Решение по дело №258/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 255
Дата: 10 юли 2019 г. (в сила от 6 август 2019 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20195320100258
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 10.07.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                          втори граждански състав

на двадесети юни                                                     две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Маргарита Тянчева

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 258 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК, предявен от Н.Г.С., ЕГН: **********,***, чрез адв. Б.П.Б. против В.Т.С., ЕГН: **********,***.

ИЩЦАТА твърди, че ответникът бил неин  съпруг, с когото сключили граждански брак на *** г. в град П**, за което бил съставен акт за граждански брак № ** г. на О.П., ***. Този брак бил втори и за двамата.

През време на брака им се роди едно дете – Б.В.С., роден на *** г.

След сключване на брака си заживели в дома на родителите на ответника – апартамент, находящ се в град ПП. на улица „А.,.., който представлявал семейното им жилище, за което ищцата нямала претенции. В началото на съвместното им съжителство отношенията им били нормални и животът на съпрузите протичал в разбирателство и хармония. Нямали сериозни противоречия. След раждането на детето през ** година с ответника постепенно започнали да се отдалечават, като ищцата си мислела, че това е временно и че отношенията им ще се нормализират. През **. двамата заминали да работят в Г.. Там се устроили в град К.. Ищцата започнала работа в дом за възрастни хора, където работела и в момента, а междувременно и учела. Ответникът имало периоди, в които работел, но имал и такива, в които не бил трудово зает, както бил и към настоящия момент. През ** г. при тях дошло детето им Б., както и дъщерята на ищцата от предишна връзка. Постепенно обаче, вместо да се сближат с ответника, между тях настъпило още по-голямо отдалечаване. Оказало се, че двамата имат несходство в характерите, както и разминаване във възгледите за живота и възпитанието на детето. Противоречията им се изострили и двамата се отдалечили емоционално. Въпреки многото опити, които правели да заживеят като сплотено семейство, заедно с общото им дете и детето на ищцата от предишна връзка, нещата не се получавали. Постепенно спрели да се държат, като семейство и брачната връзка се превърнала във формална. Фактическата раздяла между съпрузите настъпила през есента на **г.

Ищцата счита, че сключеният между нея и ответника граждански брак е изпразнен от необходимото съдържание и същият се явява формален, поради което за нея бил налице правен интерес от предявяване на настоящата молба за развод.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината; като след развода запази брачната си фамилия „С.“. Няма претенции за семейното жилище – апартамент №** в гр. ПП., ул. „А**“ №***, нито за издръжка от ответника. Моли да ѝ се предоставят родителските права по отношение на детето им Б.В.С., ЕГН: **********, като на бащата бъде определен подходящ режим за осъществяване на личните му контакти с детето.

Ответникът не депозира отговор на исковата молба по реда на чл.131 СК, редовно призован не се явява в съдебно заседание и не взема становище по иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е видно, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на *** г. в град ПП., за което бил е съставен акт за граждански брак № ***от *** г. на О.П., **.

Представено е копие от удостоверение за раждане №***, от което се установява, че съпрузите са родители на малолетния Б.В.С., ЕГН: **********.

От показанията на свидетеля Н.Д.Р.се установява, че е майка на ищцата. Дъщеря ѝ и нейният съпруг – ответникът В.С., преди около 6 години се установили да живеят в гр. К., Г.. При тях били и двете им деца – Б. и Г., като Г. била дете на ищцата от друга връзка. Отношенията между съпрузите били влошени от дълго време, като съвместното им съжителство било съпътствано от конфликти. В крайна сметка логично се стигнало и до фактическата им раздяла, която настъпила преди няколко месеца. Ответникът се изнесъл от жилището им и заживял на квартира в същия град. Според свидетелката бракът между съпрузите бил непоправимо разстроен и нямало как да бъде заздравен.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Относно разстройството на брака:

Установи се от показанията на свидетеля Р., че страните не живеят като семейство, напълно отчуждени са един от друг. Липсата на физическа и духовна взаимност между тях са лишили от съдържание съществуващата помежду им брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена, което не се оспорва от страните. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се допусне развод.

Относно вината за разстройството на брака:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, такова искане от страните не е направено, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по него.

Относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения, и издръжката на детето.

Съдът счита, че роденото от брака ненавършило пълнолетие дете следва да живее с майка си, тъй като тя трайно полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. На ответника следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения със сина си, за да не се прекъсва биологичната връзка, както и емоционалната и социална такава, между родител и дете. Контактите с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване, са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. С оглед горното следва да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване, от 10.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ в платения годишен отпуск на майката.

Като взе предвид възрастта на детето и доколкото по делото не са ангажирани доказателства за трудовите доходи на двамата родители, съдът намира, че необходимата обща издръжка на малолетния следва да се определи на 300 лева месечно. От тази сума ответникът следва да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 180 лева, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, която полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му.

Относно издръжката между съпрузите:

Издръжката между съпрузите не се претендира и такава не се присъжда.

Относно ползването на семейното жилище:

Семейното жилище, находящо се в гр. ПП., ул. „А**“ №***, е собственост на съпрузите на ответника и никой от съпрузите няма претенции за ползването му.

Относно фамилното име:

Съдът, следва да постанови ищцата да продължи да носи брачната си фамилия С., доколкото същата е изразила изрично желание за това.

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т. е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС Карлово определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50.00 лв., от която следва да се приспадне сумата от 25.00 лв. внесена от ищцата при завеждане на делото. В този смисъл ответникът следва да заплати сумата от 25.00 лв., представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по сметка на РС Карлово върху определената издръжка в размер общо на 259.20 лева.

Воден от горното съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ПРЕКРАТЯВА сключеният на *** г. с акт за граждански брак № *** от ***г. на О.П., ***, граждански брак между Н.Г.С., ЕГН: ********** и В.Т.С., ЕГН: **********, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Б** В** С**, ЕГН: ********** на майката Н.Г.С., ЕГН: **********, като детето ще живее на адреса ѝ по местоживеене, който понастоящем е в гр. К., Г.. 

ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата В.Т.С., ЕГН: ********** и детето Б**** В*** С**, ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване, от 10.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ в платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.2 от СК, В.Т.С**, ЕГН: ********** да заплаща на малолетното си дете Б. В** С** ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Г.С.А, ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 180.00 (сто и осемдесет) лева, считано от влизане на решението в законна сила и дължима до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име С.А.

ОСЪЖДА В** Т*** С**, ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Карлово държавни такси в размер на общо 284.20 лв. (двеста осемдесет и четири лева и двадесет стотинки).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П.. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Б.