Р Е
Ш Е Н
И Е
№1496
Бургас,14/12/2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на седми декември, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
Вяра Стоянова
като
разгледа административно дело номер 1841 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64,
ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Бозови
- 2009“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: с.Лозарево,
община Сунгурларе, ул. „Първи май“ №1, представлявано от М.Р.Г., против решение
за верификация на постъпило искане за окончателно плащане, рег.№ ВG05М9ОР001-1.008-0671/23
от 07.10.2022 г. на главен директор на главна дирекция „Европейски фондове,
международни програми и проекти“/ГД „ЕФМПП“/, Министерство на труда и
социалната политика и ръководител на
управляващия орган/УО/ на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“/ОПРЧР/ 2014-2020 г., с което на основание чл.64, ал.1, пр.второ, вр.
чл.62 ЗУСЕСИФ и §70 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление/ПЗР
ЗУСЕФСУ/, е отказано верифициране на отчетени разходи по искане за окончателно
плащане №1, представено чрез ИСУН 2020 с отчетен период 04.07.2018
г.-31.12.2018 г. в общ размер на 59 800.00/петдесет и девет хиляди и
осемстотин/ лева, както следва: 29 900.00/двадесет и девет хиляди и
деветстотин/ лева в бюджетно перо ІІІ.3.1 „Разходи за специализиран софтуер,
необходими за осъществяването на дейност № 1 по фактури №**********/13.03.2018
г. и №**********/03.08.2018 г. с издател „Конформити консултинг“ООД и
29 900.00/двадесет и девет хиляди и деветстотин/ лева в бюджетно перо
ІІІ.7.1 „Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за
поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде“ по фактури
№**********/13.03.2018 г. и №**********/03.08.2018 г. с издател „ЗЕД
България“ЕООД.
Жалбоподателят, редовно уведомен,
чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за
незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт; да се
приеме за установено по отношение на него, че не са налице предпоставки за
налагане на финансова корекция и отказ за верификация на реално сторени и
отчетени разходи по административния договор, и да се осъди ръководителя на УО
на ОПРЧР 2014-2020 г. да му заплати сумата от 59 800.00 лева. Излага
подробни съображения. Претендира разноски.
Ответникът - главен директор на
главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“/ГД
„ЕФМПП/, Министерство на труда и социалната политика и ръководител на
управляващия орган/УО/ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“/ОПРЧР/
2014-2020 г., редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представя
административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Не
ангажира допълнителни доказателства. Претендира разноски.
Административен съд Бургас, като
взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира
следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.149, ал.1 АПК, от лице с правен интерес, съдържа необходимите форма и
реквизити, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна,
при следните съображения:.
По делото няма спор по фактите,
които се установяват от административната преписка, както следва:
На 06.06.2017 г. между страните е
сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/АДПБФП/
по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“/ОПРЧР/ 2014-2020 г.,
рег.№ ВG05М9ОР001-1.008-0671-С01, приоритетна ос № 1 „Подобряване достъпа до
заетост и качеството на работните места“, процедура № ВG05М9ОР001-1.008 „Добри
и безопасни условия на труд“, за изпълнение на проект ВG05М9ОР001-1.008-0671
„Подобряване на безопасността и условията на труд“ в „Бозови - 2009“ЕООД, със
срок на изпълнение на проекта-14 месеца, считано от 01.07.2017 г., на стойност
220 568.00 лева/л.52-61 от делото/.
На 07.02.2018 г. между „Бозови - 2009“ЕООД
и „ЗЕД България“ЕООД е сключен договор №BG05М9ОР001-1.008-0671-С01/Sе-01 с
предмет „Разработване на система за
въвеждане на нови практики и инструменти за развитието на човешките ресурси и
организация на труда-1 брой на стойност -29 900.00 лева без ДДС/л.181-184
от делото/, за разходите по които са издадени фактури №**********/13.03.2018 г.
и №**********/03.08.2018 г., всяка на стойност 14 950.00 лева без
ДДС/л.200 и 201 от делото/“.
На 09.02.2018 г. между „Бозови - 2009“ЕООД
и „Конформити консултинг“ООД е сключен договор №BG05М9ОР001-1.008-0671-С01/Sе-02
с предмет „Разработване на софтуер за управление на човешките ресурси-1 брой“
на стойност 29 900.00 лева без ДДС/л.84-86 от делото/, за разходите по които
са издадени фактури №**********/13.03.2018 г. и №**********/03.08.2018 г.,
всяка на стойност 14 950.00 лева без ДДС/л.198 и 199 от делото/.
На 30.01.2019 г., във връзка с
искане за окончателно плащане №1 от ИСУН 2020 с отчетен период 01.07.2017
г.-01.09.2018 г. по проект „Подобряване на безопасността и условията на труд в
„Бозови- 2009“ЕООД, адм.договор № ВG05М9ОР001-1.008-0671-С01, с общ бюджет от
220 568.00 лева; безвъзмездна финансова помощ/БФП/ по проекта-220 568.00
лева, от които 187 482.80 лева-европейско съфинансиране; с обща стойност
на постъпилото искане за окончателно плащане-219 010.73 лева и обща
стойност на отчетените разходи по финансов отчет-219 010.73 лева,
ръководителят на УО на ОПРЧР 2014-2020 г. е издал решение за верификация на
постъпило искане за окончателно плащане, рег.№ BG05М9ОР001-1.008-0671/2/ на
основание чл.62, ал.3, вр.чл.64, ал.1, пр. второ ЗУСЕСИФ, с което е определил
общ размер на верифицираните средства по постъпилото искане за плащане/същото и
по процесното решение/ в размер на 142 995.87 лева; на основание чл.54,
ал.1, т.5 АПК /допълнителна проверка по сигнал за нередност/ е спрял
производството по верификация на разходите по цитираните два договора, до
приключване на назначената допълнителна проверка по сигнала и е определил общ
размер на неверифицираните средства-16 214.68 лева/л.191 от делото/.
На 07.05.2019 г., с решение за
верификация на постъпило искане за окончателно плащане, рег.№
BG05М9ОЗ001-1.008-0671/3/ ръководителят на УО на ОПРЧР 2014-2020 г., на
основание чл.62, ал.1, вр. ал.3, чл.64, ал.1, пр.второ ЗУСЕСИФ и проведена
процедура по чл.63, ал.1 с.з., е възобновил производството по верификация на
тези разходи и е определил общ размер на неверифицираните разходи-
59 800.00 лева/л.192-193 от делото/.
Това решение е оспорено по
съдебен ред и е образувано адм.дело №1196/2019 г. по описа на Административен
съд Бургас с постановено решение №1646 от 10.10.2019 г., с което решение, рег.№
BG05М9ОР001-1.008-0671/3/07.05.2019 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР 2014-2020
г. е отменено и преписката е върната на административния орган за ново
произнасяне.
Решението на Административен съд
Бургас е оставено в сила с решение №4072 от 13.04.2020 г. по адм.дело
№14702/2019 г. на ВАС/л.13-16 от делото/.
На 12.08.2022 г. в ИСУН е
регистрирана нередност №ОПЧР20/22/ЕСФ/140/01 с индикативна стойност
59 800.00 лева, във връзка с провеждане на разследване по досъдебно
производство/ДП/ №147/2021 г. по описа
на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“/ГД „БОП“/ и писмо от
Европейската прокуратура/л.33-35 от делото/. Регистрираната нередност е
свързана със съмнения за извършени нарушения при „Разработване на софтуер за управление на човешките ресурси
в предприятието“ и „Разработване на стратегия-система за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на
човешките ресурси и организацията на труда“. Случаят е квалифициран като
подозрение за измама, а окончателната стойност ще бъде определена след
приключване на ДП/л.202 от делото/.
На 07.10.2022 г., с решение,
рег.№ ВG05М9ОР001-1.008-0671/23, ръководителят на управляващия орган на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“/ОПРЧР/ 2014-2020 г., въз
основа на искане за окончателно плащане №1 с отчетен период 04.07.2018
г.-31.12.2018 г., на основание чл.64,
ал.1, пр.второ, вр. чл.62 ЗУСЕСИФ и §70 от Преходните и заключителни разпоредби
на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено
управление/ПЗР ЗУСЕФСУ/, е отказал верифициране на отчетени разходи в общ
размер на 59 800.00/петдесет и девет хиляди и осемстотин/ лева, както
следва: 29 900.00/двадесет и девет хиляди и деветстотин/ лева в бюджетно
перо ІІІ.3.1 „Разходи за специализиран софтуер, необходими за осъществяването
на дейност № 1 по фактури №**********/13.03.2018 г. и №**********/03.08.2018 г.
с издател „Конформити консултинг“ООД и 29 900.00/двадесет и девет хиляди и
деветстотин/ лева в бюджетно перо ІІІ.7.1 „Разходи, произтичащи от договори за
изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани
другаде“ по фактури №**********/13.03.2018 г. и №**********/03.08.2018 г. с
издател „ЗЕД България“ЕООД.
Решение за верификация на
постъпило искане за окончателно плащане, рег.№ ВG05М9ОР001-1.008-0671/23 от
07.10.2022 г. на главен директор на главна дирекция „Европейски фондове,
международни програми и проекти“/ГД „ЕФМПП“/, Министерство на труда и
социалната политика и ръководител на
управляващия орган/УО/ на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“/ОПРЧР/ 2014-2020 г., е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
При тези факти се налагат
следните правни изводи:
На първо място, решение за
верификация на постъпило искане за окончателно плащане, рег.№ ВG05М9ОР001-1.008-0671/23
от 07.10.2022 г. е издадено от компетентен орган - главен директор на главна
дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“/ГД „ЕФМПП“/,
Министерство на труда и социалната политика/МТСП/ и ръководител на управляващия
орган/УО/ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“/ОПРЧР/
2014-2020 г., съобразно чл.4, т.7 от Устройствения правилник/УП/ на
Министерство на труда и социалната политика/обн.ДВ, бр.91/17.11.2009 г./;
чл.29, ал.1 УП, чл.9, ал.5 ЗУСЕСИФ и заповеди №РД-03-2 от 01.12.2020 г. и
№РД-03-7 от 20.04.2021 г. на министъра на труда и социалната политика/л.31 и 32
от делото/.
На второ място, същото е в
предвидената от закона писмена форма и
съдържа фактически и правни основания.
На трето място, при издаването му
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да мотивират неговата отмяна.
Относно приложението на
материалния закон съдът съобрази следното:
Не се спори, че на 06.06.2017 г.
между страните е сключен административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ/АДПБФП/ по Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“/ОПРЧР/ 2014-2020 г., рег.№ ВG05М9ОР001-1.008-0671-С01,
приоритетна ос № 1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните
места“, процедура № ВG05М9ОР001-1.008 „Добри и безопасни условия на труд“, за
изпълнение на проект ВG05М9ОР001-1.008-0671 „Подобряване на безопасността и
условията на труд“ в „Бозови-2009“ЕООД, със срок на изпълнение на проекта-14
месеца, считано от 01.07.2017 г., на стойност 220 568.00 лева/л.52-61 от
делото/.
Не се спори, че на 07.02.2018 г.
между „Бозови-2009“ЕООД и „ЗЕД България“ЕООД е сключен договор №BG05М9ОР001-1.008-0671-С01/Sе-01
с предмет „Разработване на система за
въвеждане на нови практики и инструменти за развитието на човешките ресурси и
организация на труда-1 брой на стойност - 29 900.00 лева без ДДС/л.181-184
от делото/, за разходите по които са издадени фактури №**********/13.03.2018 г.
и №**********/03.08.2018 г., всяка на стойност 14 950.00 лева без
ДДС/л.200 и 201 от делото/“.
Няма спор, че на 09.02.2018 г.
между „Бозови - 2009“ЕООД и „Конформити консултинг“ООД е сключен договор
№BG05М9ОР001-1.008-0671-С01/Sе-02 с предмет „Разработване на софтуер за
управление на човешките ресурси-1 брой“ на стойност 29 900.00 лева без
ДДС/л.84-86 от делото/, за разходите по които са издадени фактури
№**********/13.03.2018 г. и №**********/03.08.2018 г., всяка на стойност
14 950.00 лева без ДДС/л.198 и 199 от делото/.
Не се спори също, че на
30.01.2019 г., във връзка с искане за окончателно плащане №1 от ИСУН 2020 с
отчетен период 01.07.2017 г.-01.09.2018 г. по проект „Подобряване на
безопасността и условията на труд в „Бозови- 2009“ЕООД, адм.договор № ВG05М9ОР001-1.008-0671-С01,
с общ бюджет от 220 568.00 лева; безвъзмездна финансова помощ/БФП/ по
проекта-220 568.00 лева, от които 187 482.80 лева-европейско
съфинансиране; с обща стойност на постъпилото искане за окончателно
плащане-219 010.73 лева и обща стойност на отчетените разходи по финансов
отчет-219 010.73 лева, ръководителят на УО на ОПРЧР 2014-2020 г. е издал
решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане, рег.№
BG05М9ОЗ001-1.008-0671/2/ на основание чл.62, ал.3, вр.чл.64, ал.1, пр. второ
ЗУСЕСИФ, с което е определил общ размер на верифицираните средства по
постъпилото искане за плащане/същото и по процесното решение/ в размер на
142 995.87 лева; на основание чл.54, ал.1, т.5 АПК /допълнителна проверка
по сигнал за нередност/ е спрял производството по верификация на разходите по
цитираните два договора, до приключване на назначената допълнителна проверка по
сигнала, и е определил общ размер на неверифицираните средства-16 214.68
лева/л.191 от делото/.
Няма спор, че на 07.05.2019 г., с
решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане, рег.№
BG05М9ОЗ001-1.008-0671/3/ ръководителят на УО на ОПРЧР 2014-2020 г., на
основание чл.62, ал.1, вр. ал.3, чл.64, ал.1, пр.второ ЗУСЕСИФ и проведена
процедура по чл.63, ал.1 с.з., е възобновил производството по верификация на
тези разходи и е определил общ размер на неверифицираните разходи в общ размер
на 59 800.00 лева/л.192-193 от делото/. Решението е оспорено по съдебен
ред и е образувано адм.дело №1196/2019 г. по описа на Административен съд
Бургас, по което с решение №1646 от 10.10.2019 г. решение, рег.№ BG05М9ОР001-1.008-0671/3/07.05.2019
г. на ръководителя на УО на ОПРЧР е отменено и преписката е върната на
административния орган за ново произнасяне. Решението на Административен съд
Бургас е оставено в сила с решение №4072 от 13.04.2020 г. по адм.дело
№14702/2019 г. на ВАС/л.13-16 от делото/.
Не се оспорва и обстоятелството,
че на 12.08.2022 г. в ИСУН е регистрирана нередност №ОПЧР20/22/ЕСФ/140/01 с
индикативна стойност 59 800.00 лева, във връзка с провеждане на
разследване по досъдебно производство/ДП/ №147/2021 г. по описа на Главна дирекция „Борба с
организираната престъпност“/ГД „БОП“/ и писмо от Европейската
прокуратура/л.33-35 от делото/. Регистрираната нередност е свързана със
съмнения за извършени нарушения при „Разработване на софтуер за управление на човешките ресурси
в предприятието“ и „Разработване на стратегия-система за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на
човешките ресурси и организацията на труда“. Случаят е квалифициран като
подозрение за измама, а окончателната стойност ще бъде определена след
приключване на ДП/л.202 от делото/.
Спорът се свежда до това дали
административният орган е извършил коректна преценка на представените към
искането за плащане документи, за да не верифицира сумата от 59 800.00
лева.
Уредбата на производството по
верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ.
Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват
след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и
при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и
окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от
управляващия орган.
Според правилото на чл. 62, ал. 3
ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на
документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато
това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани
в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ.
Конкретно изброените условия за допустимост са посочени в нормата на чл.
57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, общо за всички оперативни програми.
Приети са и подзаконови нормативни актове, регламентиращи допустимост на
разходите по програмите.
Съобразно цитираната разпоредба
на чл. 57, ал. 1
ЗУСЕСИФ, разходите се считат за допустими, ако са налице
едновременно следните условия: 1.
разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и
се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2.
разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в
одобрения проект категории разходи; 3. разходите са за реално доставени
продукти, извършени услуги и строителни дейности; 4. разходите са извършени
законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското
законодателство; 5. разходите са отразени в счетоводната документация на
бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна
система; 6. за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните
изисквания на чл. 25 от
Делегиран регламент /ЕС/ № 480/2014 на Комисията от
3 март 2014 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ №
1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне
на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за
определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския
социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство /ОВ,
L 138/5 от 13 май 2014 г./ и са спазени изискванията за съхраняване на
документите съгласно чл. 140 от
Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г.; и 7. разходите са съобразени
с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи.
В атакуваното решение не са
верифицирани средства в размер 59 800.00 лева, на основание чл.64, ал.1,
предложение второ ЗУСЕСИФ.
Според правилото на чл.64, ал.1,
пр. второ ЗУСЕСИФ, когато е започната
процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира,
като може да бъде включен в следващо искане за плащане.
От значение за прилагане на
правната квалификация по чл.64, ал.1, пр.второ ЗУСЕСИФ е фактът на регистриране
на нередност за сумата, като същата може
да бъде задържана до издаване на акта за определяне на финансова корекция/ФК/. След
издаване на последния, сумата се задържа на основание допуснато по закон
предварително изпълнение на акта за определяне на ФК.
Тогава, когато органът е открил
процедура по администриране на нередност, се предполага, че има достатъчно
основания да счита, че даден разход е направен в нарушение на правото на Съюза
и на свързаното с него национално право, поради което е налице нередност и
следователно трябва да се определи финансова корекция. С оглед на което би било
пряко нарушение на принципа на добро финансово управление изплащането на
средства, за които органът знае/има достатъчно сериозно основание да счита/, че
са разходени незаконосъобразно.
В случая, на 12.08.2022 г. във
връзка с провеждане на разследване по досъдебно производство/ДП/ №147/2021
г. по описа на Главна дирекция „Борба с
организираната престъпност“/ГД „БОП“/ и писмо от Европейската
прокуратура/л.33-35 от делото/, ръководителят на УО е разпоредил да се
регистрира нередност, свързана със съмнения за извършени нарушения при
„Разработване на софтуер за управление
на човешките ресурси в предприятието“ и „Разработване на стратегия-система за
въвеждане на нови практики и инструменти
за развитие на човешките ресурси и организацията на труда“.
Започването на процедура по
администриране на сигнал за нередност чрез регистрирането му е основание за
отказ за верификация, като в тази хипотеза административният орган не дължи
произнасяне по допустимостта на разходите по критериите, заложени в чл.57, ал.1
ЗУСЕСИФ, нито следва да извършва проверка и излага мотиви доколко сигналът е
основателен и дали е приключило производството по определяне на финансова
корекция. В тази хипотеза не е предвидено и предоставянето на допълнителни
разяснения или възражения на бенефициера.
Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
дължи описаното в закона поведение при наличие на предпоставките предвидени в
правилото на чл.64, ал.1 ЗУСЕСИФ. В случая при регистрирана нередност/чл.64,
ал.1, пр.второ ЗУСЕСИФ/ административният орган правилно е отказал верификация
на съответния разход, като след приключване на процедурата по администриране на
нередността и в зависимост от изхода й, неверифицираният разход може да бъде
включен в следващото искане за плащане.
Следва да се посочи, че
верификацията и финансовата корекция са два различни способа за гарантиране на
законосъобразното разходване на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, като не се преклудира възможността органът да се
произнесе чрез актове, използвайки и двата способа. УО е направил проверка за
допустимост на заявения за плащане разход, като нормата на чл.64, ал.1 ЗУСЕСИФ
позволява на самостоятелно основание сума, за която възникне съмнение и бъде
образувана проверка за нередност, да не бъде верифицирана. Отказът за
верификация на основание проверка за нередност не е обвързан от резултата от
същата, а възможността за следващо искане на изплащане на същата сума, предвид
изхода от производството по регистрираната нередност, е въпрос на следваща
проверка в друга процедура.
Верифицирането на извършените от
бенефициера разходи по изпълнение на проекта се изразява в извършването на
проверка за допустимост на направените разходи и по естеството си не предполага
наличието на нередност, в т.ч. не елемент от процедурата по определяне на
финансова корекция при установяването на такава. Дори и процедурите да се
развиват паралелно, същите са две отделни процедури- по верифициране на разходи
и по налагане на финансови корекции, като всяка една от тях приключва с
издаването на съответни административни актове, които подлежат на самостоятелно
оспорване. В случаите на започната процедура по администриране на нередност,
целта е ограничаване верифициране на разходи, представляващи евентуално
финансово отражение на наложена финансова корекция, като отказаният за
верифициране разход може да се включи в следващото искане за плащане.
По изложените съображения, при
регистрирана нередност в изпълнение правилото на чл.64, ал.1, пр.второ ЗУСЕСИФ,
правилно ръководителят на УО на ОПРЧР 2014-2020 г. е издал оспореното в
настоящото производство решение, а жалбата на „Бозови-2009“ЕООД като
неоснователна следва да се отхвърли.
По останалите искания на
жалбоподателя не се дължи произнасяне, тъй като същите са извън обхвата на
делото.
Следва да се посочи, че правоотношенията
по сключения между страните на 06.06.2017 г. административен договор са се
развили съобразно Закона за управление на средствата от Европейските структурни
и инвестиционни фондове/ЗУСЕСИФ/, обн.ДВ, бр.101 от 22.12.2015 г./, от
01.07.2022 г./ДВ, бр.51/2022 г./ с променено наименование Закон
за управление на средствата от Европейските фондове при споделено
управление/ЗУСЕФСУ/. Специалният закон предвижда исканията за плащания по този
административен договор да се предявяват пред административен орган, в случая -
ръководителя на УО на съответната програма, като му възлага компетентност за
решаване на въпроса по същество в производство по верифициране - чл. 60 и сл.
ЗУСЕСИФ. Законът не предвижда алтернатива за бенефициера да
предяви искането си за плащане директно пред съда, а гарантира право на защита
пред съд срещу административните актове, постановени в производство по
верифициране. Правилото на чл. 64, ал. 4
ЗУСЕСИФ изрично регламентира оспорването пред съд по реда
на АПК на отказа за верифициране на разходите, включени в искане за плащане, за
които не е потвърдена допустимост.
Предвид изхода на делото и заявеното
искане от процесуалния представител на ответника, в полза на администрацията се
следват разноски в размер на 100.00/сто/ лева, съобразно чл.78, ал.8 ГПК, във
вр. с чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ /обн.ДВ,бр.5/2006 г./.
Мотивиран така и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бозови -
2009“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление:
с.Лозарево, община Сунгурларе, ул. „Първи май“ №1, представлявано от М.Р.Г.,
против решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане, рег.№
ВG05М9ОР001-1.008-0671/23 от 07.10.2022 г. на главен директор на главна
дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“/ГД „ЕФМПП“/,
Министерство на труда и социалната политика и ръководител на управляващия орган/УО/ на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“/ОПРЧР/ 2014-2020 г., с което на основание
чл.64, ал.1, пр.второ, вр. чл.62 ЗУСЕСИФ и §70 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при
споделено управление/ПЗР ЗУСЕФСУ/, е отказано верифициране на отчетени разходи
по искане за окончателно плащане №1, представено чрез ИСУН 2020 с отчетен
период 04.07.2018 г.-31.12.2018 г. в общ размер на 59 800.00/петдесет и
девет хиляди и осемстотин/ лева, както следва: 29 900.00/двадесет и девет
хиляди и деветстотин/ лева в бюджетно перо ІІІ.3.1 „Разходи за специализиран
софтуер, необходими за осъществяването на дейност № 1 по фактури
№**********/13.03.2018 г. и №**********/03.08.2018 г. с издател „Конформити
консултинг“ООД и 29 900.00/двадесет и девет хиляди и деветстотин/ лева в
бюджетно перо ІІІ.7.1 „Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или
договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде“ по фактури
№**********/13.03.2018 г. и №**********/03.08.2018 г. с издател „ЗЕД
България“ЕООД.
ОСЪЖДА „Бозови - 2009“ЕООД,
ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: с.Лозарево, община
Сунгурларе, ул. „Първи май“ №1, представлявано от М.Р.Г., да заплати на
Министерство на труда и социалната политика разноски в размер на 100.00/сто/
лева.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен
съд на Република България.
СЪДИЯ :