Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 12.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №16389
по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №487746
от 13.09.2018год., постановено по гр.дело №31061/2017год. по описа на СРС, ГО, 29
с-в, са отхвърлени предявените от „Т.С.”ЕАД срещу М.Т.П. искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1529,64
лева главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот- апартамент №30
в гр.София, ж.к.“********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. ведно със
законната лихва от 06.12.2016г. до окончателното изплащане, сумата от 123,62
лева- мораторна лихва за периода от 15.09.2014г. до 29.11.2016г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПк по
гр.д.№71384/2016г. по описа на СРС, 29 състав.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ЕООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
„Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че ответникът не е потребител на топлинна енергия в процесния имот, тъй
като не е установено да е собственик на същия. Твърди, че правото на
собственост на ответника е установено. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът М.Т.П.
чрез особения си представител адв.Е.П., в подадения в срок отговор на
въззивната жалба, моли решението на СРС да бъде потвърдено, тъй като от
събраните по делото доказателства не се установявало ответницата да е собственик
на имота.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
С постановеното в
първата инстанция определение по реда на чл.140 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест като е указал на ищеца, че следва да установи фактите,
на които основава наличието на облигационна връзка между него и ответника по
доставка на топлинна енергия, включително правото на собственост или ограничено
вещно право на ползване на ответника върху процесния топлоснабден имот.
Въззивникът- ищец нито в първоинстанционното производство, нито с въззивната
жалба е представил достатъчно доказателства относно правото на собственост на
ответника върху процесния имот. Представените в тази връзка документи
представляват индиция за такова право, но не са годни при условията на пълно и
главно доказване да установят съществуването му през процесния период. При това
положение правилно първоинстанционният съд е приел, че не е установено от
представените по делото доказателства, че именно ответникът е потребил
топлоенергията, чиято цена се претендира, в процесния имот и за процесния
период.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено като правилно.
На основание
чл.280, ал. 2 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№487746 от 13.09.2018год., постановено по гр.дело №31061/2017год. по описа на
СРС, ГО, 29 с-в.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/