Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
гр. Сливен, 18. 10. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет
и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и
на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА
касационно административнонаказателно
дело № 120 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Г.Щ.Г.
***, чрез адв. Н.П. ***, против Решение № 51/ 25.05.2021 г., постановено по АНД
№ 20212230200358/ 2021 г. по описа на СлРС, с което се потвърждава като
законосъобразен електронен фиш серия Г № 0022500 на ОД МВР гр. Сливен, с който
на Г.Щ.Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 250 лв., за нарушение на чл. 483, ал.1 , т.1 от КЗ и на основание чл.
638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В касационната жалба се твърди, че
решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на закона.
Касаторът посочва, че в случая АНО е ползвал като единствено доказателство за
издаването на оспорения електронен фиш - справка, приложена към
административнонаказателната преписка от сектор „ПП“ – ОДМВР – Сливен,
разпечатка от ГФ, която обективирала информацията, налична в ГФ, преди същият
да бъде уведомен за дадения регистрационен номер на автомобила. От друга страна
счита, че е санкциониран не затова, че не е изпълнено задължение да се предостави
информация за ГФ за регистрационния номер на автомобила, което не
представлявало и негово задължение, а на застрахователя му, а затова че нямал
сключена застраховка ГО към датата на нарушението – 13.10.2020 г., каквато
същият всъщност е имал. Посочва, че: възражения в тази насока, в това число и с
представяне на самата застрахователна полица от касатора, са били направени от
него в 3-дневния срок от връчването на електронния фиш, но същите не са били
взети предвид от административнонаказващия орган; договорът за застраховка от
10.08.2020 г. между касатора и неговата застрахователна компания е бил действащ
към датата на нарушението - 13.10.2020 г., а не прекратен, както приема
първоинстанционният съд, и неговото анексиране добавя регистрационния номер на
МПС-то, даден на собственика от държавата, а иначе договорът за застраховка си
оставал със същите страни и предмет – същото МПС– индивидуализирано със своя
уникален производствен номер на шаси /№ на рама/, начален и краен срок, който в
случая бил 10.08.2021 г. Моли съда да отмени като неправилно атакуваното
решение на Районен съд – Сливен и да отмени електронния фиш като
незаконосъобразен. Към жалбата е
приложена разпечатка от Публичния регистър на Гаранционния фонд.
В съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба –
Областна дирекция на МВР– Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно
заседание. По делото е депозирано писмено становище, чрез гл. юриск. К. Б.,
която заявява, че оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Моли да
бъде оставено в сила решението на Районен съд – Сливен. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че насрещната страна
поиска такова.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Обжалваното съдебно решение е валидно и
допустимо, но е неправилно.
Производството пред Районен съд – Сливен,
е образувано по жалба от Г.Щ.Г. ***, чрез адв. Н.П. ***, против електронен фиш
серия Г № 0022500 на ОД на МВР- Сливен, с който на жалбоподателя, на основание
чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), е
наложено наказание „Глоба” в размер на 250 лева за нарушение на чл.483, ал.1,
т.1 от същия кодекс.
За да потвърди процесният ЕФ като законосъобразен,
Районният съд е приел за установено извършването на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя; изложил е съображения за
неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; счел е, че наложеното
наказание е правилно определено.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт. За да се отговори на същите, касационният съд
следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно, че:
На 13.10.2020 г. в 09,20 часа, с
техническо средство № 11743сс, било заснето движение на товарен автомобил марка
„Пежо Партнер” с рег. № ********. След установяване на скоростта на въпросния
автомобил било констатирано и че към 13.10.2020 г. в 09,20 часа за автомобил с
рег. № ******** няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
След справка в Централна база КАТ по рег. номер било установено, че автомобилът
е собственост на Г.Щ.Г.. Бил издаден електронен фиш серия Г № 0022500 за
нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, с
който на жалбоподателя била наложена „Глоба” в размер на 250 лева на основание
чл.638, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл. 218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният
съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно
правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в
рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Районния съд е
допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице жалба.
Настоящата касационна инстанция следва да се произнесе
в пределите на възприетите за доказани от Районния съд фактически положения и
при спазване на забраната по чл. 220 от АПК. Именно в тези рамки съдът дължи
произнасяне относно съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
при проверката, която е длъжен да извърши, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, във
вр. с чл. 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Решението на
Районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато
на същия съд за разглеждане от друг съдебен състав, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от Кодекса
за застраховането, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.
По смисъла на чл. 461, т. 1 от КЗ, застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е задължителна. По делото е представена застрахователна
полица №BG/30/ 120002219689 от 10.08.2020 г., с описан
стикер № 82710148 и застрахователен период от 10.08.2020 г. до 23.59 ч. на
10.08.2021 г. В полето „вид регистрация“ на МПС е попълнено: „без регистрация“.
На основание чл.489, ал.4 и ал.5 от КЗ, на 10.08.2020 г. е сключено
допълнително споразумение към посочената застрахователна полица, според т. 3 от
което застрахованият/ застраховащият се задължава в 30-дневен срок от началото
на валидност на полицата да представи на застрахователя необходимите документи
за надлежно регистриране на автомобила пред компетентните органи на МВР. При
неизпълнение на посоченото задължение от страна на застрахования, действието на
застрахователния договор се прекратява автоматично. Представен е анекс №1 от
29.10.2020 г. към полица №BG/30/ 120002219689, който влиза в сила от 17.32 ч.
на 29.10.2020 г. до 23.59 ч. на 10.08.2021 г. По делото липсват доказателства,
от които да се установи дали жалбоподателят е изпълнил задължението си по т. 3
от сключеното на 10.08.2020 г. допълнително споразумение и към кой момент застрахователят
е бил уведомен за извършената регистрация на МПС.
Към касационната жалба е приложена разпечатка от
публичния регистър на ГФ, направена по номер на МПС, според която към датата на
издаване на електронния фиш за МПС с ДКН ******** има активна застраховка "Гражданска
отговорност". От същата е видно и че освен посочения в застрахователна
полица № BG/30/120002219689 от 10.08.2020 г. стикер № 82710148, фигурира и стикер
№ 83233894. По делото липсват доказателства, от които може да бъде установено
на какво се дължи посочването на тези два различни номера на стикери. Съгласно
разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. за задължително
застраховане, по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
„Злополука“, застрахователят снабдява лицето, което е сключило задължителната
застраховка, със знак, издаден от Гаранционния фонд. Знакът по чл. 10
представлява самозалепващ се стикер с три отрязъка, съответно № 1, № 2 и № 3, с
еднакъв номер и контролен талон.
С оглед изложеното и при наведените в жалбата
касационни доводи и оплаквания, в рамките на своите правомощия касационната
инстанция следва да извърши проверка относно спазването на процесуалните
предписания, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на Районния
съд, в съответствие с принципните норми на чл. 13 и чл. 14 от НПК. В изпълнение
на тези свои правомощия, настоящият касационен състав намира, че в случая
районният съд не е провел съдебното следствие по начин, който да обезпечи
всестранното и пълно изясняване на всички обстоятелства по случая и разкриване
на обективната истина и като е провел съдебното дирене по този начин, съдът е
нарушил нормите на чл. 13, чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал.2 и ал.3 от НПК.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при
разглеждането на делото и постановяването на съдебния си акт. Съдът е бил
длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства и доказателствени
средства - дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при
които то е извършено. Като не е направил необходимото да приобщи посочените
доказателства, районният съд е пренебрегнал основно свое задължение, каквото е
разкриването на обективната истина. Следователно е налице допуснато от съда при
разглеждане на делото и постановяване на решението съществено нарушение на
процесуалните правила. Предвид това и предвид забраната по чл. 220 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, обжалваното съдебно решение следва да
бъде отменено, като делото се върне на районния съд за ново разглеждане от друг
състав на съда.
При новото разглеждане, съдът следва да събере
относимите за правния спор доказателства и съобразно изложените по-горе
съображения, да ги обсъди и съобрази при постановяването на акта си.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен
състав счита, че е налице касационно основание за отмяна на решението на
Районния съд по чл. 348, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3, т. 1 от НПК, приложими
в настоящото производство във връзка с препращащата норма на чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН. Съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно
поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и делото следва
да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222,
ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд
– Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 51 от 25.05.2021 г.,
постановено по АНД № 20212230200358/ 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд– Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: