Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 23.05.2018 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав , в
публичното съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №4757 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
В.П.В.
ЕГН ********** от гр.Плевен иска да се
осъди З. „Л.И.“ АД *** да й заплати на основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22
от КЗ сумата от 40 000 лева – застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП на 14.04.2015 г, около 16,30 ч в
гр.София на бул.Ломско шосе в района на кръстовището с ул.*****по вина на Г.Т.Д.
, водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№*****; при което ПТП В. е получила
травма на лява колянна става , контузия на ляво коляно , фрактура на лява
бедрена кост и на фибула , и фрактура на капачката на коляното ; ведно със
законната лихва от 14.04.2015 г до окончателното заплащане на
обезщетението .
Ищцата твърди , че от посоченото ПТП е
получила травма на лява колянна става , контузия на ляво коляно , фрактура на
лява бедрена кост и на фибула , и фрактура на капачката на коляното . Ищцата
изпитала големи болки и страдания , левият й крайник бил напълно обеЗ.вижен и
имала нужда от чужда помощ за елементарни битови и хигиенни нужди . Имала
проблеми със съня , главоболие и развила страх от превозни средства .
Ответникът оспорва иска по основание и размер
, включително оспорва механизма на ПТП и вината на Г.Т.Д. . Прави възражение за
съпричиняване , тъй като ищцата е пресичала неправилно , без да има светофарна
уредба или пешеходна пътека ; както и не е съобразила разстоянието до
приближаващото се МПС и необходимото време за пресичане . Оспорва да дължи
лихви за забава , тъй като ищцата не е представила данни за банкова сметка .
*** ЗД „Е.“ АД *** оспорва противоправно
поведение и вина на водача на лек автомобил „Хюндай И 30“ с рег.№ *****за
процесното ПТП .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Не се спори между страните , че
ответникът е застраховател по „ГО“ на Г.Т.Д. , водач-автоИ.труктор на л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег.№*****.
Ищцата представя констативен протокол за
ПТП от 14.04.2015 г , според който Г.Т.Д.
в качеството му на автоИ.труктор в района на кръстовище на бул.Ломско шосе с
ул.*****навлиза в съседна пътна лента . Настъпва удар с попътно движещия се
отляво лек автомобил „Хюндай И 30“ с рег.№ *****, като последният продължава
своето движение и удря намиращия се на пътното платно пешеходец-ищцата .
Ищцата представя етапна епикриза ,
листове за преглед от 14.04.2015 г и образна диагностика за контузия на
коляното .
Ищцата представя амбулаторни листове от
21.04.2015 г и 19.05.2015 г за контузия на коляното .
Ищцата представя амбулаторен лист от 18.08.2015
г за фрактура кондили медиалис феморис синистра
и фрактура капут фибуле синистра , както и придружаващо заболяване
гоноартроза вляво. На същата дата е извършено магнитно резонансно изследване ,
с което е установена фрактура на лява бедрена кост и на фибула , руптура корну
антериор ет постериор менисци медиалис . Руптура корну постериор менисци
латералис . Вторични дегенеративни промени
- остеоартрит на лява колянна става .
С молба от 13.12.2016 г ищцата е
поискала обезщетяване от ответника . На 20.12.2016 г ответникът е поискал
представяне на допълнителни документи .
Ищцата представя писмо на ответника от
01.06.2017 г , с което последният й предлага обезщетение от 7000 лева , както и
свое писмо от 05.06.2017 г , с което тя отказва това обезщетение като занижено
.
Според удостоверение от 24.10.2017 г
срещу Г.Т.Д. за процесното ПТП са съставени АУАН и наказателно постановление .
Във сведение от 14.04.2015 г на П.П.се
описва механизма на ПТП посочен и констативния протокол .
Според изслушаната по делото СМЕ на
вещото лице д-р Е.И. , веднага след инцидента ищцата е прегледана в „ИСУЛ“
гр.София и не са установени данни за счупвания. На 21.04.2015 г поради болки в
коляното и невъзможност да се стъпва на крака е извършен допълнителен преглед ,
при което е установена странична нестабилност на коляното , но не и данни за
счупване . Четири месеца след ПТП /август 2015 г / след образни изследвания са
установени : счупване на лява бедрена кост в областта на вътрешния кондил ,
счупване на малкия пищял в горната му част , раЗ.ъсване на предния и задния рог
на медиалния миникус , раЗ.ъсване на страничния менискус , вторични
дегенеративни промени –остеоартрит на лява колянна става , данни за
задебеляване на медиалната и латериалната колатерални връЗ.и . Касае се за
травма на лявото коляно настъпила на фона на хронични дегенеративни промени
, която е уточнена една 4 месеца по-късно на магнитно-резонансно изследване .
Може да се обясни , че не е забелязано счупването на бедрената кост , но не и
че не е установено счупването на малкия пищял . Все пак лечението е било
адекватно чрез обездвижване , повдигане на крайника , криотерапия и физиотерапия. Травмата на коляното
отшумява за 3-4 месеца , но счупването на вътрешния кондил е увеличил оЗ.равителния
период до около 6 месеца . Поради наличните хронични дегенеративни промени е
препоръчително смяна на ставата с иЗ.уствена . Ищцата е била първоначално на
обезболяващи и със силни болки , които постепенно са намалявали. Изисква се
покой и постелен режим от 2 седмици ,
започване на ранна рехабилитация и обездвижване на туторна шина за 4 седмици . Болки са налице и в дясната колянна става
, която не е пострадала от инцидента
Движенията
в колянната става са ограничени и има налична деформация . Вещото лице не иЗ.лючва
част от уврежданията да са получени в хода на оздравителния период.
В о.с.з на 07.11.2017 г вещото лице И.
уточнява , че към момента на прегледа все още няма пълно възстановяване. При
движение с патерици ищцата паднала и си счупила ръката и е възможно при това
падане да е увредила и крака си . Няма данни за счупване на колянната капачка .
Според разпитания пред съда свидетел М.И.
, същият застигнал учебен автомобил ,
който се движел в дясна лента , а И. бил в лява лента . Учебният автомобил
навлязъл в неговата лента , ударил го в десния калник , при което той навлязъл
в насрещното и ударил ищцата , която била на велоалеята на пътя , която е
заградена с колчета. След велоалеята имало тротоар .
В о.с.з на 07.11.2017 г ищцата признава
, че е стояла на велоалеята на „Ломско шосе“ към момента на ПТП .
Според разпитания пред съда свидетел В.А./внучка
на ищцата/ , след ПТП баба й не можела да ходи поради удар в крака.
Впоследствие се оказало , че кракът е счупен . Ищцата била с шина на крака
една-две седмици , а после се придвижвала с патерици около 2-3 месеца . След
физиотерапията се движела с бастунче и носела памперси. Много трудно изкачвала
стълби и имала оплаквания при промяна на времето . При ходенето с бастуна
паднала и си счупила ръката.
По делото са приложени образни
изследвания на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД .
Според изслушаната по делото
съдебно-медицИ.ка експертиза на вещото лице доц.д-р Л.П. ; по първия диск с
дигитални конвенционални рентгенови снимки на ищцата от 14.04.2015 г се
установяват гоноартрозни изменения на лява колянна става , които са III –IV степен по
класификацията на Килгрен-Лауренс. Констатира се фина , едва доловима
вътреставна , непълна и неразместена фрактура на медиалния кондил . Има
неубедителни рентгенови данни за малка фисура на главата на малкия пищял
/фибулата/ по страничния контур на костта. Няма данни за фрактура на пателата .
На рентгенови снимки от 21.04.2015 г на
„Токуда“ се констатира непълна и
неразместена фрактура на медиалния кондил . Няма данни за фисура на главата на малкия пищял
/фибулата/. На МРТ от 18.08.2015 г ДКЦ
„Св.Панталеймон“ ООД – гр.Плевен се установява пълна вътреставна фрактура на
медиалния кондил на лява бедрена кост с набелязана дислокация на фрагмента .
Изследването установява руптура на предния и задния рог в медиалния менискус и
руптура на задния рог на латералния менискус , както и проксимална фрактура на
малкия пищял /фибулата/. Няма данни за счупване на колянното капаче /пателата/.
В случая е налице непълна , вътреставна
фрактура на медиалния кондил , която може да е станала пълна за около 4
месеца поради натоварване на ставата и евентуално налична остеопороза . Не е изключено при ново падане да има
дочупване на фрагмента и той да се е отделил от костта . Лечението поначало
е било адекватно , но при продължаващите оплаквания ищцата е следвало да направи по-рано МРТ на ставата . Руптурите на менискусите е по-вероятно да са
от травмата. Ищцата има посттравматичен годит и възпаление на ставата на фона
на артрозни изменения .
В о.с.з на 20.02.2018 вещото лице
доц.д-р Л.П. уточнява , че началната фрактура на медиалния кондил на бедрената
кост е получена от процесното ПТП . Касае е се за „скрита фрактура“ , която не
е била забелязана първоначално .
Според изслушаната по делото САТЕ на
вещото лице доц.д-р инж.В.П. ударът на ищцата е настъпил на разстояние 1,20-150
м от тротоарната линия , като причините за ПТП не са от техническо естество .
Ударът е бил предотвратим и от пешеходеца , и от водача на лек автомобил
„Хюндай И 30“ .
В о.с.з на 20.02.2018 вещото лице П.
уточнява , че л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№*****се е движел със 35-40 км/ч , а
може и повече . Не може при процесната ситуация да се очаква пешеходката да
реагира много бързо , като и тримата участници в инцидента имат вина .
Според разпитания пред съда свидетел Г.Т.Д.
, същият като автоИ.труктор при престрояване наляво не съобразил приближаващата
кола в лява лента . Другата кола се отклонила и ударила пешеходец на тротоара или
на велоалеята . Ударът между автомобилите станал в насрещното , където другият
автомобил нямал право да изпреварва . Възможно е другият автомобил да се
опитвал да избегне удара и затова да е бил в насрещното , а може и ударът да е
бил в предна дясна част на платното на свидетеля .
Според изслушаната по делото тройна САТЕ
на вещите лица инж.А.М. , инж.Ж.Е. и инж.М.Ф. ; механизмът на ПТП е следният :
при престрояване наляво водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ удря попътно движещия
се водач на л.а.Хюндай , като последния навива волана наляво /спасителна
маневра8 и удря ищцата , която е на велоалеята .При скорост от 50-55 км/ч за
водача на „Хюндай“ ударът на пешеходката е непредотвратим , но последната не е
следвало да се намира на велоалеята. Пешеходката е могла да измине 2,83 метра
до удара и то ако е възприела автомобила като опасност .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявен е пряк иск по чл.226 КЗ /отм./
във вр. § 22 от ПЗР на КЗ за обезщетение от пострадало /увредено/
лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Претендираното
обезщетение произтича от следните
обстоятелства : причинна
връзка от виновно и противоправно
деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ .
Не се спори между страните , че ответникът
е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на Г.Т.Д. , водач на л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег.№*****. Приложим е КЗ /отм./ тъй като ПТП е от 2015
година при действието на този кодекс .
Съдът счита , че ПТП е настъпило поради противоправно поведение респ.вина на Г.Т.Д.
, автоИ.труктор на водач-обучаващ се на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№*****.
Според показанията на свидетеля М.И. , същият
застигнал учебния автомобил „Фолксваген Голф“ , който се движел в дясна
лента , а И. бил в лява лента . Учебният автомобил навлязъл в неговата лента ,
ударил го в десния калник , при което той навлязъл в насрещното и ударил ищцата
, която била на велоалеята на пътя , която е заградена с колчета . Сходни са и
показанията на самия Г.Д. , с тази разлика , че той неубедително твърди удар в
насрещното платно , докато всъщност има спасителна маневра от страна на св.М.И.
. Механизмът на ПТП се установява и от заключението на тройната САТЕ , което
съдът кредитира изцяло , за разлика от единичната САТЕ , която е уклончива и
неубедителна . Водачът на л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег.№*****е нарушил чл.25
ал.2 ЗДвП като не е пропуснал движещия се в лява лента лек автомобил
„Хюндай И 30“ с рег.№ *****. Дори да е налице съизвършителство от страна водача
на последния автомобил /което се опровергава от заключението на тройната САТЕ/
, с това не би отпаднала отговорността на ответника като застраховател по „ГО“
на един от виновните водачи .
Настоящият съд
приема , че в случая не е доказано от ответника да има съпричиняване от
страна на ищцата . Действително същата се е намирала в края на пътя / на велосипедната
алея/ , но само на 1 м от тротоара . Дори и при най-добро стечение на
обстоятелствата и изключително бързо възприемане на удара между двете МПС
ищцата би могла да измине само 2,83 м и няма гаранция , че е щяла да избегне
удара . Самият автомобил „Хюндай“ помита ищцата и отива чак на тротоара т.е. и
да беше на тротоара ищцата пак щеше да бъде ударена . Ответникът не е доказал
при условията на пълно доказване , че ищцата има принос за ПТП или че е могла
да избегне ПТП .
При доказан ФС на деликта , вкл.нанасяне
на процесните увреждания като средна телесна повреда, както и при недоказано
съпричиняване от ищцата съдът следва да определи справедлив размер на
обезщетението . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът взема предвид характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките,
психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните увреди.
Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г.
по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по
т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният
еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС №
4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност
/решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително висок размер на обезщетението са
-
непълна , вътреставна фрактура на медиалния кондил на
лява бедрена кост в областта на
вътрешния кондил , проксимална фрактура на малкия пищял /фибулата/, разкъсване
на предния и задния рог на медиалния миникус , разкъсване на страничния
менискус ;
-
наложил се
постелен режим за около 10 дни и възстановяване до 6 месеца /показания на св.Андонова
и двете СМЕ/ ;
-
скритата фрактура
и настъпилите усложнения са удължили възстановителния период /двете СМЕ/ , а
ищцата не се е възстановила напълно .
Като обстоятелства обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението в случая трябва да се отчете :
-
не се доказаха по делото твърденията за
счупване на капачката на коляното ;
-
счупванията са
били толкова малки като вид и размер , че не са били своевременно забелязани ;
-
според
заключенията на вещите лица И. и П. ищцата по принцип е имала проблеми в
коленните стави - хронични дегенеративни и артрозни промени преди ПТП ,
включително и на дясната колянна става , която не е пострадала при ПТП ;
-
според
заключението на вещото лице П. ищцата не е провела най-адекватното възможно
лечение – при наличните болки и очевидни данни за усложнения ищцата не се е
изследвала своевременно и не е направила МРТ ;
-
според
заключението на вещото лице П. поради незнание за счупването ищцата е
натоварила крака си и се е стигнало до допълнително счупването на кондила
, вероятно при ново падане или рязко натоварване .
Претендираният
размер от 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди е завишен . Подобни обезщетения се присъждат за по-тежки
счупвания на крайници , включително и такива с усложнения , които се дължат на самото първоначално счупване , а
не частично на съпътстващи заболявания и не особено адекватно лечение и
поведение на ищцата /ранно натоварване на коляното , ново падане , недостатъчно
изследване на фрактурите / , какъвто е процесния случай . Съдът счита , че
обезщетение от 30 000 лева адекватно
отстранява негативните изживявания на ищцата от описаните и доказани от двете
СМЕ травми и счупвания .
Налага се изводът , че искът трябва да се
уважи до размера от 30 000 лева и да се отхвърли за разликата до 40 000
лева . Върху обезщетението се дължат и лихви за забава от датата на ПТП по КЗ /отм./
.
С оглед изхода на спора ответникът дължи
на ищеца сумата от 1678,75 лева деловодни разноски по компенсация .
Ответникът дължи на адвоката на ищцата
сумата от 1297,50 лева , част от адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от иска .
Ответникът дължи по сметка на СГС сумата
от 375 лева част от депозити за
експертизи .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД *** да заплати на основание чл.226 КЗ
/отм./ във вр.§ 22 от КЗ на В.П.В. ЕГН
********** от гр.Плевен сумата от 30 000 лева – застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП на 14.04.2015 г,
около 16,30 ч в гр.София на бул.Ломско шосе в района на кръстовището с ул.*****по
вина на Г.Т.Д. ; ведно със законната лихва от 14.04.2015 г до окончателното
заплащане на обезщетението .
ОТХВЪРЛЯ посочения иск за разликата над 30 000 лева до
предявения размер от 40 000 лева ; ведно със законната лихва от 14.04.2015
г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД *** да заплати на В.П.В. ЕГН
********** от гр.Плевен сумата от 1678,75 лева деловодни разноски по
делото .
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД *** да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1
т.2 ЗАдв на адвокат Ц. С. В. ЕГН ********** от САК сумата от 1297,50 лева
адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.“ АД *** да заплати по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от
375 лева такси и разноски в производството .
Решението е
постановено при участието на ЗД „Е.“ АД *** като трето лице помагач на
ответника ЗК „Л.И.“ АД *** .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :