Определение по дело №1012/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 107/21.07.2011 г., постановено по гр. д. № 38/2011 г., Крумовградският районен съд е осъдил Ю. М. С. от с. К., община К. да заплати на Р. Б. Ю. от с. с. сумата в размер на 10000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането 14.11.2009 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част и за разликата до пълния предявен размер от 20000 лв. е отхвърлен. С решението Р. Б. Ю. е осъден да заплати на Ю. М. С. 250 лв. разноски, а Ю. М. С. да заплати по сметка на Районен съд- К. 400 лв. държавна такса върху уважения размер на иска и 130 лв. разноски по делото, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Ю. С., който го обжалва като необосновано, незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и моли да се постанови друго, с което се отхвърлят исковите претенции, и алтернативно- искът за неимуществени вреди да се намали и уважи по справедливост. В жалбата се излагат съображения, че предявените исÛове за две телесни повреди, не следвало да се предявят като обща стойност, а всяка телесна повреда следвало да се остойности поотделно, а и от исковата претенция не ставало ясно дали се претендират неимуществени вреди за психическото състояние на ищеца и в какъв размер. Не оспорва, че бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 51/2010 г. на РС- К. за това, че на 14.11.2009 г. в с. К., община К. причинил две телесни повреди, изразяващи се в прободно- порезна рана на коремната стена, проникваща в коремната кухина, лезия на тънкото черво на дръжката на тънките черва и на голямото було, кръвоизлив в коремната кухина, дифузен перитонит, прободно- порезна рана в лявата половина на гръдния кош, непроникваща в гръдната кухина. В хода на предварителното производство с постановление за частично прекратяване от 23.02.2010 г. прокурорът преквалифицирал първоначално повдигнатото обвинение по чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК поради несъставомерност. Прието било, че инцидента възникнал случайно, извършителят сам се отказал от довършване на деянието, което било извършено през деня, на публично място. Жалбодателят поддържа, че пострадалият го предизвикал с думи и действия, което се установявало от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 30.12.2009 г. по преписка на РП- Крумовград и на пострадалия Р. Ю. бил съставен протокол за предупреждение на основание чл. 56 ал. 2 от ЗМВР. Необосновано съдът не кредитирал показанията на Р. Ю. М., поради родствена връзка, и прокурорската преписка, а кредитирал показанията на св. Р. Ю. и Б. Т.- съпруга и син на ищеца по делото. Твърди, че заболяването на ищеца предхождало инцидента, тъй като пострадалият употребявал лекарства и преди случилото се. Претендира разноски за тази инстанция. Жалбата се поддържа в съдебно заседание и се излагат сходни съображения.

Ответникът по жалбата не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД с цена 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва на основание чл. 86 от ЗЗД, считано от 14.11.2009 г.

Ищецът твърди, че на 14.11.2009 г. в с. К., общ. К., ответникът му причинил две телесни повреди, изразяващи се в прободно- прорезно нараняване в областта на корема, представляващо нараняване, което прониква в коремната кухина, и нараняване на тънкото черво, опорака му, голямото було, кръвоизлив в коремната кухина и развилия се дифузен перитонит, които довели до разстройство на здравето му, временно опасно за живота, както и рана в областта на гръдния кош, която не прониква в гръдната кухина. За извършеното деяние, ответникът бил признат за виновен по НОХД № 51/2010 г. по описа на РС- К. и му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години. Твърди, че поради настъпилите увреждания, наложило се да бъде приет в МБАЛ- гр. Хасково за периода от 14.11.2009 г. до 23.11.2009 г., където претърпял операция в спешен порядък и бил под непрекъснато медицинско наблюдение. Впоследствие се наложило по препоръка на лекуващите лекари да бъде на болкоуспокояващи лекарства и да спазва хигиенно- диетичен режим. Твърди, че вследствие на престъплението, изпаднал в шок и получил психически и нервни кризи, и досега не можел да се отърси от кошмара, който преживял, наложило се да посещава и психиатър. Въпреки многократните разговори с ответника за доброволно заплащане на обезщетение за причинените му вреди, до настоящия момент не бил възмезден.

От фактическа страна се установява следното :

От приложеното НОХД № 51/2010 г. по описа на Крумовградския районен съд, се установява, че с одобрено от съда споразумение от 22.04.2010 г., постигнато между адвокат Л. С., в качеството на защитник на Ю. М. С., подсъдим по делото и Районния прокурор, подсъдимия- ответник в настоящото производство, бил признат за виновен в това, че на 14.11.2009 г. около 16.30 ч. в с. К., общ. К. в близост до жилищен Д. № 29 причинил на Р. Ю.- ищеца по делото, две средни телесни повреди, изразяващи се в прободно- прорезно нараняване в областта на корема, представляващо нараняване, което прониква в коремната кухина и нараняване на тънкото черво, опорака му, голямото було, кръвоизлив в коремната кухина и развилия се дифузен перитонит, които довели до разстройство на здравето му, временно опасно за живота, за което му било наложено на основание чл. 129 ал. 1 пр. 5 и 6 във вр. с чл. 2 ал. 2, във вр. с чл. 54 от НК наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК било отложено изпълнението му с изпитателен срок от три години.

Вида и характера на причинените на ищеца телесни повреди и наложилото му се лечение са описани подробно в приложените по ДП № 231/2009 г. на РУМВР- К. съдебно- медицинска експертиза № 115/2009 г., допълнителна съдебно- медицинска експертиза, изготвени от д- р Маринов; съдебно- медицинско удостоверение № 627/2009 г., издадено от д- р Е.; епикриза с изх. № 14084/1964 от 14.11.2009- 23.11.2009 г., издадена от „Хирургия” при МБАЛ- - Х., съдебно- медицинска експертиза № 44/2011 г. на вещото лице д- р Н. М., назначена и изслушана в съдебно заседание от първоинстанционния съд. От същите се установява и, че ищецът бил опериран по спешност в „Хирургия” при МБАЛ- гр. Х., където постъпил на лечение на 14.11.2009 г. и изписан на 23.11.2009 г. Видно от медицинско удостоверение № 64/21.04.2010 г., издадено на Р. Б. Ю. от П. б.- К., същият бил с диагноза смесено тревожно- депресивно разстройство и бил на лечение в ДО от 09.12.2009 г.

С постановление от 30.12.2009 г. на РП- К., било отказано образуване на досъдебно производство поради липса на достатъчно данни за престъпление, по повод жалба, подадена на 24.11.2009 г. от Р. М. срещу Р. Ю. за това, че на 30.10.2009 г., минавайки покрай къщата им, в нетрезво състояние, крещял и псувал.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Х. Ю.- съпруга на ищеца и Б. Ю. Т.- баща на ищеца, се установява, че първа помощ на Р. Ю. била оказана в с. Странджево, след което бил закаран в болница в Х., където престоял девет дена, направена му била операция, а когато се върнал, жена му го гледала 3- 4 месеца. Ищецът ходил на два контролни прегледа и му били дадени лекарства, които и в момента пиел, а преди инцидента не приемал. Ищецът бил много изтощен, движел се по- малко, всяка вечер викал и преживявал случилото се, съпругата му се грижела за него, имал още болки, корема му се подувал, не работел и не можел да се занимава със селскостопанска работа, семейството им било изтормозено психически.

Св. Р. М.- син на ответника по иска твърди, че вечерта, когато се случил инцидента, бил в дома си, където живеел с родителите си. Ищецът влязъл в двора на къщата им и започнал да се заканва, че ще убие баща му. Тогава дошли родителите му и тъй като било тъмно, не знаел какво се случило. На следващия ден ищецът дошъл у тях и казал, че ако пуснат жалба, щял да ги избие. Не си спомнял кога се случило това, мислел, че било след месец септември, а преди това, между баща му и Р. имало конфликт, след случая писали жалба, викали ги в полицията. Родителите му се страхували да останат сами. Обяснява, че след случая се интересували какво е състоянието на Р. от близките му, но те не им казали нищо. Твърди, че не си спомнял какво е казал пред разследващите органи, бил на работа в с. С., когато се случило това и не си спомнял друго. Тези показания съдът не кредитира, тъй като са вътрешно противоречиви, не се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото и същият като близък родственик на ответника по иска, явно е заинтересован от изхода на делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 129 ал. 2 пр. 5 и 6 във вр с ал. 1 от НК за основателен и доказан, но завишен по размер. Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпоредбата на чл. 413 ал. 2 от НПК също предвижда, че влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието, която разпоредба съгласно ал. 3 се прилага и за актовете на районния съд по глави двадесет и осма и двадесет и девета- респ. при решаване на делото със споразумение, каквото е налице по НОХД № 51/2010 г. по описа на Крумовградския районен съд. Поради това, следва да се приеме, че ответникът е извършил спрямо ищеца по иска противоправно деяние. На ищеца в резултат от противоправното поведение на ответника, който е действал виновно, са били причинени две средни телесни повреди, изразяващи се в прободно- прорезно нараняване в областта на корема, представляващо нараняване, което прониква в коремната кухина и нараняване на тънкото черво, опорака му, голямото було, кръвоизлив в коремната кухина и развилия се дифузен перитонит, които довели до разстройство на здравето му, временно опасно за живота, както и рана в областта на гръдния кош, която не прониква в гръдната кухина. Ищецът претърпял болки и страдания, поради факта на увреждането, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното деяние.

Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се предполага до доказване на противното. В случая безспорно е установено противоправно и виновно поведение на ответника по иска. Установена е причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. С оглед критериите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД, вземайки предвид характера и степента на получените множество тежки увреждания на ищеца, продължителността на претърпените болки, страдания и неудобства- били са му причинени две средни телесни повреди, изпаднал е в състояние, временно опасно за живота, опериран бил по спешност и бил на стационарно лечение в продължение на девет дни, което продължило и в домашни условия, получил смесено тревожно- депресивно разстройство, за което бил консултиран и лекуван в ДО на Д. п. б.- К.. С оглед на изложеното, съдът приема, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е основателен до размера на 10000 лв., в който като доказан следва да се уважи, а в останалата част до пълния предявен размер следва да се отхвърли.

Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.Вземането, произтичащо от непозволено увреждане, е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен, а когато не е известен, от деня на неговото откриване, а причинителят на вредата изпада в забава и без покана. В конкретния случай, увреждането е настъпило на 14.11.2009 г., от която дата вземането е станало изискуемо и се дължи законна лихва, респ. претенцията на ищеца за заплащане на законната лихва върху размера на присъденото обезщетение с правно основание чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на увреждането 14.11.2009 г., е основателна. Впрочем, следва ответникът по иска да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 14.11.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата част до пълния предявен размер следва да се отхвърли.

Като е направил същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвръди.

Довода на ответника по иска и неговия пълномощник, че пострадалият е допринесъл за настъпването на резултата, е несъстоятелен като неподкрепен с каквито и да е доказателства, поради което не следва да се уважава, както правилно е приел и първоинстанционния съд.

Относно довода на жалбодателя, че ищецът трябвало да остойности всяка телесна повреда, следва да се посочи, че причинените с едно деяние телесни повреди, пораждат едно право за обезщетяване на търпените неимуществени вреди, а не отделни такива. Не е необходимо в исковата молба да се прави разграничение какво обезщетение страната претендира от всяка отделна телесна повреда, нито съдът е длъжен да се мотивира какво обезщетение присъжда за всяка от тях. В случая не е налице обективно съединяване на искове за неимуществÕни вреди, а е предявен един иск, чието основание са всички причинени на пострадалия с процесното деяние повреди и съдът определя обезщетението общо, като съобразява тежестта на установените увреждания и другите обстоятелства, които са от значение за неговия размер.

При този изход на делото разноски за жалбодателя за тази инстанция не се следват.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 107/21.07.2011 г., постановено по гр. д. № 38/2011 г. по описа на Крумовградският районен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/