Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр. Елхово, 02.10.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публичното съдебно
заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Н , като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Г Ч. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 17 – 0261 – 000496
от 17.10.2017 година на Началник РУ- Елхово, с което на жалбоподателя са
наложени две административни наказания, както следва: на основание чл. 185 от ЗДвП
– глоба в размер на 20.00 лева и на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева.
Жалбоподателят желае отмяна на
наказателното постановление, като твърди, че не е извършил описаните в същото
административни нарушения, тъй като на датата на нарушението, посочена в НП не
е пребивавал на територията на община Елхово и никога не е управлявал описания
в акта автомобил.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява. Жалбата
против НП се поддържа изцяло в депозирани по делото писмени бележки.
Въззиваемата страна- ОД на МВР Ямбол, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
РП – Елхово, редовно
призована, не взема становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно
заседание.
Въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 03.10.2017 година свидетелите Р.Б.
на длъжност „мл. автоконтрольор“ и Д.К. на длъжност „полицай“ в РУ – Елхово изпълнявали
служебните си задължения, като се намирали на път I – 7 на територията на община Елхово
в района на „Късърската чешма“. Около 14.30 часа спрели за проверка лек
автомобил марка „БМВ“ с рег. № ***, управляван от лицето Е. Георгиев Ч. *** с
посока на движение от ГКПП - Лесово към гр. Елхово. В хода на проверката
полицейските служители установили, че водачът не носи контролен талон към СУМП.
След извършена справка чрез РСОД било установено и това, че водача има
незаплатена в срок наложена глоба с фиш. За тези две нарушения, квалифицирани
цифрово като такива по чл. 186, ал.7 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, св. Б. в
присъствието на св. К. и нарушителя съставил против последния АУАН серия Д, №
222427 от 03.10.2017 година. АУАН бил предявен на нарушителя и подписан от него
без възражения.
Въз основа на съставеният АУАН, на 17.10.2017
година Началник РУ– Елхово издал против Е. Г Ч. Наказателно постановление № 17 – 0261 –
000496 от 17.10.2017 година на Началник РУ- Елхово, с което наложил на
последния две административни наказания, както следва: на основание чл. 185 от ЗДвП
– глоба в размер на 20.00 лева и на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева.
Със Заповед № 17 – 0261 – 000315 от
17.10.2017 година на началник РУ – Елхово, връчена на жалбоподателя на
27.12.2018 година е отнето временно свидетелството за управление на МПС до
заплащане на дължимата глоба, на основание чл. 171, т.1, б. „Д“ от ЗДвП.
Наказателното постановление е
връчено на наказаното лице на 27.12.2018 година, видно от разписката, приложена
към същото.
Жалбата против наказателното
постановление е депозирана на 28.12.2018 година.
От приложените към АНП Заповед №
8121з – 952 от 20.07.2017 година на Министъра на МВР се установява материалната компетентност на
св. Б. да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП и на Началникът на РУ- Елхово да
издава наказателни постановления въз основа на тези актове.
От приложената и приета като
доказателство по делото справка за жалбоподателя в качеството му на водач на
МПС, се установява, че същият е правоспособен водач на МПС, категории В и АМ,
като същият е бил многократно наказван с влезли в сила наказателни
постановления за нарушения по ЗДвП.
Във връзка с твърденията си, че на
посочената в АУАН и НП дата и час жалбоподателят не е пребивавал на територията
на община Елхово последният е представил 3 бр. вносни бележки от 03.10.2017
година за внесени в „Юробанк България“ АД, ФЦ Шумен от него суми на 03.10.2017
година в 10.37 часа, 10.41 часа и 16.55 часа.
От изисканите от съда служебно
справки от ОД на МВР – Ямбол, се установява, че лек автомобил марка „БМВ 316 И“
е собственост на св. М.И.И., като предходният собственик на автомобила е била
св. Я.Р.П.. В подкрепа на това е и представеният от св. П. договор за покупко –
продажба на МПС, от който се установява, че на 29.01.2016 година св. П. е
продала на св. И. лек автомобил марка „БМВ“, модел „316 И“ с рег. №***. От
показанията на св. И. се установява, че непосредствено след закупуването на
автомобила, поради повреди в същия, го е предоставил на друго лице, като е
извършил замяна на автомобила с друг, за които фактически действия не е бил
съставен договор за покупко – продажба с нотариална заверка на подписите,
съгласно изискванията на закона.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства чрез показанията на разпитаните по делото свидетели Р.Б.
/актосъставител/, Д.К. /свидетел по установяване на административните
нарушения/, Я.П. и М.И. /бивш и настоящ собственик на лекия автомобил/, както и въз основа приетите по
делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите Б., К., П. и И. съдът
възприе като достоверни, непротиворечиви и последователни, кореспондиращи както
помежду си, така и с писмените доказателства по делото.
Съдът не възприе твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата и в
депозираното по делото писмено становище, че на инкриминираната дата същият не
се е намирал на територията на община Елхово. От показанията на разпитаните по
делото свидетели Б. и К. е видно, че при извършената проверка на 03.10.2017
година водачът на автомобила е представил на контролните органи СУ на МПС, въз
основа на което е била и извършена справка от св. Б. с РСОД, въз основа на
която е било установено, че водачът управлява МПС при незаплатена глоба в фиш.
От друга страна, в случай, че водачът не е представил на проверяващите
полицейски служители СУ на МПС, то логично би било същият да бъде санкциониран
по реда на чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че не носи СУ на МПС. Наказание
за такова нарушение не е наложено на жалбоподателя, а по делото липсват и
твърдения от страна на разпитаните по делото свидетели – полицейски служители
за извършено такова нарушение. Представените от жалбоподателя писмени
доказателства – вносни бележки за извършени от него преводи на 03.10.2017
година в „Юробанк България“ АД клон Шумен не доказват, че на тази дата в 14.36
часа същият не се е намирал на мястото, на което е бил спрян за проверка от
полицейските служители. Първото от плащанията е извършено в 10.41 часа, а
последното 16.55 часа, което сочи, че за жалбоподателят е съществувала реална
възможност да се придвижи с лек автомобил както от гр. Шумен до територията на община
Елхово след извършване на двете плащания в преди обедните часове на 03.10.2017
година, така и да се придвижи до гр.
Шумен след съставяне на АУАН, предвид разстоянието между двете населени места /около
187 км./ и необходимото време за придвижване /около 1 час и 30 минути/.
Въз основа на горната фактическа
обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от
легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.
По процесуалната законосъобразност на наказателното
постановление:
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, съдът не констатира да са допуснати
съществени процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за
отмяна на издаденото НП. Административнонаказателната отговорност на Е.Ч. е
ангажирана в редовно възникнало и развило се производство по установяване на
нарушенията и издаване на НП. Актовете са издадени от компетентни органи, в
надлежната форма, при спазване на процесуалните изисквания и съдържат всички
изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В АУАН, съотв.
възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано
словесно описание на нарушенията, с техните обективни признаци, посочени са
цифрово и нарушените разпоредби. Т.е. даденото описание съответства на
законовото изискване, установено за това /чл. 42, т. 4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички релевантни факти и обстоятелства, както
тези явяващи се елементи от твърдяното
нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването им и откриване на
нарушенията.
Относно материалноправната законосъобразност на
наказателното постановление:
По т.1 от НП, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 20.00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушуение по чл. 186, ал.7 от ЗДвП:
Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал.7 от ЗДвП, посочена като нарушена в АУАН и НП, издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в
7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно
постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител, а съгласно разпоредбата
на чл.190, ал.3 от ЗДвП наложеното наказание
глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при
обжалване. ЗДвП
предвижда, че при не заплатена доброволно глоба в срок / без значение по какъв
вид акт и в кой срок от двата, т.е. в 7 дневен срок, глоба по фиш или в 30 дн.
срок, по постановление или ел.фиш/, може да се предприеме и наложи ПАМ /съгл. чл.171,
ал.1, т.1 б. „д”/, а последицата от не плащането в срок – предоставя възможност
на АНО да потърси правата си чрез публичен изпълнител. Никъде, както в
разпоредбата на чл.186, ал.7 от ЗДвП, така и в относимата към влезлите в сила
НП разпоредба на чл.190, ал.3 от ЗДвП, законодателят не укорява поведение,
изразено в управление на МПС, след наложена санкция „глоба” по фиш, респ.по
влязло в сила НП, която санкция не е заплатена в съответния срок. В този смисъл
е и константната съдебна практика на съдилищата в Република България. Преди
всичко следва да се има предвид принципа за законоустановеност на
административните нарушения и наказания, установен с чл.2, ал.1 ЗАНН, съгласно
който деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за
тях наказания, се определят със закон или указ. В светлината на този принцип
следва да се тълкува нормата на чл.185 ЗДП, съгласно която за нарушение на този закон и на издадените
въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20 лв. За да е налице нарушение по чл.185 ЗДП
следва привлеченото към отговорност лице да не е изпълнило изрично вменено му
от ЗДП задължение или да е извършило нещо, което законът изрично е забранил. В
процесния случай АНО е посочил, че жалбоподателят е управлявал превозното
средство при наличие на неплатена глоба. Това не е нарушение, тъй като нито
ЗДвП, нито подзаконовите нормативни актове по прилагането му, забраняват
правоспособните водачи да управляват автомобил ако не са си заплатили глобите.
Предвид на изложеното, атакуваното
НП, в частта по т.1 относно деяние по чл.186, ал.7 от ЗДвП, санкционирано по
чл.185 от ЗДвП с глоба от 20.00 лева, е незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
По т.2 от НП, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 10.00 лева на основание чл. 183,
ал.1, т.1 предл.2 от ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1
от ЗДвП, посочена като нарушена в АУАН и НП, водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него. В
процесния случай жалбоподателят, който безспорно е притежавал качеството на
водач на МПС, не е носил контролен талон към СУ на МПС, поради което и правилно
и законосъобразно е бил санкциониран на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 1
и 2 от ЗДвП с предвиденото административно наказание глоба в абсолютен размер
от 10.00 лева, поради
което съдебният състав намира, че наказателното постановление в тази му част е
правилно и законосъобразно и също следва да бъде потвърдено.
Воден от горното
и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17 – 0261 – 000496 от 17.10.2017 година на
Началник РУ- Елхово, В ЧАСТТА, с която на Е. Г. Ч. ***, ЕГН **********, на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20.00 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17 – 0261 – 000496
от 17.10.2017 година на Началник РУ- Елхово, В ЧАСТТА, с която на Е. Г. Ч. ***, ЕГН **********, на основание чл.
183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 10.00 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Ямбол по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщението до страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………
/Яна Ангелова/