АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1930
гр. Пловдив, 21 октомври 2015 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в закрито заседание на двадесет
и първи октомври през две хиляди и
петнадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 2624 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 294
и сл. от АПК
.
Образувано
е по жалба на Г.П.В. и И. П.В. и двамата с постоянен адрес ***, против действия
по принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-Пд-16/01.07.2010 г., издадена от
Началник сектор Пловдив при РДНСК ЮЦР, обективирани в писмо изх.№ ПД-178-06-253
от 24.09.2015 г. на Началника на ДНСК.
В
жалбата се твърди, че по отношение на разпоредената за премахване сграда не е
изследван въпроса относно нейната търпимост, както и че жалбоподателите, в
качеството им на наследници на Павел В., са придобили постройките по
наследство, съответно не са разполагали с процесуален способ за защита.
Иска
се и спиране на изпълнението на основание чл.280 т.1 вр. с чл.297 ал.4 от АПК.
Ответната
страна - Началника на ДНСК е депозирал по реда на чл.297 ал.3 АПК становище за
извършените изпълнителни действия, като излага
в тази връзка доводи за неоснователност на подадената жалба.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени
представените към жалбата писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със
заповед № ДК-02-Пд-16/01.07.2010 г. на Началника на сектор Пловдив при
РДНСК-ЮЦР е разпоредено премахването на незаконен строеж „масивна сграда 4“, намиращ се в
УПИ ІV-877, кв. 52, по плана на село Брестовица, община Родопи, област Пловдив,
с извършител П.Г. В., починал, с наследници Г.П.В. и И. П.В..
След надлежното й връчване на 06.07.2010г.,
същата е обжалвана от П.Г. В., като по жалбата е образувано адм. дело №
2187/2010 г. по описа на Административен
съд /АС/ - Пловдив. С Решение № 531/31.03.2011г. по адм. дело № 2187/2010г.
на АС - Пловдив, жалбата му срещу Заповед № ДК-02-Пд-16/01.07.2010г. на
началника на Сектор „Пловдив" при РДНСК - ЮЦР е отхвърлена. Срещу това
решение на съда е подадена касационна жалба до ВАС. С определение № 9535/28.06.2011г. по адм.дело № 7686/2011 г. по
описа на ВАС, касационната жалба е оставена без разглеждане поради това,
че строежа е VI категория и подлежи па оспорване
само на една инстанция и съответно е прекратено производството по делото. Определението
на ВАС е обжалвано и с окончателно определение № 13032/13.10.2011г. по адм,
дело № 11105/2011г. по описа на 5 - чл. състав на ВАС е оставено в сила
определението на 3 - чл. състав на ВАС.
След влизането в законна сила на Заповед №
ДК-02-Пд-16/01.07.2010 г. на началника на Сектор „Пловдив” при РДНСК - ЮЦР,
същата представлява годно изпълнително
основание по смисъла на чл. 268, т.2
от АПК, подлежащо на изпълнение по предвидения законов ред.
До извършителят на незаконния строеж, съобразно
разпоредбата на чл.277, ал.1 от АПК, е изпратена покана за доброволно
изпълнение с изх. № Р-861-849-01-192/23.07.2012 г. по
описа на РО “НСК” – Пловдив при РДНСК-ЮЦР /правоприемник ма Сектор
„Пловдив" при РДНСК-ЮЦР/. Поканата за доброволно изпълнение е получена на
26.07.2012г. от П.Г. В., видно от известие за доставяне R №
РS 4000 00VBOF U.
До наследниците на извършителя на незаконния
строеж, съобразно разпоредбата на чл.277,
ал.1 от АПК, е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № Р-861 -849-00-447/31.03.2015г.
по описа на РО “НСК” - Пловдив при РДНСК - ЮЦР. Поканата за доброволно
изпълнение е получена на 21.04.2015г. от И. П.В., видно от известие за
доставяне R№ PS 4000 01 GC1L 0
и на 27.04.2015г. от Г.П.В., видно от известие за доставяне R№ PS 4000
01 GC1DS. На
21.05.2015 г. от служители на РО “НСК” – Пловдив при РДНСК ЮЦР
е съставен Протокол – Приложение № 1, към чл.4, ал.1 от Наредба № 13/2001 г. на МРРБ, от който е видно, че строежа не е премахнат в срока за доброволно
изпълнение.
За административния орган по силата на чл.272,
ал. 1, т.1 от АПК, в качеството му на орган по изпълнението, е възникнало
задължение да осъществи изпълнението на Заповед № ДК-02-Пд-16/01.07.2010 г. на
началника на Сектор „Пловдив" при РДНСК -ЮЦР, по начина, посочен в същата.
На 12.06.2015г. от
служители на РО ИСК Пловдив при РДНСК ЮЦР е съставен Протокол — Приложение № 2
към чл. 5, ал. 1 от наредба № 13/2001 г. на МРРБ, за предварително проучване
на принудителното изпълнение на премахването на незаконния строеж.
На 14.09.2015г. е сключен договор № ФО-13-557, с
който на „ЕЛИСТА" ООД е възложено извършването на принудителното
изпълнение на влязлата в сила Заповед № ДК-02-Пд-16/01.07.2010
г. на началника на Сектор „Пловдив" при РДНСК - ЮЦР.
С писмо с изх. № ПД-178-06-253/24.09.2015г. на Началника
на ДНСК е възложено принудителното изпълнение на влязлата в сила Заповед №
ДК-02-Пд-16/01.07.2010 г. на началника на
Сектор Пловдив при РДНСК - ЮЦР, да се извърши в периода от 10.00 часа на
26.10.2015г. до 17.30 часа на 12.11.2015г.
Писмо с изх. №
ПД-178-06-253/24.09.2015 г. на Началника на ДНСК е връчено на наследниците на
извършителя на незаконния строеж П.Г. В., Възлагателното писмо е връчено както
следва - на 28.09.2015г. на Г.П.В. /син/, на 30.09.2015г. на И. П.В. /син/.
Писмото е връчено на 28.09.2015г. и на Н.Й.А.,
която е съсобственик на УПИ ІV-877, кв. 52, но плана на село Брестовица.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до извода, че жалбата е неоснователна предвид следното:
Съгласно
нормата на чл.268 т.1
АПК
на принудително изпълнение подлежат и съставляват изпълнително основание по см.
на АПК
влезлите в законна сила индивидуални административни актове.
В
процесната спорна хипотеза изпълнително основание, въз основа на което е започнало
изпълнителното производство от органа по изпълнението е заповед №
ДК-02-Пд-16/01.07.2010 г. на Началника на сектор Пловдив при РДНСК-ЮЦР. Този
индивидуален административен акт е влязъл в законна сила на 31.03.2011 г.,
поради което и следва да бъде изпълнен по реда на чл.267
и сл. АПК.
Ответният административен орган е образувал изпълнително производство по привеждане
в изпълнение на административния акт на основание чл.276
АПК,
като е изпълнил законовото си задължение по см. на чл.277
АПК
и е изпратил до длъжника покана за
доброволно изпълнение, която е надлежно връчена.
Изпратената
покана за доброволно изпълнение съдържа всички нормативно установени реквизити
по см. на чл.277
АПК,
поради което няма допуснато нарушение на административно -производствените
правила от органа по изпълнението.
По см.
на чл.225 ал.4
ЗУТ и при липсата на
доброволно изпълнение органите на ДНСК пристъпват към принудително изпълнение,
което се реализира по реда на Наредба № 13/23.07.2001г. на МРРБ за принудително
изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от
органите на ДНСК. На основание чл.4 ал.1
от Наредбата, след като е изтекъл срока за доброволно изпълнение от длъжника,
органа по изпълнението е извършил проверка на обекта и е съставил констативен
протокол- приложение № 1, в който е отразено, че заповедта не е изпълнена и
строежът не е премахнат.
