Р Е Ш Е Н И Е
№ 331
гр. С., 15 юли
С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и петнадесети юни през
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
при секретаря И. И., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 1741 по описа на съда за
Постъпила е искова молба
от Д.И.Ж. ***, в която ищецът твърди, че в
периода от 06.11.2016 до 06.11.2019 г. заемал длъжността „старши
полицай ОРЛС“ към ответната
дирекция. Като такъв в съответствие с утвърдените графици полагал труд по дежурство – на 12-часови
смени,
съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР и утвърдени протоколи и графици.
Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивка за периода се
регламентирали от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., но в тази наредба не
предвиждала изчисляване на нощния труд в дневен, както е било при действалата
преди това наредба. Поради тези причини ищецът счита, че следва да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която предвижда, че при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Счита, че след приравняването на положения от него нощен труд
през посочения по – горе период в дневен се надхвърля нормалната
продължителност на работното му време, като горницата се явява извънреден труд,
който на този етап не му е заплатен. Поради изложените причини моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 1684,50
лв., представляваща възнаграждение за положен от него извънреден труд в периода
от 06.11.2016 до 06.11.2019 г., обезщетение
за забава за периода от изискуемостта до 07.11.2019 г. в размер на 244,06 лв., както
и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
– 08.11.2019 г., до окончателното ѝ плащане.
Твърди също така, че
през времетраене на полагания от него нощен труд в периода от
06.11.2016 до 06.11.2019 г. ответникът не му е предоставил ободряващи
напитки съгласно изискването на чл. 181, ал. 3 ЗМВР, поради което моли съда да
го осъди да му заплати левовата равностойност на тази неосъществена престация в
общ размер от 127,80 лв., заедно със законна лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба в съда – 08.11.2019 г.
до окончателното ѝ плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Главна
дирекция „Гранична полиция“ оспорва предявените искове. Признава факта, че през
процесния период се е намирал в служебно правоотношение с ищеца, възникнало на
основание Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, заеманата от него
длъжност, както и организирането на работното време за нея на 12 - часови смени,
така както е описано в исковата молба. Счита, че предвид характера на
служебното правоотношение с ищеца, въпросите относно изчисляването на
извънредния и нощния труд се регламентират от специалния закон ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови актове, а Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата и специално, съдържащата се в нея разпоредба
на чл. 9 ал. 2, е неприложима към случая, тъй като е предвидена да регулира
правоотношения възникнали по Кодекса на труда. Изразява становище, че не е
налице празнота в закона, която да обоснове прилагането на това законодателно
решение спрямо служителите на МВР.
Съгласно чл. 187, ал. 1
от ЗМВР работното време на служителите на МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, а при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 ч. като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов период. С оглед на тези
разпоредби ответникът счита, че нормалната продължителност на нощния труд е 8
часа и че не се налага преобразуване на нощните часове в дневни, тъй като
съотношението между тях е 1 – т.е. цитираните от ищеца коефициенти са
неприложими, тъй като са относими към трудовите правоотношения, при които
съгласно законовата регламентация, нормалната продължителност на нощния труд е
7 часа, което налага приравняването му към дневния. Счита, че полагането на
нощен труд в рамките на установеното работно време не се явява извънреден труд
и с оглед неговата продължителност от 8 часа, не се преобразува в дневен,
умножен по съответния коефициент, а се заплаща като нощен. Счита, че според
тълкуване на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел
увеличеното заплащане на нощния труд, а не за заплащането на извънреден труд.
Поради изложените причини моли съда да отхвърли предявения иск заедно с
акцесорната претенция за обезщетение за забава.
Счита, че искът за
заплащане на паричната стойност на недоставените на ищеца ободряващи напитки е
неоснователен, тъй като според чл. 10 от Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г.
ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари.
При отхвърляне на
исковете претендира направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Предявени са искове с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР и чл. 181, ал. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Между страните не се
оспорват обстоятелствата, касаещи наличие на валидно служебно правоотношение
помежду им, заеманата от ищеца длъжност съобразно твърденията в исковата молба,
наличието на полаган от ищеца труд през нощта, както и неговия размер,
установен в заключението на назначената по делото ССЕ. Не се оспорва и
наличието на полаган от ищеца извънреден труд, както и че същият е изплатен
съобразно възприетата от ответника теза.
