Р Е Ш Е Н И Е
№ 326/19.5.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при
секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно
дело № 326 по описа на съда за 2023 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Образувано
е по жалба на В.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез адв. К.У.,***3,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1006-000066 от 15.03.2023 г., издадена от А. И.
Л. – младши автоконтрольор към Областна дирекция на министерство на вътрешните
работи – Пазарджик (ОД на МВР – Пазарджик), Сектор „Пътна полиция“ (ПП) –
Пазарджик, упълномощен със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 г. на директора на
ОД на МВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване
регистрацията на МПС – лек автомобил „Мерцедес Б180“, с рег. № ***, за срок от
6 (шест) месеца.
В жалбата
се релевират оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания административен
акт, като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и с целта на
закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 6 от АПК. Излага
съображения, че заповедта е немотивирана и не съдържа разпоредителна част,
предвид чл. 59, ал. 2 от АПК, а съгласно чл. 6 от АПК – не е спазен принципа на
съразмерност при издаването й. Също така сочи, че не е отчетено обстоятелството,
че автомобилът е в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), поради което
съпругата на М. е съсобственик на ½ част от него и като правоспособен
водач е лишена от възможността да го управлява. В жалбата се съдържат доводи,
аргументиращи нуждата от ползване на МПС, относно здравословното състояние на
жалбоподателя и съпругата му. Моли се за отмяна на процесната ЗППАМ и
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, обективирани в списък
по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 29 от делото). Към жалбата са
приложени удостоверение за сключен граждански брак № 00852 от 01.10.1994 год.,
свидетелство за регистрация на МПС част I № ********* от 03.11.2014 год., Амбулаторен лист №
00015 от 28.03.2023 год. на д-р Даниела Бельова, Амбулаторен лист № 181 от
12.03.2021 год. на Университетска болница „Аджибадем Сити Клиник“ и Етапна
епикриза от 28.03.2023 год., издадена от „АСИМП Д-р Даниела Бельова“ ЕООД.
В съдебно
заседание оспорващият, чрез процесуалния представител адв. У. поддържа жалбата
и моли да бъде отменен оспореният административен акт като незаконосъобразен с
подробно изложени доводи.
Ответникът
– А. И. Л. – младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, Сектор „ПП“ –
Пазарджик, не се явява, не се представлява в
съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Административен съд –
Пазарджик, в настоящия съдебен състав, като обсъди оплакванията в жалбата,
писмените доказателства по преписката, доводите и становищата на страните и след
извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл.
168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната ЗПАМ
№ 23-1006-000066 от 15.03.2023 г.,
издадена от А. И. Л. – младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, Сектор ПП
– Пазарджик, упълномощен със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 г. на директора
на ОД на МВР – Пазарджик, на В.К.М., е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на МПС –
лек автомобил „Мерцедес Б180“, с рег. № ***, за срок от 6 (шест) месеца. С акта
са отнети Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) №
********* и 2 (два) броя регистрационни табели с номер ***. Заповедта е връчена
лично, срещу подпис, на жалбоподателя на 15.03.2023 год. Мярката е приложена за
това, че на 15.03.2023 год. около 19:30 часа в гр. Пазарджик, ул. „Теменуга“
срещу номер 9 е управлявал личното си МПС „Мерцедес Б180“, с рег. № ***, с
посока на движение от ул. „Запрян Цоков“ към ул. „Константин Величков“, след
употреба на алкохол, установено след извършена му качествена проба с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ 7510, с фабричен номер ARDM
0196. Отчетени са 1,82 промила на хиляда в 19:53 часа на 15.03.2023 год. като
показанието е показано на водача М.. В акта е посочено, че същият лъха силно на
алкохол и е с завален говор. Издаден му е талон за медицинско изследване номер
125221, ведно с 8 (осем) броя стикери.
В процесната
ЗППАМ е посочено, че водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
За извършеното
от жалбоподателя нарушение е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA № 855722 от 15.03.2023 год. (л. 24 от делото). Също
така част от приобщения доказателствен материал по делото е Докладна записка с
рег. № 1006р-4326 от 16.03.2023 год., изготвена от младши автоконтрольор
Рибаров при ОД на МВР – Пазарджик, Сектор ПП (л. 25), в която е описана
извършената проверка на водача на МПС, установената положителна проба с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, с фабричен номер ARDM 0196 и
действията по съставяне на АУАН. Приложен е Талон № 125221 от 12.10.2023 год.
за
изследване на
наркотични или упойващи вещества, издаден от младши автоконтрольор Станислав
Рибаров от ОД на МВР – Пазарджик (л. 26), в която е посочено, че лицето е
отказало да му бъде извършена проба с техническо средство „Алкотест Дрегер“
7510, с фабричен номер ARDM 0196 и че следва да се яви в МБАЛ „Пазарджик“ до 45
мин. от връчването му за изследване с кръвна проба. Приложена е разпечатка и
калибровка от техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, с фабричен номер ARDM
0196 (л. 27), фигуриращ в списъка на успешно преминали последваща проверка на
средствата за измерване на анализатори в дъха тип (л. 29), справка за
нарушителя/водача В.М. за издадените му наказателни постановления, фишове,
заповеди за принудителни административни мерки и други. По делото е приложена
справка за собствеността на МПС „Мерцедес Б180“, с рег. № ***, от която е
видно, че жалбоподателят е единственият му притежател (л.30).
Във връзка с компетентността на издателя на акта са
представени Заповед № 312з-1237
от 14.04.2022 год. на директора на ОД на МВР – Пазарджик (л. 34 от делото), с
която в т. 1.7 е оправомощил служителите, заемащи длъжността „Младши
автоконтрольор II-I степен“ в сектор „Пътна полиция“ –
Пазарджик към отдел „Охранителна полиция“ и Районните управления при Областна дирекция
на МВР – Пазарджик да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 год. на
министъра на вътрешните работи (л. 34 – л. 37 от делото).
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146
от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна. Съображенията за
това са следните:
По своята
същност и характер оспорената заповед представлява индивидуален административен
акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и от нея произтичат отрицателни
последици за жалбоподателя, респективно има правен интерес от предявеното
оспорване. Издадена е от компетентен орган по силата на Заповед № 312з-1237 от
14.04.2022 год. на директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която в т. 1.7 е
оправомощил служителите, заемащи длъжността „Младши автоконтрольор II-I степен“
в сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик към отдел „Охранителна полиция“ и
Районните управления при Областна дирекция на МВР – Пазарджик да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи. Следователно обжалваната
ЗППАМ е издадена
от компетентния, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган.
Обжалваната
заповед е в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити,
визирани в чл. 59 от АПК, включително фактически и правни основания за
издаването й. В нея, освен позоваване на съставения акт за нарушение, се
съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ
по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно
средство под въздействие на алкохол. От събраните по делото писмени
доказателства, а и от твърденията на оспорващия, изложени в жалбата му до съда,
се установява по безспорен начин, че В.М. е извършил описаното в
административния акт нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. При
това положение органът е бил длъжен да издаде заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, в която
разпоредба е предвидено, че ПАМ се налага за срок от 6 месеца до една година,
като в настоящия случай мярката е наложена за срок от шест месеца.
Съгласно чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, в сила от 3.01.2018 год., прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В случая е
налице проверка с техническо средство за измерване – анализатор на алкохол на
дъха „Алкотест Дрегер“ 7510, с фабричен номер ARDM 0196, собственост на ОД на
МВР – Пазарджик, преминало последваща проверка в „Лаборатория за проверка на
анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“, при която е установено, че
жалбоподателят е управлявал процесното МПС след употреба на алкохол, при отчетени
1,82 промила на хиляда в 19:53 часа на 15.03.2023 год. в гр. Пазарджик, на ул.
„Теменуга“ срещу номер 9. Следователно необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е
установена по надлежния ред – установена е употреба на алкохол с тест, а
впоследствие на М. е издаден Талон № 125221 от 12.10.2023 год., за да даде
биологична проба за кръвен анализ в МБАЛ „Пазарджик“, т.е. отчетено е освен
нарушението, а и неговата тежест, за което законодателят е предвидил срок за
налагане на мярката в минимален срок от 6 (шест) месеца. Охраняваното процесно
обществено отношение е свързано със задължението на водача на МПС да управлява
моторно превозно средство, без да употребява алкохол. Въз основа на тези данни,
съдът намира, че времето от 6 (шест) месеца, е подходящ срок за налагане на
наказанието, тъй като осъществяваната спрямо жалбоподателя превенция е
съобразена с по-ниската обществена опасност на водача и лицето не е
препятствало контролните органи да му извършват проверка с техническо средство,
което е отчело стойност, за която в самия закон е предвидено наказание, на
практика той не е осуетил проверката. При тези изводи, в процесната ЗППАМ
законосъобразно срокът на налагането й е определен на 6 (шест) месеца. Фактът,
че процесното превозно средство е семейна имуществена общност по никакъв начин
не отрича качеството на собственик на съпруга, който е управлявал превозното
средство след употреба на алкохол. Съгласно чл. 21 от Семейния кодекс, вещите,
придобити по време на брака принадлежат общо на двамата съпрузи, като съгласно
чл. 24, ал. 2 от СК, управлението на общото имущество може да извършва всеки от
съпрузите. Управлението на моторно превозно средство – семейна имуществена
общност, е начин на ползване на общото имущество, поради което правните
последици от неправомерно ползване от единия съпруг поражда правни последици и
за другия съпруг. Законодателят не е придал значение на съсобствеността на
движимата вещ и дали единият или другият съпруг я е управлявал и при
прекратяване регистрацията на МПС „Мерцедес Б180“, с рег. № *** мярката ще бъде
наложена чрез забрана и по отношение на двамата съпрузи да управляват лекия
автомобил. В тази връзка изложеното оплакване от страна на пълномощника на
жалбоподателя за неправилност на оспорената заповед и несъответствието й с
целта на закона е неоснователно. В съответствие с чл. 6, ал. 3 и 4 от АПК
административният орган е приложил ПАМ по вид и за срок, които са максимално
благоприятни както за адресата и неговата съпруга – съсобственик, така и за
обществото.
По отношение на
наведените доводи в жалбата относно срока на наложената ПАМ, съдът следва да
отбележи, че административният орган е изложил съображения за срока за
наложената мярка в обстоятелствената част на заповедта, в която е посочена
концентрацията на алкохол в кръвта на водача и собственик на лекия автомобил. Предвид
размера на деянието, за което се налага ПАМ, размерът на промила алкохол в
кръвта е съставомерен елемент от фактическия състав. Съответно размерът на
алкохол в кръвта обосновава извод за по-висока степен на опасност на
нарушението, което от своя страна е основание за определяне на периода на
наложената ПАМ. А както беше посочено по-горе, прекратяване регистрацията на
процесното МПС е за минимално установения в закона срок от 6 (шест) месеца, а
не както се сочи в жалбата до съда, че е за едногодишен срок и издателят на
акта е следвало да определи друг – минимално установен срок за налагане на
мярката. Издателят на заповедта правилно е определил срока на времето на
прекратяване на регистрацията на МПС и по този начин не е ограничил правата на
жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото, т.е. наложената ПАМ
съответства на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 3 и 4 от АПК
и органът е приложил ПАМ по вид и за срок, които са максимално благоприятни,
както за адресата, така и за неговата съпруга – съсобственик, а и за
обществото. Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона –
осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и
здравето на участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да
извърши други нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата,
предвид чл. 22 от ЗАНН, във
връзка чл. 171, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед
представените от жалбоподателя медицински документи, установяващи
здравословното му състояние, съдът следва да отбележи, че наложената с
оспорената ЗППАМ мярка е лична и същите са неотносими към разглеждания случай. Същите
обективират общото здравословно състояние на В.М. към момента на подаване на
жалбата до съда, както и проведен контролен преглед от лекар-специалист в
Университетска болница „Аджибадем Сити Клиник“ във връзка с проведената
медицинска интервенция в сърдечната област чрез поставяне на коронарен
ангиопласплатичен имплант и трансплантант три дена преди издаване на оспорената
заповед. Чрез представянето им по делото жалбоподателят не установява
отрицателни факти, оборващи извода на административния орган за установената
употреба на алкохол при управление на процесното МПС, а напротив – потвърждава,
че е шофирал лекия автомобил след употреба на алкохол.
По изложените
съображения, съдът приема, че оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е издадена от компетентен административен орган, при
спазване на установената форма и при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила. Същата не противоречи на материално-правните
разпоредби. Спазена е целта на закона – осигуряване безопасността на движението
по пътищата и преустановяване на административните нарушения.
Ето защо съдът
счита, че оспорената заповед отговаря на всички изисквания за
законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба следва да се
отхвърли като неоснователна.
От ответника по
делото не се претендират разноски, поради което не следва да бъдат присъждани
такива.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пазарджик, VII-и състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена
чрез адв. К.У., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-1006-000066 от 15.03.2023 г., издадена от младши автоконтрольор към
Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Пазарджик, Сектор
„Пътна полиция“ – Пазарджик, с която му е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на МПС –
лек автомобил „Мерцедес Б180“, с рег. № ***, за срок от 6 (шест) месеца.
Решението,
на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
Преписи от
решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: /П/