№ 461
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20221001000417 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба ,подадена от „ Акула ТМ“ ООД
срещу Решение № 260130/ 17.02.2022год. , постановено по т.д.№ 22.01.2021год . по описа на СГС ,
с което е признато за установено на основание чл. 12, ал.5 от ЗМГО вр. параграф 5,т.1 от ПЗР на
ЗМГО вр. с чл.125 от ЗМГО, вр. с чл.124, ал.4 от ЗМГО по иска, предявен от И. П., Северна
Македония, че при подаване на заявка с вх.№ 159401/03.07.2020год. за регистрация на национална
комбинирана словна марка – Noblesse Oblige / изпълнена с наклонен, ръкописен шрифт/ в
Патентното ведомство на Република България, публикувана в официалния Бюлетин на
Патентното ведомство с № 8.1 от 17.08.2020год., ответникът „ „Акула ТМ „ ООД е действал
недобросъвестно и с което „ Акула ТМ“ ООД е осъдено да заплати на И. П., Северна Македония
разноски по делото в размер на 5 480.46лева.
С въззивната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Сочи се като неправилен извода на съда за това ,че ответникът е използвал и
утвърдил процесната марка и се излагат доводи за противното. Счита се ,че по делото не са
събрани доказателства за това , че ищецът И. П. е използвал и налагал процесната марка на
българския пазар и че това ползване е било реално. Твърди се ,че по делото не била доказана
недобросъвестност на ответника в качеството му на заявител, в частност знание за наличието на
идентичен или сходен на марката знак и намерение да се попречи на бъдещото използване на знака
от утвърдилото го лице . Поддържа се ,че по делото не са доказани обстоятелствата , на които
ищецът основава исковата си претенция, както и се правят оплаквания за неправилно възприета от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и изградени въз основа на тях,в нарушение на
материалния закон, правни изводи. В тази връзка се акцентира върху събраните по делото гласни
доказателства и кредитираните им от първоинстанционния съд .
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на ново за отхвърляне на иска, ведно с произтичащите от това последици.
1
Писмен отговор е подаден от въззиваемия И. П., с който оспорва жалбата. В него се
изразява становище за законосъобразност на обжалваното решение и постановяването му при
правилна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди се, че за уважаване на иска по
чл.12, ал.5 от ЗМГО се явява ирелевантно използването и / или утвърждаването на
нерегистрирания знак от ищеца, но дори и да се приеме като част от предмета на доказване, се
поддържа че това е доказано по делото както е и приел и първоинстанционният съд. Определя се
като правилен извода на съда за наличие на „ недобросъвестно заявяване“ на спорната марка в
Патентното ведомство на Р България, като са изложени доводи в тази връзка. Поддържа се ,че
ищецът е създател на марката Noblesse Oblige,че първите му стоки с марката се появяват на пазара
още през 2015год. и данни за това били събрани в исковата производство и правилно преценени от
решаващия съд. Оспорва се твърдението на въззивника за неправилна преценка на събраните по
делото доказателства като се твърди ,че те налагат извод за основателност на исковата претенция,
до който правилно бил достигнал и първоинстанционния съд в обжалваното решение.
