Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 30.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8
с-в в открито заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и тринадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Б.Ш.,
като изслуша докладваното от
съдията гр. д. № 12051 по описа на
състава за 2011г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Ищците М.М., Е.Т. и П. Б. и И. З. (в качеството на наследници по закон и процесуални
приемници на първоначалната ищца Л.Б.) поддържат твърдение, се са наследници с
равни дялове от по една трета част на наследството, оставено от Й.М.М., починал
на 25.10.1969г. в САЩ. Наследствените си права, ищците придобили, както по
силата на наследаване по закон, така и по силата на завещателни разпореждания,
направени според законите на САЩ. В качеството
на наследници на М., ищците били обезщетени по реда на ЗОСОИ със собственост в
недвижим имот – административна сграда, намираща се в гр. С., на ул. „Е. Й.” № **. Реституционните права на ищците били обективирани в Заповед №
РД-21-488/29.06.2000г. на Областния управител на Област С.. Със Заповед №
201/07.03.2001г. на Областния управител на Област С., на наследниците на Й.М.М.
бил е признат общо дял от 6, 67% в съсобствеността на споменатата
административна сграда. Въпреки, че с последваща заповед на МРРБ, съответната
част от административната сграда била отписана от актовите книги за държавна
собственост, ищците обективно били лишени от възможността да ползват процесния
имот, който по решение на Министерски съвет на РБ бил предоставен за ползване
на двамата ответници - Сметка палата и Агенция за енергийна ефективност.
Първият ответник владеел и ползвал фактически 74, 54 % от помещенията в процесната
сграда, а втория от тях 25, 46 % от помещенията в процесната сграда. Чрез надлежно упълномощено
лице, ищците отправили до всеки от двамата ответници нотариална покана, с която
претендирали да им бъде изплатено обезщетение за ползата, от която са лишени, а
поканата била връчена на 04.10.2007г. При изложените фактически твърдения,
доколкото поддържат, че средната пазарна цена за ползването на тяхната идеална
част от процесната сграда била в размер на 3 800 евро/ месечно за период от
01.01.2008г. до 14.09.2011г., ищците претендират:
·
ищцата М. М., претендира за осъждане на ответника
Сметна палата на РБ да й заплати сумата от 41 543, 62 евро, а ответника Агенция
за енергийна ефективност да й заплати сумата от 14 189, 70 евро, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на 2, 2233% идеални части от процесната
сграда, за периода от 01.01.2008г. до 14.09.2011г., заедно със законната лихва върху сумите на
всяко едно от обезщетенията, за периода от предявяването на иска до
окончателното плащане и сумата на
направените съдебни разноски;
·
ищецът Е.Т., претендира за осъждане
на ответника Сметна палата на РБ да му заплати сумата от 41 543, 62 евро, а
ответника Агенция за енергийна ефективност да му заплати сумата от 14 189, 70
евро, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 2, 2233% идеални
части от процесната сграда, за периода от 01.01.2008г. до 14.09.2011г., заедно със законната
лихва върху сумите на всяко едно от обезщетенията, за периода от предявяването
на иска до окончателното плащане и
сумата на направените съдебни разноски;
·
ищците П. Б. и И. З., в
качеството на наследници по закон и процесуални приемници на починалата в хода
на процеса първоначална ищца Л.Б., претендират за осъждане на ответника Сметна
палата на РБ да им заплати общо сумата от 41 543, 62 евро, а ответника Агенция
за енергийна ефективност да им заплати общо сумата от 14 189, 70 евро,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 2, 2233% идеални части
от процесната сграда, за периода от 01.01.2008г. до 14.09.2011г., заедно със законната
лихва върху сумите на всяко едно от обезщетенията, за периода от предявяването
на иска до окончателното плащане и
сумата на направените съдебни разноски;
Ответникът Сметна палата на РБ, чрез процесуалните си представители оспорва
предявените искови претенции поддържа
становище за тяхната недопустимост, а при условията на евентуалност и за
тяхната неоснователност. Този ответник оспорва преди всичко надлежната
материална легитимация на ищците, в качеството им на наследници по закон на Й.М.М.,
като твърди, че наследствените им права са останали неустановени. На второ
място – ответникът отрича собствената си пасивна материална легитимация, като
поддържа становище, че не е надлежен ответник по иска, понеже бил ползвател на
имота, а последния бил актуван като публична държавна собственост и поради това
не подлежал на реституция. Моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат
присъдени направените съдебни разноски.