Органа
по изпълнението е предприел и следващите се изпълнителни действия по см. на
чл.5 от Наредбата, като е извършил предварително проучване относно начина на
изпълнение на премахването на строежа, срока за това и необходимите средства по
количествено-стойностна сметка, като е съставил и протокол по образец
-приложение № 2. Съдът не констатира допуснато нарушение и по см. на чл.286
АПК.
Неоснователно
е възражението, че органът по изпълнението не е назначил комисия, която да
изследва въпроса доколко при условията на свързано застрояване на всички
постройки, започването на фактически действия по премахване на масивна сграда №
4 би довело до разрушаване на масивна сграда № 3, която е приета за неподлежащ
на премахване търпим строеж.
Съгласно
§ 4 от ДР на Наредба № 13/2001г. само при частично премахване на незаконен
строеж, се изготвя становище от правоспособен инженер-конструктор за укрепване
на строежа, придружено (при необходимост) от конструктивен проект. В случая
предмет на принудителното изпълнение е цялостно, а не частично премахване на
строеж, поради което и по аргумент от цитираната разпоредба не следва да се
изготвя конструктивно становище и проект, съответно не следва да се назначава
някаква комисия. Съставеният протокол от 12.06.2015 г. не съдържа отбелязване
за необходимост от съставянето на конструктивно становище, което обстоятелство
е предмет на преценка от органа по изпълнението, съгласно чл.5 ал.2 и чл.12
ал.1 от Наредба № 13/23.07.2001 г. на МРРБ .
Неоснователно
е и твърдението за неизследване на статута на процесната постройка, включително
за търпимостта на същата. Самата заповед за премахване на незаконен строеж е
била предмет на съдебен контрол и е преценена като законосъобразна.
Административният орган е предприел необходимите процесуални действия, свързани
с изпълнението й, като от приетите в процеса писмени доказателства съдът не
констатира допуснато нарушение по см. на чл.272 ал.1
от АПК.
Преценката по това дали един строеж е търпим или не следва да бъде осъществена
в хода на оспорването на самата заповед за премахването му и не може да бъде
основание за отмяна на действие по принудително изпълнение –въпросът за
търпимостта на строежа вече е решен с
влязло в сила решение.
Неоснователно
е и твърдението за невъзможността на жалбоподателите да осъществят някакъв
способ на защита и докажат статута на търпимост на строежа предвид
обстоятелството, че същите са придобили постройката по наследство и са встъпили
в самото производството по изпълнението след смъртта на наследодателя си – аргумент
от §3, т.2 от ДР на Наредба № 13/2001г.
По
така изложените правни аргументи и при преценка на критериите по чл.146 АПК във
вр.чл.168
АПК
настоящата съдебна инстанция обоснова окончателен извод за извършване на
изпълнителните действия по реда и на основанията на Наредба №13/23.07.2001г. от
органа по изпълнението.
Жалбата
се явява изцяло недоказана по своето основание и подлежи на отхвърляне.
По
повод направеното искане за спиране на изпълнителното производство:
Неоснователността на жалбата против действията
по принудително изпълнение обуславя неоснователност и на искането за спиране на
изпълнението.
Доколкото не се установява основание за
незаконосъобразност на оспореното действие по принудително изпълнение, то за
жалбоподателите не са налице противопоставими на подлежащия на изпълнение
административен акт субективни права и законни интереси.
Ето
защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.В.
и И. П.В. и двамата с постоянен адрес ***, против действия по принудително
изпълнение на Заповед № ДК-02-Пд-16/01.07.2010 г., издадена от Началник сектор
Пловдив при РДНСК ЮЦР, обективирани в писмо изх.№ ПД-178-06-253 от 24.09.2015
г. на Началника на ДНСК.
ОТХВЪРЛЯ искането за
спиране изпълнението на Заповед № ДК-02-Пд-16/01.07.2010 г., издадена от
Началник сектор Пловдив при РДНСК ЮЦР, предприето с действия, обективирани в
писмо изх.№ ПД-178-06-253 от 24.09.2015 г. на Началника на ДНСК.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
Председател: