Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.08.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание
на осемнадесети май, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Йоана Петрова, разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 15 150 по описа
за 2014 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ
следните искове на З.К.С.:
1. иска по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) срещу Софийски апелативен съд за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от определение на САС от 24.04.2014 г. по в.
гр. д. 2 679/2013 г. и изпращането му на Националното бюро за правна помощ
и Софийски адвокатски съвет;
2.
иска по чл. 45 от ЗЗД срещу Н.А.Н. за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от подаване на молба по в. гр. д. 2 679/2013 г., вследствие на която
САС е постановил определението от 24.04.2014 г. З.С. е с адрес ***, ж. к. „******.
САС е с адрес в гр. София, бул „******. Н.Н. е със
съдебен адрес – адвокат В.,***.
[2] ОСЪЖДА З.С. на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК да заплати следните суми:
1.
на САС – 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение;
2.
на Н.Н. – 5,00 лева разноски по делото.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението. Ищецът е освободен от
държавна такса.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
Делото е гражданско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[4] З.С. заявява в искова молба от 03.10.2014 г. и уточнителна молба към нея
от 01.06.2015 г., че по негова искова молба е било образувано в. гр. д.
2 679/2013 г. на Софийски апелативен съд (САС). По това дело той е поискал
да му бъде предоставена правна помощ. Ответницата Н.Н.
е изразила становище да не се предоставя правна помощ на З.С., защото той е
имал и други недвижими имоти, извън тези, които е декларирал пред съда. Н.Н. е представила и неистински доказателства за това. САС е
приел и обсъдил доказателствата, представени от Н.Н..
Той е отказал предоставянето на правна помощ на З.С., защото е приел, че З.С. е
имал и други имоти, които не е декларирал.
[5] Твърдяното от Н.Н. и
приетото от САС не е било истина. Същевременно САС е изпратил определението си
до Софийска адвокатска колегия (САК), Националното бюро за правна помощ (НБПП),
а уведомителни писма до други съдебни състави. От това е бил уронен авторитета
и достойнството на З.С., той се е почувствал унизен и е получил продължителна
протрахирана депресивна реакция. Затова той моли съда да осъди САС и Н.Н. да му заплатят солидарно 50 002,00 лева обезщетение
за неимуществени вреди (исковата молба, л. 3; уточнителната молба, л. 61).
2. На ответниците
2.1.
На САС
[6] САС е оспорил предявения иск. Той е заявил, че
искът е недопустим, като е изложил два довода. Първият довод е, че ЗОДОВ не
предвижда отговорност на съда за описаните от З.С. действия. Вторият довод е,
че съдиите не носят наказателна и гражданска отговорност за действията/бездействията си като такива, освен ако тези действия/бездействия не
представляват умишлени престъпления от общ характер. Затова и съдилищата не
носят отговорност за подобни действия на съдиите, работещи в тях. САС твърди и,
че искът е неоснователен, тъй като е недоказан. Затова САС моли съда да
прекрати производството по делото или да отхвърли иска (писмения отговор, л.
83а-83б).
2.2.
На Н.Н.
[7] Н.Н. е оспорила
предявения иск. Тя е заявила, че се е защитавала по в. гр. д. 2 679/2013
г. и не е извършила противоправно действие, а САС се е произнесъл по искането
на З.С. за предоставяне на правна помощ съобразно закона и събраните
доказателства. Н.Н. твърди, че дори да е извършила противоправно действие, З.С. не е претърпял вреди от него.
Затова тя моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 118).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[8] На
20.05.2013 г. З.С. е подал въззивна жалба срещу
решение на СГС по гр. д. 2 063/2012 г. По жалбата САС е образувал в. гр.
д. 2 679/2013 г. (л. 6 от в. гр. д. 2 679/2013 г. на САС).
[9] На
31.07. 2013 г. САС е постановил определение, с което е предоставил на З.С.
правна помощ (определението, л. 14-15). На 08.04.2014 г. Н.Н.
е подала молба до САС. В нея тя е заявила, че не са били налице предпоставките
за предоставяне на правна помощ на З.С., защото от справка в имотния регистър
на Службата по вписванията (СВ) в София по персоналната партидата на З.С. се е
установявало, че е имало вписана възбрана и искова молба за два недвижими
имота.
[10]
Също така Н.Н. е заявила, че от справка по
персоналната партида на З.С. в имотния регистър в СВ в гр. Казанлък се е
установявало, че е имало вписана възбрана върху един имот, а за втори е било
вписано дарение и учредяване на право на ползване. Затова тя е твърдяла, че З.С.
е собственик на трите имота, за които е имало вписани възбрани, и ползвател на
единия имот, за който е било учредено право на ползване. Ето защо за него не са
били налице предпоставките за предоставяне на правна помощ (молбата, л. 77-78
от в. гр. д. 2 679/2013 г. на САС).
[11]
Към молбата Н.Н. е представила справки от
персоналните партиди на З.С. в имотния регистър от СВ в София и Казанлък. От
тях се е установявало, че спрямо З.С. е имало следните вписвания:
1.
на възбрана в СВ в София за 1/2 идеална част от мазе в
София, като длъжник е бил посочен З.С.;*** за същия имот, като ответник по иска
е бил З.С.;
2.
на възбрана върху 1/2 идеална част от парцел и сгради в
него в с. Средногорово и искова молба за установяване право на собственост върху
тях на З.С. срещу трети лица от СВ в Казанлък;
3.
