Определение по дело №264/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 307
Дата: 29 май 2019 г. (в сила от 29 май 2019 г.)
Съдия: Надя Спасова Георгиева Савова
Дело: 20191500600264
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                  ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 307/29.05.2019 г.                  

                                                                                                                                                         П Р О Т О К О Л

 

гр. Кюстендил, 29.05.2019 г.

 

                  

 

Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

мл. съдия СИМОНА НАВУЩАНОВА

 

 

при участието на секретар: Р. С.

и прокурора: Валери Пенков

сложи за разглеждане: ВЧНД №264/2019 г.

докладвано от: съдия Георгиева

На именното повикване в 14:42  часа се явиха:

 

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

След тайно съвещание, съдът обяви на страните определението  си, съгласно което:

         СЪДЪТ, след  преценка на частните жалби на обвиняемите и жалбоподатели,  становищата на страните по време на въззивните съдебни прения  и  доказателствата,  за да се произнесе, взе предвид следното:

         Обвиняемите   Д.Т.И., известен с прякора „***”-роден на *** г.,   А.В.М., известен с прякора „***”-роден на *** г.,  Т.А.И., известен с прякора „***”-роден на *** г.,  В.Д.  И., известен с прякора „***”, роден на *** г.  и А.Д.И., известен с прякора „***”-роден на *** г. се познават, от едни род са, известен като „****” и общуват помежду си.

         Обвиняемите В. и А. И. са братя.

         Обвиняемите Т.И. и Д.Т.И. са баща и син.

   С постановления  от 17.05.2019 г.  на разследващ полицай жалбоподателите са привлечени като обвиняеми, затова, че на   *** г. в гр. ***, в централната част на ***“, в съучастие като съизвършители помежду им и с обвиняемите  А. Д.И.,  А. А. Д. и С. С. С., са   извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото  (държали се агресивно, крещели, псували, отправяли обиди на висок глас, заплашвали други лица,  държали в ръцете си неустановено огнестрелно оръжие, което насочвали и стреляли с него към други лица с патрони с неустановен калибър и с ловни патрони със сачми - калибър 12, а обвиняемите Д.И. и А.М.-нанесли удари с предмети, ръце и крака по главата и тялото на Д. Т. М. от гр.****, с които му причинили контузия на главата- натъртване на меки тъкани, оток и болка в дясна слепоочно- тилна област, кръвонасядания /хематоми/ на лява мишница и ляво бедро, предизвикали у същия болка и страдание), като деянието по своето съдържание се отличава с изключителни цинизъм и дързост и представлява опасен рецидив  за обвиняемите-жалбоподатели  А.Д.И.  (тъй като го е извършил, след като е бил осъждан за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, както следва:с влязло в сила на 31.03.2016г. определение № 246/2016г. на Районен съд - гр. Кюстендил му е наложено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД № 25 8/2010 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кюстендил и НОХД № 1395/2015г. по описа на Районен съд гр. Кюстендил, по които е осъден за тежки умишлени престъпления съответно по чл. 131а предл. 2 (ред. ДВ бр. 75/2006г., в сила от 13.10.2006г.), във вр. с чл. 129 ал. 2, във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК и по чл. 196 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК, а именно лишаване от свобода за срок от 7 години и 2 месеца,  което наказание е изтърпяно на 20.10.2016г.) и   В.Д.И. (тъй като е извършено след като е бил осъждан за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказанието по които не е отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК, както следва:  с определение от 04.10.2013г. на Районен съд - гр. Кюстендил му е наложено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД № 1018/2012г. и НОХД № 3 43/2013г., и двете по описа на Районен съд - гр. Кюстендил, по които е осъден за тежки умишлени престъпления съответно по чл. 196 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „б“ от НК и по чл. 196 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 18 ал. 1, във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „б“ от НК, а именно лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, като наказанието е изтърпяно на 19.02.2014г. и с  определение, влязло в сила на 09.03.2015г., с което е одобрено споразумение № 30/2015г. по НОХД № 640/2014г. по описа на Районен съд - гр. Кюстендил, е осъден на лишаване от свобода за срок от една година за умишлено престъпление от общ характер по чл. 346а ал. 5, във вр. с чл. 346 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, изпълнението на наказанието по което не е отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК и наказанието е изтърпяно на 03.01.2016г. )  и при усл.на повторност от  Т.А.И. (тъй като е  бил осъден с влязло в сила на 01.03.2011г. определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 78/2011г. по описа на Районен съд - гр. Кюстендил, за друго такова престъпление - по чл. 325, ал. 2, пр. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на наказанието било отложено за срок от три години)- престъпление, както следва:

 

за обвиняемия А.И. -чл. 325, ал. 5 във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1 б. „а“, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК;

  за обвиняемия  В.Д.И.-по  чл. 325, ал. 5 във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А“ и б. „Б“, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.

за обвиняемия Т.А.И. –по чл. 325, ал. 4 във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

за  обвиняемите А.В.И. и Д.Т.И.- чл. 325,   ал. 2, във вр. с ал. 1  във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК

С горецитираните постановления   обвиняемите А.М. и  А.И. са привлечени като обвиняеми и за престъпление  по чл.339, ал.1 от НК, за това че по същото време и на същото място са държали огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелно оръжие, без съответно разрешение, а обв. Т.А.И. е привлечен и като обвиняем за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК.

С обжалваното протоколно определение по отношение на горепосочените обвиняеми-жалбоподатели и взета МН „ЗС”, тъй като съдът е приел, че са налице предпоставките по чл.63, ал.1 от НК за това..

КнОС, преди да пристъпи към разглеждане на  жалбите  и на атакувания съдебен акт по същество,   намира за необходимо да отбележи следното:

На първо място, мярка за неотклонение, каквато и да е от посочените видове в чл.58 НПК може да бъде взета, ако от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият по дело от общ характер  е извършил престъплението и е налице основание по чл.57 НПК. Или ако от доказателствата по делото не  следва извод за наличие на обосновано предположение за съпричастност на  обвиняемия към престъплението, за което е обвинен и което е от категорията на тези, за които е допустимо вземане на МН, то такава никога не следва да бъде взета. Едва след положителен отговор на въпроса за наличие на обосновано предположение за извършване на престъпление се преценява, дали  е налице реална опасност обва се укрие и да извърши др.престъпление.

На второ място, следва да се има предвид, че с оглед спецификата на производството, доказателствената стойност на съответните доказателствени средства не следва да се преценява по начин, идентичен с този в последващите фази на наказателното производство и най-вече в същинската фаза на процеса. В настоящето производство е достатъчно наличие на доказателства, обуславящи висока степен на вероятност за съпричастност на обвиняемия към твърдяната от обвинението престъпна дейност.

  КнОС счита, че събраните доказателства на настоящия етап,  се явяват достатъчни, за да се формира извод за съпричастност на обвиняемите към инкриминираната престъпна дейност. Този извод съдът прави, въз основа на установените данни от  гласни доказателствени средства, чрез показанията на свидетелите  Д.Т. М., Т. М., С. К., М. Л., Л. А., М. М., Д. Н., И. С., С. М., от които се установява, че на **** г. обвиняемите са били в  гр. *** в центъра на *** и са се държали агресивно, крещяли са, псували са, обиждали са, като обвиняемите И. са държали огнестрелни оръжия и са стреляли по множество хора, а обвиняемият Т.И. е отправил и закана за убийство.

От протокол за оглед  на местопроизшествие от 01.10.2017 г. се установява, че на горепосоченото място в гр. **са намерении и иззети 11 броя боеприпаси, заснети на фотоалбум към огледния протокол.

От изготвената на досъд. п-во трасолого-балистична експертиза се установява, че  по ръцете на обвиняемите В., А. и Д. И. и обв. М., както и на други обвиняеми са установени капсулни микрочастици със състав: олово, калай, антимон или барий, като капсулните микрочастици, по ръцете на А.М. и А.И., регистрирани по гилзите от бял метал, калибър 9, обекти 1 и 12 и др.

На ДП са приложени и медицински документи, както и два броя съдебномедицински експертизи, установяващи причинени на Д.Т. М. травматични увреждания, които според заключението на д-р Н. може да са причинени по описания от пострадалия и свидетелите начин – нанесени му удари с юмрук, крак и предмети.

От справките за съдимост на обвиняемите се установява, че към 02.04.2019 г. са осъждани, както следва:

- А.Д.И. – 17 пъти за различни престъпления, сред които кражби по основен и квалифициран състав, грабежи, извършени и при условията на опасен рецидив, телесни повреди, за които са му налагани различни наказания, най-тежкото от които е в размер на 7 г. лишаване от свобода, изтърпяно през 2016 г.

- В.Д.И. – 13 пъти за различни престъпления, сред които хулиганство, кражби, за които е осъждан многократно на наказание лишаване от свобода ефективно, последното изтърпяно на 30.12.2015 г.

- А.В.М. – осъждан 2 пъти, веднъж преди 30.09.2017 г. на пробация за непрвомерно присъединяване към електроразпределителна мрежа и след 30.09.2017 г. – на лишаване от свобода 3 месеца условно за престъпление по чл. 354а, ал.3, извършено на 14.09.2018 г.

- Т.А.И. – осъждан 2 пъти – през 2011 г. за хулиганство по чл. 325, ал.2 на 10 месеца лишаване от свобода условно и през същата година с присъда влязла в сила на 29.12.2011 г. за две престъпления по чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 4 на лишаване от свобода 3 години и 2 месеца, изтърпяно на 18.05.2012 г.

- Д.Т.И. – осъждан за престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 на 8 месеца пробация, с определение по споразумение от 19.09.2018 г. по НОХД № 1580/2018 г. за извършено престъпление на 8 април 2017 г.

 Горепосочените доказателства, преценени в съвкупност уличават обвиняемите в извършване на престъпленията, за които са обвинени, доколкото установяват времето, мястото и начина на извършване на престъплението и участието им в същите, като доказателствата относно тези обстоятелства са достатъчни за вземане на мярка за неотклонение.

Предвид на изложеното  КнОС споделя  извода на КнРС за наличие на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемите към горепосочените престъпления.

 КнОС счита, че е налице е и втората предпоставка по чл. 63, ал.1 от НПК, а именно наличие на реална опасност обвиняемите Т. , А. и В. И. да извършат и друго престъпление. Този извод съдът извежда от съдебното минало на тримата обвиняеми и негативните характристични данни за същите, съдържащи се в свидетелските показания, разкрити чрез начина на извършване на престъпленията, за които са обвинени.  Същите разкриват наличие на трайно установени престъпни навици, незачитане на чуждата телесна неприкосновеност, склонност към водене на незаконосъобразен начин на живот и решаване на  възникващи спорове и конфликти по престъпен начин. За горепосочените трима обвиняеми понастоящем е налице категоричен извод за реална опасност да извършат и друго престъпление. Същите, въпреки изтърпените наказания лишаване от свобода, не са се възпитали, като семейното им положение и дължимите грижи към децата им, не изключват реалната опасност от извършване на друго престъпление.

Не може да бъде направен категоричен и несъмнен извод за наличие на реална опасност от извършване на друго престъпление от обвиняемите Д.И. и А.М. предвид съдебното им минало, дългия период от време изминал от престъплението, за което са обвинени по досъдебното производство и липсата на извършено друго престъпление след  датата на настоящото деяние.

Затова КнОС приема, че е налице опасност да извършат престъпление, но тя не е реална, каквато се изисква по чл. 63, ал.1 от НК, за да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение «задържане под стража».

Предвид наличието на задължителните две кумулативни предпоставки по чл. 63, ал.1 от НК за вземане на мярка за неотклонение «задържане под стража» по отношение на обвиняемите Т., В. и А. И., както и с оглед постигане целите по чл. 57 от НК на мярката за неотклонение само с взетата от КнРС мярка за неотклонение по отношение на тримата «задържане под стража», КнОС счита, че следва да потвърди определението на КнРС, с което на тримата е взета мярка за неотклонение «задържане под стража».

КнОС счита, че следва да отмени определението на КнРС в частта му, с която на обвиняемите Д.И. и А.М. е взета мярка за неотклонение «ЗС» предвид гореизложените съображения, като на двамата следва да вземе мярка за неотклонение «парична гаранция» в размер на по 5000 лв. Такава по вид и размер мярка за неотклонение съдът счита, че е съответна на степента на обществената опасност на всеки от обвиняемите и степента на обществена опасност на деянията им, за които са обвинени.

КнОС намира за неоснователно искането на обвиняемите  И. за изменение на мярката от задържане под стража в по-лека, тъй като счита, че с по-лека мярка за неотклонение от задържане под стража не може да гарантира и изключи участието на обвиняемите в друго престъпление. Здравословното състояние на обв. А.И. понастоящем не налага изменение на мярката му за неотклонение в по-лека, доколкото представените медицински документи са от 2015, 2016 и 2017 г., поради което не отразяват действителното му здравословно състояние понастоящем. Няма пречка то да бъде наблюдавано при условията на арест или в затвора, в които при невъзможност да бъдат взети адекватни медицински грижи, същият ще следва да бъде настанен в здравно заведение.

Поради гореизложените съображения, КнОС намира за неоснователни доводите на защитата за липса на обосновано предположение за извършване на друго престъпление от обвиняемите.

С оглед на горното и на основание чл. 64, ал. 8, КнОС

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 23.05.2019 г., постановено по ЧНД №783/2019 г. по описа на КнРС, в частта, в която е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на обвиняемите Д.Т.И. и А.В.М. и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ВЗЕМА мярка за неотклонение по отношение на  обвиняемите Д.Т.И. и А.В.М. „парична гаранция” в размер на по 5000 лв.

Потвърждава горецитираното протоколно определение в останалата му част, с която по отношение на жалбоподателите-обвиняеми  А.Д.И., Т.А.И. и В.Д.И. е взета мярка за неотклонение „здадържане под стража”.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                      2.

 

 

 

Заседанието по делото приключи в 16.07 часа.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪД.СЕКРЕТАР: