Р Е Ш Е Н И Е  № 260007

 

 

гр.Тополовград, 08.09.2020 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Тополовградският районен съд в публично заседание на осми септември  през  две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН Х.

 

при секретаря: К.Памукова

като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 321 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по повод предявената искова молба от  „Б.П.Б.” АД – г.  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** чрез пълномощник адв.Х.Х.И. от САК,  против Т.Х.Д. с адрес: ***, с ЕГН **********. Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 05.06.2018 г. е сключен Рамков договор за издаване на международна кредитна карта между “Банка Пиреос България“ АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/ и ответника Т.Х.Д., съгласно който, на Д. в качеството му на Картодържател е предоставен от дружеството-кредитор, револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 2000 лева по международна кредитна карта. Картодържателят може да усвоява предоставения кредит по начините, уговорени в Условия към рамков договор, представляващи неразделна част от процесния договор. Условията към рамков договор са предоставени на Картодържателя при подписване на процесния договор, като същият изрично ги е приел без възражения.

Твърди се в исковата молба, че поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника Д., изразяващи се в неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, съответно от м.09.2018 г. и м.10.2018 г., Банката – ищец е упражнила правото си да прекрати договора и е обявила цялото задължение на длъжника – картодържател за незабавно изискуемо и дължимо, видно от писмо с изх.№ 8272/25.09.2019 г., както и от писмо с изх.№ 8286/01.10.2019 г., изпратени чрез Български пощи ЕАД на адреса по местоживеене, което е породило правния интерес на Банката от предявяване на настоящия иск.

Ищецът не изпраща представител в съдебно заседание, но поддържа исковата си молба и представя подробно писмено становище, като претендира да бъдат уважени предявените искове със всички законни последици.

Ответникът е призован при условията на чл.47 от ГПК, поради което му е назначен особен представител, който се явява лично в съдебно заседание и не оспорва исковете като твърди, че признава иска по основание и размер.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл.237, ал.1 от ГПК намира, че следва да постанови срещу ответника решение при признание на иска поради следните съображения:

Предявената искова претенция по реда на чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.

С оглед направеното от ответната страна признание на исковата претенция с писмения отговор ищцовата страна е направила искане за постановяване на решение при признание на иска.

Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника,  визирани в чл. 237   ГПК, а именно: ответникът е признал исковата претенция. Признатото право от своя страна, с оглед и на представените доказателства с исковата молба – рамков договор за издаване на международна кредитна карта от 05.06.2018 г., ведно с Общи условия към рамков договор за издаване на международна кредитна карта; приемо-предавателен протокол за общи условия от 05.06.2018 г.; уведомително писмо до длъжника – 2 бр., не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

В този смисъл съдът счита, че са налице условията за постановяване на решение при признание на иска за уважаване на предявения установителен иск, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 237, ал. 2 от ГПК.

Общо претендираните от ищцовото дружество разноски от 1136,89 лева в исковото производство следва да се възложат в тежест на ответника по делото.

          Водим от гореизложеното съдът

 

                                         Р  Е   Ш   И :

 

УВАЖАВА  предявения иск от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп.директор Димитър Шумаров и прокурист Милена Ванева, чрез пълномощник Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и И.“***, представлявано от адв.Х.Х.И. от САК, със съдебен адрес:***, ПРОТИВ Т.Х.Д. с ЕГН ********** и адрес: ***, КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответника дължи на ищеца изпълнение на парични задължения съответно в размер на сумите: 2000 лв./две хиляди лева/ – главница по рамков договор за издаване на международна кредитна карта от 05.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й изплащане; 160,09 лв./сто и шестдесет лева и 09 стотинки/ – договорна лихва за периода от 20.09.2018 г. до 28.10.2019 г.; 295,46 лв./двеста деветдесет и пет лева и 46 стотинки/ – мораторна лихва за периода от 20.09.2018 г. до 28.10.2019 г., както и 147,17 лв./сто четиридесет и седем лева и 17 стотинки/ – такси за периода 20.09.2018 г. – 28.10.2019 г. 

 

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца разноски по делото от настоящото производство в общ размер на 1136,89 лв./хиляда сто тридесет и шест лева и 89 стотинки/.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: