пред вид следното :

Предявен е иск на правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, с посочена цена на иска 5001 лева.

В исковата молба се излага от ищеца, че спрямо същия с постановление от 24.11.2016 година по ДП №298/2016г година на РУП на МВР гр.Тетевен по пр.пр.716/2016 година на РП гр.Тетевен е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.314 от НК, като му е наложена мярка за неотклонение „подписка“. Твърди, че след завършване на разследването, наблюдаващият прокурор е преценил, че има извършено престъпление и тъй като са били налице основанията на чл.78а от НК, с постановление от 23.02.2017 година на прокурор в РП гр.Тетевен по ДП №298/2016г. на РУ на МВР Тетевен по пр.пр.716/2016г. на РП гр.Тетевен досъдебното производство е внесено в съда, с искане ищеца да бъде признат за виновен, да се освободи от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание глоба.

Твърди се, че по искането на прокуратурата е образувано АНД №69/2017 година на PC гр.Тетевен, по което са проведени няколко заседания и са събрани доказателства. С решение от 03.07.2017 година на Районен съд гр.Тетевен по посоченото дело, ищеца Д.С.Д. е признат за виновен, по повдигнатото обвинение, освободен е от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и му е наложена глоба в размер на 1000 лева. Твърди, че Решението е обжалвано пред ОС Ловеч и с Решение 74/05.10.2017 година по ВНАХ дело №400 по описа на ОС - Ловеч за 2017г. е отменено Решение №120/03.07.2017 г. постановено по АНД № 69/2017 г., по описа на Тетевенския районен съд и делото е върнато на РП Тетевен за ново разглеждане. Твърди се, че с Постановление от 24.10.2017г. на Вена Стефанова прокурор в РП - Тетевен по ДП298/2016г. на РУ на МВР Тетевен по пр.пр.716/2016г. на РП - Тетевен досъдебното производство е прекратено спрямо ищеца Д. и е отменена мярката за неотклонение „подписка“ и постановлението е влязло в сила на 06.11.2017 година.

Твърди, че е налице специфичният деликт по ЗОДОВ. Основанието за ангажиране отговорността на Държавата чрез Прокуратурата на Република България е прекратяването на наказателното производство по отношение на повдигнатото обвинение. Последното квалифицира проведеното наказателно производство като незаконно, независимо, че на отделните му етапи процесуалните действия са били извършени в съответствие с процесуалния и материален закон. Налице е и следващата предпоставка за ангажиране отговорността на Държавата-причинната връзка между определените като незаконни действия на правозащитните органи и наличие на претърпени от ищеца неимуществени вреди.

Твърди, че ищецът е разпитван два пъти като свидетел още преди да му бъде повдигнато обвинение, дал е образец от подписа си. След това му е предявено обвинението и се е явявал няколко пъти в съдебните заседания. Твърди се, че по време на наказателното производство е подложен на огромен стрес, психически натоварвания, негативни преживявания и емоции, породени от незаконното му обвиняване от страна на прокуратурата. Наложена му е мярка за неотклонение „подписка“ за период от почти 1 година. Ищецът Д. много тежко е преживял повдигнатото му обвинение, защото през целия си съзнателен живот той се е приемал за син и наследник на Нейо Крачунов, с който са живели заедно десетки години. Той не се е смятал и не се смята за престъпник и повдигнатото обвинение го е засегнало дълбоко. За наказателното производство се е разбрало и в селото, в което живее и някои от съседите му са му заявили, че са си променили мнението за него. Висящият наказателен процес се е отразил негативно върху всички сфери на живота му. От житейска гледна точка е безспорно, че воденото наказателно производство е имало отрицателно влияние върху психиката му. Обстоятелството, че е обвинен в извършване на престъпление, извършваните действия по разследване, съдебните процеси, са притеснявали Д. през целия период. Твърди се, че ищецът е лице без криминални прояви, не е осъждан и върху съзнанието му самият факт на обвиняване в извършване на това деяние, е имало достатъчно и съществено негативно въздействие. Признаването му за виновен от първата съдебна инстанция е довело до допълнителни негативни последици в емоционалната му сфера.

Моли да бъдат призовани на съд и бъде постановено решение, с което бъде осъдена Прокуратурата на Република България, да му заплати на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата от 5001 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконно повдигнатите му обвинение за извършено престъпление по чл. 314 от НК, по наказателно производство инициирано по ДП №298/2016г. на РУ на МВР Тетевен., по АНД № 69/2017 г., по описа на Тетевенския районен съд и по ВНАХ дело №400 по описа на ОС - Ловеч за 2017г., завършило с прекратяване с Постановление от 24.10.2017г. на РП Тетевен, влязло в законна сила на 06.11.2017г., ведно със законната лихва, начиная от 06.11.2017г. до пълното изплащане на сумата както и да му бъде заплатена сумата от 900 лв. обезщетение за нанесени имуществени вреди, за заплатен хонорар на защитаващите го в наказателното производство адвокати, от които 500 лв. платени по Договор за правна защита и съдействие от 24.11.2016г. приложен по ДП №298/2016г. на РУ на МВР Тетевен и 400лв., платени по Договор за правна защита и съдействие от 15.03.2017г., приложен по АНД № 69/2017 г., по описа на Тетевенския районен съд, ведно със законната лихва начиная от 06.11.2017г., до пълното изплащане на сумата, както и направените разноските по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК от Районна прокуратура-град Тетевен за Прокуратура на Република България е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се оспорва изцяло, както по основание, така и по размер предявения иск. Твърди, че с искова молба от Д.С.Д. ***, чрез пълномощника си е предявил искова претенция срещу Прокуратурата на Република България, като правно основание е посочен чл.2 ал.1 т.3 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ.

Срещу Прокуратурата на РБ са предявени обективно съединени искови претенции за неимуществени и имуществени вреди, търпени в резултат на повдигнато обвинение по чл.314 от НК, наказателното производство по което е било прекратено с акт на прокурор, добил стабилитет на 06.11.2017 година, предвид направеното отбелязване на приложеното копие от постановление. Добилото стабилитет постановление за прекратяване доказва претенцията за неимуществените вреди по основание, но в тежест на ищеца е да докаже търпените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Липсват доказателства за търпените неимуществени вреди, включително и че за воденото производство се е разчуло в селото на ищеца, че съседи са заявили на ищеца, че са променили мнението си за него.

Оспорва се претенцията за неимуществени вреди и по размер. Предявената такава от 5001 лева за неимуществени вреди е прекомерна, не е съобразена с продължителността на производството /1 година/, повдигнатото обвинение за престъпление, което не е тежко, липсата на трайни вреди върху физическото и психично здраве на ищеца. Искането не е в съответствие с чл.52 от ЗЗД.

 Оспорва се и по основание и размер претенцията за имуществени вреди в размер на 900 лева-заплатени адвокатски хонорари. Към исковата молба не са приложени договори за правна помощ, с доказателства за уговорен и платен адвокатски хонорар. Освен това оригиналите на договорите следва да са приложени по наказателното производство, по което е извършен разходът. Освен това, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението за адвокатски хонорар не следва да превишава минималните размери, определени в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Оспорва се и началния момент на дължимост на законната лихва, тъй като това вземане се погасява с три годишна давност, с оглед датата на подаване на исковата молба-20.11.2020 година, началният момент на дължимост на лихвата е датата 20.11.2017 година.

От приложеното към  делото досъдебно производство №298/2016 година по описа на РУП на МВР гр.Тетевен се установява, че с постановление от 24.11.2016 година ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.314 от НК, като му е наложена мярка за неотклонение „Подписка“. Установява се също, че с постановление от 23.02.2017 година на прокурор в РП гр.Тетевен досъдебното производство е внесено в съда с предложение ищецът да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание. Във връзка с внесеното постановление на прокуратурата е образувано АНД №69/2017 година по описа на PC гр.Тетевен, по което са проведени няколко заседания и са събрани доказателства. С решение от 03.07.2017 година на Районен съд гр.Тетевен по посоченото дело, ищецът Д.С.Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.314 от НК и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и с определение от същата дата е била отменена взетата му на досъдебното производство мярка за неотклонение „Подписка“. Установява се също, че решението на РС Тетевен е обжалвано пред ОС Ловеч и с Решение №74/05.10.2017 година по ВНАХ дело №400/2017 година е отменено Решението на РС Тетевен постановено по АНД № 69/2017 година и делото е върнато на РП Тетевен за ново разглеждане. Установява се, че с постановление от 24.10.2017 година на прокурор в РП Тетевен по ДП №298/2016 година на РУП на МВР гр.Тетевен досъдебното производство е прекратено спрямо ищеца Д. и постановлението е влязло в сила на 06.11.2017 година.

Свидетелите по делото-синове на ищеца твърдят в съдебно заседание, че знаят за наказателното производство срещу баща им, че същият е имал аритмия и след като е бил привлечен като обвиняем това му състояние се е задълбочило, което е налагало посещението на лекари и лечение. Твърдят също, че хората от селото говорели, че баща им е осъждан и това обстоятелство е повлияло негативно на ищеца.

Така дадените от свидетелите показания потвърждават безспорно установеното по делото, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство и че в последствие с постановление на прокуратурата наказателното производство срещу ищеца е било прекратено.  

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, съгласно който Държавата отговаря за вредите, причинени от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Според чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

От доказателствата по делото се установява, че ищецът Д. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 24.11.2016 година за престъпление по чл.314 от НК и с постановление от 24.10.2017 година на прокурор в РП Тетевен по ДП №298/2016 година на РУП на МВР гр.Тетевен досъдебното производство е прекратено спрямо ищеца Д. и постановлението е влязло в сила на 06.11.2017 година. Изложеното води до извода, че е налице фактическият състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, а именно наличие на незаконно обвинение в извършване на престъпление. Тъй като това незаконно обвинение е било повдигнато и поддържано от органите на прокуратурата, отговорността на държавата се ангажира чрез Прокуратурата на РБ-ответник в настоящето производство. Субект на отговорността по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер-в случая именно Прокуратурата на РБ, съобразно вменените и суверенни конституционни правомощия. 

Решаващият състав приема, че ищецът е доказал в производството и факта на причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоционални страдания. Както се приема в съдебната практика публичността на съдебното производство дава възможност обвиненията да станат достояние на неопределен кръг лица. Самото злепоставяне като негативна оценка за обвиненото лице дори не е необходимо да бъде доказано, същото се формира като обективна последица от неоснователното повдигане и поддържане на обвинението и презумпцията, че правозащитните органи действат винаги законосъобразно. Независимо от приетото по-горе в цитирания съдебен акт, при условията на пълно и главно доказване в процеса ищецът е доказал, че вследствие на повдигнатото му обвинение е преживял негативни емоционални изживявания, намерили не само негативно отражение в психиката му, но и социален дискомфорт в определен времеви период-бил е злепоставен пред близки, познати, приятели, изпитвал е чувство на срам от хората в малкото населено място, в което живее, накърнена е била добрата му репутация в обществото през периода на продължаване на наказателното производство след предявяване на обвинение срещу него е изпитвал сериозни притеснения, страх и несигурност дали ще бъде оправдан по предявеното му обвинение.

Съдът приема, че претърпените неимуществени вреди са в пряка връзка с повдигнатото обвинение на ищеца. Съобразявайки конкретните обстоятелства по делото, посочени по-горе и имащи значение за определяне на размера на обезщетението, а именно-тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство след предявяване на обвинение на ищеца, обстоятелството, че по отношение на същия е била взета мярка за процесуална принуда, макар и най-леката такава, липсата на данни за разгласяване на данни от наказателното производство чрез медиите, както и описаните по-горе конкретни негови преживявания, изхождайки и от разбирането, че критерият „справедливост“, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката именно на посочените обстоятелства, съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ сумата от 2000 лева справедливо ще репарира вредите, които ищецът е понесъл, а за разликата до претендирания размер на иска от 5001 лева, същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Посоченият размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед конкретните обстоятелства по делото, както и съответства на предназначението на обезщетението за морални вреди-да се поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е бил оправдан.

Съдебната практика е категорична, че направените в наказателното производство разноски за защита при оправдаването на подсъдимия или прекратяването на наказателното производство се претендират отделно по реда на ЗОДОВ. По тези съображения претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи изцяло в претендирания размер от 900 лева.

Обезщетението от 2000 лева се дължи ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на производството (т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС)-06.11.2017 година.

Частично основателно е възражението на ответника за погасяване на вземането за лихви, поради изтекъл давностен срок. Вземането за лихви възниква от момента на изискуемостта на главното вземане и се погасява с погасяване на главното. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. Съгласно чл.111 б „в” от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност. Искът е предявен на 20.11.2020 година- т.е. след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви, поради което погасени по давност са лихвите, дължими преди тригодишният срок. Следователно, сумата от 2000 лева е дължима, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2017 година до окончателно изплащане. Искането за присъждане на законна лихва следва да се отхвърли като погасено по давност, за периода от 06.11.2017 година до 20.11.2017 година.

Съобразно изхода на процеса, респ. съразмерно уважената част на главния иск и разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 433 лева, съобразно уважената част от иска.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р    Е     Ш    И   :

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Д.С.Д., ЕГН ********** *** сумата в размер на 2000 /две хиляди/ лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от обвинение в престъпление по чл.314 от НК, наказателното производство, по което е прекратено с влязло в сила на 06.11.2017 година постановление на прокурор от Районна прокуратура гр.Тетевен от 24.10.2017 година по досъдебно производство №298/2016 година по описа на РУП на МВР гр.Тетевен, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.11.2017 година до окончателното и изплащане, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 900 /деветстотин/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.11.2017 година до окончателното и изплащане, сумата от 10 /десет/ лева разноски за производството и сумата от 433 /четиристотин тридесет и три/ лева адвокатско възнаграждение в настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за разликата над 2000 лева до предявения размер от 5001 лева, искането за присъждане на законна лихва за периода от 06.11.2017 година до 20.11.2017 година-като погасено по давност и искането за адвокатско възнаграждение над уважения размер от 433 лева и до сумата от 700 /седемстотин/ лева.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-град Ловеч в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: