Р Е Ш Е Н И Е № 145
гр. Силистра, 12.02.2024
година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина
Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита Славова
при секретаря Виолина
Рамова,с участието на Заместник-окръжния прокурор при ОП-Силистра Свилен
Тодоров,като разгледа докладваното от съдия П.Георгиева-Железова КАНД №70 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Касационното
административно-наказателно производство е образувано по касационна жалба на
Началник група сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР - Силистра,чрез юрисконсулт
В.А., против Решение № 106 от 30.06.2023 г. по АНД №287/2023г. на Районен съд –
гр.Силистра, с което е отменено Наказателно постановление № 185/27.02.2023г.,
издадено от касатора.
С последното,на Д.Х.Х.,
е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 2000 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24
месеца за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата
( ЗДвП).
Според касатора,
отменителното решение е неправилно, тъй като изпълнителното деяние „отказ за
изпробване със съответен уред за концентрацията за наркотични вещества в кръвта
на водача“ е осъществено.
Касаторът се позовава
на Тълкувателно решение № 13/2021г., в което ясно се посочва, че съставите по
чл.174 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
са самостоятелни. За всяко нарушение е предвидена отделна административно-наказателна
отговорност. В процесния случай, едно от тези нарушения е осъществено и за него
следва де се понесе административно-наказателната отговорност, приключила със
санкциониращ акт по административно-наказателното производство.
Моли се за отмяна на
отменителното решение за потвърждаване на Наказателното постановление.
Претендират се разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
В писмени бележки
процесуалният представител на ответника адв. Й.К. развива съображения, които
преповтарят мотивите на Районния съд. Към писмените бележки е приложен и
договор за правна помощ. Претендира се отхвърляне на касационната жалба и
присъждане на възнаграждение, съобразно удостоверените разходи за адвокатски
хонорар.
Контролиращата
страна – ПРОКУРОР от ОП-Силистра счита жалбата за основателна. Поддържа
подробни мотиви по същество на спора. Процесното наказателно постановление е
съответно на безспорно установените факти по делото и закона, поради което
въззивното решение, с което се отменя наказателното постановление, следва да се
отмени.
Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК,
вр.с чл.63в ЗАНН.
Силистренският
административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното:
Касационните основания, които са поддържани пред настоящия
състав, са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
От
фактическа страна СРС е приел,че на 10.02.2023г. в 14:50 часа ответникът по
касация е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е350 ЦДИ“, с рег.№***, по ул.
“Добруджа“ в гр.Силистра, когато е бил спрян за проверка от полицейски
патрул.Ответникът по касация бил изпробван за употреба на алкохол, като
дрегерът отчел нулев резултат. Поканен бил за проба за наличие на наркотични
вещества,каквато категорично отказал. Издаден му бил талон за медицинско
изследване №***, който подписал, но заявил,че няма да даде проба за лабораторно
изследване. При тази фактическа обстановка, на място бил съставен АУАН серия GA
№ 897061/10.02.2023г. за извършено нарушение - отказ за изпробване за употреба
на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дръг тест 5000
като му е издаден и талон за медицинско изследване. Д.Х.Х. не се е възползвал и
от този талон и не е дал кръвна проба за друг вид анализ.
Горепосочените
факти са квалифицирани като нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП. Актът е връчен
на нарушителя,който не е възразил срещу констатациите в него.
Въз
основа на така установените от районния съд факти и обстоятелства, касационната
инстанция приема следното:
Спорът
в настоящия административнонаказателен процес е дали правилно е приложен
материалния закон с оглед поне две хипотези в разпоредбата на чл.174 ал.3 ЗДвП.С ТР №13/21 г. по тълкувателно дело №1/2021г. на ВАС е прието, че са
налице две нарушения, осъществени чрез отказ за изследване, като едното е
свързано с установяване употребата на алкохол,а другото - на наркотични
вещества или техни аналози. Предвидените възможности за субектите на въпросните
нарушения - изпробване чрез техническо средство и/или даване на биологични
проби за лабораторно изследване, са предоставени на избора на проверяваното
лице (може да съществува органична пречка за изпробване с техническо средство,
както и е възможно да страда от заболяване, което не позволява вземането на
кръвна проба).
Районният
съд, като е приел, че всяко от изписаните изпълнителни деяния - отказ за
изпробване с техническо средство за употреба на алкохол; отказ за тест за
установяване на употребата на наркотици;отказ да бъде изпълнено предписание за
изследване с доказателствен анализатор; отказ за даване на биологичен материал
за химико-токсикологично изследване за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, както и отказ за да бъде изпълнено предписание за медицинско
изследване и вземане на кръвна проба за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта,осъществяват самостоятелни
(отделни) състави на административно нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП,неправилно е
приложил материалния закон.От неверния прочит на мотивите на Тълкувателно
решение №13/20.12.2021г. на ВАС по т.д. №1/21г., Първа и Втора колегии, на
което изрично се е позовал съдът, е последвал и неправилния извод,че
съществувала неяснота във фактическото обвинение на ответника - за какъв точно
отказ от регламентираните с чл.174 ал.3 ЗДвП, е санкциониран.
Няма
такава, наказанието му е наложено за обективирания пълен отказ за изследване за
употреба на наркотични вещества и техни .Установеното деяние е едно и,
съответно на закона, за него е наложено едно наказание от предвидените в
относимата правна норма.Ето защо процесното съдебно решение следва да бъде
отменено,а отмененото с него НП - потвърдено, като съответно на фактите по
делото и закона.
В
текста на чл.174 ал.3 ЗДвП, уреждащ и хипотезата на „отказ за изпробване за
употреба на наркотични вещества или техни аналози“,е инкорпорирана законодател-
на идея, свързана с презумиране на наличието на упойващо/наркотично вещество в
организма на водача,щом същият целенасочено отказва да бъде изпробван и по
двата метода (с техническо средство и/или кръвна проба за медицинско
изследване), съгласно нормирания ред с приложимата Наредба
№1/19.07.2017г.,издадена по законовата делегация от чл.174 ал.4 ЗДвП.В този
ракурс преценено процесното нарушение не може да бъде обсъждано като
„маловажно“,защото разкрива всички признаци на типичен отказ за проверка,което
съобразено и с разпоредбата на чл.189з ЗДвП, ирелевира изцяло приложимостта на
чл.28 ЗАНН.Това пояснение касационният състав дължи с оглед правилото от чл.218
ал.2 АПК- да прецени съответствието на обжалвания пред него съдебен акт с
материалния закон служебно.
В
горния контекст преценено,основателно е искането на касатора за съдебни
разноски,каквито съгласно чл.63д
ал.4-ал.5 ЗАНН,се присъждат по реда на АПК,което в ракурса на чл.143
ал.1,във вр. с §1 т.6 ДР АПК означава, че същите следва да бъдат определени в
полза на органа, който е разпоредител с бюджет и в чиято структура е АНО, издал
процесния пред СРС, акт.Такъв,по аргумент от чл.37 ал.2 ЗМВР, е Областната
дирекция на МВР гр.Силистра.Според чл.143 ал.3 АПК,във връзка с чл.63д ал.5 ЗАНН, юрисконсултското възнаграждение се определя съгласно чл.37 от Закона за
правната помощ,регламентиращ размера му с Наредба за заплащането на правната
помощ (Обн.ДВ,бр.5/06г., посл.изм.ДВ,бр.74/21г.), чиито чл.27е е определил
относителни граници на възнаграждението от 80 до 150 лева. В случая,предвид
фактическата и правна сложност на касационното производство, както вида и обема
на осъщественото процесуално представителство,същото следва да бъде определено
в размер на 150 лева.
Обобщавайки
изложеното, настоящият състав намира,че обжалваното съдебно решение е валидно и
допустимо, но е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде
отменено.
На
основание чл.221 ал.2 пр.2 във връзка с чл.222 ал.1 АПК и във връзка с чл.63
ал.1 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 106/30.06.2023г., постановено по
АНД № 287/2023г. по описа на Силистренския районен съд, като вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-1099-000185/27.02.23г.,
издадено от Началник Сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Силистра при ОД МВР
гр.Силистра, с което на Д.Х. ***, за нарушение на чл.174 ал.3 предложение
„второ“от Закона за движението по пътищата, са наложени административни
на-казания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 месеца, на основание чл.174 ал.3 от същия закон.
ОСЪЖДА Д.Х.Х., ЕГН:**********
***, представляван от адв. Й.К. с адрес ***, да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Силистра, с
административен адрес: гр. Силистра, бул. “Македония“ № 144, сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева - съдебни разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Д.Х.Х., чрез адв.Й.К. с адрес ***, за присъждане на разноски по
делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.