Ответникът Агенция за устойчиво енергийно развитие оспорва предявените
претенции. Сочи, че е универсален правоприемник на Агенция за енергийно
развитие, която обаче не била адресат на изрична покана от ищците по чл. 31,
ал. 2 от ЗС (твърди се, че поканата изобщо не е била връчвана адресата), а
пропускът да се отправи покана бил самостоятелно основание за отхвърляне на
иска. Оспорва материалната легитимация на ищците, размера на предявената
претенция и собствената си пасивна материална легитимация по иска, доколкото
твърди, че процесния имот бил публична държавна собственост, а не собственост
на този ответник.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С приета като доказателство Заповед № РД-21-488/29.06.2000г. на Областния управител
на Област С., наследниците на Й.М.М. са обезщетени по реда на ЗОСОИ с квота в
съсобствеността в административна сграда, намираща се в гр. С., на ул. „Е. Й.”
№ **.
С приета като доказателство Заповед № 201/07.03.2001г. на Областния управител на
Област С., на наследниците на Й.М.М. е признат общо дял от 6, 67% в
съсобствеността на споменатата административна сграда.
С прието като
доказателство Решение № 479/25.05.2005г. на Министерски съвет на РБ е
предоставен безвъзмездно, за съвместно управление на Агенцията за енергийна
ефективност и на Центъра за енергийна ефективност в индустрията отнетият от
Министерство на икономиката на РБ със същото решение недвижим имот – публична
държавна собственост, представляващ втори, трети и четвърти етаж от блок Б
(източно крило) на сградата, намираща се на административен адрес – гр. С., ул.
„Е. Й.” № **, с обща застроена площ
от 1461 кв.м., за който е съставен АДС № 1396/15.12.1996г.
С прието като
доказателство Решение № 675/21.07.2005г. на Министерски съвет на РБ е
предоставен безвъзмездно, за управление на Сметната палата недвижим имот –
публична държавна собственост, представляващ
девететажно тяло на сграда, със застроена площ от 600 кв.м., без
помещенията на първия етаж и киносалон на втори етаж, построена в УПИ VІІ от кв.17
в гр. С., Район „О.”, м. „ГГЦ- Зона Г-
С приета като
доказателство Нотариална покана, чрез нотариус П.П., която е адресирана от
името на М. Й. М., Е.Т. и Л. Й. Б., чрез пълномощник А. Ч., до Сметната палата на
РБ и до Център за енергийна ефективност в индустрията - двамата адресати са
били поканени да заплащат на адресантите обезщетение в размер на сумата от 5
000 евро месечно, на основание чл. 31, ал.2 от ЗС, за това, че лишават
адресантите от правото им да ползват 6, 67 % идеални части от правото на
собственост върху административна сграда, намираща се на адрес – гр. С., ул. „Е.
Й.” № **. В нотариалната покана се
съдържа отбелязване, че е връчена на всеки от двамата адресати на 04.10.2007г.
С приета като доказателство Заповед № РД-02-14-1139/17.06.2009г. на МРРБ са
отписани от актовите книги за държавна собственост 6, 67 % идеални части от
недвижим имот, с местонахождение в гр. С., район „О.”, ул. „Е. Й.” № **, състоящ се от девет етажно
тяло на административна сграда с три входа и застроена площ от 600 кв.м., вкл.
фоайе на първи и втори етаж, трети, четвърти, пети, шести, седми осми и девети
етажи (с изключение на сутерен, първи етаж и кинозала) и четириетажно тяло от
административна сграда със застроена площ от 478 кв.м., представляваща
помещения с № 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14, намиращи не са втория, третия и
четвъртия етаж на сградата, за която са съставени АДС (публична) с №
05016/26.07.2005г.; 05020/02.08.2005г. и
05962/21.12.2005г.
С приета като
доказателство Нотариална покана, чрез нотариус Галя Стателова, която е
адресирана от името на Д. Й. М., чрез пълномощник
С.Ш., до Областен управител на Област С. (град) - адресатът е бил поканен да
заплаща на адресанта обезщетение в размер на сумата от 3 859 евро месечно, на
основание чл. 31, ал.2 от ЗС, за това, че лишават адресантите от правото им да
ползват 6, 67 % идеални части от правото на собственост върху административна
сграда, намираща се на адрес – гр. С., ул. „Е. Й.” № **. В нотариалната
покана се съдържа отбелязване, че е връчена на адресанта на 19.01.2011г.