По изложените съображения се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.При отхвърляне на
жалбата се претендират разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради следва да бъде
извършена преценка за правилността му въз основана наведените във въззивната жалба
оплаквания. Във връзка с горното съдът съобрази следното :
Пред СГС е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 12, ал.5 от ЗМГО. Ищецът е
твърдял ,че на 03.07.2020год. ответника - „ Акула ТМ“ ООД е подал в Патентното ведомство
заявка с вх.№ 159401 за регистрация на марка „Noblesse Oblige“/ комбинирана, представляваща
словен надпис с характерен шрифт/ и че е била заявена за описани в исковата молба стоки от клас
25- бельо, комбинизони /бельо, термо - бельо, корсети и т.н. Твърдял е, че ответника е действал
недобросъвестно при подаване на заявката тъй като със същата е възпроизведена
нерегистрираната марка на ищеца - Noblesse Oblige, създадена и ползвана от него в Европа ,САЩ
и др. страни преди датата на процесната заявка. Изброявайки конкретни факти във връзка с
образованието си , уменията си и осъществяваната дейност ищецът е посочил в исковата молба
,че през 2015год. е създал и марката „Noblesse Oblige“, с която бил обозначил стоките със своя
дизайн- бельо, бански, халати , нощни облекла , кимона и др. сходни стоки , разпространявайки ги
на европейския пазар. Поддържал е ,че по силата на сключени договори стоките с процесната
марка са били менежирани от Н. /Н./ Б. ,че са били утвърдени на пазара, както и че са били обект
на положителни коментари в редица престижни издания, рекламирани и свързвани с неговото име
като техен дизайнер. Твърдял е, че ответното дружество се е занимавало с производство на бански
костюми , бельо и други облекла и че към момента на заявката- 03.07.2020год. и дълго време
преди това е извършвало търговска дейност на стоки, идентични и сходни на стоките, чиито
дизайн е правил и той и които стоки,като произведени от ответника, са били обозначени с
нерегистрираната търговска марка „Noblesse Oblige“. Посочил е, че ответникът е възпроизвеждало
в процесната заявка не само съсловния елемент „Noblesse Oblige“ от марката на ищеца, но и
шрифта, използван от него, както и че процесната мярка е заявена от ответника за стоки, които са
идентични и сходни на стоките, за които е използвана марката „Noblesse Oblige“. Твърдял е, че
ответника е познавал много добре процесната марка, тъй като за периода 2016год.- 2019год. са
били в договорни отношения във връзка с изработката на продукти на процесната марка и че с
тези договори не са били предоставени права на ответника върху марката. Посочил е също така ,
че значителен период от време преди заявяването и в ПВ от ответника сам е рекламирал
процесната във Fасebook и Instdgram и в домейна noblessfblige-lingerie.co.uk. Според него,
гореизложеното мотивирало извод, че ответното дружество е знаело че той е действителният
притежател на процесния знак , че съзнателно го е възпроизвел в заявката като е целял
потребителите да свържат произведените от „ Акула ТП“ ООД стоки с процесната марка и така да
се възползва от създадените у тях положителни емоции към продуктите с тази марка.
Ответникът е оспорил иска. Твъдял е, че ищецът не е създател на марката „Noblesse Oblige“ и
че не я е използвал преди датата на подадената от него заявка за регистрация. Твърдял е , че не е
2
действал недобросъвестно при заявяване на марката и е оспорил всички изложени от ищеца
твърдения във връзка със създаването и използване на марката, както и тези във връзка
налагането й на пазара , рекламирането й и отношенията помежду им. По изложените
съображения е направил искане за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
По така предявения иск СГС се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство
решение, с което го е уважил.
Апелативен съд- София , ТО, 9-ти състав , намира от фактическа страна следното :
От представено по делото Уведомление е видно , че на 03.07.2020год. е заявена от „ Акула
ТМ“ ООД в Патентното ведомство на Р България комбинирана марка с вх.№ 159401 и
наименование „Noblesse Oblige“ за стоки от 25 клас по МКСУ. От приложената към него
библиографска справка е видно изображението на марката , че същата е заявена като
комбинирана , че заявлението е с входящ номер 159401 и че е за стоки от клас 25: бельо,
комбинизони /бельо/, термо - бельо, корсети, прашки, боди, мъжко бельо, клинове, дълго бельо и
т.н. От направената от съда служебна справка по чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ е видно , че ответното
дружество е с управител Т. Р. М. и е със следния регистриран предмет на дейност :
По делото е представен договор за сътрудничество и съвместна дейност от 19.05.2016год., от
който се установява , че Акула ТМ“ ООД и „ Догович“ ЕООД са сключили споразумение за
взаимно производство и продажба на дамски облекла, дамско бельо и дамско спално бельо за
експорт в Обединеното кралство, САЩ и други пазари за срок от две години с клауза за
прекратяване за която и да било страна с тримесечно известие в писмен вид. Аналогична
договореност , но за срок от 1 година е постигната и по сключен на 27.05.2016год. договор между
посочените юридически лица.
По делото са налични статии и интервюта във връзка с дейността на И. П. като моден
дизайнер на бельо.
Налични са и публикации в модни сайтове от 2015год. съдържащи коментар относно марка за
бельо „ Noblesse Oblige“, основана от дизайнера И. П.. Публикации и интервюта с последния са
разпечатани и представени по делото като датиращи от 13.08.2019год., 06.06.2019год.,
08.06.2019го.В същите е наличен коментар и относно създадена от него марка за бельо „Noblesse
Oblige“.
По делото са представени фактури и отчети по журнал за операции, с които се установява
извършването на доставки/продажби на бельо от „ Акула ТМ“ ООД на различни чужди дружества
за периода от 31.10.2016год. до 15.09.2017год. Касае се за доставени стоки, описани като бикини,
сутиени, бодита, халати и т.н., посочени като продукция „ Noblesse Oblige“. Към тях са налични и
други документи, които са без превод на български език / стр.106, 122/, както и документи, с
превод на български език, осъществен от адвокат пълномощника на ответника -адв. А. /стр.123-
124, стр.125, 125-127, стр.131-132133-134,стр.135-136/.
По делото е представена фактура № 3116/13.01.2016год. за доставени на „ Акула ТМ“ ООД
етикети ,пликове и закачалки. В отчет по журнал на операциите е посочен като коментар на
операцията : „ етикети за „Noblesse Oblige“.
Представена е и фактура № 4/01.09.2016год. за заплатено от „ Акула ТМ“ ООД на „ Догович „
ЕООД възнаграждение за дизайн и консултански услуги .Сумата е отразена в отчет по журнал на
операциите на „ Акула ТМ“ ООД с отбелязан коментар : „ дизайн услуги за Noblesse Oblige“.
Такова възнаграждение е фактурирано и по приложена фактури № 132/01.02.2019год. и №
148/05.06.2019год. ,като сумите, идентично на посоченото по-горе, са отразени в отчет по журнал
на операциите на „ Акула ТМ“ ООД с отбелязан коментар : „ дизайн услуги за Noblesse Oblige“.
По делото е представен , с легализиран превод на български език, сключен на
10.юли.2015год.между И. П. и Н. /Н./ Б. договор за търговско представителство. По силата на така
сключения договор Н. Б. е приела да осъществява дейност по популяризиране и продажба на
продуктите на територията на Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия/включително островите Ламанш и Ейре/, произведени от възложителя И. П. с две
търговски марки, в това число : Noblesse Oblige –бельо, Noblesse Oblige-домашно облекло,
Noblesse Oblige-бански костюми, Noblesse Oblige-готово облекло. Договорът е сключен за срок от
12 месеца с възможност за продължаване.
Сходен договор за търговска представителство е сключен и между И. П. и С. Л. на
3
01.02.2016год. Договорът е със срок на действие от 12 месеца и с него С. Л. е приела да
осъществява продажбата на произведени от възложителя продукти в Холандия и Белгия срещу
заплащане на съответно възнаграждение за това.
По делото е наличен превод на български език на писмо от 25.04.2020год. касаещо извършена
поръчка на продукти от домейн noblessoblige-lingerie.co.uk.Същото е адресирано до И. П..
По делото са налични и копия на извадки на публикации от различни сайтове, съдържащи
коментар на колекция на бельо с марка „Noblesse Oblige“ като създадени от И. П., най-ранната от
които носи дата 10.12.2015год.
От представени в превод на български език мейли от м.март 2016год. се установява
осъществявана между управителя на „ Акула ТМ“ ООД- Т. М. и Н. К. комуникация във връзка с
неполучени стоки, доставени от „ Акула ТМ“ ООД .
По делото е разпитана като свидетел В. П. , според която марката „Noblesse Oblige“ е
създадена в началото на 2015год. от Управителя на „ Акула ТМ“ ООД- Т. М.. Свидетелката сочи
обстоятелствата при които е създадена, както и че марката е използвана от ответното
дружество-сега въззивник. Разяснява ,че етикети с марката „Noblesse Oblige“ се поставят на
произведените от „ Акула ТМ“ ООД или негови подизпълнители продукти и се продават от
дружеството . Посочва , че марката се рекламира от фирмата, а при появата на И. П. , същият е
започнал да я рекламира от името на дружеството на различни търговски изложения. Според
свидетелката И. П. е работил в „ Акула ТМ“ ООД като „дизайнер“ още преди 2013год. /когато тя е
постъпила на работа/ .Свидетелката сочи ,че в началото на 2015год. ръководството на „ Акула ТМ“
ООД било взело решение за производство на бельо като преди това е произвеждала бански, както
и че този въпрос е бил коментиран и обсъждан с И. П.. Разяснява ,че последният одобрявал
моделите за изработка, че „ Акула МТ“ ООД е продавала модели, изработени от И. П. и че са
работили с него като един екип .
По делото е разпитан като свидетел Р. С. М. ,който твърди ,че идеята за създаване на
марката „Noblesse Oblige“ е от началото на 2015год. и е била на неговия брат и съдружник в „
Акула ТМ“ ООД- Т. М.. Твърди , че бельо с тази марка се произвежда от „ Акула ТМ“ ООД и по
възлагане от други подизпълнители и че продукцията се продава от тяхното дружество. Разяснява
, че преди производството на бельо са произвеждали бански ,че познава И. П. от 2014год., че И.
произвеждал бельо, имал собствена марка, че рисувал кройки и така започнал да работи за тях.
Разяснява ,че са работили с Н. Б., която имала собствена марка за бански, че са произвеждали
бански за нея и че са произвеждали нейни модели бански 3-4 сезона. Имали били идея тя да
продава тяхната марка бельо „Noblesse Oblige „,но тя не се реализирала. Потвърждава ,че марката
„Noblesse Oblige“ е създадена от неговия брат , че първите поръчки били в края на 2015год.-
началото на 2016год.,,че бельото било за износ, че контактите с чуждите купувачи се
осъществявали на изложения и чрез И. П.,на когото били възложили това . Определя ищеца като
човек с добри контакти и като добър дизайнер.Според свидетелят фирменият сайт бил от 2017год.,
но идеята за него съществувала от 2005год.Пояснява ,че И. П. искал да произвежда бельо с тяхната
марка с една от фирмите подизпълнители /от гр.Перник/ , което негово действие наложило те да
заявят патентоване на марката „Noblesse Oblige“
По реда на Регламент / ЕО/ 1206/2001год. по делото са събрани свидетелски показания и на
лицето Н. Б. . Свидетелката сочи , че се е запознала с И. П. преди 22 години и във връзка с
индустрията за интимно облекло ,тъй като той бил работил в Коко де Мер. Срещнали се били на
търговско изложение , а в последствие започнал да проектира собствена колекция, наречена
„Ийест Мастър“, а след 10 години бил създал и „Noblesse Oblige“ . Разяснява ,че през 2015год.
била в България / във фабрика в София /, където с И. работили по съвместна колекция, когато той
и бил споделил първоначални творби с лого на марката „Noblesse Oblige“ .Сочи ,че марката
касаела бански , дрехи за свободното време и някои меки , трикотажни облекла. Потвърждава ,че
марката е създадена от И. П. в посоченото по-горе време, тъй като тогава той работел върху
марката и няколко седмици по-късно й показал и първоначалните дизайни, които бил скицирал и
идеите за лого. Заявява, че марката е именно в стила на И. П. и че е излязла статия за нейното
създаване в едно от големите търговски издания / Lingeri Insight/с изображения на колекцията
пролет-лято 2016год .Сочи ,че продажбите започнали през лятото на 2016 год., а данните за
колекцията се появили още през зимата на 2015год.,както и че съгласно сключения с И. П.
договорът за представителство е следвало да продават именно стоки с марката „Noblesse Oblige“.
4
Разяснява също така , че „ Акула ТМ“ ООД е произвеждала нейната колекция в продължение на 5
години, както и че по договора за представителство е продала на чужди клиенти, с
представителства във Великобритания, 250 продукта с процесната търговска марка. Сочи , че
заявките били пращани директно от нея по имейл на И. П. , както и че не е издавала фактури за
получената комисионната при продажбата.Твърди ,че стоките не били доставени, поради което
липсвало основание за фактуриране както от производителя , така и от посредника. Отрича да й е
била заплащана комисионна , да е получавала суми от продажбата на маркови стоки „Noblesse
Oblige“ .Твърди , че реални продажби не са извършвани , а има само разменена кореспонденция
във връзка с бъдещи продажби.Заявява , че „ Акула ТМ“ ООД произвежда продуктите с марка
„Noblesse Oblige и че посредническият договор бил сключен през 2015год. със срок от 4 години.
Допълва , че И. П. е дизайнерът и създателят на марката „Noblesse Oblige“ и че „ Акула ТМ“ ООД
е продуцирала колекцията за него в продължение на няколко години.
По същия процесуален ред е изслушана като свидетел по делото и С. Л. .Свидетелката
установява ,че в изпълнение сключения между нея и И. П. договор за търговско представителство
оборотът за 2015год. и 2016год. от продажба на стоки с марката „Noblesse Oblige , в Нидерландия
и Белгия е бил приблизително 50 000 евро . Свидетелката сочи ,че тя лично е въвеждала поръчките
в excel и ги изпращала на ищеца и на „ Акула ТМ“ ООД, Твърди ,ч е фактурите за доставената по
поръчката сума се издавали на потребителя от „ Акула ТМ“ ,на което дружество е издавала и
фактури за комисионното възнаграждение по договора за търговско представителство , което
обаче не й било платено. Сочи ,че дизайнът и името на марката идвали от И. П. , който поръчвал
на „ Акула ТМ“ ООД производството на бельо. Свидетелката сочи ,че познава ищеца в
продължение на повече от 20 години като известен и талантлив дизайнер на бельо .Сочи също така
като позната и марката „Noblesse Oblige“ , като марка на бельо ,създадена от И. П.. Разяснява ,че
че е създавал дизайна на стоките с марката Noblesse Oblige“ и че още преди 10 години е виждала
негови скици на логото на марката. Определя неговата работа като разпознаваема. Твърди , че пред
2014год. са сключили с И. П. договор за търговско представителство на бельо с марката „Noblesse
Oblige“.
По делото е изготвена и изслушана съдебно техническа експертиза, от която се установява , че
посочените в исковата молба линкове , изброени като приложение № 10,11,12,13,1420,21 и 22 са
активни и към настоящия момент и има свободен достъп до тях. Изключение правили линкове –
приложение № 21 и 22, за които се изисквало предварителна регистрация, за да бъдат прочетени
данните. В експертизата е посочено , че сайтът noblessoblige-lingerie.co.uk е регистриран на
25.04.2020год., липсвали данни в публичното пространство за ползването му и към настоящия
момент бил неактивен. Сочи се също така , че съобщение с дата 23.03.2015год. като изпратено на
имейл адресите, посочени в молба от 20.05.2021год. е налично ,ведно с прикачен файл за марката
„ „Noblesse Oblige“ . Налични били и изпратени файлове с изпращач И. П. до „ Акула ТМ“ ООД
и описаните електронни адреси.
При тези релевантни за спора факти и оглед правомощията си по чл.269 ГПК, Апелативен
съд - София, ТО, 9-ти състав намира от правна страна следното:
Обжалваното решение е правилно, като при постановяването му, първоинстанционният съд е
изложил мотиви, които настоящата съдебна инстанция споделя и към които на основание чл.272
ГПК препраща.
Искът по чл.12, ал.5 от ЗМГО е за установяване недобросъвестността на ответника в
качеството му на заявител за регистрация на търговска марка по заявка вх. №159401/03.07.2020год.
За успешното му провеждане
следва да бъде установено наличието на фактически действия по използване на заявения за
регистрация знак от ищеца в търговската му дейност, предшестващ подаването на заявката
период; наличие на знание у заявителя при подаване на заявката за тези фактически действия и
наличие на намерение за ползване на този знак като марка в собствената на заявителя дейност с
цел извличане на имотна облага за него или за увреждане.
В случая страните не спорят ,че е налице пълно съвпадение между твърдения като ползван
от ищеца нерегистриран словен знак „ Noblesse Oblige“ и заявената от ответното дружество за
регистриране търговска марка . Ищецът твърди ,че към 03.07.2020год. е действителен притежател
на заявената за регистрация от ответника търговска марка , която бил създал още в началото на
2015год. и с която обозначавал стоките с негов дизайн –бельо, бански ,халати, кимона, нощни
5
облекла и т.н., които разпространявал , продавал и рекламирал на европейския пазар още през
същата година. Понятието „ действителен притежател на марката”, е изяснено по тълкувателен
път с постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 195/18г. на ВКС, ТК, І т.о. по т.д.№ 370/2017
г., което се явява приложимо и по отношение конкретния правен спор предвид сходството в
правната уредба на установителния иск по чл. 26, ал.3,т.4 от ЗМГО от 1999год. и установителния
иск по чл.12, ал.5 от ЗМГО от 2019год.В цитираното решение е прието , че понятието „
действителен притежател на марката „ не е идентично с понятието „собственик на марката”,
придобил права върху нея чрез регистрацията й по надлежния ред, а че следва да бъде разбирано в
смисъл на правен субект, който реално /фактически/ ползва в търговската си дейност за
обозначаване на негови стоки или услуги знак, идентичен или сходен на заявения такъв за
регистрация .Така, в производството по иска по чл.12, ал.5 от ЗМГО в тежест на ищеца е да
докаже, че към момента на заявлението той е ползвал трайно в търговската си дейност знака,
определящ го като действителен притежател на марката, която ответника е заявил за регистрация.
Настоящият въззивен състав счита ,че ищецът е осъществил пълно и главно доказване на
фактическо, обективно и реално ползване на процесната търговска марка , основавайки се на
съвкупния анализ на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни
доказателства. Няма спор по делото, а и това се установява от данните по делото че ищецът е
дизайнер на бански , бельо, халати ,нощници и т.н. , каквато дизайнерска дейност е осъществявал
още преди 2014год. , както и че е създавал и продавал дизайнерски облекла от посочения по-горе
вид със знак YES Master. Няма спор и че като дизайнер на стоки с горецитирания знак ищецът е
бил известен и коментиран в средите , свързани с индустрията на бельо. От писмените
доказателства , представени по делото и от показанията на свидетелките Б. и Л. се установява , че
още през 2015год. ищецът е започнал да предлага на пазара и стоки- бельо и сходни продукти със
знака „ Noblesse Oblige“. Установява се също така ,че създадените от него колекции със знака
„Noblesse Oblige“ още през 2015 и 2016год. са коментирани в редица специализирани търговски
издания и че създадените от него модели с този знак са предлагани за продажба на пазарите във
Великобритания ,Северна Ирландия, Холандия и Белгия .
Няма основание да не бъдат кредитирани показанията на посочените по-горе свидетели,
доводи за което се поддържат и развиват във въззивната жалба. Не се установява заинтересованост
в показанията на свидетелите , като последните кореспондират и с представените по делото
договори за търговско представителство ,сключени съответно на 10.07.2015год. и 01.01.2016год.,
както и с представените писмени доказателства за налични публикации във връзка със създадена
от ищеца колекция на бельо , обозначена с процесния знак , за осъществявана реклама и онлайн
предлагане и продажба на създадените от ищеца модели.
Така приетите за установени като релевантни за спора факти не се опровергават от
показанията на останалите разпитани по делото свидетели и от представената мейл
кореспонденция от 05.05.2015год. , фактури и журнали, описани и коментирани по-горе.
Свидетелката П. е служител на ответното дружество , а свидетелят М.- брат на управителя на „
Акула ТМ“ ООД и съдружник в дружеството . Именно това прави показанията им заинтересовани
от изхода от спора , поради което не следва да бъдат кредитирани. Свидетелите сочат управителя
на „ Акула ТМ“ ООД за създател на процесната марка , но същевременно не дават никаква
конкретика във връзка с нейното създаване. Противно на това свидетелката Б. и Л. посочва
конкретни факти относно времето и мястото на създаване на нейното изображение и имат лични
впечатления от първите създадени от И. П. скици на логото на марката . Техните показания
кореспондират и с останалите данни по делото относно осъществяваната от ищеца и разпознаваема
в дизайнерските следи негови творби.
Цитираният мейл ,на който се позовава ответника, не съдържа никаква информация ,която да
е относима към предмета на доказване , като извършеното фактуриране от името на „ Акула ТМ“
ООД следва да се разглежда в контекста на отношенията възникнали между „ Акула ТМ“ ООД и „
Догович „ ЕООД / „ Йес Мастерс“ ЕООД /, представлявано ищеца по сключените между тях
договори за съвместна дейност.
Неоснователно въззивника подържа недоказаност на твърдяната от ищеца
недобросъвестност у ответника при заявяване за регистрация на процесната търговска марка.
Няма легална дефиниция на понятието „недобросъвестност”, но в задължителната практика
на ВКС / относима и към иска по чл.12, ал.5 от ЗМГО от 2019год. / се приема, че
недобросъвестността е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ.
6
търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения,
като във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства,
съдът прави преценка на поведението на конкретния правен субект.
В Решение №41 от 27.05.2010 г. по т.д.№571/2009 г. на I т.о. на ВКС е прието, че „е налице
недобросъвестност, когато има съзнателно противоправно поведение на ответника /заявителя на
марката/, насочено към увреждане на правнозащитими интереси от сферата на ищцовото
дружество, което се обективира в действието по заявяването за регистрация пред надлежния орган
на марката, при знание у заявителя, че с това накърнява патримониума на ищеца”. В решение
№195 от 31.01.2018 г. на ВКС, ТК е прието, че „ недобросъвестността като правна категория,
предпоставя знание у лицето, подало заявление за регистрация на един знак като търговска марка,
че този знак се ползва от друг търговски субект в търговската му дейност и чрез използването на
знака /а не упражнявайки правата върху вече регистрирана своя марка/ това лице е наложило на
пазара свои стоки или услуги”.
В настоящият случай се установи ,че ищецът създава , рекламира и продава стоки –бельо,
халати ,комбинизори и т.н. със знак, идентичен на заявения за регистрация от ответното
дружество. При установеното сътрудничество между ответното дружество и дружеството,
представлявано от ищеца и установеното производство от ответното дружество на цитираните
стоки по поръчка на ищеца ,на които са поставяни етиките с логото „ Noblesse Oblige“, се налага
категоричен извод за знание у заявителя ,че този знак се ползва от ищеца в осъществяваната от
него дейност . Допълнителен аргумент за наличие на знание е и идентичността на заявения от
ответника за регистрация знак с действително ползвания от ищеца ,както и обстоятелството ,че
ответникът е произвеждал стоки, сходни на тези с поставения върху тях от ищеца знак.
Осъществяваната сходна дейност дава основание да се приеме, че у заявителя е била налице
информираност относно действията на ищеца по отношение създаването и ползването на
процесната марка и за успешната й реализация на пазара на бельо и сходни изделия /безспорно
свързани и с утвърденото име , международна известност и дизайнерските качества на нейния
създател И. П. / и оттук- да обоснове извод за съзнателно намерение за възползване от създадената
известност и добро име с цел постигане на по –високи икономически резултати.
С оглед на всичко изложено настоящият въззивен състав намира, че са налице всички
предпоставки за уважаване на предявения установителен иск, до който извод е достигнал и
първоинстанционния съд. Поради съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на въззивника не се дължат разноски, а въззиваемата страна не
претендира присъждане на такива.
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София ,ТО, 9-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260130/17.02.2022год., постановено по т.д.№ 2209/2020год.
описа на СГС , ТО, VI-3 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8