на дарение от З.С. на 1/2 идеална част със запазване
право на ползване върху жилище в гр. Казанлък;
4.
два продажби с трети лица на два обекта в Казанлък
(справката, л. 79-81 от в. гр. д. 2 679/2013 г. на САС).
[12]
На 24.04.2014 г. САС е постановил определение. В него САС е приел, че, за да
предостави правна помощ на З.С., е взел предвид декларация, в която е вписал,
че не е притежавал недвижимо имущество. От справката от СВ САС е установявал,
че З.С. е собственик на 1/2 идеална част от мазе в гр. София и парцел с
постройки в с. Средногорово, както и че е продал през 2005 г. заедно с други
лица два имота в Казанлък. Така според САС З.С. е декларирал неверни данни.
Затова САС е лишил З.С. от правна помощ (определението, л. 84-88 от в. гр. д.
2 679/2013 г. на САС). САС е изпратил определението на Софийски адвокатски
съвет и на Националното бюро за правна помощ (НБПП) (л. 89 от в. гр. д.
2 679/2013 г. на САС; л. 182 от настоящото дело).
[13]
З.С. е обжалвал пред ВКС определението на САС. На 03.07.2014 г. ВКС е
постановил определение, с което е отменил определението на САС и е върнал
делото на САС за назначаване на процесуален представител на З.С. по
предоставената му правна помощ. ВКС е приел, че САС преди да постанови
определението е следвало да предостави възможност на З.С. да изрази становище
по справката от СВ, представена от Н.Н.. Също така
ВКС е приел, че са били налице правни спорове за имотите, за които се е
установявало от справката, че принадлежат на З.С.. Затова той не е могъл да
реализира доходи от тях и са били налице предпоставките за предоставяне на
правна помощ (определението, л. 6 от настоящото дело).
[14]
На 13.08.2014 г. НБПП е уведомило СРП за определението на САС от 24.04.2014 г.
НБПП е поискало от СРП да извърши проверка и прецени дали З.С. е извършил
престъпление, като СРП го уведоми за резултата от проверката (л. 182 от
настоящото дело). На 30.11.2015 г. СРП е отказала да образува досъдебно
производство, като се е позовала на мотивите на определението на ВКС
(постановлението, л. 79 от настоящото дело). На съда е служебно известно, че З.С.
е ищец по много дела, образувани в СГС.
[15]
Ищецът не е направил разноски по делото. Н.Н. е
заплатила 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 5). САС не е направил разноски
по делото и е бил представляван от служител с юридическо образование.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[16]
Ищецът е предявил иск по чл. 49 от ЗЗД и иск по чл. 45 от ЗЗД за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. Исковете са неоснователни и съдът ги
отхвърля.
1.
По иска по чл.
49 от ЗЗД срещу САС
[17] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за
вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще
настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно
поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.
[18] Функционалният имунитет на съдията
не изключва отговорността на държавата за вреди
от незаконосъобразен съдебен акт. Държавата отговаря
за вредите от постановения съдебен акт чрез съда, в който съдията правораздава
(Решение на ВКС 110-2013-IV Г. О. по гр. д. № 93/2012 г.; Определение
на ВКС 414-2014-IV Г. О. по ч. гр. д. № 1827/2014 г.).
[19] За да се реализира тази отговорност, следва да са налице
предпоставките по чл. 45 от ЗЗД.
Постановяването на неправилен акт от съдебен състав, която неправилност е
отстранена по реда на инстанционния контрол, не съставлява неправомерно
действие по смисъла на чл. 45 от ЗЗД (Определение на
ВКС 288-2011-3 Г. О.
по гр. д. № 1343/2010 г.).
[20] В случая ищецът търси вреди от неправилен съдебен
акт на САС, който е бил отменен по пътя на инстанционния
контрол, и от действия на съда, свързани с този акт. Това обаче не са
неправомерни действия. Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова
съдът го отхвърля.
2.
По иска по чл. 45 от ЗЗД срещу Н.Н.
[21] Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно предпоставките
за уважаването на иска са: 1. ответницата да е извършила действие; 2. това
действие да е противоправно; 3. от действието на ответницата ищецът да е
претърпял вреди; 4. ответницата да е извършила действието виновно; 5.
ответницата да не е заплатила обезщетение на ищеца.
[22] Съдът установи, че ответницата е подала молба до
САС, в която е заявила, че от справка от СВ, която тя е представяла, се е
установявало, че за имоти на З.С. са били вписани възбрани и искови молби, а
той е и ползвател на друг имот. Затова Н.Н. е
поискала от да не предоставя правна помощ на З.С.. Заявеното от Н.Н. в молбата е отговаряло на справката от СВ, чиято неистинност
не е установена. Това се потвърждава и от определението на ВКС, с което е било отмено процесното определение на САС. ВКС не е приел, че З.С.
не е притежавал описаните имоти, а, че за тях е било налице спор. Нещо, което
се е установявало и от справката от СВ, представена от Н.Н..
Следователно Н.Н. не е извършила противоправно
действие.
[23] Не е налице предпоставка за уважаването
на иска. Затова съдът го отхвърля.
3.
По разноските
[24] САС търси юрисконсултско възнаграждение. Той е бил представляван от
служител с юридическо образование. Н.Н. също търси
разноски. Тя е направила такива за 5,00 лева (липсват доказателства тя да е
заплатила адвокатско възнаграждение).
[25] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете на ищеца изцяло.
Затова съдът осъжда ищеца да заплати на САС 200,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, а на Н.Н. 5,00 лева разноски по
делото.
Съдия: