№ 1130
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000501092 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 261302/23.11.2023 г., постановено по гр. д. №
10429/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 27 състав, е отхвърлен иск на „БУМЕКС“
ЕООД, за обезсилване на основание чл.362, ал.2 ГПК на решение №
951/28.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 3621/2021 г. по описа на САС, ГО,
1 състав, с което са обявени на основание чл.19, ал.3 ЗЗД за окончателни
предварителни договори, сключени на 16.10.2017 г. и на 18.09.2018 г. между
„Бумекс“ ЕООД и В. И. К..
С определение № 261755/06.03.2024 г., постановено по
горепосоченото дело на СГС, е допълнено постановеното по делото съдебно
решение, като „Бумекс“ ЕООД е осъден да заплати на Г. М. Ц., сумата от 400
лв., представляваща внесен депозит по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от „БУМЕКС“ ЕООД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение е нищожно, а в условията на евентуалност –
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Излага съображения, че в случая липсва надлежен
диспозитив, поради което решението не може да произведе целения правен
резултат, което от своя страна води до неговата нищожност. Поддържа,че
претенцията по чл.362, ал.2 ГПК не представлява самостоятелен отделен иск,
поради което не може да бъде отхвърлена, а може да се уважи или да се остави
без уважение. Основанието по чл.362, ал.2 ГПК е молба за обезсилване на
решението и последното трябва да й съответства с надлежно волеизявление в
1
същия смисъл. С оглед на това счита, че диспозитивът на обжалваното
решение противоречи на закона. Счита, че необосновано решаващият съд е
приел, че купувачът – ищец по делото, е превел дължимата парична сума за
продажната цена в срок и в местожителството на кредитора. Съдът не е
обсъдил, че с решението на САС е уважен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД и в
двуседмичен срок след влизане на решението в сила Г. М. Ц. следва да заплати
на дружеството остатъкът от продажната цена в размер на левовата
равностойност на 120 388, 07 евро по фиксинга на БНБ. В определения от съда
срок сумата не е постъпила в сметка на дружеството. По делото не е
установено ищецът да е искал и получавал от ответника номер на сметка за
изпълнение на плащането, както и такава не е посочена в решението на САС.
С оглед на това счита, че плащането не е надлежно. Решаващият съд не е
обсъдил въпроса, че в платежните нареждания липсва основание за покупка на
обектите по предварителните договори, сключени между страните.
Плащането без основание не съставлява изпълнение на решението на САС.
Твърди, че по отношение на паркоместата исковата молба не е вписана и
процесните паркоместа за продадени на трети лица. Поддържа, че плащанията
са върнати, тъй като дружеството не е собственик на апартамент Б4 нито на
две е пракоместа. След като не е собственик, няма как да ги прехвърли на
ищеца, нито това може да бъде сторено от съда. Моли съда да прогласи за
нищожно обжалваното решение, а в условията на евентуалност – да го отмени
и да уважи молбата за обезсилване на постановеното решение, с което е
уважен предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца Г. М. Ц., с който я оспорва. Излага съображения,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че
обжалваното решение не е нищожно, тъй като не е налице особено тежък
порок, който да обуслови неговата нищожност. Евентуална неточност на
диспозитива не води до нищожност на съдебното решение. Счита, че
претенцията по чл.362, ал.2 ГПК съставлява самостоятелен иск, в каквато
насока е и формираната съдебна практика. Поддържа, че след като сумата е
постъпила по банковата сметка на продавача, то вземането е погасено.
Относно момента на извършеното плащане решаващият съд е възприел
изводите на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. В
платежното нареждане е посочено основанието за извършения превод -
покупка на имоти с конкретно посочени номера, както номер на
постановеното съдебно решение. Счита, че е без значение за делото дали
имотите са прехвърлени на трети лица, тъй като в производството по чл.362,
ал.2 ГПК от значение е дали е извършено плащане на продажната цена в
посочения от закона срок. Дали правото на собственост принадлежи на
продавача се преценява в производството по обявяване на предварителния
договор в окончателен. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира сторените по делото разноски.
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД – за
обявяване на сключените на 16.10.2017 г. и 18.09.2018 г. предварителни
договори за окончателни.
С решение № 264387/01.07.2021 г., постановено по гр. д. №
10429/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 27 състав, е отхвърлен предявения иск.
2
С решение № 951/28.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 3261/201 г.
по описа на САС, ГО, 1 състав, е отменено горепосоченото съдебно решение и
вместо него са обявени, на основание чл.19, ал.3 ЗЗД за окончателни
предварителни договори, сключени на 16.10.2017 г. и на 18.09.2018 г. с които
„Бумекс” ЕООД, продава на Г. М. Ц. следните недвижими имоти, находящи се
в „Жилищна сграда - апартаменти, офиси, ателиета и подземни гаражи“,
гр.София, м.“Манастирски ливади - запад“, ул.“***“ № 72, построена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1932.2155: апартамент № Б 5, с
идентификатор 68134.1932.2155.1.16, на трети етаж (кота +5,95), със застроена
площ 110,61 кв.м., състоящ се от дневна с трапезария и бокс, две спални и две
бани, ведно с 3,12% идеални части от общите части на сградата, при съседи на
апартамента: на същия етаж - имот с идентификатор 68134.1932.2155.1.15;
имот с идентификатор 68134.1932.2155.1.17; под обекта - имот с
идентификатор 68134.1932.2155.1.9; над обекта - имот с идентификатор
68134.1932.2155.1.23; 12,51/737, 42 идеални части от подземен гараж на етаж -
1, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.44, с
предназначение на
обекта: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с площ 737,42 кв.м.; при
съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж - имот с идентификатор
68134.1932.2155.1.43; имот с идентификатор 68134.1932.2155.1.46; имот с
идентификатор 68134.1932.2155.1.45; по обекта - имот с идентификатор
68134.1932.2155.1.48 и имот с идентификатор 68134.1932.2155.1.50; над
обекта -
имот с идентификатор 68134.1932.2155.1.3, имот с идентификатор
68134.1932.2155.1.2; имот с идентификатор 68134.1932.2155.1.1 и имот с
идентификатор 68134.1932.2155.1.4, със съответните идеални части от общите
части на сградата, които идеални части са отредени за паркомясто № 20 с
площ
12, 51 кв.м.; 12,51/737, 42 идеални части от подземен гараж на етаж -2,
съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.48, с
предназначение на обекта: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с площ
737,42 кв.м.; при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - имот с
идентификатор
68134.1932.2155.1.49; имот с идентификатор 68134.1932.2155.1.47; имот с
идентификатор 68134.1932.2155.1.50; под обекта – няма; над обекта - имот с
идентификатор 68134.1932.2155.1.44, със съответните идеални части от
общите части на сградата, които идеални части са отредени за паркомясто №
42 с площ 12, 51 кв.м., при условие, че в двуседмичен срок от влизане на
решението в сила Г. М. Ц. заплати на „Бумекс” ЕООД, остатъка от продажната
цена в размер на левовата равностойност на 120388,07 евро по фиксинга на
БНБ. „Бумекс” ЕООД е осъден да заплати на Г. М. Ц., сумата 16 391, 50 лв.
разноски по делото пред двете инстанции. Г. М. Ц. е осъден да заплати по
сметка на Столична община, район Витоша местен данък за придобиване на
недвижимо имущество в размер на 4 743, 05 лв., както и да заплати по сметка
на Софийски апелативен съд 1 568, 08 лв. – нотариална такса. Постановено е
да се впише възбрана върху описания по-горе имот до заплащане на
разноските по прехвърлянето му, както и да не се издава препис от решението,
докато не бъдат представени доказателства за заплащане на разноските по
3
прехвърлянето на имота.
С решение № 1198/04.10.2022 г., постановено по горепосоченото
дело на САС е оставена без уважение молбата на ответника по чл.247 ГПК.
С определение № 1277/26.05.2023 г., постановено по гр. д. №
4669/2022 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, по реда на чл.288 ГПК, решенията на
САС не са допуснати до касационно обжалване.
С молба от 13.07.2023 г., депозирана от „Бумекс“ ЕООД е отправено
искане по реда на чл.362, ал.2 ГПК за обезсилване на решението на САС за
обявяване на предварителните договори за окончателни, тъй като в рамките на
определения срок – 09.06.2023 г., не е постъпило дължимото плащане от
ищеца. Сметката на дружеството е заверена със сумата от 120 388, 07 евро на
15.06.2023 г., след изтичане на срока. Така ищецът не е изпълнил
задължението си в предвидения в ГПК срок.
С молба от 23.08.2023 г. ищецът е оспорил искането на ответното
дружество. Твърди, че на 08.06.2023 г. в 11.14.18 ч. по сметката на ответника е
преведена сумата от 235 460 лв., представляваща левова равностойност на
120 388, 07 евро с основание на превода: прод. Ап. Б5/ПМ20/ПМ42 съд.
решение 951/28.06.2022 г. САС дело 3261/2021 г. След постъпване на сумата
по сметка на ответника, последният е върнал същата с посочено основание на
превода: погрешно преведена сума, без никакво правно основание. Счита, че
още на 08.06.2023 г. сметката на ответника е била заверена с продажната цена.
На същата дава в 15.59.45 ч., след връщане на сумата, отново е наредил превод
в полза на ответника със същото основание за извършването му. На 09.06.2023
г. ищецът е закрил сметката си в ДСК, поради което въпреки многократните
опити на ответника да върне получената сума по сметката на ищеца, преводът
му се връща отново поради невъзможност от извършването му. Твърди, че на
08.06.2023 г. е превел по банков път същата сума по друга сметка на ответника
и на 09.06.2023 г. е закрил своята банкова сметка. Въпреки множеството опити
на ответника да върне сумата по закритата сметка, плащането не може да бъде
осъществено порази закриването на сметката.
От заключението на вещото лице Р. Р. С. по изслушаната пред СГС
съдебно - счетоводна експертиза се установява, че на 08.06.2023 г. по банкова
сметка в лева с IBAN: BG********** с получател „Бумекс“ ЕООД е постъпил
кредитен превод в размер на 235 460 лв. с наредител Г. М. Ц. от банкова
сметка на наредителя с IBAN: BG**********, с основание на превода:
„PROD.AP.B5.PM20.PM42SxD.REQ951.28.06.22 SAS DELO3261.2021“. На
същата дата постъпилата по сметката на „Бумекс“ ЕООД сума е преведена
обрано от банковата сметка в лева с IBAN: BG********** към банковата
сметка с IBAN: BG********** с получател Г. М. Ц., с основание на превода:
„ПОГРЕШНО ПРЕВЕДЕНА СУМА, БЕЗ НИКАКВО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
UNC230*******787“. По този начин сметката в лева с IBAN: BG********** е
била заверена за кратко на 08.06.2023 г. със сумата от 235 40 лв., като след
постъпването й сумата веднага е била върната на наредителя й Г. М. Ц. от
„Бумекс“ ЕООД и сумата не е останала на разположение по левовата сметка
на ответното дружество. На 09.06.2023 г. по банкова сметка в евро с IBAN:
BG********** с получател „Бумекс“ ЕООД е постъпил кредитен превод в
размер на 120 224, 66 евро с наредител на плащането Г. М. Ц., от банкова
сметка на наредителя с IBAN: BG********** с основание на превода
“PROD.AP.B5.PM20.PM42SxD.REQ951.28.06.22 SAS DELO3261.2021G“. На
4
12.06.2023 г. постъпилата по сметката на „Бумекс“ ЕООД сума в размер на
120 224, 66 евро е преведена обратно от банкова сметка в евро IBAN:
BG********** с наредител „Бумекс“ ЕООД към банкова сметка с IBAN:
BG********** с получател Г. М. Ц. с основание на превода: „GRESNO
PREVEDENA SUMA BEZ NIKAKVO IURIDICHESKO OSNOVANIE“. На
15.06.2023 г. по банкова сметка в евро с IBAN: BG********** с получател
„Бумекс“ ЕООД е върната автоматично от „Уникредит Булбанк“ АД превода
от 12.06.2023 г., нареден към Г. М. Ц. в размер на 120 224, 66 евро, порази
закрита сметка с IBAN: BG********** с титуляр Г. М. Ц.. На 16.06.2023 г. от
банкова сметка в евро с IBAN: BG********** с наредител е преведена сума в
размер на 120 224, 66 евро към банкова сметка „Бумекс“ ЕООД с IBAN:
BG********** с получател Г. М. Ц., с основание за превода „GRESNO
PREVEDENA SUMA BEZ NIKAKVO IURIDICHESKO OSNOVANIE“. По
предоставени данни от „Уникредит Булбанк“ АД в периода 08.06.2023 г. –
16.06.2023 г. и след това преводът от 120 224, 66 евро е многократно нареждан
от сметката с IBAN: BG********** на „Бумекс“ ЕООД към сметка с IBAN:
BG********** на Г. М. Ц. и връщан обратно по сметка на „Бумекс“ ЕООД от
„Банка ДСК“ ЕАД поради закрита сметка на бенефициента Г. Ц. в ДСК, до
закриването на сметка с IBAN: BG********** на „Бумекс“ ЕООД на
01.08.2023 г. Поради закрити сметки на страните сумата по превода е налична
към 30.10.2023 г. по разчетна сметка на „Уникредит Булбанк“ АД до
получаване на изрична инструкция от „Бумекс“ ЕООД относно
разпореждането със средствата, за което последният е уведомен писмено.
В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че сметката на
ответника е била заверена за кратко, тъй като след като е получената
процесната сума по левовата сметка на ответника на същата дата е върната на
наредителя. Затова е посочил, че сметката е заверена за кратко, тъй като не е
останала налична по сметката. Няма данни за причините за връщане на
сумата, но сметката на ответника е била заверена. На 09.06.2023 г. сумата
първо постъпва в сметката в евро на ответника, след което на 12.06.2023 г.
ответникът връща обратно тази сума на ищеца. И по двете сметки – в лева и
евро, има извършено плащане. Сумата понастоящем е на разположение на
ответното дружество, като банката очаква указания от ответника за
разпореждане със сумата. Използвал е предоставените от банката документи
във връзка с извършените преводи, която е постъпила по делото.
Представената хронология съдържа необходимата информация за поставените
въпроси.
По делото е прието като доказателство постъпилото писмо вх. №
289302/01.11.2023 г., издадено от „Уникредит Булбанк“ АД, въз основа на
което вещото лице е дало отговор на задачите, включени в предмета на
експертизата. Същото не е оспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подаденa в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимиранa страна, като същата е процесуално допустимa. Разгледана по
същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
5
По релевираните оплаквания от жалбоподателя за нищожност на
обжалваното съдебно решение:
Процесуалният закон не дефинира кога съдебният акт е нищожен.
Съгласно константната съдебна практика нищожно е онова съдебно решение,
което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт
поради липса на надлежно волеизявление. Съдебното решение е нищожно,
когато е постановено от ненадлежен съдебен орган или в незаконен състав на
съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда,
когато решението не е изразено в писмена форма, когато волята на съда не
може да бъде разкрита по пътя на тълкуването, поради абсолютна
неразбираемост (решение № 73 от 18.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2014
г., ГК, III ГО; решение № 668 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2009 г.,
ГК, I ГО; решение № 123/04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, ГК, І
ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК). Нищожно е и решението на
административен съд по спор, по който компетентен да се произнесе е бил
гражданския съд, така и решението на гражданския съд по административен
спор, подведомствен на специализираните административни съдилища.
Липсата на компетентност на съда в тези случаи е дотолкова съществена, че
предопределя нищожността на постановеното от некомпетентния съд решение
(решение № 370/30.10.2012 г. по гр. д. № 480/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК).
В разглеждания случай жалбоподателят не сочи наличието на някой
от посочените пороци, който би довел до нищожност на обжалваното
решение, както и не са налице такива основания. Без значение за валидността
на съдебния акт е обстоятелството дали молбата на ответника за обезсилване
на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД е квалифицирана от решаващия съд като
искане или иск, доколкото се касае за правна техника. Отделно от това
решаващият съд е съобразил постановения диспозитив с формираната
практика на ВКС – решение № 50266/10.01.2023 г. на ВКС, ГК, IV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
решение е валидно, поради което релевираните оплаквания на жалбоподателя
в тази насока се явяват неоснователни.
При извършена служебна проверка по реда на чл.269 ГПК
въззивният съд установи, че обжалваното решение е и процесуално
допустимо.
В нормата на чл.362, ал.2 ГПК е регламентирано, че ако ищецът не
изпълни задължението си в срока по ал.1 – двуседмичен срок от влизането в
сила на решението, първоинстанционният съд по искане на ответника
обезсилва решението.
В случая решението, с което е уважен предявеният иск с правно
основание чл.19, ал.3 ЗЗД, е влязло в сила на 26.05.2023 г. Установеният в
нормата на чл.362, ал.2 ГПК срок за изпълнение на задължението на купувача,
изчислен съобразно изискването на чл.72, ал.1, изр.2 ЗЗД, изтича на
09.06.2023 г., присъствен ден – петък.
Спори се между страните в производството дали купувачът е
изпълнил задължението си надлежно в рамките на определения срок.
Жалбоподателят поддържа, че доколкото в съдебното решение на
САС не е указан начина на плащане на сумата, нито банковата сметка, по
6
която да бъде извършено то, за да бъде точно изпълнението, а ищецът не е
искал и получавал от ответника номер на сметката за изпълнение, това
представлява ненадежно извършени плащания и не може да се съобразяват
като валидни от съда.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че на
08.06.2023 г. купувачът е превел по банков път на дружеството – продавач
сумата от 235 460 лв., представляваща левова равностойност на сумата от
120 388, 07 евро (120 388, 07 евро х 1.95583 = 235 360, 80 лв.). За да бъде
извършено надлежно плащането по банков път, то следва да е съобразено с
изискването на чл.75, ал.3 ЗЗД, съгласно който когато плащането става чрез
задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за
погасено със заверяване сметката на кредитора, в каквато насока е и чл.305
ТЗ. В случая не е налице спор относно обстоятелството, че титуляр на
сметката, по която е постъпила сумата от 235 460 лв., е „Бумекс“ ЕООД. За
валидността и действието на извършеното плащане не е необходимо
ангажирането на доказателства, че купувачът е поискал от продавача да му
предостави номер на банкова сметка, по която да е извършено плащаното,
доколкото липсват нормативно въведени изисквания за това. Правно
релевантно е обстоятелството дали кредиторът е титуляр на банковата сметка,
както и че последната е заверена с наредената по банков път сума. В случая
тези изисквания са изпълнени, като сумата от 235 460 лв. е постъпила по
сметката на кредитора – продавач „Бумекс“ ЕООД.
Жалбоподателят поддържа, че решаващият съд не е обсъдил, че в
представите платежни нареждания липсва основание за покупка на обектите
по предварителните договори, като плащането без основание не изпълнява
задълженията по решението на САС.
В ангажираните по делото доказателства - извлечение от банкова
сметка на купувача, издадено от „Банка ДСК“ ЕАД, удостоверение от
„Уникредит Булбанк“ АД за извършените в полза на „Бумекс“ преводи по
сметки, на които е титуляр, както и заключението на вещото лице Росен
Стоянов по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза, която не е оспорена
от страните, непротиворечиво се установи, че в платежното нареждане, въз
основа на което е извършен банковия превод на 08.06.2023 г., е посочено
основание на превода: „PROD.AP.B5.PM20.PM42SxD.REQ951.28.06.22 SAS
DELO3261.2021“. Решаващият съд е обсъдил основанието на превода, поради
което оплакването на жалбоподателя в тази насока се явява неоснователно.
Следва да се посочи, че основанието за превод на сумата от 235 460 лв. е ясно
описано, като са посочени номерата на апартамента и паркоместата, както и
номерата на решението и делото, по което е уважен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД.
Така липсва неяснота за кредитора относно основанието за извършения по
неговата сметка превод.
Доколкото заверяването на сметката на кредитора с горепосочената
сума е извършено в рамките на законоустановения двуседмичен срок, то не са
налице предпоставките на чл.362, ал.2 ГПК.
Без значение за основателността на това искане е обстоятелството
дали кредиторът е задържал сумата или не, доколкото това не е елемент от
правопораждащия фактически състав на спорното право.
Жалбоподателят твърди, че извършените от купувача плащания са
върнати, тъй като дружеството не е собственик на апартамента и двете
7
паркоместа, поради което няма как да ги прехвърли на Г. Ц., тъй като никой не
може да прехвърли повече права, отколкото сам има.
Фактическият състав на чл.362, ал.2 ГПК не включва извършване на
преценка относно принадлежността на правото на собственост на обектите на
предварителните договори. Такава преценка се извършва на друг етап от
производството – при преценка основателността на иска с правно основание
чл.19, ал.3 ЗЗД, на основание чл.363 ГПК. Това производство е приключило с
влязло в сила съдебно решение, с което страните са обвързани. Ето защо този
въпрос стои извън предмета на производството по чл.362, ал.2 ГПК, поради
което не следва да се обсъжда по същество.
По изложените съображения и доколкото купувачът е изпълнил в
срока по чл.362, ал.1 ГПК насрещното си задължение към продавача, то не са
налице предпоставките на чл.362, ал.2 ГПК, поради което молбата на
„Бумекс“ ЕООД се явява неоснователна.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да се потвърди.
По разноските по производство:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на
ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 4 000 лв.,
представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално
представителство в настоящото производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261302/23.11.2023 г., постановено по
гр. д. № 10429/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 27 състав.
ОСЪЖДА „БУМЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр. София, ж.
к. „Стрелбище“, бл.1Б, вх.А, ет.8 и съдебен адрес гр. София, ул. „Преспа“ № 2,
ет.2 – адв. М. З., да заплати на Г. М. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул.
„***“ № * и съдебен адрес гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 2, ет.3, офис 1 –
адв. В. Д. Д., да заплати сумата от 4 000 (четири хиляди) лв., на основание
чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за
процесуално представителство във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок то
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8