№ 93
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100604444 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
Образувано е по повод на постъпила въззивна частна жалба от адвокат М. Х. от
САК в качеството му на повереник на частния тъжител В. А. А., срещу определение на
съдията докладчик от СРС, НО, 8-ми състав, постановено на 06.07.2021 г. по н.ч.х.д. №
16085/2020 г., с което наказателното производство по делото е прекратено на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
С така депозираната срещу първоинстанционния съдебен акт въззивна частна
жалба се твърди, че атакуваното определение на СРС е неправилно и
незаконосъобразно. Акцентира се, че веднъж делото е било прекратявано от СРС,
което прекратяване е било отменено с решение на СГС. В тази връзка се поддържа, че
отново не е налично основанието по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като е необходимо
досъдебното производство, което се води в СРП за това деяние, да се води срещу
същото лице, срещу което е подадена и частната тъжба, а в конкретния случай по
досъдебното производство няма привлечен обвиняем. Излагат се подробни доводи по
същество. Отправя се искане за отмяна на атакуваното първоинстанционно
определение като неправилно и незаконосъобразно, и за връщане на делото на СРС за
неговото разглеждане.
В подадената въззивна частна жалба, не се сочи за необходимост от събиране на
нови гласни доказателства.
Въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, като се запозна с материалите по
делото и въззивната жалба, счете, че атакуваният съдебен акт е от категорията, които
подлежат на обжалване по реда на Глава XXI от НПК и прецени, че за изясняване на
1
обективната истина по делото е необходимо да се изиска справка от СРП относно хода
на досъдебно производство 931/2020 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. 19411/20 г. по
описа на СРП.
В ход по същество повереникът на частния тъжител адв.Х. поддържа изцяло
частната жалба по аргументите изложени в нея и моли въззивният съд да отмени
определението на СРС като неправилно и незаконосъобразно. Отбелязва, че
производството от частен характер е било прекратено в нарушение на процесуалните
правила, тъй като спорът е изцяло процесуалноправен. Твърди, че съдът се е
произнесъл с определение по реда на чл. 250 от НПК, без да призове страните в
производството, като е използвал правни основания за прекратяване на делото, които
били идентични с предходно прекратяване, което било отменено от въззивен състав на
СГС. Отбелязва, че в тази връзка от въззивния съд са дадени конкретни указания,
които не са били спазени от СРС – НО, 8-ми състав. Отбелязва, че между тези лица,
които са посочени като частен тъжител и подсъдим в производството не съществува
висящо наказателно дело. В този смисъл твърди, че между тях няма идентичност, тъй
като посоченото в частната тъжба наказателното производство е образувано срещу
неизвестен извършител и по него няма лице, което да е привлечено към наказателна
отговорност, няма и конституирано лице в качеството на пострадал. Моли съдът да
отмени оспорваното определение като неправилно и незаконосъобразно и да укаже на
първия съд да започне конкретни съдопроизводствени действия.
Адв. В., счита, че така постановеното определение на СРС е правилно,
мотивирано и законосъобразно, поради което моли въззивния съд да го потвърди.
Твърди, че за да се приложи нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е необходимо
единствено съдът да изследва идентичността на фактите по двете производства,
страните и времевия период, които в настоящия случай счита за идентични. Намира,
че не е необходимо по образуваното вече досъдебно производство да има привлечено
лице, а е необходимо само да се установи идентичността на двете страни. Поради това
счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6
от НПК и в тази връзка моли съдът да потвърди определението на СРС като правилно и
законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните,
доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното
определение по реда на чл. 313 НПК, намери за установено следното:
Наказателното производство по НЧХД № 16085/2020 г. по описа на СРС, НО, 1-
ви състав, е образувано по повод депозирана частна тъжба (вх. № 21063424/26.11.2020
г. по описа на същия съд) от В. А. А. срещу А. М..
С така подадената частна тъжба е повдигнато обвинение от В. А. А. срещу А.
М., за това, че на 26.05.2020 г., около 20,05 часа, в гр.София, в кв. „Драгалевци“, пред
блок 2 на жилищен комплекс, находящ се на ул. „Вълшебно биле“ №“4, М. заплашил
А., че ще го убие, след което му нанесъл лека телесна повреда чрез удар с пистолет по
главата и чрез ритници в областта на гръдния кош, корема и гърба. С депозираната
тъжба се иска предаденият на съд А. М. да бъде признат за виновен по повдигнатите
обвинения и да бъде осъден по предявения граждански иск като плати на А.
обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 10 000 /десет хиляди/
лева.
С определение от 15.12.2020 г., на основание чл. 250, ал. 1, т.1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от
НПК, СРС, НО, 8-ми състав, е прекратил образуваното по горепосочената тъжба НЧХД
2
№ 16085/2020.
Срещу така постановеното определение е подадена въззивна жалба от частния
тъжител по делото В. А., в която същият твърди, че обжалваното определение е
неоснователно и незаконосъобразно, и моли същото да бъде изцяло отменено от
въззивния съд.
Въз основа на така подадената въззивна жалба по делото е постъпило и
възражение от подсъдимия А. М., с което моли исканията, изложени във въззивната
жалба, да бъдат оставени без уважение, а определението по НЧХД № 16085/2020 по
описа на СРС, НО, 8-ми състав - да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и
обосновано.
По повод оспореното прекратително определение на СРС било образувано
ВЧНД № 1143/2021 г. по описа на СГС, НО, ХIII-ти въззивен състав. В тази връзка със
свое решение № 260405 от 21.06.2021 г. по цитираното производство, въззивният съд е
отменил обжалваното определение от 15.12.2020 г., постановено по НЧХД №
16085/2020 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав и е върнал делото на същия състав за
произнасяне по редовността на тъжбата.
Със свое определение от 06.07.2021 г., постановено по НЧХД № 16085/2020 г. по
описа на СРС, НО, 8-ми състав, съдията докладчик е прекратил отново наказателното
производство по цитираното НЧХД, без да отчита задължителните указания на СГС,
НО, ХIII-ти въззивен състав, дадени в решение № 260405 от 21.06.2021, постановено
по ВЧНД № 1143/2021 г. по описа на СГС. В обосновката си, изложена във въпросното
второ прекратително определение от 06.07.2021 г., постановено по НЧХД №
16085/2020 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, съдията докладчик е преповторил част
от аргументите, съдържими в прежде постановения прекратителен акт, в насока, че
предметът на досъдебно производство № ЗМ 931/2020 г. по описа на 06 РУ на СДВР
пр.пр.19411/2020 г. по описа на СРП, е напълно идентичен с предмета на развиващото
се производство от частен характер. В този смисъл е преценил, че е налице хипотезата
Non bis in idem и че приоритет има производството, преследвано по общ ред, с оглед на
което е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК и на това
основание е прекратил наказателното производство.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна, по следните
съображения:
В конкретния случай по делото, горецитираният състав на СРС е приел, че е
налице прекратително основание по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, а именно - незавършено
наказателно производство спрямо същото лице за същото престъпление.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на решаващия
първоинстанционен съд и намира, че обжалваното определение на съдията - докладчик
по НЧХД 16085/2020 г., по описа на СРС, НО, 8-ми, е постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място, в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по тълк. д. №
3/2015 г., Върховен касационен съд, ОСНК, ясно е очертал основните признаци на
принципа Non bis in idem, които обуславят следвания от ОСНК подход при
тълкуването на съответните разпоредби от националното право в аспекта на нормата
на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, като е посочил, че правилото Non bis in idem
забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано
повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно
3
преследване въобще. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 съчетава три отделни гаранции: след
приключване на наказателната процедура с влязъл в сила акт, никой не може да бъде
застрашен от наказателно преследване, съден или наказан за същото нарушение. В тази
връзка, Върховната съдебна инстанция изрично е уточнила, че дублирането на
наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от тях започва или
продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от
Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни
процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по някой от тях не е
постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на
влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато
деецът вече е "съществено засегнат" от дейността на властите, възниква състояние на
нарушение на правилото. Преценявайки конкретния случай с оглед даденото
задължително тълкуване на този основен принцип, настоящият въззивен състав
изразява становище, че наличието на образуваното досъдебно производство /в
частност досъдебно производство № ЗМ 931/2020 г. по описа на 06 РУ на СДВР
пр.пр.19411/2020 г. по описа на СРП /, не може да бъде пречка за разглеждане на
водещото се дело от частен характер, тъй като в случая липсва произнасяне с
окончателен по смисъла на Конвенцията акт, с който да е разрешен правен спор
относно конкретно деяние.
Видно от приложените по делото материали, съдържими по цитираното по-горе
досъдебно производство, наказателното производство от общ характер е образувано и
водено срещу неизвестен извършител. Доколкото няма данни подъдимият по
подадената частна тъжба А. М. да е бил привлечен в качеството му на обвиняем по
воденото ДП № ЗМ 931/2020 г. по описа на 06 РУ на СДВР пр.пр.19411/2020 г. по
описа на СРП, не може да се приеме за верен и извода, че спрямо същото лице за
същото престъпление има незавършено наказателно производство.
Съществено е и това, че наличието на досъдебно производство категорично не
следва да се приема като пречка за разглеждане на делата от частен характер поради
факта, че тъжбата има характер на обвинителен акт и съдът следва да я разгледа, да
извърши необходимите съдопроизводствени действия и да се произнесе по
направените искания. В конкретния случай, прекратяването на наказателното
производство би лишило жалбоподателя от възможността да реализира ново частно
наказателно производство, т.е. пострадалият би се оказал лишен от правото да получи
съдебна защита.
В принципен план, след връщането на делото на първата инстанция, съдията -
докладчик по НЧХД 16085/2020 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, е бил задължен
да организира законосъобразното разглеждане на повдигнатото срещу А. М. частно
обвинение в това число, да извърши дължимата суверенна преценка дали частната
тъжба отговаря на формалните изисквания, заложени от законодателя като минимален
стандарт за разглеждане на дела от частен характер и да се произнесе по редовността
на тъжбата /чл. 81 от НПК/.
В конкретния случай обаче, в обжалваното определение от 06.07.2021 г.,
постановено по НЧХД 16085/2020 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, съдията -
докладчик не е обсъдил и не е съобразил констатираните от въззивния съд нарушения в
отменителното решение, постановено по ВНЧД № 1143/2021 г. по описа на СГС, НО,
както и дадените във връзка с тях указания, които са задължителни за първостепенния
съд и той безусловно е следвало да ги съобрази и изпълни. Отделно от това липсват
мотиви, кои точно обстоятелства обуславят извода, че спрямо същото лице (А. М.) и за
4
кое точно деяние има незавършено наказателно производство. Това налага безусловно
извод за липса на мотиви въобще. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е
абсолютно съществено и като такова, съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр.1
от НПК винаги представлява основание за отмяна на контролирания съдебен акт, и за
връщане на делото за ново разглеждане.
Доколкото в частната тъжба се навеждат доводи, че М. се обърнал към В. А. и
му казал: „Ще ти отрежа главата с брадва, мъртъв си“, дотолкова следва да се
отбележи, че престъплението "закана" е възможно да се осъществява в съвкупност с
едно или повече престъпления и в този смисъл е строго необходимо съда
последователно и ясно да открои признаците на всяко от твърдените престъпления,
съобразно изложените в тъжбата обстоятелства, като в случай, че счете, че същата не
отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, е задължен да укаже на частния тъжител в
какво се изразява недостатъка в съответния процесуален документ, като му даде
подходящ срок да го отстрани. Именно първоинстанционият съд следва да прецени във
всеки конкретен случай дали описаните в тъжбата факти осъществяват или не някакво
престъпление, респективно какво по вид и накърнимост е то. Задължение на съда е и да
даде правна квалификация на твърдените в тъжба факти, както и да прецени дали
същите не субсумират състава на престъпление от общ характер, за което е
недопустимо провеждането на наказателно производство от частен характер. Простото
отразяване, че в конкретния случай е налице идентичност между деянието, описано в
тъжбата и деянието, предмет на неприключило досъдебно производство, не е
достатъчно, особено при обстоятелството, че в частната тъжба се повдига и обвинение
за нанасяне на лека телесна повреда, а наказателното преследване за този вид
престъпление винаги се възбужда по тъжба на пострадалия и не може да бъде предмет
на производство, разглеждащо се по общия процесуален ред.
За отстраняване на така извършеното нарушение на процесуалните правила и с
оглед прецизната правна квалификация на деянията, които се твърди да са осъществени
от предаденото на съд лице А. М. и за правилна преценка твърди ли се престъпление,
преследвано по пътя на частното обвинение или се касае за такова от общ характер,
съответно дали е налице идентичност между фактите, предмет на воденото
наказателно производство от общ характер и релевираните такива в тъжбата,
предпоставили образуваното производство от частен характер, е било необходимо
първостепенният съд да се произнесе по редовността на тъжбата и да даде указания за
отстраняване на констатирана /при наличие на такава/ нередовност и за уточнение на
конкретните изрази, относими към всяко едно от твърдените деяния. Спестявайки си
необходимата процесуална дейност в тази насока и неизпълнявайки задължителните
указания на предходния въззивен състав на СГС, районният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на
страните и неговото отстраняване е единствено възможно чрез отмяна на атакуваният
съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира правните изводи на съдията - докладчик при СРС, НО, 8-ми състав за
наличието на предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК - за прекратяване на
наказателното производство по НЧХД № 16085/2020 г. по описа на СРС, НО, 8-ми
състав, образувано по тъжба от В. А. срещу А. М., за неправилни и незаконосъобразни.
Атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен и
неправилен, и делото следва да бъде върнато на СРС за продължаване на
5
съдопроизводствените действия.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 06.07.2021 г., постановено по НЧХД № 16085/2020 г.
по описа на СРС, НО, 8-ми състав, с което наказателното производство по делото е
било прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6