№ 3290
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330102049 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от „А1 България” ЕАД против „Зер Ентърпрайз“ ЕООД се твърди, че „Зер
Ентърпрайз“ ЕООД /предишно наименование „Аеро Дайнамикс“ ЕООД/ е сключило с
ищцовото дружество договор за използване на електронни съобщителни услуги ***, партида
***, ID на договор *** от 16.11.2020г., като с Приложение № 1 от 16.11.2020г. за срок от две
години бил активиран пакет от услуги – фиксиран интернет през мобилна мрежа А1 за
номер ********** и мобилна услуга Бизнес Безкрай 30 на 2 бр. карти за номера **********
и *** с месечна такса за пакета 39.90 лв. без ДДС. Съгласно т.6.1 от приложението абонатът
получил за временно ползване за срока на договора оборудване и поел задължение да го
върне в пълна изправност и комплектност при прекратяване на договора. С друго
Приложение № 1 от 16.11.2020г. била активирана и услуга А1 бизнес мобилен интернет за
номер *** с месечна такса 9 лв. без ДДС. По договора били издадени посочените в исковата
молба фактури на обща стойност 2430.17 лв., за периода 30.12.2020г. – 29.06.2021г. Твърди
се, че поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на ползваните
мобилни услуги договор *** бил прекратен, считано от 12.05.2021г. на основание т.54.12. от
Общите условия, при което абонатът дължал и съответна неустойка на обща стойност
1022.20 лв. Поради забавеното плащане на претендираните вземания ответникът дължал и
лихва в размер на 241.11 лв., или по процесните фактури за месечни такси за потребление –
181.74 лв. за периода 31.12.2020г. – 15.12.2021г., а по вземанията за неустойка – 59.37 лв. за
периода 04.01.2021г. – 15.12.2021г. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно
производство по ч.гр.дело № 19875/2021г., по което била издадена заповед за изпълнение за
1
претендираните суми, във връзка с което било подадено възражение от длъжника.
Направено е искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено
съществуване на вземанията в размер на 2430.17 лв. незаплатени суми за месечни
абонаментни такси и ползвани услуги за периода от 07.11.2020г. до 06.06.2021г., сумата от
1022.20 лв. неустойка за неизпълнение на договор, 241.11 лв. мораторна лихва върху
посочените вземания, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до изплащане на сумите. Претендирани са с исковата молба направените
разноски в заповедното и исковото производство.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от „Зер Ентърпрайз“ ЕООД, според който предявеният иск е допустим, но
неоснователен. *** никога не бил сключвал договор или ползвал услугите на ищцовото
дружество. Дори не подозирал за наличието на тези договори. Договорите били сключени
между ищеца и „Аеро Дайнамикс“ ЕООД, представлявано от ***. Договорът за ползване на
услуги бил сключен на 16.11.2020г. именно от това лице, като управител на дружеството.
*** придобил фирмата на 23.11.2020г., с ново име „Зер Ентърпрайз“ ЕООД и нов
собственик и управител. До момента на производството по чл.410 ГПК *** не бил
получавал каквито и да било уведомления за задължения или фактури за налични плащания.
Г-н Мехмед Ангелов четял трудно и пишел бавно, поради което било съмнително как са
сключени тези договори. На ищеца в случай му отнело 6 месеца да прекрати договора.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 19875 по описа на ПРС за 2021г. е видно, че е издадена заповед
№ 168 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 10.01.2022г., по силата на
която е разпоредено длъжникът „Зер Ентърпрайз“ ЕООД да заплати на „А1 България” ЕАД
сумата от 2430.17 лв. главница – месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор *** от 16.11.2020г. за периода 07.11.2020г. – 06.06.2021г., 181.74 лв. мораторна
лихва за периода 31.12.2020г. – 15.12.2021г., 1022.20 лв. главница – неустойка за
неизпълнение на договор ***, неустойка за невърнато устройство и обезщетение за
обработка на просрочени задължения, 59.37 лв. мораторна лихва за периода от 04.01.2021г. –
15.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.12.2021г. до окончателното погасяване, както и разноските по
делото в размер на 73.87 лв. за държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По делото е представен договор № *** от 16.11.2020г., сключен между „Аеро Дайнамикс“
ЕООД и „А1 България“ ЕАД, както и Приложение № 1 към договор № *** от 16.11.2020г.
Представено е заявление от „Аеро Дайнамикс“ ЕООД до ищцовото дружество от
16.11.2020г., с което е изразено желание за активиране на роуминг услуга на посочения
мобилен номер.
Представена е фактура № ********** с период на фактуриране 07.11.2020г. – 06.12.2020г.,
на стойност 613.85 лв., фактура № ********** с период на фактуриране 07.12.2020г. –
2
06.01.2021г., на стойност 357.20 лв., фактура № ********** с период на фактуриране
07.01.2021г. – 06.02.2021г., на стойност 317.32 лв., фактура № ********** с период на
фактуриране 07.02.2021г. – 06.03.2021г., на стойност 410.72 лв., фактура № ********** с
период на фактуриране 07.03.2021г. – 06.04.2021г., на стойност 317.32 лв., фактура №
********** с период на фактуриране 07.04.2021г. – 06.05.2021г., на стойност 317.32 лв.,
фактура № ********** с период на фактуриране 07.05.2021г. – 06.06.2021г. на стойност
206.44 лв., сметки от дата на издаване 12.05.2021г. с посочени стойности 160.20 лв.
неустойка, 279 лв. неустойка, 162 лв. неустойка, 279 лв. неустойка, 140 лв. неустойка, 2 лв.
обезщетение за обработка на просрочени задължения.
По делото са представени Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България” ЕАД
и абонатите и потребителите на обществените наземни мрежи.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според
което цитираните по-горе фактури са осчетоводени и включени в Дневник за продажби по
ДДС по партида ***. Представените сметки не са осчетоводени и не са включени в Дневник
за продажби по ДДС поради факта, че приходът ще се признае при изплащането на
начислените неустойки. В счетоводството на ответното дружество процесните фактури не
са осчетоводени и не са включени в Дневник за покупки по ДДС, не е ползван данъчен
кредит. Не са осчетоводени и процесните сметки. Според вещото лице размерът на
задълженията на ответното дружество е 2430.17 лв. главница, 1 022.20 лв. неустойка,
Размерът на дължимата неустойка за предоставено оборудване е 140 лв.
Прието е заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което в
системата на А1 България съществува договор със „Зер Ентърпрайз“ ЕООД /с предишно
наименование „Аеро Дайнамикс“ ЕООД/, ЕИК *********. Услугите са на една партида –
***, договор ***. Услугите са активирани на дата 16.11.2020г., на дата 04.01.2021г. е имало
временно спиране на изходящи обаждания, поради просрочени задължения; на 08.03.2021г.
е имало временно спиране на изходящи и входящи обаждания, а от дата 12.05.2021г.
услугите са прекратени. Сметките за неустойки се начисляват автоматично по
предварително зададени параметри.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 19875
по описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че срещу издадената заповед за изпълнение
№ 168 от 10.01.2022г. е подадено в срок възражение от длъжника по делото, като в рамките
на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което
същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални
предпоставки.
Установява се и от представените писмени доказателства, както и от заключението на
съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно
дадено, неоспорено от страните, че между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения по договор № *** за предоставяне на електронни съобщителни услуги от
3
16.11.2020г. ***, партида № ***. Вярно е, че договорът е сключен с „Аеро Дайнамикс“
ЕООД, със законен представител ***, което е предишното фирмено наименование на
ответното дружество „Зер Ентърпрайз“ ЕООД. Доколкото договорът е сключен с
юридическо лице, то промяната на фирменото наименование на съответното дружество,
както и на неговия управител, не се отразяват на валидността на сключените между
страните договори. Поради това съдът намира за неоснователни наведените с отговора на
исковата молба възражения, че ***, настоящ управител на дружеството – ответник, не бил
сключвал договор и не бил ползвал услугите на ищеца.
Видно от договор № ***, операторът предоставя на абоната електронни съобщителни
услуги, чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, при условията на договора и
Общите условия за взаимоотношения между „Мобилтел” ЕАД и потребителите на
съответната услуга или мрежа. Следователно отношенията между страните се регламентират
от сключения договор и общите условия, които са неразделна част от него.
Претенцията на ищеца за заплащане на далекосъобщителни услуги по договора и неустойка
по договора се основава на фактура № ********** с период на фактуриране 07.11.2020г. –
06.12.2020г., на стойност 613.85 лв., фактура № ********** с период на фактуриране
07.12.2020г. – 06.01.2021г., на стойност 357.20 лв., фактура № ********** с период на
фактуриране 07.01.2021г. – 06.02.2021г., на стойност 317.32 лв., фактура № ********** с
период на фактуриране 07.02.2021г. – 06.03.2021г., на стойност 410.72 лв., фактура №
********** с период на фактуриране 07.03.2021г. – 06.04.2021г., на стойност 317.32 лв.,
фактура № ********** с период на фактуриране 07.04.2021г. – 06.05.2021г., на стойност
317.32 лв., фактура № ********** с период на фактуриране 07.05.2021г. – 06.06.2021г. на
стойност 206.44 лв. Задълженията по така описаните фактури са с настъпил падеж.
Възражението на ответното дружество – относно това, че два от телефонните номера са
извън абонаментните номера, е несвоевременно наведено, едва в хода на устните състезания
по делото, като не е и доказано. Поради това и тъй като по отношение на посочените във
фактурите суми липсва плащане от страна на длъжника, като размерът на претендираните
суми се установява от приетото по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза /при съобразяване на частичното плащане по фактура № *********/10.12.2020г./,
съдът намира, че предявеният иск за признаване за установена дължимостта на сумата от
2430.17 лв. е основателен.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.92 ЗЗД съдът намира следното:
Претендираната сума е в общ размер от 1022.20 лв., от които 880.20 лв. неустойка за
неизпълнение на договора, 140 лв. неустойка за предоставено за ползване устройство, 2 лв.
обезщетение за обработка на просрочени задължения.
Съгласно т. 5.1 от договор № *** от 16.11.2020г. условията за прекратяване на договора по
отношение на всяка отделна услуга се посочват в съответното приложение по т. 3.2. Според
член 8.3.1 от Приложение № 1 към договора при прекратяване на договора в срока на
ползване, абонатът заплаща неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси на пакета без отстъпки, дължими до изтичане на определения срок на ползване.
4
Предвидената неустойка в размер на 880.20 лева противоречи на добрите нрави, тъй като за
абоната е предвидено задължение да заплати неустойка за 18 месечни вноски до изтичане
срока на договора, срещу липсата на каквато и да е престация по договора от другата страна,
което води до неоснователното й обогатяване, поради което искът в тази му част е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
От заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза се установява твърдяното
от ищцовата страна прекратяване на договора, считано от 12.05.2021г. на основание т.54.12.
от Общите условия. Според вещото лице деактивацията е автоматичен процес – след 124 ден
на забава на плащанията. Доколкото към датата на прекратяване на договора, оборудването,
предоставено за ползване по т.6.1. от Приложение № 1 към договор № *** от 16.11.2020г. не
е върнато, начислената за това неустойка в размер на 140 лева се явява дължима.
По отношение на обезщетението за забава, дължима е сумата от 181.74 лв. мораторна лихва,
начислена върху главницата от 2430.17 лв. за периода 31.12.2020г. – 15.12.2021г., както и
сумата от 6.80 лв., начислена върху сумата от 142 лв. /140 лв. неустойка невърнато
устройство и 2 лв. обезщетение за обработка на просрочени задължения/ за периода от
04.01.2021г. до 15.12.2021г. За сумата от 52.57 лв. мораторна лихва, начислена върху
претендираната неустойка от 880.20 лв., искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед разясненията, дадени по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по
тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение, съдът намира, че на страните следва да се присъдят разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковите претенции. Уважената част от исковите
претенции възлиза на сумата от 2760.71 лв., а отхвърлената – на сумата от 932.77 лв.
Направените в заповедното производство от ищеца разноски са в размер на 373.87 лв. /от
които 73.87 лв. ДТ и 300 лв. адвокатско възнаграждение/, а в исковото – на сумата от 423.33
лв. /от които 123.33 лв. ДТ, 300 лв. възнаграждения за вещи лица/. При тези данни на ищеца
следва да се присъдят 279.45 лв. разноски по заповедното производство и 316.42 лв. по
настоящето производство. От ответното дружество не са представени доказателства за
направени разноски, поради което и разноски не се присъждат.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Зер Ентърпрайз“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Стефан
Веркович“ № 10, ет.1, със законен представител *** дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш” № 1, със законни
представители *** и *** следните суми - сумата от 2 430.17 лв. (две хиляди четиристотин и
5
тридесет лева и 17 ст.), представляваща сбор от стойността на незаплатени
далекосъобщителни услуги, дължими по договор за далекосъобщителни услуги № *** от
16.11.2020г., по който са издадени фактура № ********** с период на фактуриране
07.11.2020г. – 06.12.2020г., фактура № ********** с период на фактуриране 07.12.2020г. –
06.01.2021г., фактура № ********** с период на фактуриране 07.01.2021г. – 06.02.2021г.,
фактура № ********** с период на фактуриране 07.02.2021г. – 06.03.2021г., фактура №
********** с период на фактуриране 07.03.2021г. – 06.04.2021г., фактура № ********** с
период на фактуриране 07.04.2021г. – 06.05.2021г., фактура № ********** с период на
фактуриране 07.05.2021г. – 06.06.2021г., както и сумата от 140 лв. /сто и четиридесет лева/
неустойка за невърнато устройство, както и сумата от 2 лв. /два лева/ обезщетение за
обработка на просрочени задължения, както и сумата от 181.74 лв. /сто осемдесет и един
лева и 74 ст./ мораторна лихва, начислена върху главницата от 2430.17 лв. за периода от
31.12.2020г. – 15.12.2021г., както и сумата от 6.80 лв. /шест лева и 80 ст./ мораторна лихва,
начислена върху сумата от 142 лв. за периода от 04.01.2021г. до 15.12.2021г., за които суми е
издадена заповед № 168 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на
10.01.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неустойка в размер на 880.20 лв.
/осемстотин и осемдесет лева и 20 ст./ за предсрочно прекратяване на договор и 52.57 лв.
/петдесет и два лева и 57 ст./ мораторна лихва върху претендираната неустойка от 880.20 лв.
ОСЪЖДА „Зер Ентърпрайз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул. „Стефан Веркович“ № 10, ет.1, със законен представител *** да заплати на
„А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Кукуш” № 1, със законни представители *** и *** сумата от 279.45 лв. (двеста седемдесет
и девет лева и 45 ст.) по ч.гр.дело № 19875 по описа за 2021г. на Районен съд Пловдив,
както и 316.42 лв. /триста и шестнадесет лева и 42 ст./ разноски по настоящето
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6