Съдържанието на нотариалната покана сочи, че нейния адресант Д. Й. М., отправя поканата
в качеството на пълномощник, от името на М. Й. М., Е.Т. и Л. Й. Б..
Като доказателства по делото са представени следните документи, придружени
от превод на български език (с апостил, само за издадените от съдебни
учреждения на САЩ удостоверения):
1.
Смъртен акт от 29.10.1969г. на
Й. М., издаден от Дирекция по здравеопазване, Отдел по Гражданско състояние на
гр. Н.Й., САЩ. Съдържанието на документа сочи, че лицето е починало на
25.10.1969г.
2.
Смъртен акт от 28.02.2005г. на
С. Т., издаден от Отдел по
здравеопазване и психично здраве, отдел по Гражданско състояние на гр. Н. Й., САЩ.
3.
Удостоверение от 17.04.2012г.
на съда по наследствените дела на Н. Й., САЩ (заверен от Д. С., старши служител), установяващо съдържанието на изявление на С. Т. „последна воля и завещание на С. Т.“ от 27.02.2000г. Същият документ
съдържа изявления, които са предназначени да установят т.нар. „процедура по потвърждание на завещание“
и за назначен „изпълнител на завещание“.
4.
Удостоверение за смърт на С. Т.,
издадено от Департамент по здравето и
ментална хигиена на Н.Й., САЩ.
5.
Удостоверение за смърт на Л. Б.
от 11.07.2011г., издаден от министерство на здравеопазването на щат Н.Й..
6.
Удостоверение от 23.04.2012г.
на съда по наследствените дела на Н.Й., САЩ (заверен от Д.С., старши служител),
установяващо съдържанието на изявление от 08.10.2963г. на Й. М. „последна воля и завещание на Й. М. М.“.
Същият документ съдържа изявления, които са предназначени да установят т.нар. „процедура по потвърждание на завещание“
и за назначен „изпълнител на завещание“.
7.
Удостоверение от 17.04.2012г.
на съда по наследствените дела на Н.Й., САЩ (заверен от Д.С., старши служител),
установяващо съдържанието на изявление на В. М. „последна воля и завещание на В. М.“. Същият документ съдържа
изявления, които са предназначени да установят т.нар. „процедура по потвърждание на завещание“ и за назначен „изпълнител на завещание“.
8.
Удостоверение за смърт от
09.09.1973г. на В. М., от чието съдържание
евидно, че е родена в България, с неустановени данни за произход от
двамата родители (посочено е „неизвестно“, срещу име на бащата и на майката).
9.
Клетвена декларация от
09.03.2006г. на М.М. – относно идентичност на името, произхода на декларатора и
наследствените му права върху имуществото на Й. М.;
10.
Клетвена декларация и
пълномощно от 29.06.2006г. на Л.Б. – относно идентичност на името, произхода на
декларатора и наследствените му права върху имуществото на Й. М.;
11.
Клетвена декларация от
31.07.2008г. на Емл Т. – относно идентичност на името, произхода на декларатора
и наследствените му права върху имуществото на Й. М.;
12.
Молба за разглеждане на
валидност на завещание, адресирана до съда по наследствени дела Г., подадено на
02.02.2012г. за изслушване на „последна воля и завещание“ на Л.Б. от
20.11.1981г.
13.
Удостоверение от агент за
застрахователна компания за собственост Уестор Ланд от 16.10.2012г., съдържащо
данни и заключения на автора на документа, относно смъртта и наследниците на Д.М..
Заключението на изслушаната и приета комплексна съдебно- техническа
експертиза (вещи лица Д. М. и Т.Д.) установява оценката на обезщетението, което
се дължи за фактическото ползване върху 6, 67 % идеални части от административна сграда, намираща
се на адрес – гр. С., ул. „Е. Й.” № **, за периода от 01.01.2008г. до
14.09.2011г. Според заключението, частта от имота, която е ползвана от
Агенцията по енергийна ефективност съотвества на 26, 49% идеални части, а
частта от имота, която е ползвана от Сметната палата съотвества на 73, 51 %
идеални части от имота. Вещите лица считат, че за процесния период, пазарния
наем на 6, 67 % идеални части от имота би възлизал средно на сумата от
306 930 лева.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са процесуално допустими.
Исковите претенции са основани на ясни и конкретни фактически твърдения за
това, че ищците са надлежно легитимирани да получат от ответниците обезщетение,
което се дължи на съсобственика - лишен от възможността да ползва съответната
на дела му част от съсобствения имот, съразмерно с дела си в съсобствеността.
Правото, което ищците се домогват да упражнят е уредено изрично в чл. 31, ал.2
от ЗС и при изложените в исковата молба фактически твърдения, предявените
искови претенции са процесуално допустими.
Наведените от ответниците доводи, касаещи твърдението за липса на
доказателства за наследствено правоприемство между Й. М. и ищците касаят
ненадлежна материална легитимация на ищците, в качеството им на наследници на Й.М.М.
и имат отношение не към допустимостта на претенциите, както се твърди от
ответниците, а към основателността на исковете, понеже засягат един от главните
подлежащи на установяване факти.
В същата насока следва да се възприемат и наведените от ответниците доводи,
касаещи липсата на надлежна пасивна легитимация по предявения иск. Споменатите
доводи отново имат отношение към основателността на претенцията, а не към
нейната допустимост, доколкото ищците излагат конкретни фактически твърдения
според които именно ответниците дължат изплащането на претендираното
обезщетение, а не Държавата (производството срещу Държавата като ответник е
било прекратено).
По основателността на
предявените искове, съдът намира следното:
Доколкото
претендират, че са придобили и притежават по реституция и чрез последващо
наследствено правоприемство идеална част от правото на собственост върху
процесния имот, от ползването на който били лишени - ищците бяха длъжни да
установят следните свои твърдения: че процесната сграда е съсобствена между тях
и Държавата и че се ползва от ответниците в рамките на посочените в исковата
молба идеални части;
След задълбочен анализ на ангажираните от ищците писмени доказателства,
съдът намира, че последните не успяха да установят по необходимия обоснован и
категоричен начин собствените си субективни права върху процесния недвижим
имот. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че по реда на
реституционния закон са били възстановени правата на наследниците на Й.М.М..
Въз основа на официален удостоверителен документ (с апостил), съдът приема за
установено твърдяното от ищците обстоятелство, че Й.М.М. е починал на
25.10.1969г. в Съединените американски
щати.
При това обаче, не би могло да бъде
възприето за доказано твърдението на ищците, че лицата М.М., Л.Б., С. Т.
(низходящи) и В. М. (съпруга) са
наследници на Й.М.М., нито пък твърдението, че посочените лица изчерпват кръга от наследници на
починалия М.. В действителност, по делото е прието удостоверение за наследници,
издадено от Столична община, чието съдържание сочи наследниците на М., който
документ е бил използван в реституционното производство, но материалната му
доказателствена сила е опровергана от факта (който дори ищците не оспорват,
видно от изявленията на техните процесуални представители), че регистрите на
населението и базата данни на ГРАО не
съдържат данни за Й.М.М. и за неговите наследници по закон.
Установените посредством официални удостоверителни документи факти, които
са последвали смъртта на Й. М.: че на 07.03.1973г. е починало лице В. М., както
и че на 26.02.2005г. е починало лицето С. Т. също не способства за надлежно установяване
на качеството на наследници за ищците, нито за обема на наследствените права на
тримата ищци. Уместно е в тази връзка да се отбележи, че наследствените права
на ищците в настоящия процес, включително и техния обем имат твърде съществено
значение - като предпоставка за основателност на иска - те определят надлежната
материална легитимация на ищците.
Това е така, доколкото предявените от ищците претенции за изплащане на
обезщетение се основават на твърдение за право на собственост (съсобственост),
а източник на съсобствеността е именно наследственото правоприемство, което от
своя страна е предпоставено от установяване на кръга от наследници и на обема
на техните наследствени права.
Няма спор между страните (вкл. и ищците не спорят), че персоналните им
данни, вкл. и тези на Й. М. са извън системните данни на ЕСГРАОН и НБДС
„Население”. Няма спор, че наследството на Й. М. е открито на територията на
трета страна (извън юрисдикцията на настоящия съд), при действието на
неустановен закон за наследяването. Налице е правоотношение с международен
елемент, поради което за разрешаването на спора следва да бъдат приложени
нормите на международното частно право (МЧП), които за компетентния съд са
уредени в Кодекса на международното частно право (КМЧП).
Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от КМЧП предвижда, че наследяването на
недвижими вещи (имоти) се урежда от правото на държавата, на чиято територия
тези вещи (имоти) се намират, а процесния недвижим имот, който подлежи на
реституция се намира на територията на Р. България.
Разпоредбата на чл. 89, ал. 3 сочи, че наследодателят може да избере наследяването на неговото
имущество в цялост да се уреди от правото на държавата, чийто гражданин той е
бил към момента на избора. От представеното удостоверение за смърт, е видно, че
при откриване на наследството 25.10.1969г. - Й. М. е бил
гражданин на САЩ и няма данни да (дали) към този момент е бил и български
гражданин т.е. на Народна република България (към онзи момент).
По делото бе приет и препис от завещание на Й. М., но самото завещание не съдържа изрично указание за
това- да е бил осъществен избор на наследодателя (съгласно изискването на чл.
89, ал. 5 от КМЧП) за това- наследяването
на неговото имущество в цялост да се уреди от правото на държавата, чийто
гражданин той е бил към момента на избора т.е. на САЩ.
Всички споменати по- горе обстоятелства, налагат -
за целите на разрешаването на настоящия правен спор – касателно кръга от
наследниците на Й. М. и обема на наследствените им права - да се установи
съдържанието на чуждо (на Съединените американски щати) материално право. В
тази насока съдът съобрази и обстоятелството, че представените от ищците
документи, с цел установяване на кръга от наследниците по закон не
представляват официални удостоверителни документи, според приложимото от съда
българско материално и процесуално право, а частни документи, които са издадени
от трети за спора лица лица (напр. застрахователна компания) или частни
документи с декларативен характер, които са изготвени от самите заинтересовани
от изхода на процеса първоначални ищци.
Съгласно изискванията на чл. 43, ал.1 от КМЧП,
съдът положи усилия за да установи служебно съдържанието на чуждото право, вкл. чрез способите,
предвидени в международни договори и
търсене на съдействие за предоставяне на информация, чрез изискване на становища на специализирани институти
(посолство на САЩ в РБ, Консулски отдел на МВнР). Но при
това, обективно не бяха установени норми
на чуждото право, които да обосновават твърденията на ищците - че именно те (ищците)
са наследници на посоченото в Заповед № РД-21-488/29.06.2000г. на Областния управител на Област С. лице Й.М.М.,
както и че делът на М.М., Е.Т. и Л.Б. (приживе) е бил в размер на по една трета
от обема на това наследство.
След приключване на устните състезания, в срока за изготвяне на съдебното
решение, съдът в настоящия му състав извърши самостоятелно и задълбочено
проучване на съдържанието на посочения като приложим чужд закон, в областта на
наследствените правоотношения - но споменатите допълнителни усилия на съда също
не способстваха за обосновани изводи в тази насока, доколкото се установи, че
наследяването по завещание и наследяването по закон е уредено по твърде
различен начин в различните административни единици (щати) на федералната
държава (Съединени американски щати), чието право следва да бъде установено.
По всички изложени съображения, съдът намира, че в хода на настоящия процес
не бе установена надлежната материална легитимация на ищците, в качеството им
на наследници на Й.М.М., нито беше установен делът им в наследството, поради
което предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като недоказани. При
липсата на тази основна предпоставка за основателност на всеки от предявените
искове, останалите предпоставки не следва да се обсъждат, а исковете следва да
бъдат отхвърлени, дори само на това
основание.
В тази насока, съдът споделя наведените от ответниците възражения и не
споделя доводите на процесуалните представители на ищците, че следвало да се
приложи закона по аналогия (вж. писмени бележки), като обезщетението се присъди
в рамките на една „обща квота”. Подобно „разрешение” на невъзможността да се
установи надлежната легитимация на ищците не може да намери приложение, тъй
като всеки един от ищците, които са започнали процеса има самостоятелен дял в
съсобствеността и е носител на отделно, самостоятелно право на обезщетение по
чл. 31, ал.2 от ЗС.
По отношение на претенциите за
разноските;
С оглед изхода на спора, ищците следва да понесат направените от ответника Сметна
палата на РБ съдебни разноски за процесуално представителство, чиито размер,
според представяния списък на разноските възлиза общо на 9 650 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.М., родена на ***г., с адрес А.К. № ***, Р., Н.Й.,
***** САЩ,
със съдебен адресат – адв. К.,***, срещу
Сметна палата на РБ, с адрес: гр. С., ул. „Е. Й.” № **, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ГПК
- за присъждане на обезщетение в размер на сумата от 41 534, 62 евро, поради
лишаване от ползване на 2, 2233% идеални части от съсобствен недвижим имот, представляващ
административна сграда в гр. С., ул. „Е. Й.” № *, през
периода от 01.01.2008г. до предявяването на иска на 14.09.2011г., заедно със
законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.М., родена на ***г., с адрес А.К. № ***, Р., Н.Й.,
**** САЩ, със съдебен адресат – адв. К.,***, срещу Агенция за устойчиво енергийно развитие,
с адрес: гр. С., ул. „Е. Й.” № **, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ГПК
- за присъждане на обезщетение в размер на сумата от 14 189, 70 евро, поради
лишаване от ползване на 2, 2233% идеални части от съсобствен недвижим имот, представляващ
административна сграда в гр. С., ул. „Е. Й.” № **, през периода от 01.01.2008г.
до предявяването на иска на 14.09.2011г., заедно със законната лихва, считано
от предявяването на иска до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Е.Т., роден на ***г., с адрес У. Р., Н., М., ****** САЩ,
със съдебен адресат – адв. Ш.,***, срещу Сметна палата на РБ, с адрес: гр. С.,
ул. „Е. Й.” № **, иск с правно основание
чл. 31, ал. 2 от ГПК - за присъждане на обезщетение в размер на сумата от
41 534, 62 евро, поради лишаване от ползване на 2, 2233% идеални части от съсобствен
недвижим имот, представляващ административна сграда в гр. С., ул. „Е. Й.” № **,
през периода от 01.01.2008г. до предявяването на иска на 14.09.2011г., заедно
със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Е.Т., роден на ***г., с адрес У. Р., Н., М., ****** САЩ,
със съдебен адресат – адв. Ш.,***, срещу Агенция за устойчиво енергийно
развитие, с адрес: гр. С., ул. „Е. Й.” №
**, иск с правно основание чл. 31, ал. 2
от ГПК - за присъждане на обезщетение в размер на сумата от 14 189, 70
евро, поради лишаване от ползване на 2, 2233% идеални части от съсобствен недвижим
имот, представляващ административна сграда в гр. С., ул. „Е. Й.” № **, през
периода от 01.01.2008г. до предявяването на иска на 14.09.2011г., заедно със
законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от П. Б. роден на ***г. с адрес – Н.С., Г., К. *****, САЩ, и И.З., родена на ***г.,
с адрес Л.К.Р., Г., К. *****, САЩ (в качеството на правоприемници на
първоначалния ищец Л.Б.), със съдебен адресат – адв. Ш.,***, срещу Сметна
палата на РБ, с адрес: гр. С., ул. „Е. Й.” № **, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ГПК - за присъждане на
обезщетение в размер на сумата от 41 534, 62 евро, поради лишаване от ползване
на 2, 2233% идеални части от съсобствен недвижим имот, представляващ административна
сграда в гр. С., ул. „Е. Й.” № **, през периода от 01.01.2008г. до
предявяването на иска на 14.09.2011г., заедно със законната лихва, считано от
предявяването на иска до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от П. Б. роден на ***г. с адрес – Н.С., Г., К. *****, САЩ, и И.З., родена на ***г., с адрес Л.К.Р., Г., К.
*****, САЩ (в качеството на правоприемници на първоначалния ищец Л.Б.), със
съдебен адресат – адв. Ш.,***, срещу Агенция за устойчиво енергийно развитие, с
адрес: гр. С., ул. „Е. Й.” № **, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ГПК
- за присъждане на обезщетение в размер на сумата от 14 189, 70 евро, поради
лишаване от ползване на 2, 2233% идеални части от съсобствен недвижим имот, представляващ
административна сграда в гр. С., ул. „Е. Й.” № **, през периода от 01.01.2008г.
до предявяването на иска на 14.09.2011г., заедно със законната лихва, считано
от предявяването на иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.М., Е.Т., П. Б. и И.З., да заплатят на
Сметна палата на РБ, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК- сумата от 9 650 (девет
хиляди шестстотин и петдесет) лева, представляваща съдебни разноски за
процесуално представителство.
Решението
подлежи на обжалване пред АС С., с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок
от връчването на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: