РЕШЕНИЕ
№ 470
Стара
Загора, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – VIII състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари
през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при секретаря ЗОРНИЦА
ДЕЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно
дело № 485 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А.С.А., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник – адв. М.М., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
23-1228-000567 от 07.07.2023 г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с която му е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството му
за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18
месеца.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед, като издадена в нарушение и при неправилно приложение на
материалния и на процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че упражненото
административно правомощие за прилагане на ПАМ не е обосновано в необходимата и
достатъчна степен от фактическа и от правна страна и че не е доказана
изправността на техническото средство, с която му е била извършена проверка за
употреба на алкохол. Поддържа, че издаденият му талон за изследване не е бил
придружен с холограмни стикери и макар да е поискал да му бъде извършена такава
проверка с доказателствен анализатор, в талона е отразено, че е поискал да бъде
установена концентрацията на алкохол в кръвта му чрез медицинско и химическо
изследване, както и че в талона не е посочено в кое населено място се намира
лечебното заведение, в което да се яви, за да даде кръвна проба, нито
значението на абревиатурата СПО. Сочи се, че в ЗППАМ не е определен срока на
ограничителната мярка – било посочено само „до решаване на въпроса за
отговорността“. В писмена защита пълномощникът на жалбоподателя доразвива
оплакванията в жалбата и в допълнение сочи, че в свидетелските показания е
налице неяснота относно мястото на извършване на нарушението – всеки от
свидетелите описвал по различен начин мястото и не можело да се направи извод
за идентичност с мястото, описано в ЗППАМ. По тези съображения е направено
искане за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът – Началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт М.А., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На жалбоподателя А.С.А. е
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GА,
№ 1000510 от 07.07.2023 г. (л. 14). Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 07.07.2023 г. в 04:30
часа в гр. Стара Загора по бул. „Цар Симеон Велики“ до кръстовището с ул.
„Стефан Сливков“ в посока изток жалбоподателят е управлявал моторно превозно
средство (МПС) – лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, под въздействието на
алкохол, като реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП). Водачът бил
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен №
ARВВ 0063, като уредът отчел 0,9 промила алкохол. Пробата – № 06680, била
извършена в 04:41 часа (л. 16 и 56). Издаден бил талон за изследване № 0152788 (л. 15), придружен
със 7 броя холограмни стикери, отговарящи на номера на талона. Прието е, че с
извършените деяния са нарушени чл. 20, ал. 2 и чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение
първо от ЗДвП.
С оспорената ЗППАМ 23-1228-000567 от
07.07.2023 г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Стара Загора (л. 13), на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството му
за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18
месеца. От фактическа страна приложената ПАМ се основава на констатациите,
съдържащи се в съставения АУАН, серия GА, № 1000510 от 07.07.2023 г.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
обжалваната ЗППАМ: АУАН, серия GА, № 1000510 от 07.07.2023 г.; разпечатка на
резултат от извършената проверка с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен №
ARВВ 0063 – проба № 06680; талон за изследване № 0152788 от 07.07.2023 г.;
справка от 26.05.2023 г. за преминали последваща проверка анализатори на
алкохол в дъха; заповед № 349з-4467 от 23.12.2021 г. на директора на ОД на МВР
Стара Загора; и др.
Като свидетели по делото са разпитани
полицейските служители, извършили проверката – Ж.И.И. и Н.С.Н.. Според свидетелите на
датата, посочена в АУАН – АУАН бил съставен в деня на извършване на проверката,
жалбоподателят реализирал ПТП с
управляван от него автомобил и бил тестван с Дрегер, който отчел 0,9‰. На
водача бил издаден талон за медицинско изследване, който му бил връчен с холограмни
стикери към него и в който му било указано кога и къде да се яви, за да даде
кръв за изследване. Според св. И. водачът заявил, че иска да му бъде извършено кръвно
изследване, а според св. Н. – че не желае да даде кръв за изследване или да
бъде изследван с доказателствен анализатор. И двамата свидетели сочат, че ПТП е
станало на бул. „Цар Симеон Велики“, като при описание на точното място
използват различни ориентири: според св. И. ***, а според св. Н. *** в подхода
към бул. „Славянски“.
Като веществено доказателство по делото е
прието представен от ответника 1 бр. CD,
при огледа
на който в съдебно заседание чрез изглеждане на съдържащите в него видеозаписи
в присъствието на свидетелите и пълномощниците на страните се констатира, че: дискът
съдържа два файла с видеозаписи; единият файл съдържа видеозапис, на който се
вижда как св. И. е седнал на шофьорското място в патрулен автомобил и попълва
документ с прикрепени към него с кламер
холограмни стикери, след което го подава, ведно с холограмните стикери, на
седящия до него на предна дясна седалка св. Н.; другият файл съдържа видеозапис, на
който се вижда как върху предния капак на патрулен автомобил са поставени
документи и св. Н. обяснява нещо във връзка с тях на друго лице, което според
св. Н. е жалбоподателят, след което последният ги подписва и св. Н. му ги
предава.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146 от АПК,
приема от правна страна следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед ПАМ, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6
и т. 7 от ЗДвП
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е
представена и приета като доказателство Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021 г. на
директора на ОД на МВР Стара Загора, с която са оправомощени длъжностни лица от
ОД на МВР Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, включително
по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР Стара Загора. Следователно обжалваната заповед за прилагане на ПАМ
по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото административно
правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Фактическите констатации, на
които се основава приложената ПАМ, са обективирани в съставения АУАН, серия GА,
№ 1000510 от 07.07.2023 г., въз основа на който е издадена и заповедта.
Доколкото описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за прилагането на ПАМ по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, съставеният АУАН е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ,
съдържащ фактическите основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т.
4, предложение първо от АПК за постановяването на акта. Ето защо и
при прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК, че
няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ
постановяването на акта, съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Възраженията на жалбоподателя, че упражненото административно правомощие за
прилагане на ПАМ не е обосновано в необходимата и достатъчна степен от
фактическа и от правна страна, са неоснователни. Нарушението, за което е
приложена процесната ПАМ, и обстоятелствата, свързани с установяването му, са
описани от фактическа страна в АУАН, а и в ЗППАМ, достатъчно пълно, точно и
ясно, щото жалбоподателят да може да ги разбере, за да организира адекватно
защитата си. В АУАН са посочени и нарушените законови разпоредби, в това число и разпоредбата на чл. 5, ал. 3,
т. 1, предложение първо от ЗДвП, именно за нарушението на която е наложена
процесната ПАМ. Вярно е, че последната не е посочена в ЗППАМ, но посочването на
нарушената законова разпоредба е императивно изискване към съдържанието на АУАН
и на издаденото въз основа на него наказателно постановление (НП), но не и
към ЗППАМ. Противно на твърдяното от жалбоподателя, ясно, еднозначно и
съобразно законовата регламентация по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е определен и срокът за налагане на
ограничителната мярка – до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца.
Оспорената ЗППАМ е издадена и при правилно
приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти, изложени
като мотиви в акта, и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване норма, съответно – следват ли се разпоредените с
акта правни последици.
По дефиницията на чл. 22 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
ПАМ
се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите,
които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
В случая като правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ е посочена
разпоредбата на чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка –
временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи.
Приложената с обжалвания административен акт
ПАМ по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от фактическа страна се основава на това,
че на 07.07.2023 г. в 04:30 часа в гр. Стара Загора жалбоподателят е управлявал
лек автомобил „Мерцедес“, рег. № ***, след употреба на алкохол, което е
установено при извършена на водача проверка с техническо средство – Дрегер 7510
с фабричен № ARВВ 0063, като уредът отчел 0,9 промила алкохол – проба № 06680,
извършена в 04:41 часа.
Вярно е, че макар двамата разпитани по
делото свидетели да сочат, че ПТП, след реализиране на което на жалбоподателя е
била извършена на място проверка за употреба на алкохол с техническо средство, е станало на бул. „Цар Симеон Велики“, при описание на точното място всеки от тях
използва различни ориентири: според св. И. ***, а според св. Н. *** в подхода
към бул. „Славянски“, докато в АУАН и съответно в ЗППАМ е посочено, че
жалбоподателят е управлявал МПС по бул. „Цар Симеон
Велики“ до кръстовището с ул. „Стефан Сливков“, но това не означава, че е
налице неяснота относно мястото на извършване на нарушението. Ноторно известно
е, а и това би могло да се види на всяка пътна карта на гр. Стара Загора, в т.
ч. и в Интернет, че конкретното място представлява пътен възел с платна за движение на различни
нива, поради което второто ниво, гледано отдолу, би могло да бъде описано
житейски като „мост“, а кръстовището на бул. „Цар Симеон Велики“ с ул. „Стефан
Сливков“ се намира именно на ниското ниво на пътния възел и непосредствено до
подхода към бул. „Славянски“. Освен това, процесната ПАМ не е наложена
за реализираното от жалбоподателя ПТП и точното място на извършване на последното,
съответно и на проверката за употреба на алкохол, е без правно значение.
Релевантно в случая е качеството на жалбоподателя, във връзка с което му е била
извършена проверка за употреба на алкохол – водач на МПС, а то не само се
установява от АУАН и свидетелските показания, но и не се оспорва, видно от
изложеното в жалбата.
С оглед на така направената фактическа и правна
обосновка на наложената на жалбоподателя ПАМ, издаването на обжалваната заповед
в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с
доказването, че е налице констатирано по надлежния ред от компетентните
длъжностни лица управление на МПС от жалбоподателя с концентрация на алкохол в
кръвта над 0, 5 на хиляда, установена по надлежния ред – с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух.
От фактическа страна е безспорно, че при
извършената на 07.07.2023 г. в 04:41 часа проверка на жалбоподателя с
техническо средство – Дрегер 7510 с фабричен № ARВВ 0063, уредът е отчел 0,9
промила алкохол в издишания въздух – проба № 06680, като техническата
изправност на Дрегера към датата на извършване на проверката се установява от
представената с преписката справка за преминали последваща проверка анализатори
на алкохол в кръвта (л. 17), а отчетеният с него резултат – с приложената
към делото разпечатка от паметта на техническото средство (л. 16 и 56). Безспорно е също, че на жалбоподателя е бил издаден талон за
изследване. Противно на твърденията на жалбоподателя:
талонът за изследване му е бил връчен с
необходимия брой холограмни стикери, което се установява от показанията на
разпитаните свидетели и видеозаписите, съдържащи се в приетото по делото
веществено доказателство;
в талона за изследване изрично е отразен
направения от жалбоподателя избор проверката за употреба на алкохол да приключи
с медицинско и химическо изследване, за което жалбоподателят лично се е подписал;
в талона за изследване е указано на
жалбоподателя времето – до 40 минути, и мястото за изследване – в СПО на МБАЛ
„Проф. Ст. Киркович“; ирелевантно е в случая, че не е посочено населеното
място, в което се намира лечебното заведение – гр. Стара Загора, тъй като този
факт е ноторно известен на жителите на гр. Стара Загора, какъвто е и
жалбоподателят.
Не се установи, а и не се твърди жалбоподателят
да е изпълнил предписанието на издадения му талон за изследване. С оглед на
това ирелевантно е и обстоятелството, че в талона не е посочено значението на
използваната абревиатура СПО – Спешно приемно отделение. Дори да се приеме, че
жалбоподателят не е бил наясно с нейното значение, ако той се беше явил в
указаното му лечебно заведение с издадения му талон за изследване, е щял да
бъде насочен към отделението, където да му бъде взета кръвна проба. В случая
обаче жалбоподателят не ангажира доказателства за предприети от него действия
по изпълнение на предписанието по издадения му талон за изследване, които да са
били неуспешни – предписанието да не е било изпълнено, именно поради факта, че
в талона е била използвана абревиатурата СПО и тя не е могла да бъде разчетена
от персонала на лечебното заведение.
С оглед на това съдът приема, че употребата концентрацията на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда е установена по надлежния ред, включително и в съответствие със
специалните правила, регламентирани в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, начините за установяване на употребата на наркотични
вещества или техните аналози от водачите на МПС (Наредба № 1 от 19.07.2017 г.).
В допълнение към изложеното следва да бъде
отбелязано още, че предпоставка за издаването на заповед на основание чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, което се установява със съставен АУАН, а както беше
посочено, описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП (управление
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на
хиляда) съставляват едновременно и
релевантните фактически обстоятелства за издаването на заповедта за прилагането
на ПАМ по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ документ, АУАН се
ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на
удостоверените с него факти и обстоятелства. Съответно доказателствената тежест
за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на
жалбоподателя. В настоящия случай фактическите констатации по АУАН,
възпроизведени и в оспорената ЗППАМ, не са оборени по никакъв начин от
жалбоподателя. Ето защо и с оглед на констатираните обстоятелства в АУАН съдът
приема, че наличието на правно релевантният юридически факт за възникването на
публичното право на органа да наложи ПАМ по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП се явява фактически и доказателствено
обосновано.
За пълнота на изложението следва да бъде
добавено, че изложени в жалбата съображения за допуснати нарушения на Наредба №
1 от 19.07.2017 г. биха били релевантни в производството по обжалване на
издадено НП, с което на жалбоподателя се налагат административни наказания по чл. 174, ал. 1, т.
1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП. Дали са спазени формалните и процесуалните изисквания на
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., съответно дали е нарушено правото на защита на
лицето да оспори показанията на техническото средство – Дрегер, чрез избран според
него начин за изследване – с доказателствен анализатор, са въпроси, относими
към законосъобразността на НП. Налагането на ПАМ по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е самостоятелна и отделна процедура от
тази по реализирането на административнонаказателна отговорност на нарушителя
чрез налагане на административни наказания по реда на ЗАНН. Издаването и
влизането в сила на НП е от значение единствено за действието на наложената ПАМ,
регламентирана в закона със срок „до решаване на въпроса за отговорността“.
Доколкото попълването на талон за изследване по приложение № 1 към чл. 3, ал. 2
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. не е регламентирано нито като материалноправна
предпоставка, нито като процесуално изискване в производството по постановяване
на заповед по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП за прилагане на ПАМ по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, възраженията на оспорващия, основани на
допуснати нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. при издаването на талон за
изследване, ако и да бяха обсъдени по-горе именно защото са направени, са
ирелевантни за преценката на материалната и/или процесуалната законосъобразност
на обжалваната заповед. Не води до друг правен извод обстоятелството, че
законът в разпоредбата на чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП регламентира, че при наличие на изследване
от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор, резултатите от тези
изследвания са определящи. Единствено при изпълнено предписание за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо лабораторно
изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта или при
извършено установяване на концентрацията на алкохол чрез измерването му в
издишания въздух с доказателствен анализатор, противоправното поведение на
водача на МПС като материалноправно основание за налагането на ПАМ по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, преди наличието на резултат от
назначеното изследване, би било недоказано. Случаят обаче не е такъв.
Предвид така установените по делото факти съдът
намира, че обосновано от гл. т. на доказателствата и правилно от гл. т. на
закона административният орган е приел, че по отношение на жалбоподателя по
безспорен и несъмнен начин е установено и доказано съществуването на основание
за налагане на ПАМ по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП в хипотезата на управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установено при извършена
на водача проверка с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух, като законово регламентирана
материално правна предпоставка за налагане на ограничението. В този смисъл оспореният
административен акт се явява постановен в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон.
Съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до
фактическа, правна или доказателствена необоснованост на направения от
правоприлагащия орган извод за наличието на основание за налагане на ПАМ по
чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП по отношение на жалбоподателя. Преди
издаването на заповедта са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства за
произнасянето на решаващия орган.
С оглед на изложеното съдът приема, че
обжалваната заповед е законосъобразна – издадена е от компетентен орган и в
предвидената от закона форма, постановена е в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби, на които се основава, при спазване на
административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд на основание чл. 172, ал. 2,
предложение четвърто от АПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.А., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-1228-000567 от 07.07.2023 г., издадена от Началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5,
изречение второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: