№ 25
гр. Елхово, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П Н Н
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело №
20212310100105 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. СТ. Г.
от с. Горска Поляна, община Болярово, против Т. П. П. от с.с., с която са
предявени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл. 73, ал.1, предл.3 от
ЗС.
Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот, находящ се в с.
Горска поляна, обл. Ямбол, съставляващ имот с пл.№ 60 в кв.11 по
дворищнорегулационния план на селото, с площ 430 кв.м., при граници:
улица; УПИ VIII -61; УПИ VII -62; УПИ VI -63, като правото на собственост
върху този имот е придобил от ЕЛ. ИВ. Ц. по силата на договор за покупко-
продажба, сключен на 01.10.2018г., обективиран в нотариален акт № 125, том
II, per. №2109, дело № 258/2018г. по описа на нотариус Ж Р, рег. № 452, с
район на действие PC Елхово. Твърди се, че праводателя на ищеца е придобил
правото на собственост върху имота на 18.12.2007г. от своите родители И и Р
Ц., за което е бил съставен нотариален акт №112, том IX, per. № 8904, дело №
1431/2007г. по описа на нотариус Ж Р, per. № 452, с район на действие PC
Елхово. Ищецът излага, че след като е придобил правото на собственост
върху имота е предприел действия по въвод в същия, но е установил, че имота
е ограден и се ползва от ответницата Т. П. П.. Последната отказала да предаде
имота на ищеца, в резултат на което той бил лишен от възможността да го
1
ползва, считано от датата на придобиването. Твърди се, че и към момента
имота се държи и ползва от ответницата без правно основание.
Ищецът желае съдът да постанови решение, с което на основание чл.
108 ЗС да признае за установено по отношение на ответницата, че той е
собственик на процесния недвижим имот и да осъди ответницата да му
предаде владението, респективно държането на същия, както и да осъди
ответницата на основание чл. 73, ал.1, предл.3 от ЗС да му заплати сума в
размер на по 100.00 лв. месечно, представляваща обезщетение за ползите, от
които ответницата е лишила ищеца по отношение на процесния имот за
периода от датата на предявяване на иска до предаването на имота, ведно със
законната лихва за забава, върху всяка закъсняла вноска до окончателното
предаване на имота. Ищецът претендира заплащане на направените по делото
разноски.
В дадения от съда едномесечен срок за отговор на исковата молба
ответницата е депозирала такъв. Със същия предявените искове са оспорени
като неоснователни и недоказани. Ответникът претендира да е собственик на
недвижим имот, находящ се в с. Горска поляна, обл. Ямбол, на ул. „И“ №11,
представляващ дворно място, съставляващо УПИ VII- 62 с площ от 1453 кв.м
, а по документ за собственост с площ от 1370 кв.м., в кв. 11 по плана на
селото, одобрен за дворищна регулация със Заповед № 12097 от 21.09.1942г.
заедно с построената в дворното място жилищна сграда с РЗП от 120 кв.м.,
второстепенна постройка със застроена площ от 25 кв.м. и всички останали
подобрения в мястото, при граници: улица, УПИ VIII- 61, улица, УПИ IХ – 85
и УПИ VI – 63. Твърди, че имота е придобила на основание покупко–
продажба, оформена с нотариален акт № 191, том ХI, рег. № 7963, дело №
1282 от 05.11.2014г., вписан в СлВ гр. Елхово с вх. Рег. № 3944, акт №99, том
12, дело № 1814 от 08.11.2014г. от П П. П. и Г Т П.. Твърди, че нейните
праводатели са закупили имота на 01.04.2014г. от наследниците на М С Д,
която е била собственик на имота на основание наследство и давностно
владение. На 13.05.2014 г. е било извършено трасиране на имота и означаване
на границите му от геодезист. Ответницата твърди, че между процесния имот
и този, който тя притежава, не е налице идентичност. Желае отхвърляне на
предявените против нея искове. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание предявеният иск с правно основание чл.108 от
2
ЗС се поддържа изцяло от процесуалният представител на ищеца. След
изслушване на заключението на вещото лице по назначената в хода на
производството съдебно икономическа- оценителна експертиза, по искане на
ищеца на основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на размера на
предявеният иск с правно основание чл. 73, ал.1 от ГПК чрез неговото
намаляване, от 100.00 лева на 8.00 лева. В представени по делото писмени
бележки се излагат подробни съображения за основателност и доказаност на
предявените от ищеца искове.
В съдебно заседание отговорът с наведените в него доводи за
неоснователност на предявените искове се поддържа от процесуален
представител на ответника, като подобни съображения в тази насока са
изложени в представени по делото писмени бележки.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени от съда поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът Г. СТ. Г. се легитимира като собственик на недвижим имот,
находящ се в с. Горска поляна, община Болярово, обл. Ямбол, на ул. „Н П“
№19, съставляващ ПИ с пл.№ 60 в кв.11, с площ 430 кв.м. по
дворищнорегулационния план на селото, при граници: улица, ПИ 63, ПИ 62,
ПИ 61, придобит от ЕЛ. ИВ. Ц. на основание договор за покупко – продажба,
сключен на 01.10.2018г., обективиран в нотариален акт № 125, том II, per.
№2109, дело № 258/2018г. по описа на нотариус Ж Р, рег. № 452, с район на
действие PC- Елхово.
Праводателят на ищеца- Е.Ц. при сключване на договора за
покупко- продажба се е легитимирала като собственик на имота с нотариален
акт за дарение на недвижим имот №112, том IX, per. № 8904, дело №
1431/2007г. по описа на нотариус Ж Р, per. № 452, с район на действие PC-
Елхово, който е приложен по делото и от който се установява, че на
18.12.2007г. И К Ц и Р Д. Ц., са дарили на ЕЛ. ИВ. Ц. /тяхна дъщеря/,
недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1470 кв.м., в с.
Горска поляна, общ. Болярово, на ул. „Н П“ №19, съставляващо: а./ УПИ VII-
60 в кв. 10 с площ от 1040 кв.м. по ДРП на с. Горска поляна, одобрен със
Заповед № 6451 от 30.06.1942 година, при граници: улица, УПИ VIII- 63,
УПИ III- 59, ПИ VI- 55, заедно с построената в дворното място жилищна
3
сграда и второстепенна постройка и б./ поземлен имот с пл. № 60, в кв. 11 с
площ от 430 кв.м. по ДРП на с. Горска поляна, при граници: улица, УПИ VI-
63, УПИ VIII- 61, ПИ IX- 85 и ПИ 62.
Ответникът Т. П. П. се легитимира като собственик на недвижим
имот, находящ се в с. Горска поляна, обл. Ямбол, на ул. „И“ №11,
представляващ дворно място, съставляващо УПИ VII- 62 с площ от 1453
кв.м., а по нотариален акт с площ от 1370 кв.м., в кв.11 по плана на селото,
одобрен за дворищна регулация със Заповед № 12097 от 21.09.1942г. заедно с
построената в дворното място жилищна сграда с РЗП от 120 кв.м.,
второстепенна постройка със застроена площ от 25 кв.м. и всички останали
подобрения в мястото, при граници по скица: улица, УПИ VIII- 61, улица,
УПИ IХ – 85 и УПИ VI – 63, придобит от П П. П. и Г Т П. /родители на
ответницата/ на основание договор за покупко – продажба, сключен на
05.11.2014г., обективиран в нотариален акт № 191, том ХI, рег. № 7963, дело
№ 1282 от 05.11.2014г., вписан в СлВ гр. Елхово с вх. Рег. № 3944, акт №99,
том 12, дело № 1814 от 08.11.2014г.
Видно е от нотариален акт № 32, том IV, рег. № 2196, дело № 285 от
2014 година на нотариус К. К, че на 01.04.2014 година по силата на договор за
покупко- продажба, праводателят на ответницата – П П. П. е закупил от М А
К и А А З недвижим имот, находящ се в с. Горска поляна, общ. Болярово, на
ул. „И“ №11, представляващ дворно място с площ от 1370 кв.м.,
съставляващо ПИ VII- 62 в кв.11 по плана на селото, заедно с построените в
мястото жилищна сграда с РЗП от 120 кв.м., второстепенна постройка със
застроена площ от 25 кв.м. и всички останали подобрения в мястото, при
граници по скица: улица, ПИ 60, ПИ 61 и път.
От представеният по делото нотариален акт № 52, том II, дело №
355 от 1991 година по описа на РС- Елхово, М С Д е призната за собственик
на основание наследство и давностно владение на следния недвижим имот:
дворно място от 1370 кв.м., находящо се в с. Горска поляна, съставляващо
неурегулиран парцел VII- 62 в кв.11 по плана на селото, заедно с построената
в него жилищна сграда при граници: улица, Х П, Ж И и С П.
По искане на страните са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите ЕЛ. ИВ. Ц., П. П. П., М А К и П. С С.
В показанията си св. Ц., от която ищецът е закупил процесния
4
недвижим имот през 2018 година, сочи, че е придобила имота през 2007
година, като преди това имота е бил собственост на нейната майка. До 2007
година имота не е бил използван и е бил запустял. След придобиване на
имота между свидетелката Ц. и семейството на ответницата Т.П. възникнали
спорове относно имота, който бащата на ответницата разградил и ползвал при
извършването на строителни дейности в собствения си имот, намиращ се в
съседство на процесния, а след приключването им бащата на ответницата- П
П. заявил на св. Ц., че мястото е тяхно, а не нейно. До продажбата на имота
през 2018г. св. Ц. твърди, че е заплащала данъците за имота. След продажбата
на място били извикани техници от ищеца Г. с цел трасиране на имота, които
не били допуснати от семейството на ответницата. В показанията си св. Ц.
твърди, че имота, който е продала на ищеца в момента се владее от бащата на
ответницата.
В показанията си св. П. П. П. /брат на бащата на ответницата Т.П./
твърди, че имота, който ищецът е закупил от св. Е.Ц., в момента се ползва от
бащата на ответницата. Св. П. излага, че живее в с. Горска поляна от 1995
година, но помни процесния имот, за който твърди, че се е ползвал от дядото
на св. Ц.. Излага, че в имота няма постройки, а площта му е около 300- 400
кв.м. Св. П. описва съСието на имота и неговото местоположение.
Св. М К в показанията си твърди, че през 2014 година е продала
оставеният й в наследство от нейните родители имот, находящ се в с. Горска
поляна на ответницата Т.П.. Твърди, че имота, който е бил предмет на
покупко- продажбата е съседен на имот, собственост на бащата на
ответницата и неговия брат- св. П.П.. Сочи, че срещу имота, на който е била
собственик се е намирал имот, собственост на св. Ц. с посторена в нея
жилищна сграда, като двата имота били разделени от път, водещ до гр.
Ямбол. Св. К излага, че дядото на св. Ц. е съхранявал сеното си в празно
място, което не е било заградено и се е намирало в съседство на имота на
свидетелката. По отношение на това празно място свидетелката сочи, че е
разположено на ъгъл и има излаз към улицата, на която се намира имота на
св. Ц., който тя ползва и към момента.
В показанията си св. П С излага, че му е известно наличието на спор
между страните по делото във връзка с недвижими имот, находящ се в с.
Горска поляна. На свидетелят е известно, че ответницата е закупила
5
недвижим имот от св. М К и нейната сестра, който имот е съседен на имот,
собственост на семейството на ответницата. Според св. Стаматов страните
спорят за част от имота, закупен от семейството на ответницата през 2014
година, с площ от около 300-400 кв.м., която част се намира от към улицата и
в която майката на св. М К е отглеждала пчели. Свидетелят твърди, че това
място от 300-400 кв.м. не е било оградено и отделено по някакъв начин от
имота, собственост на родителите на св. К.
По делото е назначена основна и допълнителна съдебно- технически
експертизи, възложени на вещото лице А.Д.. За нуждите на експертизите
вещото лице се е запознало с документите по делото, извършило е проверка
на място на имота, както и справки и проучвания в община Болярово на
действащия регулационен план на с. Горска поляна в частта, където е
разположен процесния имот. Съгласно заключенията на вещото лице Д.,
възприети от съда като обективни и компетентни и неоспорени от страните,
процесният имот представлява дворно място- поземлен имот с пл.№60 в кв.11
по кадастрално-регулационен план на с.Горска поляна, одобрен за уличната
регулация със Заповед №6451 от 30.06.1942г. а за дворищната регулация със
Заповед №12097 от 21.09.1942г. След извършените справки в Община
Болярово и приложените документи към делото вещото лице е установило за
имот с пл.№60, че в Разписния лист към кадастрално- регулационен план
с.Горска поляна от 1942г. имота е записан последователно както следва: на Ж
Д. И, на Р Д. Ц, на ЕЛ. ИВ. Ц. и на Г. СТ. Г., като за последния е посочено, че
е придобил 430 кв.м.
За имот с пл. № 62 вещото лице е установило, че в Разписния лист
към кадастрално- регулационен план с.Горска поляна от 1942г. този имот е
записан последователно както следва: на С П. К, на М С Д, на П П. П. и на Т.
П. П..
Видно от заключението на вещото лице, съгласно кадастрално-
регулационен план на с.Горска поляна, одобрен за уличната регулация със
Заповед №6451 от 30.06.1942г. и за дворищната регулация със Заповед
№12097 от 21.09.1942г. поземлен имот №60 като цяло се дели на две части-
северна и южна, като на разделителната линия между двете части е поставен
знак „z“, като според така поставения знак „z“ ПИ 60 принадлежи към ПИ
VII-60 в кв.10. Част от ПИ 60 прилежи и в кв.11 и граничи с ПИ VII-62. Тази
6
граница, според заключението отразява, че „долната“, т.е. южната част от
имота е с площ от 430 кв.м. Установено е проектирана улица- сегашната ул.
„Н П“, която разделя ПИ №60 на два имота- северен, за който е отреден УПИ
VII-60 в кв.10 и южен, който попада в УПИ VII-62 в кв.11. Част от северния
ПИ №60 попада в УПИ VIII-63 и УПИ VI-55 в кв.10. Част от южния ПИ №60
попада в УПИ VII-62, УПИ VIII-61 в кв.11 и в новопроектираната улица.
Вещото лице е установило, че улицата е приложена /изградена/ на място.
Вещото лице е установило, че по н.а. № 112 от 2007г. и н.а. № 125 от
2018г. имот ПИ пл.№60 в кв.11 има обща граница с ПИ VII-62 по ДРП на
селото.
Съгласно заключението по н.а. №32/01.04.2014г. и н.а.
№191/05.11.2014г. имот ПИ пл.№62 по площ и граници е описан като УПИ,
като общата граница с имот ПИ VII-60 в кв.10 липсва, а вместо нея е отразена
за нова граница улица „Н П“.
В документа за собственост на П П. П.- н.а. №32/01.04.2014г. е
отразено, че недвижимият имот е дворно място, представляващо ПИ VII-62, а
не УПИ, тъй като още в н.а. №52/1991г. с който М Д е призната за собственик
по наследство и давностно владение е посочено, че дворно място от 1370
кв.м., съставлява неурегулиран парцел VII- 62 в кв.11.
В скица №3 към заключението на вещото лице, която е била
представена в нотариалното производство по покупко- продажба на
недвижим имот от 2014 година, в което П П. П. е закупил от наследниците на
М Д имота, като граници на имота са посочени ПИ VII-62, улица; ПИ 61; ПИ
60 и път.
При извършените справки в община Болярово вещото лице не е
установило преписка по §6 от Преходните разпоредби на Закона за
устройство на територията, както и данни да е премината процедура по
урегулиране на имот УПИ VII-62.
Към заключението си вещото лице е изготвило и приложило Скица
№4, в която е индивидуализирало местонахождението, площта и границите на
процесния поземлен имот, находящ се в с.Горска поляна, общ.Болярово,
обл.Ямбол, съставляващ имот с пл. №60, който се намира в кв.11 по
дворищно-регулационния план на с.Горска поляна, общ.Болярово. На скицата
е индивидуализирано местонахождението на имот с пл. №60, кв.11, показан с
7
цвят зелен, жълт и син. Площта в зеления цвят е от 366 кв.м. и попада в УПИ
VII-62 в кв. 11. Площта в жълтия цвят е от 35 кв.м. и попада в УПИ VIII-61 в
кв.11. Площта в синия цвят е от 29 кв.м. и попада в улица „Н П“. Границите
на имот с пл.№60 в кв.11, съгласно заключението на вещото лице са: УПИ
VII-62; УПИ VIII-61 и улица „Н П“.
Във връзка с другият поставен към експертизата въпрос- кои
планоснимачни номера попадат в квартал 10 и 11, вещото лице е установило,
че па действащия кадастрално- рeгулационен план на село Горска поляна в
кв. 10 попадат планоснимачни номера: по регулация - УПИ I-64; УПИ II—65;
УПИ III—59; УПИ IV-58; УПИ V-56; УПИ VI-55; УПИ VII- 60 и УПИ VIII-
63; а по кадастър - част от ПИ 56; част от ПИ 57; ПИ 58; ПИ 59; част от ПИ
60; част от ПИ 63; част от ПИ 64; част от ПИ 65 и път. В кв.11 попадат
планоснимачни номера: по регулация- УПИ I-92; УПИ II-81; УПИ III- 82;
УПИ IV-83; УПИ V- 84; УПИ VI- 63; УПИ VII-62; УПИ VIII-61; УПИ IX- 85;
УПИ Х- 86; УПИ XI- 87; УПИ XII-88; УПИ XIII—89 и УПИ XIV-90; по
кадастър - част от ПИ 60: част от ПИ 61; ПИ 62; част от ПИ 63; ПИ 81; част от
ПИ 82; ПИ 83; част от ПИ 84; част от ПИ 85; част от ПИ 86; част от ПИ 87;
ПИ 88; част от ПИ 89; част от ПИ 90; част от ПИ 93 и два пътя.
След извършените справки вещото лице е установило, че част от
имот с пл. №60, находящ се в кв.11, с площ от 430 кв.м. със собственик Г. СТ.
Г. се води на ул. „Н П“ №19.
По делото е назначена и изслушана съдебно икономическа
оценителна експертиза, изготвена от вещото лице М.С., неоспорено от
страните и възприето от съда като обективно и компетентно. От същото се
установява, че средният месечен наем за кв.м. площ на месец за имот от вида
на процесния е 0.0025 лева към момента на подаване на исковата молба, или
за 366 кв.м. средният месечен наем е 0.92 лева.
С протокол от 13.05.2014 година по искане на П П. е било
осъществено трасиране, означаване и координиране на границите на дворното
място, съставляващо УПИ VII- 62 в кв.11 по кадастралния и регулационния
план на с. Горска поляна. Отразено е в протокола, че в трасираните граници
дворното място е с площ от 1453 кв.м.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
8
Предявените от Г. СТ. Г. от с. Горска Поляна, община Болярово,
против Т. П. П. от с.с. искове са правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 73, ал.1,
предл.3 от ЗС.
По иска с правно основание чл.108 от ЗС:
Искът за собственост по чл.108 ЗС е иск на невладеещия собственик
срещу владеещия несобственик. Собственикът на една вещ, наред с
останалите правомощия от съдържанието на правото на собственост,
притежава правото да владее вещта- лично или чрез избрано от него лице
упражнявайки фактическа власт върху нея, която изключва упражняването на
непосредствена фактическа власт от всяко трето лице. По този иск ищецът
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик
или носител на ограничено вещно право върху вещта и че ответникът владее,
респ. държи вещта. Качеството собственик се доказва според твърдяното от
ищеца придобивно основание, което обуславя правнорелевантните факти,
подлежащи на установяване в процеса, а също и допустимите доказателства и
доказателствени средства, чрез които се провежда доказването. Ответникът
носи доказателствената тежест за установяване наличието на правно
основание за упражняване на фактическата власт върху вещта, ако твърди, че
такова съществува. Искът по чл.108 от ЗС съдържа в себе си две искания за
правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде
осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Съгласно приетото
в т.2А от Тълкувателно решение №4/14.03.2016 година по тълк. д. №4/2014г.
на ОСГК на ВКС, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от Закона за
собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.
Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да
се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост
на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде
владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по
чл.108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху
процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на
9
делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на
процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно
основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото
искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът
е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за
правна защита- за предаване на владението на имота. Така решението ще
формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху
имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между
същите страни.
Въз основа на доказателствената съвкупност, съдът преценя
предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС за частично основателен и
доказан.
Обект на правото на собственост, предмет на заявения
ревандикационен иск е ПИ с пл. №60 в кв.11 с площ от 430 кв.м. по ДРП на с.
Горска поляна при граници: улица, УПИ VIII- 61; УПИ VII- 62 и УПИ VI- 61,
по отношение на който имот ищецът се легитимира като собственик с
нотариален акт за покупо- продажба №125, том II, рег. № 2109, нот. д. № 258
от 2018г. на нотариус Ж. Райчева.
От доказателствата по делото се установява, че съгласно действащия
регулационен план на с. Горска поляна, одобрен за уличната регулация със
Заповед № 6451 от 30.06.1942 година, а за дворищната регулация със Заповед
№ 12097 от 21.09.1942 година, придобитият пред 2007 година от праводателя
на ищеца – Е.Ц. ПИ № 60, е разделен почти хоризонтално на две части от
проектираната и приложена ул. „Н П“, при което северната част попада в
кв.10, а южната част попада в кв.11, като между двете части в плана е отразен
знак за общност „z“. За северната част от ПИ 60 е отреден УПИ VII- 60 в
кв.10, а южната част от ПИ 60 участва в УПИ VII – 62 в кв.11. Частта от
южния ПИ 60, която попада в УПИ VII- 62 в кв.11 е с площ от 366 кв.м.
Частта от южния ПИ 60, която попада в УПИ VIII-61 е с площ от 35 кв.м.
Частта от южния ПИ 60, която попада в ул. „Н П“ е с площ от 29 кв.м. В хода
на производството въз основа на заключението на вещото лице, безспорно е
установено, че границите на процесия имот ПИ 60 в кв.11 попадат в УПИ
VII- 62, УПИ VIII- 61 и улица, както и неговия административен адрес – ул.
„Н П“ № 19, като последното не е белег за собственост и е без значение за
10
правото на собственост.
По отношение на имота, собственост на ответницата, се установява,
че този имот е описан като УПИ VII- 62 в кв.11 в н.а. № 191 от 2014г. на
нотариус К. К, като при посочване на границите на имота в документа за
собственост не е отразен като граница ПИ- 60 в кв.11, за разлика от
предходните документи за собственост, като при покупко- продажбата е
представена Скица № 107 от 26.09.2014г. на община Болярово, в която
имотът е посочен като УПИ VII- 62 в кв. 11 с площ от 1370 кв.м. при граници:
УПИ VIII- 61, улица, УПИ IX- 85 и УПИ VI- 63. По делото не е установено по
отношение на ПИ 60 в кв.10, част от който е и процесния имот ПИ 60 в кв.11,
както и по отношение на ПИ VII-62 в кв.11 да е извършена процедура по
прилагане на регулацията.
Дворищно регулационния план на с. Горска поляна е в сила от 1942
година.
Съгласно § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ, действащите към деня на влизане в
сила на ЗУТ /31.03.2001г./ дворищнорегулационни планове могат да бъдат
приложени по реда на ЗТСУ в 6 месечен срок от деня на влизане в сила на
закона, т.е. до 30.09.2001г. След изтичане на този срок, съгласно §8 от ПР на
ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани
съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени
поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Това
означава, че по силата на закона, парцелът с неприложена регулация става
урегулиран поземлен имот по ЗУТ, а придадените части се връщат към имота,
от който са били отнети. Планът за регулация се счита за приложен, когато
парцелните граници по дворищнорегулационния план са се трансформирали
в имотни. Разпоредбата на чл.33 ЗТСУ визира случаите, кога един РП се
счита за приложен, а разяснения са дадени и в ТР № 3/1993г. на ОСГК ВС РБ.
В това тълкувателно решение ВКС приема, че дворищнорегулационният план
следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация
на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл.33, ал.1 и 2
ЗТСУ, т.е. когато са уредени имуществените отношения между
собствениците чрез заплащане на дължимо обезщетение. Със същото решение
е прието, че „съгласно чл.110, ал.1 ЗТСУ дворищнорегулационният план има
11
непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите
имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица,
като това разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила
на дворищнорегулационния план. Собствеността върху придаваемите части
преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на
безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като
дотогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова
регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите съгласно
чл.33, ал.1 и 2 ЗТСУ. Това означава, че отчужденията по регулацията отпадат
с обратна сила и се счита, че към парцела не се е придавал имот на друго
лице, т.е. действието й е подчинено на условие от прекратителен характер.“
По делото от страна на ответника не бяха представени доказателства за
уредени имуществени отношения между страните във връзка с плащане на
обезщетение за придадената част от имота, съгласно ЗТСУ и в сроковете по
§6, ал.2 от ПР на ЗУТ.
При действието на сега действащия ЗУТ за придаването на части от
един парцел към друг е предвиден друг ред- чл.15, ал.3 ЗУТ, съгласно който
границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за
регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и
предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени
подписи, а не е по силата на самия ДРП, като по делото не се твърди и не се
сочат доказателства за приключила процедура по чл.15, ал.3 от ЗУТ между
собствениците на имотите.
От доказателствата по делото се установява, че дворищно
регулационния план на с. Горска поляна от 1942 година не е приложен между
предходните собственици на ПИ VII- 62 в кв. 11 и ПИ 60 в кв.11, който
представлява част от ПИ VII- 60 в кв.10, тъй като за придадените по
регулация части от ПИ VII-60 в кв.10 към ПИ VII- 62 в кв.11 съгласно ДРП от
1942 година, собственикът на ПИ VII- 62 в кв.11 и настоящ ответник не е
доказал, че е заел имота по законен ред, т.е., че е изплатено обезщетение на
правоимащите- собствениците на ПИ VII- 60 в кв.10, част от който се явява
ПИ 60 в кв.11.
Предвид на доказателствата по делото, съдът приема, че ищецът Г.Г.
по силата на договор за покупко – продажба от 01.10.2018 година,
12
обективиран с н.а. № 125, том II, рег. №2109, н.д. №258/2018 година по описа
на нотариус Ж. Райчева, е придобил право на собственост върху ПИ 60 в
кв.11 с площ от 430 кв.м. по ДРП на с. Горска поляна от 1942 година, при
граници: улица, ПИ VI- 63, ПИ VII- 62 и ПИ VIII- 61.
Ответницата не оспорва, а и от доказателствата по делото се
установява, че същата владее придобитият от нея на 05.11.2014 година чрез
покупко- продажба, обективирана в н.а. № 191, том IX, рег. № 7963, дело №
1287/2014 година на нотариус К. К ПИ VII- 62 в кв. 11 по плана на с. Горска
поляна по урегулираната част- УПИ VII-62 в кв.11, като в него попада част от
366 кв.м. от ПИ 60 в кв.11, собственост на ищеца, като по отношение на тези
366 кв.м. ответникът не доказва наличието на правно основание за
упражняване на фактическа власт.
В настоящото производство свидетелските показания не са годно
доказателство за установяване на право на собственост върху недвижим имот.
С гласни доказателства е допустимо да се установява упражняване на
фактическа власт върху недвижим имот явно, непрекъснато, несъмнено и
спокойно в продължение на установен от закона срок, като основание за
придобиване на имот по давност. В настоящия случай обаче съдът, като
орган, сезиран за защита на субективното право, не може служебно да
изследва дали е налице придобивното основание по чл. 79 от ЗС, с оглед
разпоредбата на чл.120 от ЗЗД, към която препраща чл.84 от ЗС.
Доводите на ответника, изложени в представените по делото
писмени бележки след приключване на съдебното дирене, относно придобито
право на собственост от ответника върху процесния имот на оригинерно
правно основание- изтекла в нейна полза придобивна давност, не следва да
бъдат обсъждани, тъй като твърденията за придобиване на право на
собственост върху имота на това основание са изложени за пръв път в
писмените бележки, представени от процесуалният представител на
ответника.
При това положение предявеният иск с правно основание чл.108 от
ЗС се явява основателен и доказан до размера на 366 кв.м., съгласно Скица
№4 от заключението на вещото лице А.Д. /л. 141 от делото/, тъй като се
установява, че част от имота на ищеца с тази площ се владее и ползва от
ответника без правно основание. За разликата от 366 кв.м. до предявения
13
размер от 430 кв.м. иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен против
ответника Т.П. се явява неоснователен и недоказан, тъй като не се установи
ответника да владее и ползва част от имота на ищеца с площ от 35 кв.м.,
попадаща в ПИ VIII- 61, оцветена в жълт цвят на скицата и с площ от 29
кв.м., оцветена в син цвят на скицата, попадаща в улица „Н П“.
По иска с правно основание чл. 73, ал.1, предл. 3-то от ЗС:
Съгласно цитираната разпоредба недобросъвестният владелец
дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи,
както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат
направените за това разноски.
За уважаването на този иск е необходимо да се установи, че ищецът
е бил собственик на вещ, която се е намирала във владение на ответника през
исковия период, което е недобросъвестно и го е лишил от ползи от вещта,
както и размера на дължимото обезщетение. Предпоставките за уважаване на
иска са налице – част от имота с площ от 366 кв.м. е собствен на ищцата,
намирал се е във владение на ответника, който факт не се оспорва от
последния и което не може да се определи като добросъвестно по чл. 70, ал. 1
ЗС, а обезщетението за ползите от които е лишен ищцата са в размер на 0.92
лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба 22.02.2021
година. Вземането на собственика срещу недобросъвестния владелец, за
ползите от които го е лишил се основава на принципа на неоснователното
обогатяване и се дължи за целия период на установено недобросъвестно
владение, а не след покана. В случая е установено, че вещта се е намирала във
владение на ответника от предявяване на иска и по време на разглеждане на
делото, съответно искът е основателен до размера на сумата от 0.92 лева на
месец, считано от датата на подаване на исковата молба- 22.02.2021 година до
предаването на имота на ищеца, представляваща обезщетение за ползите от
които ответникът е лишил ищеца, владеейки недобросъвестно, в едно със
законната лихва за забава върху всяка дължима сума месечно до
окончателното изплащане, като искът за разликата от 0.92 лева месечно
обезщетение до предявения размер от 8.00 лева /съгласно направеното и
прието от съда изменение на иска/, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
14
Ищецът претендира претендира присъждане на разноски съгласно
представен списък на разноските в размер на 1629.52 лева, като е представил
доказателства за направени такива.
Ответникът претендира присъждане на разноски съгласно
представен списък на разноските в размер на 1100.00 лева, като е представил
доказателства за направени такива.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски в
размер на 700.98 лева, съобразно уважената част от предявените искове.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от предявените искове и предвид направеното
изменение на иска с правно основание чл. 73, ал.1, предл. 3-то от ЗС в размер
на 544.94 лева.
Мотивиран от изложеното, Елховският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по
отношение на ответника Т. П. П. , ЕГН **********, от с. Горска поляна, общ.
Болярово, ул. „Г Д“ №22, съдебен адрес гр. Ямбол, ул. „Х К“ №2, кант. 4, адв.
Н.М., че Г. СТ. Г. , с ЕГН ********** от с. Горска поляна, общ. Болярово, ул.
„Г Д“ №22, съдебен адрес гр. Сливен, ул. „Г.С. Р“ №15, адв. Е.П. от АК-
Сливен, е собственик на част от ПИ №60 с площ от 366 кв.м., която попада в
кв.11 по Дворищнорегулационния план на с.Горска поляна от 1942 година,
като участваща в УПИ VII- 62 в кв.11, при граници на площта от 366 кв.м.:
улица, ПИ №61, ПИ №62 и ПИ №63 в кв.11.
ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС Т. П. П. , ЕГН **********,
ДА ПРЕДАДЕ на Г. СТ. Г. , с ЕГН **********, владението на следния
недвижим имот: част от ПИ №60 с площ от 366 кв.м. , която попада в кв.11
по Дворищнорегулационния план на с.Горска поляна от 1942 година, като
участваща в УПИ VII- 62 в кв.11, при граници на площта от 366 кв.м.: улица,
ПИ №61, ПИ №62 и ПИ №63 в кв.11.
Предявеният от Г. СТ. Г. , с ЕГН ********** против Т. П. П. , ЕГН
**********, иск с правно основание чл.108 от ЗС за разликата от 366 кв.м. до
предявения размер от 430 кв.м., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
15
недоказан.
ОСЪЖДА Т. П. П., ЕГН **********, да заплати на Г. СТ. Г., с ЕГН
**********, на основание чл. 73, ал.1 от ЗС, сума в размер на 0.92 лева
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба- 22.02.2021 година
до предаването на имота на ищеца, представляваща обезщетение за ползите
от които ответникът е лишил ищеца, владеейки недобросъвестно 366 кв.м. от
ПИ 60 в кв.11 по ДРП на с. Горска поляна от 1942 година, в едно със
законната лихва за забава върху всяка дължима сума месечно до
окончателното изплащане, като искът за разликата от 0.92 лева месечно
обезщетение до предявения размер от 8.00 лева месечно обезщетение,
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т. П. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.78, ал.1 от ГПК на Г. СТ. Г., с ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 700.98 лева.
ОСЪЖДА Г. СТ. Г., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на Т. П. П., ЕГН **********, направените по
делото разноски в размер на 544.99 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен
съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
16