Спорът между страните
касае допустимата продължителност на нощния труд по смисъла на чл. 187, ал. 3
от ЗМВР, приложимостта на разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни актове
– НСОРЗ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., както и методиката на изчисляване на задълженията
при евентуално наличие на такива.
През процесния период
работното време на ищеца е организирано на 12-часови смени, като от приложените от ответника писмени доказателства
се установява, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през
процесния период същият е полагал труд и през нощта (за времето от 22 часа до 06
часа), съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно на тримесечен период.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Разпоредбата на ал. 3 на чл. 187 от ЗМВР гласи, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период, като опеделянето на 24-часова смяна е по изключение.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 и 6 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов
период. Разпоредбата е възпроизведена по същия начин в чл.3,
ал. 3 от Наредба № 8121з-776 /
29.07.2016 г., която е подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители.
Позовавайки се на тези
разпоредби, ответникът счита, че като специален закон, ЗМВР въвежда нормална
продължителност на работното време през нощта – 8 часа, поради което това
правило не може да се дерогира от неприложим към служебните правоотношения
подзаконов нормативен акт – НСОРЗ. Тезата на ищеца е противоположна – той
счита, че е налице празнота в законовата уредба по ЗМВР, поради което по
аналогия следва да се приложи НСОРЗ.
Тълкувайки нормата на чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР,
съдът счита, че същата не установява разрешена (нормална) продължителност на
труд през нощта, а нормира общата продължителност на работното време при
положен нощен труд, като установява невъзможност за полагане на труд за
определено време в последващ период с оглед сумарното отчитане на работното
време. Или с други думи нормата има защитна функция по отношение на правото на
служителя да почива достатъчно дълъг период, след като част от работните часове
в смяната му са отработени през времето от 22 часа до 6 часа, като и в този
случай, съобразно отработените часове, не следва да се надвишава нормалната
продължителност на работното време от 8 часа за всеки 24 - часов период. По мнението на съда цитираната разпоредба поставя изискване например след
всяка 24 – часова смяна на служителя да бъде осигурена 48 - часова почивка,
така че средната продължителност на работното време за общия 72 – часов период
да не надвишава средно 8 часа за всеки от трите 24 – часови периода. В подкрепа
на това тълкуване на законовия текст е употребата на наречието „средно“, чието ползване
би било излишно и необяснимо при влагане на друг смисъл в разпоредбата, както
обстоятелството, че последната поставя изискване относно нормалната
продължителност на работното време, а не на нормалната продължителност на
работното време през нощта, още повече че то, бидейки разположено в периода от
22 часа до 6 часа, не би могло да надвиши 8 часа по принцип, при което остава
неясна необходимостта от изричното регламентиране на този аритметичен резултат.
Поради изложените причини настоящият съдебен състав приема, че нормата, на
която ответникът се позовава, не съдържа дефиниция за допустима продължителност
на нощния труд и че такава дефиниция не се съдържа въобще в ЗМВР, както и в
подзаконовите му нормативни актове.
От друга страна, нормата
на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР съдържа изрична препратка към КТ за държавните служители, които полагат труд за
времето между 22,00 и 6,00 ч., като указва, че същите се ползват със специалната му закрила. Част от тази специална
закрила е изричната уредба на нощния труд в чл. 140, ал. 1 от КТ, съобразно
която нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, като нощен е трудът, който се полага
от 22 ч. до 6 ч. – ал. 2 на същата норма. В светлината на тази
препратка съдът не намира за основателно становището на ответника, че
разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР („Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица.“) определя еднаква продължителност на работното време
през деня и през нощта, тъй като това тълкуване лишава от действително
съдържание регламентираната закрила на полагащите нощен труд държавни служители
и я превръща в неосъществено пожелание. Чл. 187, ал. 1 ЗМВР не визира конкретно
продължителността на нощния труд, а чл. 188, ал. 2 от ЗМВР препраща към
специалната закрила на нощния труд, предвидена в КТ, което достатъчно ясно идва
да покаже, че защитните мерки по КТ спрямо работниците и служителите, работещи
по трудово правоотношение през нощта, най – съществената от които е намалената
продължителност на работното време, намират приложение и спрямо служителите на
МВР.
Ищецът безспорно е
полагал труд през нощта с продължителност от 8 часа, при разрешени 7 часа, като
този труд не е отчетен и заплатен като извънреден. Не се оспорва от ответника,
че до момента тази разлика не се е считала за отработено време извън нормата и
съответно не е съобразявана при определяне норматива отработени часове,
съответно положен извънреден труд. Съотнасянето на нормалната продължителност
на работното време през нощта към нормалната му продължителност през деня
изисква ползването на коефицент, чиято стойност, определена по аритметичен ред,
е 1.143, поради което същият следва да се приложи без оглед на изричната
му регламентация в подзаконов акт по ЗМВР или КТ, тъй като произтича пряко от
нормите на закона. В тази връзка промененото съдържание на чл. 9г от НРВПО в
периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. не би могло да се отрази върху
изискването на седемчасова нормална продължителност на нощния труд, а оттам и
върху приравняването на нощните часове в дневни, тъй като тази последица се
извежда от закона, който представлява нормативен акт от по – висш ранг спрямо
цитираната наредба.
Съдът не споделя
виждането на ответника, че разликата между часовете нощен труд, определени със
и без коефицента, представлява фиктивни часове, които не са отработени от ищеца
и не попадат в квалификацията за извънреден труд, който представлява работа
извън редовното работно време (чл. 187, ал. 5 ЗМВР). Те надхвърлят редовното
работно време през нощта, чиято продължителност следва да бъде 7, а не 8 часа,
поради което тезата, че коефицентът бил приложим единствено при заплащането на
нощния труд като такъв, е неприемлива.
Коефицентът действително следва да приравни възнаграждението на служителя,
който работи 7 часа през нощта, с това, което
би получил, ако бе работил 8 часа, но при положение че той е работил 8 часа,
при положение че е следвало да работи 7, горницата се явява извънреден труд,
който при сумирано изчисляване на работното време би могъл да се определи като
размер единствено чрез използването на коефицента. Ако общата продължителност
на работното време на ищеца за тримесечния период на сумираното му изчисляване
съответстваше на изискването за седемчасово работно време през нощта,
прилагането на коефицента би послужило единствено за определяне на
възнаграждение, равностойно на дневното; в конкретния случай е налице
превишение на тази продължителност, тъй като не е спорно, че тя се определя на
база осемчасово работно време през деня и нощта, поради което горницата следва
да бъде заплатена по правилата за заплащане на извънредния труд. Същите правила
регулират и продължителността на работното време при работниците и служителите
по трудово правоотношение, поради което не е основателен доводът, че ползването
на коефицента създава привилегия за
служителите на МВР.
Чл. 187,
ал. 6 ЗМВР гласи, че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. От
изчисленията на приетата по делото ССЕ става ясно, че за периода на исковата претенция ищецът е положил 1704 часа
нощен труд, които след умножаването им с коефицента достигат 1948 часа;
разликата между двата размера е 244 часа, за които се дължи възнаграждение за
извънреден труд в размер на 1681,50 лв.
В този размер предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи, като
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата следва да се присъди
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня,
следващ изтичането на всеки период на сумирано изчисляване на работното време
(за първия период – 01.01.2017 г.) до датата на подаване на исковата молба в
съда – 07.11.2019,
в размер на 244,06 лв., както и законна лихва след тази дата до окончателното
ѝ плащане.
Съгласно
разпоредбата на чл.181,ал.3 от ЗМВР, за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна, а на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3, полагащи труд през нощта от 22,00
до 6,00 ч., се осигуряват ободряващи напитки. Размерът на сумите и доволствията по ал.
1 - 3 се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи
(ал.4), а условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по ал. 1 -
3 се определят с наредби на министъра на вътрешните работи (ал. 5). За
процесния период е действала Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на
условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на
Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през
нощта от 22, 00 до 06, 00ч., издадена на основание чл. 181, ал. 5 във връзка с ал. 3 ЗМВР. Разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредбата предвижда, че по време на полагане на
нощен труд от 22,00 до 06,00 ч. на служителите на МВР се осигуряват ободряващи
напитки – чай, кафе, какао, енергийни и съдържащи кофеин напитки, и други. За
целта ръководителите на структурите по чл. 33, т. 7 и по чл. 37 ЗМВР, директорите на регионални дирекции
"Гранична полиция", регионални дирекции "Пожарна безопасност и
защита на населението" и дирекция "Жандармерия" определят
поименно със заповед служителите на МВР, имащи право на ободряващи напитки, по
предложение на съответния пряк ръководител /ал.2 от разпоредбата/. Изрично
е предвидено, че ободряващите напитки не могат да се компенсират с
пари./чл.10 от Наредбата/.
Идеята
на законодателя е да се облекчи работата през нощта, при която се нарушават
обичайните биологични функции, като се компенсира по-голямото напрежение и
умора, настъпващи при полагането на труд през тази част от денонощието.
Осигуряването на ободряващи напитки е задължение на работодателя, изрично
вменено със ЗМВР и детайлно с цитираната наредба. Разпоредбата на чл.10 от
Наредбата указва начина на изпълнение на това задължение, а именно в натура- за
да се постигне целения ефект на ободряване и облекчаване. Смисълът е да се
предотврати порочната практика, работодателят да замени изпълнението на това
задължение с парично, облекчен вариант при който не се изисква създаването на
специална организация и изпълнение, но който противоречи на целта на закона.
Служителят не разполага с механизъм, чрез който да принуди работодателя да му
осигури ободряващи напитки. Нелогично и несправедливо е в тази ситуация да се
поощри незаконосъобразното поведение на работодателя, който не изпълнява
вмененото му задължение, но и се освобождава от задължението да заплати
съответното обезщетение за това. Поради това съдът не споделя изложената от
ответника теза.
Не
се спори по делото че ищецът отговаря на критериите на чл.181,ал.3 от Закона,
както и относно това, че през процесния период не са му осигурявани ободряващи
напитки за работата през нощта. Следователно, за това свое неизпълнение,
работодателят дължи обезщетение в размер на равностойността на тези напитки за
процесния период. Поради това съдът счита претенцията на ищеца за основателна и
я уважава в предявения размер, потвърден и от заключението на вещото лице.
Дължи се и обезщетение за забава за периода след предявяване на иска-
08.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 500 лв. за
адвокатски хонорар и 130 лв. за експертиза. Поради уважаването на предявените
искове претенцията на ответника за присъждане на деловодни разноски следва да
се остави без уважение, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК същият следва да заплати
по сметка на СРС държавна такса в
размер на 82,25 лв. Воден
от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция“ с адрес: гр. С., бул. „М.
Л.“ № .. да заплати на Д.И.Ж. с ЕГН ********** *** сумата от 1684,50 лв. (хиляда шестстотин
осемдесет и четири лв. и 50 ст.), представляваща възнаграждение за извънреден
труд за периода от 06.11.2016 до 06.11.2019 г., обезщетение за забава
върху тази сума в размер на законната лихва от деня, следващ изтичането на всеки период
на сумирано изчисляване на работното време (за първия период – 01.01.2017 г.) до 07.11.2019
г., в размер на 244,06 лв. (двеста четиридесет и четири лв. и 6 ст.),
сумата от 127,80 лв., представляваща стойността на ободряващи напитки съгласно
изискването на чл. 181, ал. 3 ЗМВР за периода от
06.11.2016 до 06.11.2019 г., законна лихва върху двете главници
от 08.11.2019 г. до окончателното им
плащане, както и направените по делото разноски в размер на 500 лв. (петстотин
лв.) за адвокатски хонорар и 130 лв. (сто и тридесет лв.) за експертиза.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Главна
дирекция „Гранична полиция“ с адрес:
гр. С., бул. „М. Л.“ № . за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция“ с адрес: гр. С., бул. „М.
Л.“ № .. да заплати по сметка на РС – С. държавна такса за настоящото
производство в размер на 82,25 лв. (осемдесет и два
лв. и 25 ст.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………..
/М. Петрова/